Юлчета 2008 (Тема 146)

Нямах предвид, че няма да я спирам, като е болна. Ами, че за момента, не разглеждам варианта да я спра изобщо, ако бебето боледува.

Вчера бях на родителска среща. Те не беше да се обсъждат децата, но аз попитах учителката, след като срещата приключи, за впечатления и препоръки. Е, така я нахвали Катето, че се възгордях и още ме държи   Мнооого е приятно!

Аелия, при това положение защо не ги поставите пред свършен факт, щом уж са съгласни - тоест да ги поставите за ваша сметка и после да си ги приспаднете от наема? Не при всякакви хора работи подобен подход, но си е вариант.

Аелиа, щом сте имали уговорка да ви сложат комарници, не мисля, че ще е проблем, ако ги сложите сами и си ги приспаднете от наема . Нямат никаква причина да ви се сърдят.

Симпатюхче, и аз като Евридика си мисля, че като порастне още малко Йоанка, няма да ви е чак толкова трудно да си имате още едно детенце. Дано нещата ви се наредят по най-добрия начин

Гнид, браво на Катето Умница си е тя

Катче, бързо оздравяване на Петърчо

Илия също от два дни е на градина. Днес е ял бой от лелката, защото е излязъл и започнал да си обува маратонките да се прибира вкъщи. Това е според неговите думи. Мъжът ми не вярва и смята, че си измисля. Аз обаче, познавайки лелката и манталитета й, съм убедена, че не си измисля. Утре съм решила да предупредя учителката, че при следващо оплакване на детето, че е бито, направо ще подам жалба при директорката. Кофти ми е, че започваме така от самото начало, но не мисля че е редно да си мълча. Вие как бихте постъпили на мое място?

Астарта, абсолютно и аз бих подала оплакване! Впечатленията ми са, че лелките си позволяват много повече от учителките и са ужасно прости в общия случай, що така....Няма ли някаква елементарна цедка?!
Градинската и възпитателната тема много ме вълнува, на такава вълна съм. Ще има форум Родителство от Горичка на 8ми октомври, мисля да ходя.

Гнид, браво на Катето, дано и на двете ви е добре с нейното училище! Как е бременността, нищо не пишеш по този въпрос

Астарта, аз също не бих си мълчала, как така ще ми бие детето 

Симпатюхче, дано ви се наредят нещата, пък след време може и да размислите за второто 

Гнидка, супер е, че на Катето й харесва. Вие в крайна сметка в това частното ли я записахте или се отказахте заради бебето?

Катче, бързо оздравяване на Петър и дано да спре с тези боледувания 

Аз нали се похвалих предната седмица, че Габи отива с голямо желание на училище, ама вече не иска да ходи  Всеки ден като я вземам ми казва, че й е харесало, спокойна си е, обаче от следобед вече се започва, че не й се ходи повече на училище, сутрин е един рев, едно чудо, предните два дена ревала, чак си повърнала закуската, абе ужас, сърцето ми е свито  Обяснявам й, говоря й, гушкам я, обръщам й много повече внимание даже, защото успявам да си свърша работата, докато е там и после съм свободна, обаче все едно на стената говоря. Днес се принудих да извикам мъжа ми от работа, за да я заведе, защото като ми ревне и не мога нищо да направя, а тук отварят вратите само за 15 мин. и после затварят и не мога да стоя да я чакам да се успокои  Знам, че й е много трудно, ама вече и аз не знам какво да правя. Надявам се и тази седмица като мине, да свикне, че е голяма мъка иначе. Уж е общително дете, играе си сама, не е някаква лепка, постоянно да иска вниманието ми, а и е там за по-малко от 3 часа, защо така се получава не знам.

Иначе Оле и Габи реве така за щяло и нещяло, ужасно е просто, особено, ако е малко по-изморена. На моменти имам чувството, че тя е бебето вкъщи, а не Алекс  Надявам се да е период, който бързо ще отмине  Успех с градината на вас!

И да не е само да се оплаквам, да се похваля, че най-после успях да махна нощния памперс, вече 1 месец е без него. Отдавна ми тежеше и се опитвах, та сега съм много щастлива. Имахме няколко пъти инциденти, ама няма как.

Катче, колко добре те рзабирам! Кураж и дано ви се размине!
Астарта, настръхвам като чуя за такива неща.
Ели от 7-ми тръгна на градина. Издържа до края на миналата седмица и от понеделник сме си в къщи със задна хрема и кашлица. Аз също не бях добре, но за един ден ми мина. Не плаче като я водим, но сутрин много трудно я вдигам. Вечер е в приповдигнато настроение и говори за приятелите си и за това как пак ще ходи.
Да ви се похваля - Елена вече спи в стаята на Вероника на смостоятелно легло (иначе от миналата есен спеше с нас на спалнята) Мина без драми, вече била голяма и искала да спи с кака. Само се приспиваме вечер. Но ми се струва, че и това ще се оправи бързо.

Аз бих изчакала. Бобо казва, че баща му го бие, когато с очите си виждам, че го е пернал буквално с два пръста по дупето. "Тати бий" и следва сърцераздирателен вой. Така че - може и да преувеличава. Чак да си измисля - едва ли, но да преувеличава много - да. Бих си затраяла ден-два и ако видя, че оплакванията продължават, че детето ми се тормози или ако чуя нещо и от други деца, бих се постарала тази жена да бъде вън от градината по най-бързия начин.

Радвайте се на градината, хора. Първи клас не е шега работа

Астарта, ти си познаваш детето и знаеш дали може да си измисли подобно нещо. Ако си убедена, че е невъзможно, действай.
Аз, познавайки Катето, бих изчакала. И тя ми разправя, че  баща й я биел, а пък той никога не е я удрял. Аз съм лошото ченге  
Но, по принцип, имам нулева толерантност, ако някой проявява насилие към нея.
Наскоро си развалих отношенията с близки роднини по този повод, защото почти не реагираха, когато детето им, което е по-голямо и по-силно от нея, я удря.

Евридика, за училището й, не е като да нямам забележки, но като цяло, съм доволна. А и тя изглежда така, но доста се изморява. А бременността май ме направи по-търпелива към нея, въпреки че още се случва да й крещя   Първите 3 месеца ми беше трудно, защото много се чувствах много изморена, с ниско кръвно и постоянно ми се спеше. Сега вече е по-леко, а и с Катето не сме постоянно заедно.

Купа, в частно училище я записахме. Дилемата при нас беше и е - ново жилище или още една такса там   Ще видим, не сме загубили надежда да имаме всичко някой ден  
Иначе и там сутрин приемът е 15 мин., сигурно защото е френско училище. Сутрин е ужасно напрегнато, основно, защото тя дъвче много бавно, а там няма закуска. След обяд пак пада яко бързане, защото тя ме чака с нетърпение и се натъжава, ако не съм първа на вратата   Но когато и да закъснее родителя, си осигурява неприятна среща с директорката да обяснява защо  
Габи казва ли защо не иска да ходи? Какво не й харесва или просто иска у дома? Дано е временно и го преодолеете  

За да не се повтаряме, моят пост би бил същия досущ като на Купа по всички параграфи, и за да се разгранича все пак малко ще добавя един мастит, който най-вероятно ще сложи край на кърмаческата ми кариера.

Астарта, зад ъеб сме както и да решиш да процедираш. Съвет не мога да дам.

Катче стискаме палци и чакаме отчет.

Гнидка и аз така си развалих отношенията с близки роднини, защото като събера двамата братовчеди заедно и онзи, понеже е гаднярче, започва да дразни Мати нарочно и става една олелия в рамките на отрицателно време. Моя мъж ме обвинява, че изкуствено разделям братовчеди, които битрябвало често да се виждат и да са приятели, но за мен спокойствието и нормалното развитие на детето ми са приоритет. Вие как мислите - кое е по-важно: роднинските връзки или спокойствието на детето?
Свекърва ми дори искаше да ги събере двамата у тях с преспиване... и сега съм й обидена и не й говоря....и все ме пита ама защо....как да й кажа, че с гаднярчета не го събирам  
е, споделих си терзанията....

а за градината - определено в яслата го гледаха по-добре, дали защото случих на персонал или такава е всеобщата политика в яслите, не знам, но в градината в рамките на 1 седмица, му бяха обули вътрешните обувки на друго дете и му бяха разменили панталоните на друго детенце, хаос някаккъв, а те сега не са кой знае колко деца.... не, че ме бърка толкова, ама какво ли да очаквам по-нататък....

В  градините по мои наблюдения учителите са посредствени. Начална педагогика всеки може да завърши, дори полицаите тук завършват това, за да имат висше. Моля да не се обижда, ако някой е засегнат лично от моето мнение. Говоря за Шумен. Познавам такива и отношението им към повечето родители е, че си люлеят краката по кафенета, а те им гледали децата. За какво учат тази специалност - за да се наместят на държавна работа до живот. Смятат и разчитат, че на децата никой няма да повярва. Разбира се, моето мнение не е за всички педагози, може да го намирате крайно, но то е мое, все пак.
Астарта, аз изчаквах за дръпнато ухо, за наказания и синът ми започна да се напикава от 4-годишен. Твърде дълго е крил от нас и се е страхувал от наказанията. Много мислих и се тормозих, написах писмо до директора, но така и не го пуснах. В този момент бих пуснала жалба директно до началника в Общината, защото директорът в градината ще си спести този срам, че държи такъв учител.
Купа, а дали дъщеря ти не се мъчи от това, че не може да общува с учителите на френски и никой не я разбира?

От поста на Гнидка ми стана интересно и да питам - как процедирате, когато други деца удрят детето ви - ей така, на площадката, примерно, си играят заедно и изведнъж, бам!, ударят вашето дете. Какво правите? Директно на детето ли говорите и модерирате ситуацията, или търсите родителя?

А, още по-интересен казус, според мен, как действате, когато вашето дете удари друго дете? Отстранявате ли го от площадката за игра при рецидив, говорите ли, наказвате ли? Изобщо - толерирате ли вашето дете да удря други деца и да се държи зле с тях, дори да не ги удря физически?

В градините би трябвало да е една идея поне по-добре от яслите, учудена съм от вашите впечатления, Мая и Деница. Изобщо не ги подлагам на съмнение, разбира се, просто се изненадвам и натъжавам леко. За съжаление, децата изобщо не са ценност в нашето общество, колкото и всички да се изтрепват да твърдят обратното, всичко е само на думи.

Евридика, жалко наистина, по повод твоята констатация. И в училище, и в градините са много малко призваните педагози и хората, които наистина обичат децата. В много редки случаи това, което се прави е с цел-децата. Има едно негласно състезание между градини и техните директори. Те мислят как да вземат повече пари от родителите, за да ушият по-красиви костюми и с тях да се представят на тържества пред управляващите. И нашите деца мръзнат по театри и площади, или се пекат на най-ярко слънце, за да участват по разни мероприятия. В София може и да не е така, но в малкия град конкуренцията е жестока.

Аз нямах възможност сутринта да говоря с госпожата и ще изчакам да видя как ще се развият нещата с лелката. Проблемът е, че аз я познавам отпреди и съм я виждала как се държи с децата, та не се съмнявам, че е способна на такава постъпка. От друга страна, Илия  не изглежда стресиран, сутринта отиде с усмивка в градината

Евридика, моите деца не са били агресивни към връстници и не се е налагало да коригирам поведението им. Но не бих останала безучастна, ако видя че се бият или дразнят други деца. Когато Алекс беше малък и някое дете го удряше или щипеше, аз в повечето случаи си мълчах с надеждата родителите на въпросното дете да се намесят. Грешка от моя страна, в повечето случаи родителите не регираха или пък реакцията им не даваше никакъв резултат. Сега Алекс е страхлив и комплексиран, за което определено имам вина. С Илия не знам защо, но съм доста по-непримирима и нетолерантна към околните. Видя ли, че някое дете му посяга, директно му правя забележка, без да чакам родителите да реагират. В повечето случаи забележката от чужд човек респектира повече от тази на мама или тати.

Ако Денис е безпричинно агресивен към друго дете непременно му правя сериозна забележка, ако продължава го прибирам директно или наказвам. Но най-често той реагира бурно когато му взимат камиона или някоя кола, тогава се намесвам силово само ако е много груб, все пак не е длъжен постоянно да си дава играчките. Понякога обяснявам да даде едно кръгче или прочее.
Ако друго дете е грубо с него директно говоря с детето. Обяснявам категорично, но не агресивно. Не чакам родителите да се включат, но все пак ние почти винаги сме на площадката до блока, която е много хубава, събират се доста деца и се познаваме почти всички. По същия начин не възразявам ако някоя от другите майки се намеси категорично ако Денис е бил агресивен с друго дете.

Общо взето се намесвам когато са доста груби, иначе децата също си имат своите спорове и малки битки, не държа да ги пресичам всичките.

Здравейте Дами! 

Вече не помня от кога не съм влизала във форума. Когато видях, че все още има темичка ми стана едно такова мъчно ......... че нямам време и в същото време приятно, че все още я има 

Относно грубостта на другите деца - не чакам да се намесват родителите направо си правя забележка на детето че не се прави така, защото.......
Ако моето дете проявява грубост ( обикновено ако някой й вземе играчките - голяма е скрънза) - правя забележка, ако продължи с глупостите в къщи.

Лично аз от градината съм по-доволна отколкото от яслата. Вярно е и че при нас ни изчезнаха 4 пъти разни дрешки - но най много след 3 дни се появяват. Например днес сутринта я изпратих с потник под тениската вечерта го нямаше- нито в раницата, нито на гърба й. Единия чорап от сутринта го няма- но за него ми казаха лелите че не са го намерили- добре че има резервни. За потника им казах че го няма и да имат впредвид като се появи от някъде че е нейния. На втория ден я пребрах с чужди долни гащи, на третия беше с чужди чорапи. В петък се пребират пижамите за пране и пижамата на Никол беше в раницата на др дете и то само горната част, панталонките ги нямаше. След няколко дни се появи.
Отношението е различно към децата. Всяка вечер ми я хвалят колко е слушала, как си е изяла всичко и колко оправна била с всичко сама се справяла. Докато в яслата откакто баща й ги навика веднъж ( че не пазели децата от болестите и че гледали нарочно да ги разболяват за да са по-малко в групата на тях да им е по-спокойно) Никол стана черната овца - натискали я на гърнето, наказвали я , хапела децата и тем подобни. Резултат от яслата: още се напикаваме, не казваме когато ни се ака , още сме с нощен памперс. За хапането не отричам хапи, но в случаите когато някой я дърпа на сила за ръката или се опитва да й вземе играчката от ръцете. Накараха ме да купувам лекарство дато е хапала децата. А Никол колко пъти ми се е пребирала нахапана и одрана но тогава нищо не казват и като ги попитам се правят на луди че незнаят.

И един куриоз от градината- отивам да пребирам Никол и г-жата ми споделя " Днес стана една беля", а на мен косат ами настръхна. " Никол днес ес наака, но преди това изяде 4 филии с лютеница"  По две ми е яла ама по 4??????

За съжаление обаче все още не говорим. Много малко 10-тина думи да казва, но правим изречение МАМО ДАЙ- любимото и продължението и дай дай дай дай докато дадеш