Нетърпеливо да отиде на моренце е ФЕВРУАРСКОТО ни сладичко детенце - 34

ДД! 
Кристинче, да е жива и здрава баба ти, ето на кого сте се метнали!  Доколкото четох из нета, линекса превантивно се дава 10 дни по едно прахче на ден, аз на Бо ще му го давам 10 дни х 2 на ден заради запека.


Уф, запекна се това мое дете и туй то. Всичко изброено го изпробвах, Дуфалака е лактулоза. Полезни храни яде - супи и зеленилки, къде ще ходи, и при мен няма 6-5.  Психо-запек е сигурно, аз затуй гледам да не му фокусирам вниманието върху факта, че е проблем, ама сърце юнашко не трае. 
Вчера Бо се събуди със задръстено гърло и съответно се реши, че излиза в неочаквана ваканция, та повече на градина няма да ходи. Много съм нещастна, че педката е в отпуска и я замества един... ще се самолекуваме очевидно. Всичко живо кашля и буха, ква е това лято...


Или както казва Борис: Я си помисли! Ама хууубаво си помисли пак! 


Момичета, какво ме застигна, не е истина. Това Максето е баси дивото дете. не съм си представяла, че ще тичам след дете и въобще трудно приемам факта, че не мога да го управлявам.  Вчера ме направи дива калинка, ходи по хората да се закача, да яде от чуждите хора като види някой ядащ... пълзи навън, само ме дебне за да се докопа до някои стълби. Въобще е като отвързан. Прибирам го мръсен като цигане, както в момента му тече и носа - картинка отвсекъде. 

Малеее Никааа 
Срам и резил  Права си, некой дреме. 1 месец остава.... Божееее, мерси 
Ама така е, като не си спал цяла нощ, така се получава! Това моето малкото ми изпи сосеца, голЕмото и то не пада по-долу 

Айде, лек и хубав ден!   

Ника, при Преслав запека се отприщва само след прием на киви. И нашия е като Максо а види че някой дъвче нещо или си хареса някой и няма отърване.
И нашата фунтанела се напипва още малко, но това хич не ме тревожи.
Прегръщам ви и изчезвам, че у нас се прави ремонт, който ни изпапа парите за почивката.

Слънчи, не си права -- Веслец не е на майната си, а е при нас, много близо до ДГ на Калина. Там, на ъгъла с Родопи, е и маНгазина на прочутия Ицо Фиата, дето кара Мерцедес.

Ники, Никииии, Ники, какво те застигна! 

Не знам кво разбираш под психо запек, но и на Калина е такъв според мен, освен дето нейният вече е и хроничен. Аз тва се опитвам да обясня, че психо и хроничните запеци не се лекуват с медикаменти и прием на определени храни, а с цялостна промяна на начина на хранене и начина на живот, което често се оказва невъзможно или не докрай възможно.

Котич, добре-добре, знаех си, че ш си върнеш ник-а тиии, и още как! Аз моя не върви след 5 години изведнъж да го изоставя, пък и хората вече свикнаха с мяукащите ми истории.

Кристинче, явно не е било мноо силно нежеланието на Калата да яде въпросните зеленилки и полезни неща, щом си успяла да го убедиш да ги апнува.

Защото според мен няма по вредно нещо на света от яденето насила, дори и Е-тата са по-полезни. Не мога да си представя изобщо да храня дете при съпротива, а то да ми връща и да ми плюе, аз да бутам пак, това е бетер от тероризъм.

Евала на баба ти и мойта е такава на 86, да е жива и здрава, то именно тази активност ги крепи. Пък и какво са някакви си 78 години, мче тя е млада жената, бре. Майтапя се ама като знам ние как сме грохнали на по 36, под ние разбирам себе си... Той баща ми е по-енергичен на 72...

Много са сладки дечурлигите, дето си казват името, Калина беше от тях, но Люсил не ще. Може би защото при нея аз-ът е по-силен от третото лице. Или пък не си харесва името детето.

В тоя ред на мисли, Калината често-често ме подпитва:
- Мамо, защо кръстихте Люси Людмила?
- Е, как защо, маме, на баба ти? Не ти ли харесва?
- Не ми харесва. А мене защо ме кръстихте Калина?
- Ами, защото това беше най-хубавото име, което можахме да измислим. А как искаш да те кръстим?
- Ами трябваше да ме кръстите Пепеляшка, а пък Люси - Снежанка.
То хубаво, ама щЕха ли да прокопсат мноо с тия имена, не ми се вЕрва.

Днес не съм на кеф и ви изоставям с пожелание за хубав ден.

Мяуска, под психо - при нас конкретно мислА, че е дето го заболя пацата и от там целия дискомфорт в онази крехка област доведе до стискане. Стискането го доведе до болезнени трудности и от там стана мале-леле. Иначе специално за Борис и начина му на хранене - не познавам друго дете, което да яде толкова здравословни храни, че и да ги обича даже.  Плодове, зеленчуци, супи, манджи, кисело мляко - това му дай на него. Единственото кофти ядене, което яде са Кубети, ама когато има, ако не купим - може да не яде със седмици.  Аз затова се стреснАх, щото не виждам какво да му променям в начина на хранене, затова прибягнах до медикаменти, поне да улесни малко нещата и като види, че не боли да се отпусне.

И при нас скоро се повдигна темата с имената. 
- Бобчееее!?
- Не съм Бобче, не съм Борко, не съм Бориско... И Тигър не съм!
- А кой си тогава?
- Просто Боби!


Брат си пък нарича Чочо и на всички отговаря, че така се казвал. 


Слънчо, нема да се пуашиш от колата! То май за някои дейности е най-добре а се фърляш напред смело, образно казано. 
Навремето като ни дойде възрастта за книжки, едно момиче от компанията попадна на некъф луд инструктор. Първото и качване в колата му: Моме, тва е спирачка, тва е газ, тва е еди-какво-си. Айде ся карай към Ихтиман, че не съм виждАл любовницата тая седмица.
Тя първа взе книжка и наистина е добра в шофирането. 

Най-интересното беше че наистина отидоха там, а момата три кофи пот беше изляла и цялата трепереше от преживяното, абсолютно убедена, че ще се откаже от шофьорлъка. 

Хихи, големи скици са тия инструктори.

Ся разбирам кво искаш да кажеш с туй "психо", при нас е още по-мътна и кървава, ама не ми се разправя. А като добавим и лошото хранене - не му се вижда края.

Според мен ти си се спекла повече от Борката, ама хайде. Най-добрия лек във вашия случай ще е да оставиш нещата да се случват сами, стига запека да не води до коремобол и подобни дискомфортОВЕ.

Но това е само непоискан съвет, аз едва ли щях да издържа да не праЯ нищо по въпроса. Голяма съм зловредница, искам всичко да е под контрол и всичко да зависи от мене, ама може ли така? Не, не може.

Уф, и аз не мога да го оставя така, като го гледам как се цъкли и червеней - ми то камък требе да си, че да не си облекчиш детето колкото можеш, особено като ти каже, че много го боли. 
Златен ми е той, ей го сега си е седнал кротко в кухнята, пие си чай с мед, и съм му дала задача да изреже едни хартии с ножица /че малко поизостана с туй умение/. Ни звук, ни стон, само чувам ножицата, Макси спи, а майкя им блее тук.

Ееее, щом има мъка, трябва да се действа. В нашия случай на Калина просто не ѝ се ходи и не ходи с дни, без страдания кой знае кви, или поне не съобщава за такива.

Браво на Борката! Не знам що смяташ, че изостава. Калината има голям мерак, но не може още дори да хване ножицата както трябва (и въпреки тва реже, та пушек се дига). Аз ѝ давам да борави, ъф корц, но само под наблюдение. И ми е ацки трудно да я уча, щот не моА и покаА как се държи тоз инструмент, а и който и да е друг, с лявата ръка.

Мен днес ми е баси емоционалния тъп ден. Хем ми се иска да си държа тъпите чувства зад зъбите (заедно с езика), хем на 2-3 пъти се изпускам (не страдам от словесен запек, за жалоС), че даже и 1 такова писмо написах до р-дател и мислех да не го пускам, но Мони, който се укулисваше гладен наоколо ми, взе че стъпи на клавиатурГата и писмото се изпрати, преди да успея да канцелирам изпращането. А кви неща бях писала, умрях от срам. 

После се принудих да пиша още 2 писма с извинения, в които уж да не влагам емоции, но уви... вари го, печи го, дърво от него не стаА.

Ох, Мяуска ш мъ умориш с твоите писма.  Мразя да изпадам в такива конфузни ситуации, и може би именно заради това се излагам почти ежедневно. 

А Борката редовно решавам, че изостава в туй или друго умение, щом зърна някой шедьовър на таблото на групата им.  Има някои дечица, които са много напред с мат`реяла - то са цветя, вази и чудесии, но тия дни се поуспокоих, че нашто е средна работа да речем, щото реже що годе, че и права линия държи. И той реже с лявата, а аз и мъжо с дясната, така че помощ отникъде няма и за него - само на насоки кара.
Сега наред са водните боички, че и там са едни мацаници. 

Калина рисува страхотно, но с водните боички именно към мацаници я влече. С баща ѝ практикуват туй умение, че той уж е много напред с матряла, дет викаш, но е такъв ... прост лъв, че вместо да стимулира детето, докато тя маца, той рисува черепи и кости, гробове и кръстове, и пр. и пр. простотии, които на мен и да искам не могат ми дойдат на акъла, а на него му идат много отръки.

И аз така, непрекъснато се излагам, но щом днешния резил преживях, значи ще ме бъде още дълго.

 
Нашия е много зле с рисуването, независимо с какво. Ама зле, та зле.  Поне някакъв интерес се събуди за тази дейност, щото доскоро не го и влечеше.
Колкото до мацаниците с водни бои - сега в края на годината ни връчиха комплекта с учебниците, то е в нещо като папка, и вътре госпожите му сложили "рисунките" и "апликациите". Та една рисунка ме потресе доста, мъжо се къпе, отварям аз банята със замах и му викам - глей сино ти рисува грозно като теб!  Поглежда той и ми вика - дано не е шантав като теб, не видиш ли, че на листа пише името на друго дете!  А то случайно в неговата папка е попаднала чужда рисунка, та поотдъхнах, че може да е зле, ама и Вуте не е добре / с рисуването/. 

Ам тъй, де, то си е човещинка човек да се успокоява, че има и по-зле...

Аз пък вчера се бЕх амбицирала да се играе не се сърди човече в тая къща, и след като закупих комплекта за лев и осемдесЕ, натиснах Калината да седи и да играе с мен, но тя издържа само 10 мин., след което се принудих аз да играя на кукли. Явно трябва още да расте.

Лъв ми пък не искал да играе, щот бил мноо сръдлив и не му се удавало. Все пак обеща, че някой ден може би...

Ооо, не съм си и помисляла за някаква такава игра, абсурд е и 10 минути да и обърне вничание. ми после аз ще и събирам чарковете из цялата къща, не мерси! 

Ей това дървоподобното било баща му по къси панталони, пресен-пресен нарисуван