Нетърпеливо да отиде на моренце е ФЕВРУАРСКОТО ни сладичко детенце - 34

Ей,Неви,драсни някой ред,стига шпионира само от балконЯ

И аз съм само от шпиониращите, но ще се включа накратко преди лягане, без да коментирам, че не съм ви чела подробно- прощавайте!Тази седмица всеки ден сме по задачки- основно по лекари. С Аля си пускахме изследвания- аз- за синузита, тя- за обривите. Моят проблем е малък, ще го оправим май само по бабешки и с капки за нос, но явно ще отнеме време. Алекса се оказа с две алергии- към някое насекомо и контактна алергия от допир с метал/пластмаса. Мажем с две мазила и пръскаме със спрей против ухапвания. След 10 дни сме пак на преглед.
Спокойна нощ!

Юхуу, кафето взимам, по закуската съм пас. Мерси! 
Пухче, браво на сладураната за новото умение!
Танче, гуш за теб и за Алето!

добро утрУ,
Юхуу, това ми е любимото кафе, пу за мене 
Танче, твоята сладка госпожица, дано израсте тези алергии и Амели е така...... пуснахме един голям списък и ние, към какво може да е алергична, чакаме резултати другата седмица. уф, много ги МРАЗЯ!!!!!!  /алергиите  /
А-ме-ми /както сама се нарича/ още спи  и аз се чудя как да си уплътня времето и ей мен на......
да кажа само за протокола, че много харесвам закръглени деца, не дебели, но приятно закръглени. няма нищо по-бебешко от това  . моето вече отдааавна не е такова /откакто приема човешка храна, ама, какво да се прави/. сега е 9.500 и 78 /ако помня добре...  /
за слънце защита ползвам Каротен, не знам защо много ми харесва и да не 'Фане тен, тя към мургавите върви, не се тревожа  хич 
въй, гърлс....... ей, сега след 1 час ще ходя на интервЮ за работа...... малко ми е свит стомаха 
ай, ще се отчета като се върна

ДД! 
Амели, успех на интервюто, дано те одобрят! 
Танче, дано се преборите с алергиите! 

Ние сме добре, вчера лекаря каза, че на Борис нищо му нямало освен хремата - от нея кашлял. Добре, че пратих мъжо да го води, тоз лекар определено не ме харесва мен  щото на тях им бил обърнал голямо внимание, цялостен преглед, че и личния телефон си дал, ако имаме питанки през уикенда. 
Ние май ще идем в зоопарка следобяд. 

Амели, стискаме палци!

Юхууу, този сладкиш ми се нрави, но кафето... хм, май не е за мен, трябва да се добави мляко до степен капучино или поне до степен латеЙ.

Никич, супер, че на Бо нищо му няма. БТВ, и Калина е със същите симптоми, но аз нито за миг не съм се усъмнила в нейното здравословно състояние. Инак, на нея мноо ѝ се ще да се разболее, за да не ходи на ДГ, и все си измисля, че туй или онуй я боли. Утешавам я, че съвсем скоро тръгваме за морето.

Да споделиш довечерЪТ как е в зуу-то! Аз, срам не срам, резил не резил, още не съм ги водила моите хора (не че у нас не е един мини зоопарк, де). Ама то зоопарк ли бе да го опишеш, моите спомени са за една голяма бетонна пустош. Аз скоро не съм ходила, в интерес на истината, но дали поне нещичко се е променило?

А така ми се посещава някоя известна зоологическа градина, като тази в Сан Диего например (ако не стане, бих приела с удоволствие и една двуседмична мини-почивчица на Малдивите, нищо луксозно). Ама, мечтай си, братче, като си нямаш работа.

То лошото е, че аз определено имам работа.

Аре, сполай ви и хубав жежък ден на всички пожелавам!

Ха добро утро!

Калина се събуди в 5, играхме си до 6:45 и тя заспа блажено до 8,30. А аз в 6:45 станах и преборих огромна купчина пране.  
Пухи, браво на Сисето!  
Таньорке, оправяйте се и двете. Това с алергията е много гадно и искрено ви съчувствам  
Благодара ви за позитивните оценки за творенията на Софи, това ми беше подаръка за рождения ми ден от нея, като видях картината едвам се сдържах да не се срина от смях. Мъжът ми и до ден днешен ме майтапи  
Юху, благодарско за кафенцето и закуската, определено имам нужда  
Командировах Софи при баба й в Люлин и съм пей сърце  
Амели, стискам палци и успех!
Ника, хубаво е, че при Бо няма нищо сериозно!
Мяу, Софи си измисля болежки ако има непопулярни занимания: да пише, да смята, да си подрежда стаята, да я чисти с прахосмукачка (ей това много възпитателно се оказа, съобразява се като прави боклук  ). Айде, лека и спорна работа! 
Хубав ден и чудни разходки!  

Тони, все пропускам да ти кажа, че рисунката е наистина много добра. Браво на Софи!

Танче, радвам се да мерна твоето розово в темата. За алергиите само да вметна, че е малко тука има, тука нема, работа, ама поне се знае, че more often than not, малките мамуни ги надрасват.

Аз пък сутринта за пръв път подпалих количката и ги заведох и двете дами до ДГ (баща им трябваше да тръгва мноо рано). Калина естествено остана там, а Люс си я върнах. Учудващо е как когато нема начин, човек си сяда на Д-то и прави каквото трябва трижди по-ефективно.

Мяуска, вече не е /само/ бетонна пустош, и моите спомени бяха такива иначе.  Дърветата са пораснали, има кафенета и детски площадки. Абе не е лошо. Тъкмо се обляках и тръгнах да се натоквам и мъжо ме гледа със странен поглед - пак не съм била разбрала, че ще ходим след като се наспят.  Аз пък си мислех, че тръгваме след като вземем храната. 
Нищо де, чакат ме бая перални, поне няма да скучая. 


Ей това най-най-много ме дразни у мене си.  Щото открай време, преди да помрънкам и да потърся помощ, аз си сядам на СССР-а и се стягам трижди, та си върша всичката работа общо взето сама. И околните като го усетиха туй нещо - ся никой не се натиска да ми помага, напротив - дават ми и задачи пътьом да посвърша.  Мъжо наскоро се дивеше тук на една майкиня, която не могла да си гледа двете деца, когато мъжа и бил нощна, та карала майка си да пътува за ден от прованса да и помага. 

Е, ти си недостижима, ти си ми пътеводната светлина!

То и аз съм самотна, по принцип, с изключение на тва, че ката заран лъв ми води Калината до ДГ (как ѝ се откъсна от сърцето да му позволи, ненам ).

Инак аз я вдигам, приготвям, утешавам (сутрин е бая истерична), докато внимавам туй малкОто дансъ пребиЙ. Обаче ей го на, тая сутрин немАше как, след като рекох, че нема нужда свекърва ми да бие път до нас, за да я води...

Другия от малките луксове е, че баща ми ходи за куФнята, докато аз пък занимавам Люска (вместо да си гледам служебните задачки), както и че я забавлява когато не спи и когато имам работа.

Недай Боже, нещо да не ни е уред у кАщи обаче (то дали изобще има някога нещо да е уред всъщност), тоя чиляк пръв шмъ извади извън релси. И само ми нарежда, туй направи, онуй направи (или туй не си напраЙла, онуй не си напраЙла, кога ше намериш 5 мин. за туй или онуй), сякаш не съм го наела да помага егаси!

Обаче някой път дръзвам и нещо да свърша домакинско, докато съм сама с Люс, или, недайси Боже, сама с двенките, после се кълна никога повече, но бързо забравям и преди да се втурна пак в някое приключение, се питам, абе аз защо не... простра прането, да речем (то имало защо, ма кой да поВни).

Та тая заран, аз, забравяйки защо не трябва да простирам на балкона, или където и да е, но най-вече там, в присъствието на малкия хунвейбин, тръгвам да простирам, тя посяга, аз местя легена, тя посяга, аз местя, обаче в един миг нещо се загледАх (дет викат, един миг невнимание, цял живот страдание) и хоп, половината пране хвръкна през решетките, една част директно долу на покрива на читалището (там да съхне по-добре на чакъления покрив), другата част пък надлежно се закачи на простора на съседите отдолу (барабар с един жълт калинкински клин, който бе така прострян миналата седмица и си седи там, що дъждове и бури преживя за туй време, нема мърдане, а не е дори защипан).

Днеска обаче случихме на съседчето (то едно младо студентче), което се провиква отдолу:
- Ехоо, тука си събрах малко детски дрешки. - Аз разбира се не мога да му отвърна, щот се заливам от смях.
- Да ви ги донеса ли? - Вика той...
Е, донесе ги, само не знам как шси прибера прането от читалищния покрив, ся обмислям на кого точно трябва да се звъни и по кои керемиди требе да се припълзява.
А онзи ден дори и бях изнесла коритце и черпаче, да си плиска и да си джапка, но пак, моля ви се прането я привлича таз Люсил.

Аз затуй всеки малък пробив го считам за голяма победа и без бой назад не се връщам!  Сутрин и у нас е мъжово задължение да води Бо на градина, което включва и обличане и т.н. ама невинаги минава без въпроси от сорта - кои чорапи или друга глупост, та да ме събудят.  Когато е нощна обаче трябва аз да го водя и тогава, както казваш, ставам тройно ефективна и за нула време се оправям и с двамата. 
Аааа, аз деца на балкон не пускам.  Като имам работа там - стоят на вратата и подсмърчат, ама туй то, инак ептен разногледа ш стана. 
Изключения има само когато им изкарам коритото да се плицикат, ама тогава засядам на едно столче при тях и нема начин да шукнат, камоли да фъргат нещо от терасата, абе мноо съм зла. 

Ооо, и аз съм зла, прибрах го в крайна сметка туй чудо тотално истерясало и ритащо и мятащо ръце, ама ще си взема поука, ако мога да я удържа тропаща по балконската врата, но трудна работа...

Калина па не знам, нарочно ли го прави тва, за да ме/ни дразни, но има неща, които иска от баща си, дядо си или който изтегли късата клечка (1%), и неща, които иска от мен (99%), и ние се съобразяваме (да, дори и той, свирепия лЕв балканский).

Но го има и тоя ефект, че тя понякога пък, за да ни плийзне (казано на чист бг език), най-вече баща си, но и мен покрай тва, сменя преференциите, и баща ѝ получава привилегията да направи за нея туй или онуй (и е Фноо горд, макар и никога да не би си го признал).

Абе, игрички разни, разбираш ли!

П.П. Ние си купихме от ония таванните простори, обаче ся пък лъв ми не можел да го монтира, имал страх от високото и щял да се утрепе. Е, аз ли да го монтирам? Питах го дали мога, не, не съм можела да пробия с бормашината 4 см. дупки в бетонна плоча, искало се сила и ненамси още кво.

Мяу, тва мислим е съвсем нормално - и нашия така иска ту с единия да прави нещо, ту с другия, един вид понякога съм наказана аз, един път баща му. 
Простора не можеш ти да го направиш наистина.  Много е разправията, а и сила се иска, снощи цяла вечер го монтира... за втори път, че нали първия път падна.  В края на краищата е решил проблема с "български дюбел", демек дърво е набил в бетона и винтовете така завъртяни. 

Ааа, български дюбел, значи, не го знаех тва, ще предам акъл на лъв ми, ако поеме, и ако най-сетне се реши.

Аз наистина няма да мога да свърша тая работа, колкото и да ми се иска да съм Станка Златева, не съм, а и нищо не отбирам от монтажи, та дори и да успея да го закрепя някаси, може пък балкона да се срути... или друго нещо...