Дете на 15 месеца - не седи

Аз ще ти направя връзката

Прохождане - кога?

Все още непрохождаме?

има ли нещо обезпокоително?

Не иска да сяда  

Не иска да се върти от гръб по корем и обратно

Относно това което си написала - абсолютно съм съгласна с теб. Последната тема е за дъщеря ми. Ами оставям я сама да се справя. Показвала съм й и когато тя сама прецени ще се обърне.

 
Regina, абсолютно съм съгласна с всичко написано от теб.
Разбира се, всяка майка има собствено мнение и то може да се различава от твоето, моето или на който и да е. Само исках да кажа, че моята дъщеря се държи по същия начин. Тя е по- малка, можеш да видиш на лентичката, почти на 10м е, но едва от скоро започна да седи стабилно. Освен това няма желание да се изправи до седнало положение, за ходене да не говорим. Ако я държа правичка иска да скача, но не стъпва на ходилцата си хубаво, криви ги. Аз много се бях психясала, защото на 9 месеца не беше започнала да седи, и тъкмо щях да пускам питане в Деца с увреждания, но пък тя се научи. Искам да кажа, че майката винаги се плаши, шашка и самонавива. И ми трябват усилия да не си мисля всякакви страхотии, и да си повтарям, че има време и няма смисъл да се бърза. Това, което съм научила от всичкото четене на този форум е, че всяко нещо с времето си и детето не бива да се насилва да прави нещо, за което не е готово, че всеки организъм е индивидуален. Затова още не съм я сложила в проходилка, въпреки, че много се изкушавам. Затова я сложих да седи след 9 месец - нейната педиатърка ми каза така (твърди, че преди 9 месец бебето не бива да седи, защото гръбначния му стълб е още незрял и е вредно за бъбреците, половата система и др.). С това не укорявам майките, които слагат бебетата си по-рано да седят или ходят, всяко бебе си е различно и ако моето искаше да прави тези неща, аз не мога да го вържа.

По въпроса за занимаването с детето - аз често се чудя дали се занимавам достатъчно с дъщеря ми, дали не бъркам някъде, дали правя най-доброто, защото тя не ме търси за да си играем, ако изляза от стаята не реве за мен, играе си с играчките и дори, ако много й се вра в лицето се сърди. Радва ми се, когато й говоря, но като, че ли предпочита да се занимава сама и не забелязва, ако ме няма.

За физиотерапията не ща и да си спомням, имам лоши спомени от мъкнене на едномесечното бебе през цяла София заради фалшива тревога за Тортиколис (и още не  ми се е махнал тоя страх). Дано само да са ни здрави дечицата, всичко друго се нарежда. 

Хм... Теб все пак те смущава нещо, за да пуснеш тема, ако не те  смущаваше, щеше да си седиш мирно и кротко и да обсъждаш други неща.
Сооред мен майчината интуиция е нещо важно, а теб хем нещо те смущава, хем искаш да получаваш отговори "да, и моето закъсня с прохождането, ама сега е мъж и половина и тн"
Права си, че всяко дете се развива индивидуално, но по един белег само не може да се съди кое как е. Говорим за спектър на развитие.
Ти казваш детето не седи. Какво значи - не седи - ако го сложиш на столче, какво прави? Свлича се, пада настрани или се покатерва където свари?
А прави ли други неща? Лази ли, ако не лази - поставено по корем, посяга ли за играчка, поставена пред него?
Изправя ли се, ако има неподвижна опора? Прави ли опити да пристъпва настрани, стабилно ли си държи глезените?
Колко килограма е?
С какви неща си играе? Пляска ли с рьце, дава ли "боц", маха ли за чао?
Може ли да отвори кутия, да вади неща от кутия, да пуска в кутия?
Да реди рингове на стойка?
Може ли да хване нещо дребно (монета и по-дребни неща) с 2 пръста?
Храни ли се само с твърда храна и посяга ли към лъжицата, когато го храниш?
С опитите за говор докъде сте?
Лично на мен вглъбеността, която споменаваш, на тази възраст, не ми звучи много  успокоително.
Важно е и как гледаш детето, пускаш ли го на пода, за да може да лази, да бърника по шкафовете и да се изправя?
(тук не е номера да го караш насила, а то само трябва да се сети, че има много места за изучаване и пипане)
Ако го държиш само в шезлонг или в кошара, или нещо такова, е възможно ти да си причината за забавянето, а надетето нищо да му няма.
Общо взето изброявам неща, които дете на 15 мес.  би трябвало да прави.
Ако липсва само седенето, всичко е ОК, на човека не му седи, лази му се или му се ходи. Ако липсват повечето от изброените неща, съвета ми е да заведеш детето на невролог. Не за друго, ами да е ясно, дали има физическа причина за забавянето, или е просто индивидуална особеност.
Има случаи, в които е важно да се започне рехабилитация навреме, за да може детето да няма проблеми по-късно.
Не е нужно да изброяваш отговорите на тези въпроси пред форума, отговори си сама, а неврологът би трябвало да те пита подобни неща.

Firebird ти е казала по-важните неща
Личен опит - вглъбеност + забавяне в двигателното развитие - аз задължително бих отишла на тесен специалист - невролог
Той да прецени има ли проблем или не
Пък ти ако искаш чети 100 книги на дени и търси успокоение. Ако ставаше с четене и говорене, лекарите щяха да са безработни.
Иди не на педиатър, а на НЕВРОЛОГ.
Предполагам, че щом си убедена, че всичко е ок - няма да навреди ЛЕКАР да ти каже, че всичко ок.
НЯМА да споря с никой - всеки гледа от своята камбанария - майките на здрави деца не могат да приемат, че детето може да не е добре. МАйките на деца с проблеми обаче знаят нещо много ценно - по-добре ИЗЛИШНО да идеш на лекар, отколкото после горчиво да се упрекваш, че нищо не си направил.
Предполагам парично можеш да си позволиш да идеш на специалист? ЗАщо не отидеш на невролог? Поне ще спреш да се чудиш излишно.
Лека вечер и успех! Аз ЗАДЪЛЖИТЕЛНО бих отишла на лекар - все пак на тая възраст е късно прохождане, камо ли да не седи детето. Аз не бих си позволила лукса да не заведа детето ми на преглед при специалист.

От всичко,което си написала до тук, оставам с впечатление, че убеждаваш сама себе си в нещо, в което ти се иска да повярваш.

Мила Регина, зная, че не това е целта на темата ти, но не мога да не споделя своя опит от оставянето на детето да се развива със собствени темпове.
Моят син не говореше до втората си годинка. Всички, ама абсолютно всички - от роднините, през близките до педиатърката ни и близките ни лекари, всички твърдяха, че няма страшно, че това не била голяма работа. Бяхме затрупани с примери за проговорили на по 5-6, че даже и 7 години деца. Е, да, ама не! Оказа се, че синът ми е глух и че вместо да свърша нещо, за да му помогна, аз съм се самоуспокоявала с легендарните истории на цял куп хора. А можеше да му помогнем като го слухопротезираме в най-ранна възраст и намалим изоставането от развитието му до максимум. Вместо това, сега берем горчивите плодове на "либералното" си отношение към забавеното му проговарне.
Та, наистина, би било чудесно, ако всичко, което споделяш е наистина така! Но аз не бих се доверила изцяло на един-единствен лекар, пък бил той и най-добрия в Германия! Не и след това, което преживяхме!
Желая ти успех! 

НИкого не си засегнала! ДАно ние не сме те засегнали, но ти толкова усилено браниш тезата че нищо лошо и нелогично няма, че е доста трудно човек да сподели желанието да наблегнеш на специалистите за проблемите ви.
Просто се притеснявам в желанието /както всяка майка желае/ детето ти да е наред, случайно да не пропуснеш нещо важно.
ТОва, че сте ходили на невролог е чудесно. Уф, дано всичко ви е наред! ПО принцип все пак на тази възраст /поне по критерии в Бг/ е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО детето да седи. ТУк маойките се притесняват ако детето не ходи на тази възраст.
БИ било много добре ако до месец няма развитие да потърсиш и мнение и на друг специалист. Даже ако можеш още сега - по-добре да се чувстваш излишно изкукала от ходетне по доктори, отколкото после да ти се наложи наистина да ги посещаваш.
Уви на наши познати в Южна Африка детето им е дори по мои скромни наблюдения с ДЦП - лекарите не са открили НИЩО притеснително!!!!!! А дори не е било на наблюдение - въпреки, че не е проплакало при раждането и един месец е било в кювьоз /неща предразполагащи към проблеми в развитието на новороденото/.
НЕ казвам, че при вас има проблем - но по наблюдения в болницата където водих детето си на рехабилитация - невролозите считат че е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО здраво дете да седи на една годинка! ТЕ даже считат, че на тази възраст трябва да лази!
Разбира се има и изключения потвърждаващи правилата, но аз наистина от чисто сърце и с най-добри пожелания те съветвам да идете и на друг специалист. И наблюдавай детето когато е вглъбено дали все пак РЕАГИРА - не е нормално колкото и да е вглъбено в играта като го повикаш един-два-три път да не се обърне поне за секунда към теб или да покаже, че те чува.

ЦЕлувки и дано с малкото ти слънчице всичко е ок - просто иди излишно на лекар - хем ще ти е спокойно, хем ще знаеш какво става

Изобщо не си ме засегнала.
Без да съм дипломиран психолог, забелязвам вътрешното противоречие в темата ти.
Кога сте били на невролог? Може да сте били на възраст, в която липсата на седене не е била притеснителна. Тества ли му рефлексите?
За мен липсата на седене би била безобидна, само ако детето лази като фурия, изправя се и опитва да ходи, има добре развита фина моторика и тн.
Не си съгласна за вглъбеността, но 15 месеца е една възраст, в която детето опознава света с пълна пара, то слуша, подражава, бърника навсякъде и тн.; както казват много педиатри тук - "Здравото дете е палаво"
Аутизмът е "модерна" диагноза, много е малко детенцето за аутизъм, но има куп още неща, за които тази вглъбеност може да подсказва - нарушен слух или друго сетиво, централно координационно смущение, сензорно-интегративна дисфункция, диспраксия и какво ли не още... Нещата никак не са прости, а и диагноза по нет-а не се слага.
Бегло споменаваш, че го слагаш на пода, значи не си го оставила по цял ден вързано в шезлонга, демек детето има възможност за действие, а си лежи  неподвижно?
Като искаш личен опит, имам две деца, голямото без здравословен проблем -  изключително дейно и активно дете, на 15 мес. лазеше навсякъде, пипаше всичко, хранеше се сама с лъжица, на 16 мес проходи и я дадохме на ясли, разбираше всичко от ежедневието, казваше няколко думи.
Малкият се роди с дефект на небцето, поради което не можеше да се храни нормално, и го хранихме със сонда до 9 месец. На 17 дни му слагаха една протеза на небцето, опитахме да го храним с биберон, задави се и получи пневмония от млякото, влязло в белия дроб. Когао разбрах колко голям е бил риска, а го разбрах след като се случи лошото, бях БЯСНА на всички онези лекари, които е трябвало да ме предупредят, а си мълчаха. Голяма глупост е било да му слагат тази протеза и да му даваме обикновен биберон, а не специален за деца с неговия проблем. Наложи се да го лекуват с антибиотици и да лежи дълго в болница. Беше много слабичък и изоставаше в двигателното развитие, което предполагахме, се дължеше на храненето. Въпреки това ни пратиха на рехабилитация. Седна на 9 месеца, в рамките на 2 седмици се научи да лази и да се изправя. Проходи на година и 5 месеца. Ходи добре, тича и се катери по мебелите. На улицата предпочита да го нося. Страхува се от различните настилки - ако не ме държи за ръка, не смее да пристыпи от плочки на асфалт. Небцето му е оперирано успешно. Неговите връстници с подобна операция отдавна вече говорят. Той е почти на 3 години, не говори. И почти не разбира говор. Ако гледа действия, разбира. Вглъбен е и може с часове да си играе с нещо, което се върти. Може да не обърне внимание на човек, който му говори, но ако чуе любимата реклама по ТВ, притичва да си я гледа. Много трудно научава нови неща, протестира срещу тях.
В сравнение с другото ми дете - ами тя сама се учеше, гледайки нас, експериментирайки с предметите.
С него се занимава специалист, има си методики как да го научат на разни неща.
На онези простички действия, които другите деца правят спонтанно.
Преглеждан е от разни специалисти, няма генетично увреждане, няма неврологични оплаквания в момента.
И въпреки това е различен, и има голямо изоставане спрямо възрастта си.

Друг опит - моя приятелка, но не пише във форума - детето не иска да седи. На една година още не седи. Завеждат го на ортопед - нищо, на невролог - нищо. На година и месец - на друг невролог - предписва рехабилитация - детенце проходи на година и 8 месеца. Работи системно с логопед и психолог. Има диспраксия. Сега е на 5 години, говори, но все още е назад от връстниците си и децата го усещат.

Твое си е решението дали ще вземеш мерки по въпроса, но след като поставяш темата във форума, аз ти казвам като препатила майка - посъветвай се с още един невролог и психолог. Ако се окаже, че има нужда от някакъв вид рехабилитация, то не бива да губиш време.
Истината е, че не всички деца прохождат и не всички деца проговарят...
Всеки си мисли - "на мен няма да ми се случи"
Но когато има някакви подозрения, е по-добре да се изяснят нещата.
Аз не бродя като призрак из форума, за да плаша майките.
Напротив, на повечето казвам да не се страхуват, защото у децата им не се откриват притеснителни признаци.
При вас обаче изоставането е голямо, и мисля, че не бива да си затваряш очите и да чакаш успокоения, а трябва да вземеш мерки.
По-добре утре да ме наругаеш и да кажеш "Ей, детето вече ходи, тича, говори български немски, коя си ти там дето казваше, че ...????", отколкото след някой ден да плачеш, че всички сме те успокоявали и си изпуснала ценно време, и никой не те е предупредил...

Виждам, че firebird и catnadeen са ме изпреварили. Няма от какво да се засягам, може би на теб не ти е харесало това, което сме написали. Написано е с най-добри чувства, ние се тревожим за детето ти повече от всеки друг, защото знаем колко е силна болката от това, детето ни да е различно. Искрено се надявам това забавяне да се дължи на повечко килограми или на някаква много прозаична причина. Но ще е непростимо, ако детето има проблем и към това се подхожда с нехайство. Моето дете е с ДЦП и от три месечна е водена на рехабилитация. Аз съм гледала и друго дете преди това и съвсем рано усетих и то по поведението и , че има нещо нередно. Нашия татко много дълго време отказваше да приеме, че детето е с проблем и го отдаваше на преждевременното и раждане. С много усилия от наша и нейна страна, тя започна да се обръща на 10месеца, на година започна да пълзи, на година и десет месеца проходи. В момента е на 3,6г но походката и е различна от тази на връстниците и изоставането е значително. Говори, когато тя пожелае и словосъчетанията и са от 2 думи, независимо , че знае наизуст и припява поне десетина песнички.. Не изпълнява команди и избягва поглед очи в очи.
 А твоето детенце като не може да седи, в каква поза си играе? Дъщеря ми падаше назад, когато постоеше известно време седнала и след годинката започна да сяда като жабче, с крака назад и пръсти ,обърнати навън. Нашия педиатър, независимо че знаеше, че посещаваме невролог и рехабилитатор, непрекъснато ме уверяваше, че детето си е съвсем наред и има малко забавяне. И моят съвет е да потърсеш и друго мнение.

Сигурно вече си мислиш, че майките от форума за деца с проблеми в развитието само тава чакат - да се появи тема с дете с някакъв проблем - и хайде в атака. 
Не ни се сърди, просто сме се уверили, че колкото по-рано, толкова по-добре. Заставам обаче зад всичко, което са ти написали - и също като тях ще се моля с детенце всичко да е наред. Вярвай, че подкрепата ни е напълно искрена и съчувствието и тревогата ни е искинска.

ДЦП е детска церебрална парализа.
Точната диагноза е без значение, важно е да се установи, ако съществува проблема и да се направи всичко възможно за решаването му.При моето дете ДЦП също беше спорна диагноза, има съмнение за аутизъм или хиперактивност, но независимо от диагнозата е ясно, че има проблем и работим по въпроса. Това, което описваш за детето си е добре, но не съвсем, защото бебчо се влачеше по корем и правеше опити да се изправи още на 6м, затова не смятам за съвсем нормално да може детето само това на 15м. А ти кога го извади от кошарката? Все пак има значение и кога си му дала възможност да се научи.

повечето неща дето си ги описала премахват съмнения /поне при мен за аутизам или заболяване със ходни характеристики - т.е. липса на внимание когато се задълбочи в игра/
само ме притеснява, че се влачи по корем и не застава на ръце и крака. Хубаво е че може да застане вертикално когато се държи - но за толкова месеци щеше да е доблре да може да лази истински
иначе всичко сочи за нормално умствено развитие - това какво говори и с какво и как си играе
и пак - ясно е че да поставяш диагноза по нета - това е като да стреляш с вързани очи - ако уцелиш ще е по-скоро късмет /освен ако не си джедай /
НО двигателно ме притеснява - хем не е напълно обездвижено детето, хем има проблем

сега ще ти споделя история - в болницата по ДЦП и ЦКС имаше майка, чието дете повръщаше и се хранеше лошо - на 1г беше 7кг и малко. ТО имаше сериозно изоставане в двигателното развитие - твърдяха, че най-вероятно е поради ниското тегло и недохранване систематично. БЕше се получило всичко заради "Кадърна" педиатърка /аз ако бях щях да я разстрелям/.
От много неща могат деа се появят двигателни смущения.
Ти си реши - но аз бих завела детето и на друг невролог. НИщо не губиш - може само да спечелиш.