Истанбул 5

Дами, "нахлух" в темата и се зашеметих.....имам да чета около седмица, но сега ще попитам направо с надежда да ми помогнете! Как се стига до пристанището с круизните кораби от автогарата и от къде да си купя най-вкусния локум от моркови с ядки?
Имам още много въпроси, но 1-во ще ви изчета и ако не намеря отговори ще си позволя да ви занимавам!
Последно - в два дни ще може ли да вместим повечето забележителности при самостоятелна програма?
Мноооого ви благодаря предварително!

Здравей  и добре дошла
От автогарата, хващате метрото и слизате на последната му спирка Аксарай.
От Аксарай тръгвате само направо докато стигнете голямото кръстовище
и хващате трамвая. Той е един, въпреки, че някои мотриси имат по-дълъг
маршрут, но вие слизате на Еминьоню, което се пада 7-ма спирка без да
броите Аксарай от където се качвате.
На входа на метрото има апарати за жетони, както и на спирката на трамвая.
Един жетон е 1,75 лири.
За 2 дни няма как да разгледате всичко - абсурд.
Аз ходя вече втори път за по 3 дни и не съм разгледала и половината от
това, което съм набелязала.
За локума нека някой друг да каже - за първи път чувам за локум от моркови

Много мило, благодаря ти jullianna!
Честно казано ужасно се вълнувам и страхувам едновременно. От опита ми в Мароко, Тунис и Египет изпитвам ужас да ходя неорганизирано. Съпругът ми смята, че ще се оправим сами и няма причина за безпокойство. Ще съм благодарна за препоръки какво да вместим за 2 дни!
Мисля, че локумът се води някакъв плодов, но морковите му придавам необикновен вкус.

И аз нахлувам в темата, защото съм замислила 2-3 дни в Истанбул след две седмици. Всичко сами ще резервираме, аз отивам за първи път там. Обожавам Турция и всички ми казаха, че ще се влюбя в града. Мъжът ми ще ме води, той познава града. Знам, че няма как да разгледам всичко, но се надявам това да е първото от много пътувания.
Ще Ви чета, супер темичка.

Колкото и да избягвам клишетата, смятам,че за 2 дни можете да направите нещо като "скица" за бъдещи посещения. В Султанахмед имате като минимум 3 обекта - Сулатнахмет ( Синята джамия), Ая София и Йеребатан ( водохранилището). До тук 3 часа, с преход между отделните обекти по 10 минути, чакане -пак толкова приблизително. След Йеребатан влизате в пресечката, в която е кафенето - медресе , щото ще сте ошашкани  - айде още час. ПОсле поемате надолу към Ениьоню и Сирекджи - отдясно е Топкапъ, което е добре а оставите за друг път, защото ще ви отнеме хиляда години , но си имате Сиркеджи - последната спирка на Ориент Експрес  вдясно, а малко след това излиьате на пристанището с фериботите за Азия. Вляво е Йени джами и Мъсър Чарчиси ( Египетския пазар). До тук май ги докарах 6 часа и ако сте тръгнали в 9 сутринта ( препоръчвам супер ранно влизане в Сулатнахмед, за да се избегнат тълпите и да видите джамията в цялата и прелест), вече към 2-3 следобед - как да не седнеш някъде от лявата страна на моста Галата за по кафе и наргиле или в някой о рибните ресторанти от дясно за рибка или рибен сандвич? 
После продължавате по моста, стигате до Тунела, хващате фуникулара и се качвате до началото на Истиклял. Свивате леко вдясно надолу и отивате бавно и полека до кулата Галата. Отделете си един час и се качете горе. Гледката ще ви накара да забравите колко сте изморени.  Слизате от кулата, връщате се бавно до началото на Истиклял и го минавате подобаващо като на манифестация. Тук вече - каквото душа иска - има магазини, има мол, има кафенета, има пресечки, в които да кривнете, има ... народ, има стария трамвай , който циркулира между Мейдана и Тунела...Инджи с профитеролите, пълнени картофи срещу Галата личеси.... абе, наистина за каквото се сетиш! И най-важното - страхотна, прекрасна архитектура! И Чичек пасаджъ, ъвкорс   И така в смях и закачки и пешеходстване стигате до Мейдана на Таксим , осъзнавате колко сте се изтощили и се прибирате до хотела... или не...
Готово , уплътних ви първия ден и се изморих!
Отивам да пия бира !

Еееееее, angelina.bgk , направо приказно си го описала!
Сега остава да свържа наименованията (само някои разпознавам) с нещо, закоето съм чела, или гледала на снимки.
Благодря ви, момичета, много топло и уютно е в темичката ви! 

Да, в тази тема и на мен ми е топло и уютно.
Това е единствената тема от няколко години насам, в която
влизам с усмивка и ми е много, много приятно.
Дано дълго да остане такава  

Андж, прекрасно си го скицирала 
Дори си откраднах 2-3 идеи, които странно
съм пропуснала 

ух, ух, хубаво ме упътвате вие,  ама аз се омотах и изгубих в картата  

на Мачка само парка открих, ама интересните улици къде са не мога и да предположа   освен по Мачка джадесъ на вървим, пък докадето го дакараме -  до там...

иначе Нишанташъ, някоя от вас преди ми казваше - от Таксим нагоре-нагоре доста време покрай хубавите къщички, стигаме до нещо военно и там хващаме дясното разклонение на булеварда (Валъ конаджъ джадесъ) и някъде там ще да е Нишанташъ...

Сега чератя маршрута - от Таксим хващаме метрото, слизаме на Османбей, хващаме Rumeli Cd.  надолу до пресечката й с  Valiconagi Cd. малко и по него, и после по Abdi Ipekci Cd, малко и по Macka Cd. та до парка. Малко парк и после надолу до Кабаташ и после... свършиха ми идеите с какво да го съчетаем...може би на връщане от Левент да слезем на Османбей, и после след тая разходка в хотела, ама то ще е тъмно...уф, че сложно  

От парка Мачка има някаква въжена линия до дерето долу - на картата не го виждаш, но на живо ще го видиш. В него се намират едни огромни модерни сгради - мюзик холове и подобни - не знам дали има нещо за гледане там, миналата година ги гледахме от високо и не знаехме как да слезем до там, сега на картата откривам, че имало въжена линия и сме минали покрай нея, но не сме я видели.
Аз ще се опитам да наместя района в някой късен следобяд, че да видим. В неделя сутрин, мисля, да се озовем в Саръйер, там да се поскитаме и да поблеем, евентуално музея Садберк ханъм и от там с автобуса до Арнавуткьой да се поразходим за около час, после с автобуса до Таксим и от там метрото до Османбей и да се пошляем из Нишанташъ, ще ми се и нагоре по Шишли малко - ще видим вече в движение как ще се получи.
Събота вечерта съм я оставила за Истиклял с Френч сокак и други околни, но за огромно съжаление по това време няма да работи Пера мюзеси 
Понеделника ми е свободен за сега, ще ми се на Азия да го посветим, но нямам конкретен план за там.    Питах мъжа ми, има ли някое определено място, което му се иска да посетим или където аз го заведа - там? Той ми отговори с въпрос - как предполагаш?  Аз отговорих - второто и той потвърди 

Да, сега разгледах подробно картата и видях отбелязани 2 станции за лифт 
Оглеждам сега парка ама той прелест - има концертна зала, амфитеатър, интересене площад (http://static.panoramio.com/photos/original/7500006.jpg), някакви паметници на владетели вероятно (http://v17.lscache5.c.bigcache.googleapis.com/static.panoramio.c … inal/37877315.jpg) , мол, басейн 
И гледайки всичко това, се озовахме на много близо до Таксим 
Само им е трудно да преценя - първо парка, после амфитиетъра-мола и сие, или първо тях после парка...
Много ти е хубав плана, пина - чак ми се приходи с тебе  а мъжа ти направо златен - моя не иска това дето предлагам, ама не знае и какво друго иска 
И аз оформих моя първи ден - Левент, Шишли ( ако намерим бг църквата), Нишанташъ, Мачка, парка мачка с хубостите, Таксим, Истиклял, и после около моста Галата и Златния рог  и ако оживеем - прибиране до хотела 

За българската църква в Шишли - виж в Шишли булевард Halaskargazi Cd - той има пресечка Rikaptar Sk и пресечка T.M. Ali Bey Sk - та между тия двете, в някакво дворче с градинка е църквата.
Bulgar Kilisesi
Merkez Mh., 34381 Istanbul Province/Istanbul, Турция

Мисля, че това трябва да е
http://static.panoramio.com/photos/original/8464546.jpg

Мисля, че се казва Иван Рилски, но тука може и гугъл да ме подвежда, адреса поне е сигурен.

Шебек, не се притеснявай за разстоянията в този случай - мейдана на Таксим е на около 5 минути път с кола от Мачка и е основно по нанадолнище. Пеша ще отнеме 20 минути с мотането.

Здравейте и от мен на всички във форума  
За първи път бях в Истанбул за Гергьовден и искам да благодаря на всички за снимките, за  съветите и изобщо всичко споделено тук.
Всичко, което видях, го организирах благодарение на инфото от форума!   Единствено за транспорта и хотела ползвах услугите на туристическа агенция.
Както повечето тук и аз се влюбих в този град.
Сега си организирам и второто посещение, но този път всичко ще спретна сама и то отново и само със съветите от тук.
Поздравления на всички вклучващите в темата

Пина, гугъла показва същото като снимката, която ти си дала - значи това ще да е. Ама на мен все така ми прилича на детска градина 

Ангелина, нанадолнище нали е в посока Мачка - Таксим, мейданъто трябва да е в ниското, или 

Емилия, и аз като тебе  темата толкова ме запали и ми създаде такава тръпка при планирането, че не мога да се изнеса от нея и само кроя кога пак да ходим 

Здравейте!
Много се радвам, че мога и аз да се включа вече в тази страхотна темичка и да споделя нашите впечатления от първото ни (засега) посещение на Истанбул. Дано не стана много досадна с описанията, но не мога да се сдържа. 
Пътувахме тази година на Великден и ползвахме услугите на Караджъ Турс.
Останахме запленени от този невероятен, модерен и магичен град, събрал в себе си толкова различни облика и култури и променящ се ежедневно! 
При резервацията нямах идея колко много ще науча благодарение на вас за месец и половина и направихме грешката да си платим за някои допълнителни услуги които донякъде помогнаха на самостоятелната ни програма, но ни донесоха и разочарование от въпросната фирма.
1 ден     Тръгнахме вечерта от София и още преди Пловдив спряхме за 40-минутна почивка...никой не каза, че автобуса ще бъде заключен през цялото време и маса хора измръзнахме навън чакайки шофьора и ексурзоводката да си хапват и пийват в близкото заведение. Просто не ни се харчеха парички у нас след час и половина път, нито бяхме гладни, нито жадни, иначе с удоволствие бихме заседнали и ние...Пристигнахме рано сутринта, нямаше как да ни настанят (за което бяхме подготвени и е нормално да е така), само си оставихме багажа и паспортите в хотела. Нашата група имаше късмет – падна ни се хотел Ейфел. Според мен след прочетеното в темичката (а и за сумата която платихме) е добър избор – чисти чаршафи, топла вода, хубаво фоайе с кафене, масажиращ стол, аквариуми с красиви рибки, страшно учтив персонал, сравнителна обилна и по-важното вкусна закуска. Намира се на тиха и спокойна уличка в близост до трамвайна спирка в Лалели, 2 супермаркета и заведение с дюнери, сандвичи и готвени ястия.
Започнахме сутрешната обиколка на квартала като не се съобразявахме с групата, но на места се срещахме както и с много други български групи. Усилено търсихме акбил, но така и не открихме будка и карахме през цялото време на жетони в трамвая и съответно плащане кеш в автобусите. Още с пристигането видяхме Акведукта, следва Университета, после Капалъчаршъ. Веднага се залепихме за симитите – мноого ни се осладиха...Пазара с нищо не ни впечатли, за разлика от последващите забележителности на Хиподрума(фонтана на кайзер Вилхелм, Египетския обелиск и змиевидната гръцка колона, която май се реставрираше), Синята джамия, Света София и пространствата между тях с красивите фонтани. Имаше страхооотна феерия от лалета и теменужки навсякъде в различни цветове и подредба, уцелихме точния сезон. Видяхме фонтана на Ахмет трети пред Топкапъ, влязохме и в предверието на двореца с красивата градина от където се разкриваше хубава гледка към Босфора. На излизане забелязахме и археологическия музей и благодарение на прочетеното тук програмата ни продължи с ул. Соукчешме(още цветя, рядка растителност и забележителна архитектура...) и парка Гюлхане – няма такава цветна красота и спокойствие.... Отправихме се към най-близката спирка на трамвая в посока хотела за да се настаним с идеята да си закупим жетони от апаратите на спирката. Какво се случи обаче – единият апарат изгълта 5 лири на нашата приятелка и не пусна жетони. Решихме да сигнализираме за проблема с апарата на охраната на спирката, но не ни обърна много внимание. В този момент един господин(тамошен жител който забелязал случилото се) се застъпи за нас и за наше приятно изумление охраната ни извика – заведе ни до входа на спирката и специално отключи входа без жетони за нас тримата...този жест никога няма да забравим, не бих и помислила за подобна възможност и...не вярвам това да се случи у нас... от там се придвижихме до хотела, беше вече обяд, настанихме се, бяхме страшно уморени след нощното пътуване и препускането до момента, но се оправихме набързо и пак с Т1 поехме към Еминоню. Целта беше - разходка с корабче. Бързо я достигнахме – трамваите както всички знаем са през минута две – докато се качваш на един – виждаш, че следващия вече се задава  Качихме се на корабчето, за което платихме по 10 лири на човек(за сравнение същото нещо с Караджъ струваше 21 ЕВРО). Като изключим студа предизвикан от силния вятър и априлските температури, изживяването беше страхотно – гледките уникални. Пихме и чайче за тонус – 1 лира струваше това удоволствие на корабчето, поснимахме и очаквахме следващата цел – балък екемек, Египетски пазар и разходка по мост Галата  На нас балък екмека страаашно много ни хареса и на тримата. Държа да отбележа, че лично аз не обичам особено риба и я хапвам веднъж годишно колкото да се разпиша. Е, тези сандвичи много ни се усладиха – пухкаво хлебче, вкусно филенце(почти нямаше кости) и зелена салата примесена с лук...ммм заслужаваше си. Разходихме се по Галата – следва Египетския пазар, от където си купихме много вкусен локум с ядки (и локум не обичам, но този ми хареса. Беше вече привечер и се отправихме към хотела защото имахме платена панорамна обиколка на вечерен Истанбул. Малко след нашата спирка забелязахме заведение, нещо като ресторантче в което правеха дюнери на улицата(с овче, но и с пилешко месо), сандвичи и отделно навътре имаше турска кухня с ястия за деня, където човек може да поседне и хапне на спокойствие. Сити и доволни се прибрахме в хотела за по баня. Следва организираната панорамна обиколка и съответно главоболията с фирмата. Самата обиколка беше прекрасна – дълга, обстойна, много светлини, много небостъргачи, уникални гледки  Преди обиколката обаче имаше имахме половинчасово чакане на хора от други групи, а по време на нея аругантният тамошен екскурзовод ни заяви, че всички отиваме на литургия в Свети Стефан. Уговорката с нашата екскурзоводка и с фирмата беше, че след обиколката тези които не желаят литургия ще бъдат върнати в хотела, а останалите продължават към църквата. Казаха ни, че нямаме избор и заради 6-7 души(от 40) никой няма да се връща в хотела, а ще стоим и ще чакаме колкото се налага часове за да свърши литургията и не е сигурно дори дали ще има възможност да чакаме в автобус или ще висим навън на студа и на който не му изнася да си намира градски транспорт с който да се връща...Ние продължихме да настояваме на своето неколкократно, екскурзовода се правеше, че не ни чува и резултата от аругантното му отношение, беше че пристигайки при църквата около 30 души заявиха, че вече не желаят да я посещават, останаха 10-ина желаещи...След няколко разговора от негова страна се каза, че ще ни направят услуга и ще дойде автобус да ни прибере за което трябвало да сме много благодарни...Оставиха ни нарочно доста далеч от хотела, но ние доволно се поразходихме и хапнахме отново в изпробваното ресторантче. Беше вече 00ч и не можехме да повярваме, че  сме видяли всичко това в 1 ден (сякаш бяхме изкарали поне 2 дни в града).
2 ден  Рано сутринта тръгнахме на панорамна обиколка с фирмата(поредната ни грешка, но и затова бяхме платили) с идеята да ги ползваме като транспорт до Азиатската част(или по-точно до Йеди тепе) и от там да стигнем до къщата от Листопад. Разходката започна с църквата Свети Стефан , кулата Галата ни беше показана само отдалече(не можело да се мине от там защото имало колоездачи...), продължихме с Истиклял набързо и изведнъж казаха, че се отправяме към Кабаташ за разходката с корабче на хората които са си платили предварително(пак казвам 21 евро). Минаването през някой от мостовете на Босфора (което беше по програма) остана мираж...Естествено веднага повдигнах въпроса и ми беше отговорено, че „моста е затворен днес и не може да се минава”...можете ли да си представите каква наглост...Двете екскурзоводки(местната и нашата) се бяха наговорили да си спестят разкарването, а и вероятно закъсняваха с графика на останалите платени екскурзийки и това им беше приоритет. Аз обаче не се отказах и повярвайте ми, едвам навих и други от групата да ме подкрепят, че трябва да се мине по Босфора и че затова сме в Истанбул, да не говорим че сме си платили и е пълен абсурд...Казах им – дори и единият мост да е затворен(което сигурно ще се случи само при атентат....), то другият ще е отворен, как така няма да си спазим програмата и стигнахме до голям спор, който продължи дълго, а ние страшно много се изнервихме. Екск. се отдръпнаха, говориха си и след 10-15 мин се върнаха и казаха, цитирам: „имаме добра новина за вас – отворили са моста и ще можем да си спазим програмата, но ще спрем от другата страна и ще изчакаме хората с корабчето да се върнат от него за да се качат и те на Йедитепе....Нямам думи за Караджъ турс...За нас обаче спирането след моста се оказа изключително удобно за следващата ни цел – къщата от Листопад. Автобуса ни остави до двореца Бейлербей което е много близо до къщата и много по-добър вариант от колкото да се връщаме от Йедитепе. Района на двореца и къщата(кв. Юмрание) е невероятен. До самия дворец има безплатен фитнес на открито, който е в голяма близост до първия мост на Босфора и гледката към него към втория мост е уникална докато си спортуваш на воля Разкършихме тела и отново запленени се отправихме към ул. Шешмши Ефенди(Шемши Бей) 9. Прилагам и снимка на къщата защото снимката от първа страница на е на къщата от Листопад. Ето това е къщата:
Ние сме проследили целия сериал и за нас беше голямо вълнение... точно преди нея се намира и къщата на Оуз и Лейля.  Продължихме малко нагоре по уличката, нагледахме се на красиви къщички и решихме, че ще се върнем до главната улица за да търсим тоалетна. На самата главна(пак около фитнеса) открихме страхотна закусвалня. Такова хапване падна, такива вкусотии, че не ни се ставаше. Толкова хубава баница никога не съм опитвала през живота си, а освен нея и закуска с картофи. Пухкаво хлебче(тип кифла) запечено с пълнеж от намачкани картофи с подпрафки – мноого вкусно...Разбира се, не минахме и без симити и кафенце. Изключително мило обслужване, невероятно отношение – нарязаха всичко което и тримата си поръчахме на парченца, така че всеки да може да си хапва от всичко. Извадихме картите(които саморъчно съм направила) и се ориентирахме към ул. Бейлербей и спирката на автобус 14F  за да се доберем до Чамлъджа. По пътя към спирката(който е стръмен, тя е на баир) също има доста красиви къщички и хубава панорама към Босфора. Качихме са на автобуса и тъй като нямахме акбил или карта, платихме на шофьора който цъкна 3 пъти с акбила за нас и ни върна ресто безпроблемно(а не като при нас, където ресто не се връща ако нямаш точни пари). Незнайно защо пропуснахме точната спирка и слязохме на следващата, но това както често се случва в този град беше за добро. Връщайки се от тази спирка към Чамлъдажа – посетихме един красив парк с много и разнообразни безплатни фитнес уреди където пак поспортувахме. И така заредени с енергия поехме по стръмната уличка към хълма. За не повече от 20-ина мин с кратки почивки, снимки и зяпане се качихме и не беше никакъв проблем за никой, а пък гледките там те карат да забравиш за евентуална умора. Изумителна 360 градусова панорама, мнооого цветя, подредени в различни форми, красив часовник (приличащ на този в Солун, но без стрелки), разбира се гюзлеми, още храна и малък оркестър който дооформяше магнетичната обстановка. От там се отправихме към кв. Кадъкьой и ул. Мода. По пътя видяхме железопътната гара Хайдарпаша. Честно казано, не ни впечатли много района около ул. Мода – хубаво пазарче, на места голяма блъсканица. Поразходихме се, харесаха ни магазините за музикални инструменти които са доста в района. Стана вече привечер и решихме да се връщаме в европейската част – посока Истиклял. Хванахме автобус 103 от единия терминал (той е с прекрасен маршрут) и още веднъж минахме по първия мост на Босфора. Гледка от моста Платихме на шофьора по 3.30 лири на човек (за разлика от 14F – там сумата беше 1.75 лири), явно автобусите с по-дълъг маршрут и по-вероятно тези които пресичат Босфора са с по-висока тарифа. Ние пропътувахме разстоянието от първата спирка(Кадъкьой) до последната (пл. Таксим) и си направихме чудесна панорамна обиколка! Към 18 – 19 ч минавахме вече по моста и не бих казала, че имаше задръстване, може и късмет да сме имали. На Таксим още снимки – имаше дори един огромен храст във формата на котка с очи и всичко останало Следва пак разходка по Истиклял, този път вечерна със сладоледче (дондурма) и вкусни местни ястия, обиколка на хубавия търговски център, на малките пресечки с клубчетата и стотиците забавляващи се местни...Атмосферата в заведенията е уникална и заразяваща – свирят, пеят, пляскат и се забавляват дружно всички навън докато фенерите топлят цялата уличка и не усещаш студа, а се разтапяш от забавление... Купихме по някое сувенирче за подарък и пеша по уличката към моста Галата(тогава беше разкопано), хайде по още едно сокче с нар и портокал и хоп сме пред сияещата вечер кула. От там вече останали без сили се метнахме на трамвая който чакахме цели 4-5 мин във 23 ч вечерта и отново беше пълен и по това време на деня : ))))))))Шегувам се защото можем само да си мечтаем за транспорт през 5 мин при нас и в делничен ден, да не говорим за събота вечер....
3 ден  В неделя имахме платена екскурзия до Принцовите о-ви, от която на драго сърце бяхме готови да се откажем с половинката, ако нашата приятелка не държеше толкова да отиде. Оставиха ни на Хейбелиада, беше много студено в този ден. Имахме на разположение около 3 часа за убиване, разходихме се сериозно, нагледахме се на стари къщички, видяхме и един плаж, който разбира се беше затворен април. След това седнахме в едно много малко и уютно ресторантче с 10-ина места, в което собственичката беше и готвачка(много мила жена) и хапваха само местни. Опитахме тяхното ястие „менемен”, което си е почти типичния наш миш-маш и много ни хареса. За нас лично – островите бяха пълна загуба на време – няма нищо кой знае какво за гледане, или поне на Хебелиада. След това поехме към мол Форум. Нашата приятелка е още студентка и с универсалната студентска карта ползваше намаление в аквариума – вместо 26 лири, плати 19. На нас не ни се даваха парички и пропуснахме, разходихме се из мола – нищо особено, толкова молове имаме вече при нас, че няма с какво да ни впечатли. Единствено детска тоалетна у наш мол не съм виждала. Ободрихме се с по кафенце и за наше огромно съжаление трябваше да се разделим с този невероятен град, но само засега...защото със сигурност пак ще се върнем...а и толкова много непосетени места останаха...Безкрайно сме очаровани и дори и сега след 3 месеца на моменти все едно сме там, голяма магия е...
Искам да изкажа специални благодарности на всички момичета в темата – благодарение на вас видяхме толкова много за кратко време и посетихме места за които нямаше как да знаем, страхотни сте!