Напречно разположение на бебето в 35-та седмица... не искам секцио...

И двете ми деца са родени със секцио и то стария вариант с вертикален разрез. Не е толкова страшно, преживява се. И аз никога до тогава не бях влизала в болница и не бях оперирана нито аз, нито близките ми.
Ти сега мисли позитивно, мисли, че детето ще се обърне и ще се роди безпроблемно по естествен път. Мадлен Алгафари казва: "Когато мислим в бяло, ни се случва бяло, когато мислим в черно, ни се случва черно."
Ако все пак се стигне до секцио, си спомни думите на всички нас, че не е страшно и го преживяваш в името на детето си. Кураж и оптимизъм във всяка ситуация.

35 и 1 ден А, тя Блонди е отговорила - мерси    Обърна се миналата седмица - в понеделник беше напречно, а в сряда вече беше надолу с главата, но пък аз съм за секцио по други причини и се готвя психически за операцията.

И аз съм така, момичета, всеки ден му баем и му се молим вече. И мен  много ме е страх от секцио, дори не знам защо, настройката ми е такава просто. И на мен ми се иска да изчакам до последния момент дали пък няма да се обърне, но тогава пък ме е страх да не тръгне нормално и секциото да стане спешно... Знам ли и аз. Искам си здраво бебето само. Сигурна съм, че всичко ще е наред с всички ни 

моето бебе беше напречно. раждането обаче тръгна нормално, но родих със спешно секцио. на мен ми беше първа бременност и "спешното секцио" беше няколко часа след като ме приеха в болницата. така че не беше като в "Спешно отделение" 

Вярно съм си глътнала граматиката  За съжаление не съм си сама шеф, ама работя по въпроса:)

Момичете, много ви благодаря за добрите думи и пожелания - като че ли малко ми поолекна. Общо взето предполагам ужасът ми идва оттам, че всъщност и представа си нямам какво ще се случи - нормално ли ще е, секцио ли... Винаги планирам всичко до последния детайл и сега за пръв път нищо не мога да планирам Бебо още не се е обърнал, другата седмица вторник съм на преглед и ще видим... Последния път се разбрахме с доктора, че ако не се е обърнал ще обсъдим дата за евентулно секцио и да се опитам да обърнем бебето - натискат корема някакси и подтикват бебето да се обърне. Някой даже го беше предложил в темата, но след като попрочетох категорично се отказах! Първо - бил болезнен и неприятен процес, второ - бебето се стресирало и трето - 40% от тези "процедури" завършват със спешно секцио... Така че оставям бебо сам да реши как ще излезе...

Леле, аз не искам и да чувам за такова "обръщане", аз не бих го направила. Чувала съм и за някакви специални упражнения и пози, в които може да застанеш да му помогнеш, но мен и от това ме е страх - за тези случаи пък четох по-назад в темите някъде за опасност от усукване на пъпната връв и такива неща. Бебчо си знае най-добре, може пък да е за добро, знае ли човек,  природа!   

dejie, абсолютно подкрепям!!! не възнамерявам да си правя експерименти в никакъв случай - в края на краищата все ще излезе, а пък от къде... ще се разбере чак накрая:) а за упражненията и аз това четох - така че и от тях се отказвам...

С първата си  бременност моят син не беше обърнат.Имах час за сряда да ходя да се мъчат да го обръщат,така и не успях да разбера как става това,тъй като той се роди в понеделник.До колкото ми обясниха,процедурата трае около 2ч.,бие се инжекция за да не се предизвикват контракции и вече с натискане и аз незнам точно как се мъчат да го обърнат,Моята гинеколожка на последната консултация прави опити,но не успя

ауууу, почвам всеки ден поне по час молитви и при мен така да се получи... не че възнамерявам да си уговарям въобще час за такава процедура, ама тайничко се надявам, че юнакът ще размисли в последния момент и ще си излезе откъдето му се полага:)

а твоята гинеколожка като се е опитвала какво беше усещането?

ами да ти кажа доста ме понатиска и ме позаболя

Lana_ , ето че ти сама си разбрала откъде идват всичките ти страхове - от невъзможността да планираш и да контролираш ситуацията. Един приятелски съвет - остави плановете по тези въпроси на друг, той си знае работата, а ти мисли възможно най-прекрасните неща, които ще ти се случат и току-виж - всичко ще стане така, както го искаш. Най-важното е всичко с бебчо да е наред. А пък за секциото - хич не го мисли от сега. И да се наложи, не е болка за умиране. Родих първото си дете със секцио по избор и слава богу всичко мина без проблеми. Възстанових се много бързо, а на 10-тия ден след операцията влязох в градината да си вържа доматките
Успех!

bibka1, адски си права... аз съм по принцип от онези control freaks, дето всичко си планират, имат си специален тефтер за всчико, всичко се записва, архивира по азбучен ред и дата и каквото още се сетиш:) Да не ти обяснявам как си подреждам гардеробите и най-вече обувките:)
Ще направя всичко възможно да се вслушам в съвета ти и да си мисля само прекрасни неща, въпреки че на моменти в главата ми се въртят сцени, достойни за качествен филм на ужасите. Бебо е повече от добре, ритка си (въпреки че си стои напречно:), здравето ми е чудесно, всичко се развива както би трябвало, така че принципно място за паника не би трябвало да има Днес ми е последен ден на работа и колкото се радвам, толкова и се шашкам - аз и без това ie събуждам вече в 5 часа, ами сега като трябва да остана сама със себе си в къщи още някоя и друга седмица дали няма тотално да изперкам Държа се уж заета, ама дори и къщната работа има край и тогава какво?? Най-вероятно ще преканвам повече време в bg-mamma

Мили мами, бебо се обърна!!
В последния ми работен ден, точно 10 минути преди края на работния ден, прокървих здравата - съвсем чиста кръв. Нямаше болка, нямаше нищо. Веднага звъннах на акушерката и тя ми каза веднага да бягам в болницата. Мъжът ми дойде да ме вземе и бегом към болницата. Междувременно започнах да усещам слаби болки, по-скоро като напрежение, ниско долу в стомаха, досущ като менструални болки. Приеха ме, направиха ми сума ти изследвания и на вагиналния преглед се установи, че тапата ми я няма... и че водите ми лечка-полечка изтичат. А пък е рано - 35-та плюс 4 дни съм в момента. Казаха ми, че ако до 24 часа контракции не започнат, ще предизвикат раждане. Оставиха ме през нощта в болницата и на сутринта се почнаха отново преглед след преглед. Изписаха ми антибиотик, тъй като тапата я нямало и нищо не пречело на всякакви инфекции да стигнат до бебо. След видеозона се установи, че имам достатъчно вода останала и няма да предизвикват раждане до 24 часа, ами ще се опитат да ме изчакат до тази неделя. Едвам ги убедих да ме пуснат вкъщи до неделя, тъй като се чувствам прекрасно, като изключим че здравата ме панираха. Всички ме чакат да почна да раждам всеки момент, ама на мен нищичкооо ми няма
Та това, че водите ми изтичали по малко ми се стори адски странно. Усещам от няколко седмици, че имам някакво течение, но го отдадох просто на бременността и дори си помислих, че може би се изпускам без да искам от време на време... На някой такова нещо случвало ли му се е? И къде се е дянала тапата ми? Да не би да е това кървене?
Запазиха ми час за тази неделя - 8 часа сутринта отивам да раждам... петък ще ходя на последен преглед, да не би да се наложи по-рано да предизвикат раждането и въобще здравата ме объркаха... Иначе всичко ни наред и на двамата с бебо - няма никакви проблеми. Казаха ми, че е приблизително малко под 3 кг. и че нямало страшно, че ще се роди толкова рано...
Моля някой да сподели някакъв личен опит от подобна ситуация, че ще се побъркам...

Ей, доста си преживяла тия дни, а? Браво на бебо, щом докторите казват, че няма проблеми да дойде малко по-рано, ние стискаме палци всичко да е наред. Аз на твое място бих се наплашила жестоко, даже не знам как си имала смелост да се прибереш после вкъщи, героиня !
При мен няма промяна, в понеделник трябва да ходя в болницата и може би ще ме приемат за изследвания и ще определят дата за секцио - не знам още каква е процедурата. Все се надявам, че дотогава ще се обърнем. Но сега важната си ти, стискаме палци!!!

Лана, стискам палци! Хубаво е, че бебето ти се е обърнало Конкретни съвети не мога да ти дам, на мен ми е първа бременност и нито знам тапата как изглежда, нито водите, но ако лекарите казват, че всичко е наред и няма проблем бебето да се роди, сигурно е така. Стискам палци всичко да се развие по най-добрия възможен начин и ще чакаме да се похвалиш с бебче!