АВГУСТ - време за море, но ... със сладко бебче в ръце!

Честито на мамите които вече гушкат своите слънца!
да са много здрави и щастливи дечицата Ви, а Вие мамчета да им се радвате

Аз съм си в Патологията...и ще съм тук докато не планират секциото, а то няма да е по рано от 10 дни преди термина ми, освен ако не стане нещо екстремно...настройвам се за почивка и си натискам дупето, че бебко да порасне възможно най-много!
Желая на всички спокойни дни и мн 

Прекрасни новини. Да са живи, здрави и много щастливи новите ни бебчета и техните близки. Бързо възстановяване на maminka13, на Вики Григорова и на Илианка. От няколко дни и аз съм по изследвания и прегледи и така се очертава и следващата седмица. Остават броени дни. Главичката на бебето е вече много ниско, което и аз усещам много осезателно.
  за всички

Честити бебета на vallinka, vaniakk, maminka13, Ilianka  и Вики Григорова!
Илианка уж отиде на преглед в петък, пък то станало раждане
Доста от вас споделяте за болка отдолу - и аз съм в групата с усещане за голям натиск върху срамната кост от няколко дни. Но като се има предвид, че вчера измериха едното бебе 2900 гр., а другото 2600 гр., мисля, че е нормално да се чувствам така с тази тежест, която нося 
А за памперсите - аз не съм купувала още, защото за болницата не искат нищо да се носи за бебето, а като родя ще пратя мъжа на финални покупки по списък и той ще купи Памперс за начало, пък опита ще покаже.
Относно кърпичките - взела съм един пакет на HIPP, но ще се опитам да не ползвам поне първия месец, а да мия с водичка течаща или ще почиствам с кърпи с вода ако не ми е удобно на мивката.

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ МАМИ!!! ЖИВИ И ЗДРАВИ!


lady_u ,
Направо ме засрамваш с тези твои двечки слънца! кажи ми, как да се оплача, като  мамите на близнаците сте направо героини - всичко х2?

Малко остана, момичета! 

Прекрасната Никол на Илианка тежи 3500гр., за сантиметрите още не сме сигурни, но със сигурност има много черна коса Мама е добре, понаболява, но се търпи. Бързо да се възстановява и да се гушкат с принцесата! 

Честита голяма Никол на Илианка, да е жива и здрава!

Да е жива и здрава малката Никол,само щастие да носи на мама и тати.А мама бързо да се възстановява
Много хубаво име,бях го избрала ако беше момиче но се оказа че вместо Никол чакаме Николай,както тук се шегуваме все е Ники
И мен ме понаболява доло,но само вечер,може би зщото съм поизморена тогава,и изобщо не мога да се наспя,с това ставане до вц-то,а сутрин като се събудя(пак по същата причина)умирам от глад и така от 7ч.съм на крак,ако спя на обед пък ме боли глава и ставам много кисела ,ухххх угода неема.
Нещо за секса писахте,при нас отдааавна липсва,последният път леко прокървих и моят мъж така се уплаши ,че сега и с пистолет не мога да го накарам ,него го е страх да ми пипне коремчето даже,ейй голяма паника са тези мъже.От друга страна и на мен не би ми било вече удобно с този корем и тези сланинки дето от всякъде стърчат.Охх айеде да идва вече че да влизаме във форма

И тук честито на Илианка! Жива и здрава да е Никол!   

Добавете и мен във фейсбук Силвия Щерева

Честито на всички мами, които гушкат вече своите ангелчета!

Хайде и аз да честитя новите бебенца в отбора 
Илиянче, специални поздрави на теб, дано малката Никол ти донесе толкова радост и щастие, колкото си изстрадала през последните години, за да я имаш 
При мен - нищо ново. 2 в 1 съм, влача се по изследвания за предстоящото секцио и се надявам да не си изпреварвам планираната дата

Ех, колко много бебета си имаме вече! Да са живи и здрави!
Илиянка, ти не беше ли за понеделник мила? Да ти е жива и здрава Никол, много радости и усмивки с нея!
Честити бебенца и на maminka13 и Вики Григорова! Да са ви живи и здрави!
tedi@az, радвам се, че и ти се включваш и си общо взето добре!

Едно голямо честито на всички мами, които вече си имат бебчета. Нека растат живи и здрави много усмихнати.
Теди пожелавам ти останалите дни до секциото да минат бързо и спокойно
Аз днес окончателно приключих с чистенето.... в близките 2 месеца да не съм чула за прозорци, килими, шалтета и т.н. защото ми писнааа а и доста се изморих 
Утре живот и здраве изпирам дрешките и ако мога ще ги изгладя.Памперси взех на Памперс 94бр и кърпичките са на тях сенситив..С покупките съм почти на финала..
Иначе вчера бях на ЖК всичко е нормално, бебо е 2950 някъде и е слезнал ниско както си го и усещах де  минах всички прегледи и изследвания за секциото и сега трябва само да устискаме до 1.08

Хайде и тук да се отчета за раждането на моето слънце Митко 
 Такам.....всичко започна в прекрасната сутрин на 16.07....ставаме си с милото към 8-9 някъде и викам "айде да се разходиме докоте е хладно". Тръгваме към близкия парк и нищо кой знае какво притеснително няма...имам си редовните предменструални болки но не силни...докато не започнах малко да се замислям че всъшност тези болки са през определени интервали и отвреме на време са по-силнички....ама си трая и не казвам на милото и си мисля че ще ми мине И така продължи известно време и аз реших да му кажа за да засечем...бяха през 15 мин някъде но все още не силни. След парка отидохме в Мол Сердика където за по-дълъг интервал спряха....докато не се появиха пак, пак през интервали и някои по-режещи, ходих до тоалетна няколко пъти и все имах някаква течност, но не бяха водите а някакво течение друго, което ме озадачи. Продължаваме ние да засичаме минутите някой на 15 някой на 10 вече, болката постепенно се усилва, срязва ме и изчезва.Но дори за миг този ден не си мислех че ще раждам.След това отидохме при наште да ги видим, където при поредното ходене до тоалетна видях розовото кървисто течение- тапата ми падна! Контракциите станаха вече и по-силни и остри и интервалите се скъсяваха! Но аз си мълча и си викам "ще ми мине" Около 6 и 30 се прибрахме вкъщи с милото, аз не казвам че вече болката е доста силна и си стискам зъбки да не е фалшива тревога. Да ама не! Боли ли боли вече всяка следваща все по-силна....отивам в тоалетната и какво да видя...водите почват да изтичат:) Викам време е вече да стегна багажа...слагам набързо всичко дето бях купила в сака и викам на милото "влизам да се къпя и отиваме към болницата, че не се трае" Но през цялото време съм си спокойна, въпреки всичко...влизам къпя се, превивам се вече от болката...излизам..обличам се и викам да видя на колко минути са тези котракции...първо на 5 бяха станали, след отрицателно време 2-3 мин все по-болезнени...чудим се сега да звъним ли на лекаря дето мислех да плащаме за избор на екип..или да тръгваме директно към някоя болница че вече трябваше да се тръгва Та в крайна сметка решихме че така и така се ражда по-рано да отидем в Майчин дом, поне там са специалисти ако нещо се обърка с него или мен...такам...обаче нямаме кола -счупи се точно същия ден!...та викай такси...а аз вече едвам издържам, много боли ...такстито дойде, седнах отзад...хванаха ни всички червени светофари разбира се....а аз вече през 2 мин отстри прерязвания и си викам "мале сега ако родя в таксито...ужасссс".Пристигаме ние в МД...в приемното няма няма никой друг...идва отнякъде една акушерка вика "вие за какво сте" и аз точно имах силна контракция и мълча, та милото й вика"ми май ражда ама незнам" )) Тя вика ми "изчакайте малко че сега се сменяме"...малее аз вече се превивам а те ме карат да чакам....ама стискам зъби и си викам няма сега да се ядосвам...дишам дишам.Връща се след няколко мин. и ме вика там за преглед... а аз през цялото време вече съм си с контракции..качвам се..преглеждат ме... 3 см разкритие...и изтичащи води.Казва акушерката на милото "ще ражда....до 10 е готова и го изгони да ходи да се разхожда някъде...самод а кажа че ме приемат в 7 и 30!...и от там подписвай документи, аз немога да гледам вече...и нз какви подписи съм дала Правят клизмата още долу в приемната и тази акушерка вика "чакай да ти помогна по-бързо да родиш" и нещо направи....за да получа по-бързо повече разкритие...Качват ме в предродилна, аз се превивам, силни котракции, болки....Слагат ме да легна да разгледат бебо на ехографа...всичко ОК....айде в стаята да лежа...слагат ме на тоновете....и вече остава да чакам...а през цялото време аз си мрънках за упойка и си настоявах да ми сложат...и който влезеше му казвах за упойката....идват да ме проверят пак за разкрите след 1 ч. и нещо..и аз за пореден път викам"упойкаааа"...а лекаря ме гледа и казва" опаа...какво упойка ти имаш 8 см, няма упойка, то почти свършило! И вече момичета се започна "забавата"....контракции, контракции....в интервалите поемам въздух и си викам "ох мина вече" до следващата....добре че бях сама в стаята....само лежах и охках...минаваха да ме гледат но не беше още време за родилна....станах някак си да обикалям стаята...ма то направиш 1 стъпка и контракция...накрая вече неиздържам и почнах да викам че напъвам Идват да ме гледат, лекарката вика "айде да видим как напъваш, то главата му се вижда вече има много коса ")) и на леглото почнах да напъвам...но не беше още време явно за изтиснките напъни...та оттам ми включиха окситоцин....и вече положението стана съвсем сериозно...вместо болка усещах позив за напъване...лекарката вика "ако ти се напъва си напъвай, ако ти се вика викай....още малко остава....и при поредния позив за напъни...айдеее в родилна От там трябваше епизотомия, че бебо нямаше да мине лесно милия.....и на 3-4 по силен напън родих в 22:10! След това шиенето беше доста неприятно, но то всичко ти изтръпва в един момент...това да ми беше проблема:) Показаха ми го веднага след като излезе....беше си пак хубав.Връщат ме в следродилна да почина малко..и да оправят бебо...аз в една еуфория....нищо не усещам звъна по телефоните яко...супер свежа все едно не съм раждала до сега Носят Митко...увит хубаво слагат ми го на гърдите и ме качват на 12 етаж....едвам станах там от леглото за да преместя на другото в стаята...легнах, сложига до мен и аз го гледам то ме гледа....и аз така цяла нощ Осъзнавам какво се е случило...и вече на другия ден започнаха да ме опъват конците....бях и недоспала, нооо бебето беше при мен! Толкова чувства ме обливаха...просто е неописуемо! Обще взето това е историята.Уверявам ви че като дойде момента мисленето ти съвсем се променя и всякаш изпадаш в някакво странно състояние, мобилизараш се, слушаш акушерките какво казват (много важно!) и всичко минава бързо .... с едно малко човече в ръцете

Честито на всички мами! Да са живи и здрави дечицата и много да ги радват!
Моето секцио също се очертава да е на 01.08. Май ставаме доста майчета за тази дата. Иначе аз се сдобих с тромбоцитопения. Бяха ми паднали тромбоцитите на 74 и ми биха миналата седмица кортикостероиди, но явно има ефект, защото на последните изследвания от сряда са ми 128. Но заради този проблем докитата ми препоръчаха да раждам в "Майчин дом". Аз нещо хич не я долюбвам тази болница, но няма начин. Важното е всичко да е ок на финала.