
, чак матрак прах
. после, решила, че иска да яде сама и докопала чинийката си с обяда, който бях оставила да изстива и чувам рев, вземам на бегом разстоянието и какво да видя, тя се поляла от горе до долу и върви из кухнята и оставя локвички с манджа
. уж чистих и мих, пак имам чувството, че лепне пода. добре, че баща й има на сърце да я изведе привечер, да си почина малко. дано не ми прави скоро такива изненади.
/ и приех. там първата година умрях от скука, но после като смениха кмета и сложиха ново ръководство, нещата много се промениха. голяма мъка ми беше като напусках. заради колегите, заради работата. много ми беше интересна и все в командировки бях
. даже до Брюксел, Европейския парламент стигнах
. ОБАЧЕ се появи принцът на бял кон иии ме отведе далече-далече
. живея в Кипър сега /тук да попитам Мяучето , защо ми се извинява
/. запознахме с моЙто в.......... България
, много беше интерсно-странно. от първият момент бях сигурна, че е ТОЙ. и хич грам съмнение нямах, че може да не се разбираме!! от самото начало, до сега, той е едиснтвеният човек /майките не се включват в това число/, който може само с един поглед да разбере, какво ми има и защо и веднага да вземе съответните мерки........ много ми е харен
. и много ме обича..... и аз него, де, разбира се
. даже носталгия по БГ не ме мъчи, а аз принципно съм много емоционална. пък и той никога не не забравя да ми купи билет до бг през някой-друг месец, или да се съгласи майка ми да дойде за месец-два.... въпреки че неговата вижда Амели веднъж седмично /а умира за нея, просто ако не я поканиш няма да дойде, мноого тактична жена, много я харесвам/.
, както и вашите съкровища. радвам се, че ми отделяте от времето си 
е за такова нещо антибиотик не бих дала, ама се чудя да не е някой вирус, а аз да си мисля че е зъб и нещата да се задълбочат. Е излях си мъката. Лека нощ на всички


!

на майките им! Иска ми се да прочета довечера, че всички вече са живи и здрави! 

Ти оправи ли си настроението? 


А Диди беше такова добро дете - яде си добре, не е акала, спа до 7:30 сутринта и 2 часа (нечувано!) следобед. Хили се, зариби се да строи кула от едни кофички (потупвам се по рамото да чудната покупка - цък, могат да се подреждат както е посочено, а и една в друга и заемат супер малко място - Диди е във възторг).
), ама ми трябват настоящи работодатели.
Аз съм задействала нещата и каквото стане - стане. Ако не - здраве да е!
А помагачите да са живи и здрави!
! Пак вали, тюю...
, тенкЮ
!

Препоръчани теми