Има ли начин да решим ние какъв да е полът на детето ни?

Qqrumova, наистина отиди в "Проблемно забременяване" и прочети що е това ин витро.
И пак ти казвам- в България няма да намериш лекар, който да се навие да ти изпълни желанието. Да не говорим, че в читавите клиники се чака с месеци за първичен преглед.

Qgrumuva,  питаш в по преден пост какво лошо има да си мечтаеш за момиче ? Нищо , нищо лошо няма , но ти не си мечтаеш ти искаш да го постигнеш ... .Не е хубаво това , което правиш , не е хубаво на всяка цена да се опитваш да планираш всичко в детайли . Децата се правят с любов а не с пресмятане .

Благодаря!


Какво лошо има в това да планираш нещата така, както искаш ти да ти се случат? Аз имам мечта и искам да я постигна и в това няма нищо лошо! От мизерията, в която съм живяла като малка до тук, където съм стигнала сега, ако не съм планирала всичко в детайли сега най-вероятно нямаше и тук да пиша. Децата се правят с любов, ама се гледат с пресмятане.

---------------
Използвайте бутона

 На авторката на темата искам да разкажа историята на моя много близка роднина.Омъжи се за мъж, който беше разведен и имаше момче на около 20г.В стремежа си да  угоди на мъжа си, тя се съгласи да изчакат със забременяването й, докато не изплатят една къща на пъпа на НДК.През това време работеха, плащаха каквото трябва, но и за обучението на младежа отиваше голяма сума.В един момент за 36г., тя реши че вече няма къде да чака за дете.Мъжът й с неохота се съгласи на дете.Но не можеше да забременее, това не е концерт по желание, а и годините им не бяха малко.След 4г. синът на мъжа й се ожени и му се роди момиче.Тогава мъжът на моята роднина й каза, че вече е стар за деца, има си внучка и с още едно собствено дете ще изглежда като дядо.Той си беше постигнал своето - имаше дете, внуче и жена.А познатата ми нямаше нищо, беше слугиня на мъжа си и семейството му.
  След години мъжът й почина, къщата на НДК беше изплатена.Но пък синът му заведе дело за къщата, намери добри адвокати и не знам как стана, но моята роднина остана без нищо.Започна да живее по квартири, наемаше малки стаички да има къде да спи.Живееше и при нас, но беше ясно, че не може да остане за дълго.Сега е пенсионерка и живее в една малка стаичка и пенсията й отива за наем.Остана без нищо, най-вече без деца.Защото планираше, планираше, но не всичко върви по план.
  Пиша ти тази история, защото е много поучителна.Сетих се за нея веднага щом прочетох първият ти постинг.За мен не е нормално поведението ти, нито разсъжденията ти.Несигурно финансово бъдеще, а пък сега нямаш проблем да дадеш един куп пари за инвитро.Дано до това инвитро се доредят хора,  които наистина имат нужда.Които са разбрали какво значи да не могат да забременеят и полът на детето за тях е без значение.Хора, които и с оскъдни финансови средства са готови да дадат мило и драго за да гушнат най-свидното нещо на света.
  
  За съжаление съм напълно съгласна.Помни - не си на малко години.Използвай шанса за забременяване, защото не знаеш какво може да се случи и да нямаш време!

Щом толкова силно го искаш и вече си го решила защо изобщо си пуснала тая тема. Мен ми се струва , че си имала нужда да го обсъдиш с някого. И след като всички ти казват , че идеята ти е меко казано налудничава защо не искаш да го приемеш ??? Аха защото така си го планирала и някак си няма никаква природна сила , която да промени плановете ти- това ли е ? Ти сама си го казваш децата се ПРАВЯТ с любов а се ГЛЕДАТ с пресмятане . Никой не те обвинява , че исакш момиче , но никой тук няма да подкрепи начина по-който искаш да го постигнеш . Права си , че човек трябва да е придвидлив , да си организара добре нещата , но да си избираш пола на детето това е далеч от нормалните всекидневни планове. Аз имам едно дете , втората ми бременост завърши със спонтанен аборт и е силно вероятно , че повече няма да мога да имам деца . И да ти кажа честно съм супер благодарна , че изобщо имам дете пък било то момиче или момче .

Има неща, върху които можем да имаме власт, а върху други-не. Важно е да осъзнаем кои от тях се числят към първата, кои към втората група. И през призмата на здравия ни разум, а не на емоциите си да приемем, че нямаме власт над Природата или Бог, /всеки го нарича посвоему/ и просто да  приемем, това което не е в наша власт. Да приемем, че синовете или дъщерите ни са ДАР, а не наш каприз, не наша придобивка, нито лично постижение. И това, че сме имали щастието да се срещнем с тях в своя живот, има сериозна причина. А  за това щастие и този шанс, които са ни били дарени чрез децата ни, независимо от пола, външния вид или особеностите на характера им, единствено можем да бъдем БЛАГОДАРНИ

Димитрина Проданова - психолог

_________________________________

така като те чета...и на тази възръст не сте готови за деца...

Аз според мен, преди да даваш пари за инвитро, посети психолог .....
Ако до сега всичко с пари си постигнала, не означава, че и детето е вещ, която може да си позволиш като ти свърши кредита .... Пълни безумия ...  Не искам да те обиждам, но наистина на някои хора, не бива да им позволяват да има деца ....

ЗинаСт, наиситина звучуш като блондинка на диета  , но си чудовищно права, споделяm mнението ти!

Зина хубаво го е казала... да не говорим, че при инвитро се повишава шанса и за близнаци...че и повече...много рискове, мноог нещо...а осиновяването - чиста работа...точно каквото го искаш го получаваш.

Аз пък ще се радвам, ако авторката след тази тема се замисли върху нещата, които се казаха тук и поне малко промени начина си на мислене! Сетих се, че има и една притча в Библията за един богаташ, който най-сетне натрупал необходимото богатсво и отсега само щял да яде, пие и се весели, но Господ го попитал за какво му е всичко това като утре ще му вземе душата! Мисълта ми беше, че живота е наистина непредвидим и е доста неразумно така със сто процентова точност да планираме живота си!

Господиииииии, чета и не вярвам на ушите си
И аз второто го планирах да е момиче със сини очи.. заченах в точното време ,преди това ядах необходимите за това храни, и понеже беше проблемна бременност ме гледаха по- често на видеозон и все си беше момиче. До като не се роди синеоко момиче с мъжки полови органи.  
Изненада беше , че под розовата завивка за изписване от РД плачеше юнак.
Защо не се замислите какво щеше да стане ако можеше да планираме всичко? Всичко?

Как може такъв фанатизъм едва ли не, направо се чудя. И аз винаги съм мечтала за момиченце. Е имам две момчета, които обичам безумно много и всеки ден благодаря на Бог, че ме дари със здрави деца. Ще направя още един опит, дано дойде девойката, ако пък не пак ще съм безумно щастлива. 

На всички им засегна нежните струни тази тема, май 

Вижте, жената просто е такъв тип темперамент - планиращ. Аз я разбирам, защото и аз бях такава до първата си бременност. То си трябва едно такова абсолютно непланируемо събитие, за да ти се промени мирогледът и да почнеш да приемаш, че не само не всичко ще върви по план, ами и няма как да предвидиш кое може да се обърка.

Освен това, тя просто не е наясно какво точно представляват процедурите, на които се надява. За повечето хора, които нямат преки наблюдения или опит с такива интервенции, инвитрото е малко като на филм. Едни там епруветки, микроскопи, малко техника, много пари - и получаваш точно това, което искаш. Частта със стимулациите, хирургическите намеси, купищата медикаменти, болката, чакането, неуспешните имплантации, последиците за здравето на майката - за това не се говори и те съответно няма откъде да подозират през какво е минала една майка с инвитро опити. (И аз нямам личен опит, но няколко познати двойки минаха през това, та съм наблюдавала и слушала доста.)

Та, не я нападайте така жената.  Тя щом планира така нещата, със сигурност ще си потърси и достатъчно информация и ще осъзнае какво слага на кантара всъщност.

Дано да стане така, дано да размисли обаче  и по-въпроса, че е безмислено, ненужно и невъзможно да се планира всичко в живота!