как се справяте със ината на децата си?

Азарея, на две години е.

С насрещен огън. Правя това, което и тя.
Ако почне да врещи заради няма защо, и аз започвам да врещя. Ако е у нас и се тръшка, и аз. Това в скоро време предстои да се случи в някой магазин. 
Онзи ден реши, че ще хвърля диня по пода и бях готова да направя грешка и да я накажа някак. Баща й навреме ме превари и започна бурно да ръкопляска и да казва "БРАВО НА МАРИЯЯЯЯ!" Играта й спря доста бързо, а аз избухнах в смях вместо да се ядосам. 

Пробвала ли се да се разплачиш (изкуствено, ако театралните заложби не са отлични)  , и с това да се опиташ да събудиш съчуствителността у нея? Или да и кажеш, че няма да си играеш с нея, да и се разсърдиш и да не и обръщаш внимание? Или да и кажеш, щом така прави, няма да я вземеш с теб някъде- където обича да ходи. Или че няма да я вземеш с теб при следващото ти пазаруване? Освен тези имам още един изпробван метод:
Един ден казах на дъщеря ми, че напоследък много е слушала и добрата фея я наблюдава постоянно и като се събуди сте видим дали и е оставила подарък. И обяснич, че добрата фея остава подаръци само на тези деца, които слушат. Също така и обясних, че тя идва много много рядко да оставя подаръци (за да не си мисли, че всеки ден ще има подаръци) Като се наспа, аз бях приготвила малко подаръче и го скрих. Тя като се събуди и веднага се сети за това да види, дали ни е нагостила феята. Търсихме заедно и тя го откри- самото търсене беше много забавно и вълнуващо за нея. И като го намери разбира се беше много щастлива. Това беше предисторията. Сега когато не слуша и не разбира от хубаво и казвам: "Ми ти нали знаеш, че добрата фея гледа. Като види, че не слушаш и ще ти вземе книжката (или нарочвам нейна любима играчка от момента)". И номера винаги минава. Но наскоро не помогна нищо- даже и номера с феята. Като заспа и като се събуди и отиде да гледа за играчката си и останови, че я няма и си поговорихме, че феята е гледала и като е видяла, че не слуша и я е взела. Като се минаха няколко дена и като избрах удобен случай, когато е била много послушна се разбрахме да помолиме феята да донесе но играчката, с уговорката, че тя сте слуша вече. И така, след обедния си сън с нетърпение ходи да провери.  А колко беше щастлива отново да си получи играчката- можете да си представите....

извинявайте за правописните грешки- от софтуер-а за кирилизацията е. Забравих да проверя за грешки.

  Интересна и вечна тема.
 Аз имам две инатчета на 2,5 г. Ужасно трудна възраст според мен, защото обясненията трудно сработват, не толкова защото не разбират думите, а защото нямат достатъчния житейски опит да ги осмислят. Почти съм сигурна, че например "не излизай на улицата, може да те блъсне кола"  нищо конкретно не им говори и по-скоро ги нахъсва да видят аджеба какво толкова може да се случи. Трудно е, изисква се голяма изобретателност и винаги да съм крачка напред пред тях, тоест да предугаждам и предотвратявам простотиите в зародиш по най-безболезнения за всички начин.  За съжаление напоследък не рядко се стига и до пляскане  , когато незабавно и категорично трябва да предотвратя опасно и/или противообщтествено поведение. Например като се гонят между колите на паркинга и се заливат от смях докато вадя количката от багажника и са глухи за "не" независимо от тона ми; когато внезапно на някой му омекнат колената и трябва да го влача при пресичане на оживена улица само защото не обича да го държа за ръка; когато решават че е много забавно да удрят с камъни и пръчки паркиралите до площадката коли и т.н. За съжаление дори и това няма траен резултат, а обясненията още по-малко. Събирам идеи - какво се прави в такива случаи  
 Иначе съм сигурна, че с израстването и отминаването на периода, в който правят напук, за да се доказват обясненията ще играят все по-голяма роля и ще преминем към по-човешко общуване. Ужасно мразя да ми се налага да ги пляскам, чувствам се супер гадно след това   , но понякога просто няма как ...
 рони , това с бравото нещо не го разбрах, децата не разбирт от ирония и възприемат всичко буквално. Сигурна съм че дъщеричката ти си мисли, че е направила нещо супер забавно и интересно след тази реакция и вероятно скоро ще го повтори, за да и се "порадвате" пак.
 
 

miramar, ами сработи, защото не очакваше реакцията. Обикновено лошото ченге (аз) й правя забележка, а това я изненада. От друга страна не може постоянно да се правят само забележки. Даже и заради нашите нерви е добре да отпускаме по неочакван начин. 

А винаги ли лошото ченге си ти или си разменяте ролите със съпруга ти?
На мен това ми е адски сложен момент....

Ние със съпругът ми правим така, че винаги каквото каже единият, другият държи за него и не изразява различно мнение. Защото по някога се случва детето да дойде и да ме пита нещо и аз ако кажа не, да иде и да пита баста си. За нас това е много важно и го спазваме винаги. А във връзка с 'лошите ченгета': действаме според ситуацията и при нас не е така, че единият да е лош, а другият да е добричък. Двамата сме при лоши постъпки със съответното поведение и при хубавите естествено с хубаво.

С ината се справих, използвайки говорене, наказания и когато се налагаше - пошляпване.

Записвам се да следя темата,на мен ми е мн мн трудно да се справям със двете ми щерки,всяка има собствено мнение и не се предава.Малката е само на две ,но вече всичко знае и говори,иска ли нещо и не и се даде става война.Наказвам ги ,говоря ,карам се ,оставям ги да им мине малко и така.
Преди време бях убедена ,че ще се справя със децата ,че няма да позволя тръшкане,реване за щяло или не щяло,а сега не съм сигурна във нищо .

То нашето лошо ченге не е точно лошо. Трудно ни се получава и на двамата, но понеже в преобладаващата част от времето Мария е скачена за мен, съответно аз трябва да правя "лошотиите". Иначе за да не зависва който и да било, даже и да е вдигнал парата непремерено, другият премълчава.
Инатът при Мария се изразява в борба за самостоятелност. Овенска му работа. Тръшкането е да не я обличаме  ние, да не я обуваме, да се катери сама по стълби и хълмове ... Има си и детските моменти на кривотия, но не са фатални засега. Още в началото на огнените позиви започнах да правя същото, което и тя и нещата не излязоха от контрол.

Към тази възраст и моя беше същия. На сестра ми малката също имаше до скоро такъв проблем. Аз и майка ми ходехме насинени с дни. Първо му обяснявах, но нямаше кой знае какъв резултат. После се сетих за друго, когато ме захапе и аз го хапех. Но така, че да усети зъбите ми. Никога не съм оставяла следа. Май след петото-шестото ухапване престана. После съвсем забрави. Успех.

Колкото до ината му:  само двама специалисти, аз и баща ми успяваме да се справим с него. Толкова е силен, че .... Първоначално пробвах с обясняване, противопоставяне и пр., а резултат нямаше. При него чрез ината изразява емоциите си, поне в началото. Сега се инати по-малко и по-скоро да пробва дали сме забравили за границите, които сме поставили нали е в такава фаза. Да си призная не знам как го постигнахме.

Защото и ние по принцип се редуваме кой да не позволява разни неща, но децата винаги се насочват към другия родител да пробват дали пък там няма да мине номера.... И като видят, че не минава, т.е. и двамата сме с еднаква позиция по въпроса - тогава вече става страшно - започва се викане, тръшкане, рев, пищене....направо се чувствам безпомощна на моменти - не знам как да реагирам вече, всичко мисля, че съм пробвала.....   

 
aleni_cvetya -  и аз го имах този проблем с хапането - и аз като теб -  все едно чета за дъщеря ми; най-много ме хапеше, когато й растяха зъбите (кътниците най-вече); и най-интересното е, че хапеше само мен - изведнъж - като зверче - докато се усетя и ме е хапнала; беше малка - свивах се от болка, защото това хапане беше по най-меките и нежни части на шията, или отвътре на ръката; говорех, говорех, говорех - най-вече, че много боли, защото беше малка и не разбираше много; после ме хапеше, когато е радостна - по-рядко; пак говорех..............
И - преди около два месеца (на 4 години е вече) - излиза от банята, щастлива, доволна - след 5 минутно къпане, около 20 минути тя си играе с играчки и ........... от радост така ме захапа по меката част на корема, че - кръв ми пусна; аз изпищях, разплаках се, тя - с мен се разплака и - баща й я шамароса яко (чак жал ми стана, но не го показах)  ......... и то не леко; оттогава не ме е хапала и една седмица обясняваше на който се сети, че ме е ухапала и че тя повече няма да прави никога така 

Рòса - за Овните и Телците - и ние с дъщеря ми сма тази комбинация - тя - както писах - Овен, аз - Телец (и двете сме на 21 число - гранични); отвреме навреме се чудя коя от двете е по-голям инат;

И отново по темата - допълнение към предишния ми постинг - когато се заинати повече - аз й се разсърдвам - но истински говоря, защото преди това съм говорила, обяснявала дълго време ......... и тя се впечатлява от моето сърдене, което се изразява общо взето да не й говоря - а тя много мрази  

Като се замисля, май съм пробвала повечето методи. И съм плакала, и съм се сърдила, и съм обяснявала и нищо не помага  Но сега като чета, че много от вас са имали подобен проблем, малко се "успокоявам", защото си мислех, че сигурно аз с нещо провокирам това поведение. Вече все повече си давам сметка, че не е никак лесно да възпитаваш дете и винаги да имаш адекватни реакции. Поне за мен де.