Забраненият плод (Aşk-ı Memnu) ~ 59

Ами муден муден и затова е само 22 епизода оригинал

Аз го загледах тогава но не ме грабна с първите серии и го зарязах , но пробвай , на теб може да ти хареса  

Здравейте, никога не съм писала в темата, макар, че я чета от почти самото начало.
Искам да си кажа мнението за финала, надявам се, че никой потребител няма да се засегне и да приеме някакви неща лично, нито ще ме охарактеризира личностно, заради дадено изречение.  

Филмът много ми хареса, но не мога да кажа, че симпатизирам особено на даден герой, или спадам към нечий фен клуб. Героите, освен Бюлент, не бяха представени само черни и бели, така че се стараех да наблюдавам и оценявам поведението им безпристрастно.
Мисля, че любовта между Бихтер и Бехлюл съществуваше, макар, че беше възпрепятствана от много неща: не само това, че бяха съпруга на чичо и племенник, но и от самите им личности. Бехлюл обичаше, но по-силно в него беше чувството на страх - от вземане на решение, от отстояване на това решение, изобщо от поемане на отговорност. Към това се добавя и срамът от измамването на човека, на който той е най-много задължен.
От друга страна, Бихтер беше доста егоцентрична личност - осъзна какъв е той, но не успя да се откаже на време, беше фокусирана единствено и само върху своите чувства, мислеше, че ако ги подкалжда до краен предел, ще повлече и него, ще го прнуди да вземе решение. От друга страна, когато той изглеждаше взел решение, не го прие, а продължи да го притиска. Естествено, и той й даваше противоречиви сигнали, но според мен, освен ако човек не е по някаква причина изключително и безвъзвратно отвратен от доскорошния си любим, е нормално да запази за известно време сантимент към него, дори да се чувства привлечен, да се поддаде, ако той го провокира. Защото физическото привличане и искане да сме заедно не приключва когато решим че по еди какви си причини за нас е най-разумно да прекратим връзката.
Според мен Бихтер се омъжи за Аднан, за да направи напук на майка си; след като прие предложението му, й крещеше, "той избра мен, мен, МЕН," точно както преди да се самоубие говореше на Бехлюл - "Можеш ли да загубиш МЕН??". Още с влизането си в дома на Зиягил, въведе един непознат за това семейство тон на сарказъм, викане, изобщо на омраза. Първоначално така говореше с майка си, но това чуваха и виждаха всички. Крещеше й "Мразя те!" Аз също помня моменти на изключително напрежение между мен и майка ми, но знаете ли колко трудно е да кажеш Мразя те...? За нея беше нищо. Извърли диамантената обица без да й мигне окото, лъжеше хладнокръвно (по време на връзката си с Бехлюл), казваха в началото, че била студена, като лед, надменна, нямала чувства (слугите, Бехлюл и Нихал), на втория ден размести стаите на децата, а после се разкайваше и твърдеше, че изобщо не й е хрумнало, че може да не им хареса, тя искала да я обичат или поне харесват...С тези примери искам да кажа, че Бихтер не само, че потиска доста чувствата си, но има и качеството да действа импулсивно и безкомпромисно, само че тези й действия са подтикнати от омраза (към майката) и от егоцентризъм - ТЯ иска да се хареса, но избраният от нея начин дали ще хареса на лицето, на което иска да се хареса, тя не мисли. Вярно е, че майка й не е от най-даряващите любов майки, но не може това да служи за оправдание. Ето, сестра й не е толкова пропита с омраза. Бихтер е жена на 25 години, дори да е имала повече неща да преодолява, от дете, расло с "по-добра" майка, все пак отговорността за това какъв човек е, е нейна, не на майка й. И изнасилвачите и изобщо повечето престъпници са имали тежко детство, да не би само майките им да са виновни? С това не искам да предизвикам полемика, да сравня Бихтер с престъпник или да кажа, че страданието й не е било истиснско и болезнено, просто казвам, че всеки има багаж за носене и травми за преодоляване; едни се справят по-добре, други по-зле. Но всички носят отговорност за това какви са избрали да бъдат.  

След това ми направи впечатление на погребението на Бихтер - имаше само непознати и журналисти, никакви представители на дома Зиягил, нито цветя, нито венци от тяхно име, както имаше за Бешир. Естествено, ако Нихал е в болница, бащя й няма да иде на никое от двете погребения, но и да не беше, пак не мисля, че щяха да идат на погребението на слугата, но не на съпругата, колкото и да се е дискредитирала. Макар че Арсен беше на погребението на Бешир, така, че знам ли...Искам да кажа, че Зиягил абсолютно се разграничиха от Бихтер, с неприсъствие, неизпращане на цветя, и с погребването й с моминското й име до баща й, а не на местата на Зиягил. Макар че, вероятно трябва да е така, защото да я положат до онази едва ли не обожествявана особено от децата първа съпруга, би било непоносимо за тях. Мъчно ми стана, че погребението на Бихтер се превърна единствено в медиен сеир, а тя самата беше изоставена от всички, с изключение на сестра си и майка си, която казваше, че толкова много мрази...Майка й не получи инсулт, когато остана вдовица, не й когато остана без пукната пара и продаде къщата си, не и когато се напи, за да катастрофира и да умре, но да не тъне в нищета, както беше казала...Само когато умря детето й. Естествено, това не я "оневинява" за миналите й грешки, но показва може би, как освен в някакви абсолютно изключителни случаи, не бива да се поддаваме на такава омраза и злоба към майка си, каквато имаше Бихтер, защото в крайна сметка семейството е единственото, което е с нас до край, въпреки всичко. Бихтер се самоуби абсолютно планирано, хладнокръвно и зрелищно, без милост нито към себе си, нито към другите. Тази пълна разруха много ме потресе.

Извинявайте за дългия пост, и моля, не се хващайте за някакви думи, защото и аз самата не знам дали съм намерила най-правилните думи, за да изразя, това което мисля. Просто нека бъдем по-добри и ангажирани с чувствата на околните. И да не зацикляме над лошите преживявания; сигурна съм, че добрите в живота ни са повече от тях.  

Определено страхотен финал, толкова силен, толкова чувствен...... Когато го гледах съжалявах само, че съм гледала края и не ми беше толкова интересно.... Само мога да кажа страхотен филм!! А Бехлюл и Бихтер, такава любов, докосване, бяха неповторими!! Гледах сцените между тях с отворени уста...     

И за двете погребения имаше венци от Аднан.
И кой да отиде на погребението на Бихтер,след като те самите бяха ни живи,ни умрели.
Бешир не беше слуга.

Наистина ? Това ми е убягнало , аз видях само големият венец , който качиха при Бешир !
Ми то от толкоз рев , съм изтървала , ама ще се върна да гледам пак !

jujka^, да протегна ръка , но се отдръпна , защото се уплаши да не повокира изстрел , в такъв момент това е много опасно . Аз мисля ,че той не очакваше да се застреля , въпреки  , че тя му каза , че като се отвори врата , ще го направи ! Толкова беше втрещен от изстрела , че дори името и каза на пресекулки . Забрави и за Аднан и за всичко в този момент - неговата Бихтер си отиде ....

Аз мисля, че дори и да имаха възможност никой от Зиягил нямаше да отиде на погребението на Бихтер. Много ми стана мъчно, когато Бих натисна спусъка и се свлече на земята в краката на двамата мъже и никой от тях не реагира. Да, Бехлюл беше повече от потресен, изрече името й накъсано, но сякаш го досрамя от чичо му да се наведе и да я погали, или поне да й затвори очите. А липсата на всякаква човешка реакция от страна на Аднан, мен лично много ме изненада, каквото и да му е сторила, каквато и да беше Бихтер, все пак лежеше там мъртва.

Не иде реч някой да отиде на погребението на Бихтер - можеха в разговорите, когато окайваха собствената си трагедия да маркират нещичко, поне от състрадание...
И да, Бешир беше слуга, колкото и да не ти харесва думичката - точна е!

Не иде реч някой да отиде на погребението на Бихтер - можеха в разговорите, когато окайваха собствената си трагедия да маркират нещичко, поне от състрадание...
[/quote]

Аз мисля, че маркираха - репликата за бръшляна...Отървал се Аднан от отровния бръшлян, който го ображдал, или нещо такова. Мисля, че това се отнасяше до Бихтер и майка й.
Също, по-назад в темата четох, че след като Аднан говори с Бешир и извиква името на Бихтер, било защото се сетил, че може да се самоубие и искал да я спаси. Може и така да е, аз не разбрах, защо извика, не изглеждаше ядосан така че едва ли за да й търси сметка, но дори да е искал да я спаси, не разбрах защо когато видя Бехлюл с нея, не й каза нищо, все едно не беше там, а повтори два пъти, как той му бил като син. Т.е., той приема неговото предателство за по-голямо. Толкова се впечатли, че го завари там, че изобщо забрави за Бихтер, аз с такова впечатление останах.   

 

Да , аз също мисля , че нямаше да отидат . Много ме впечатли , както казах , присъствието на Хилми Юнал - той най- вероятно е там , за да покрепи синът си , но въпреки това , при всичката омраза , която изпитваше към отбора на Мелих , намери сили  и човещина в себе си и отиде да я изпрати !

Това , което мен много ме учуди , беше погледът на Аднан , когато Бешир му каза коя е жената ! Така реагира , сякаш никога не е предполагал , а в последните епизоди ни показваха точно обратното . За мен тази реакция беше неразбираема , мисля ,че беше някакво недомислие . Та той на практика вече знаеше .
Да , това че се е отървал от "отровния бръшлян " беше за Бихтер , но и за Бехлюл , според мен , тях имаше предвид . Не ,че Фирдевс не беше достатъчно отровна !
Най- голямата мъка и болка на Аднан е предателството на Бехлюл , така е ! Това , че жена му го е излъгала боли , но факта , че го е направила с този , когото нарича "Сине " , е убийствен ! Затова  и към него беше въпросът , от този момент Бехлюл винаги се е страхувал.
Забелязяхте ли на стълбите , когато Фирдевс му каза , че Аднан е при Бешир ? Поколеба се на няколко пъти накъде да поеме , беше му ясно , че вече няма връщане назад и истината е факт !

Аднан каза:"Радвам се ,че сме живи,животът е пред нас и се отървахме от отровата" [/color]

Аз мисля, че маркираха - репликата за бръшляна...Отървал се Аднан от отровния бръшлян, който го ображдал, или нещо такова. Мисля, че това се отнасяше до Бихтер и майка й.
Също, по-назад в темата четох, че след като Аднан говори с Бешир и извиква името на Бихтер, било защото се сетил, че може да се самоубие и искал да я спаси. Може и така да е, аз не разбрах, защо извика, не изглеждаше ядосан така че едва ли за да й търси сметка, но дори да е искал да я спаси, не разбрах защо когато видя Бехлюл с нея, не й каза нищо, все едно не беше там, а повтори два пъти, как той му бил като син. Т.е., той приема неговото предателство за по-голямо. Толкова се впечатли, че го завари там, че изобщо забрави за Бихтер, аз с такова впечатление останах.   
[/quote]

Ооо отровния бръшлян за Аднан и семейството му не са само Бихтер и Фирдевс, а най - вече Бехлюл..поне аз така го чувствам!

Според мен отровният бръшлян са всички - отборът на Мелих и Бехлюл.

gospojata  
Да, и аз забелязах колебанието на Бехлюл на стълбите. Тогава той си даде сметка, че няма как да предотврати събитията и имаше избор. Точно тогава можеше да избяга, за да си спести срещата с чичо си - това от което най-много го беше страх през целия филм, но той отиде при Бихтер, въпреки че ясно осъзна, че не тя е заплахата и няма нужда да бъде умилостивявана от него. Между другото в романа, Бехлюл изчезва точно в този момент, не се среща с чичо си и не присъства на самоубийството на Бих.