Вашите плажни правила

От край време съм отвикнала да ходя на плаж...не харесвам,все пак живея 23 години във Варна Сега около малката ми се налага,но никога не влизам във водата примерно! Друго..друго...не хвърлям боклуци и не заравям фасове по плажа/ за тея дето го правят,че заради тях сме на това дередже хахах/ Абсолютно винаги на плажа обядваме с малката цаца и картофи +/- биричка /традиция ни е /.Прибираме се много изморени,тъпчем по един таратор и лягаме

Ами, правилата би трябвало да са същите като на всяко друго обществено и претъпкано място - уважавай околните и не цапай. Не ме интересува кой как е облечен или съблечен, но страшно много ме дразнят хора които цапат, викат, пушат или си пускат музика на всеослушание. Играещи деца не ме притесняват, но пикаещи на пясъка такива ме влудяват, върха на простотията на родителите им е (поне да го бяха завлекли зад някой храст, където няма някой да седне после на мокрото). Аз самата отказвам да си сваля горнището или да тръгна по прашки, въпреки убежденията на мъжа ми. Просто не ми допада. Боклуци събирам в торбичка.

Интересува ме как процедирате с ценностите когато ходите на плаж? Това винаги ми е било проблем. Дори и да оставим всичко друго в хотела (ако е надежден, надявам се), все нещо трябва да вземем с нас - пари, телефон, фотоапарат. Искаме да влизаме във водата заедно, но не смея да оставя тези неща без надзор под чадъра. Какво е вашето решение? Има ли български плажове с шкафчета които се заключват? В чужбина има такива и са много удобни, а ключът е на ластиче което си слагаш около китката и влизаш във водата. Засега просто взимам апаратче за еднократна употреба, което няма кой да иска да открадне, телефони не носим, а пари малко в брой и в запечатано найлоново пликче в джоба на банските на мъжа ми...

Нито в чужбина, нито в България съм си ... заключвала ценностите в шкафчета на плажа.  Стоят си в плажната чанта, никога нищо не ми е взето. Все пак човек подбира местата, на които ходи, поне аз. Документи, пари - в сейфа на хотела. Пари за плажа не ми трябват, което пак опира до избор на място. А дребните разни от ресто или монети никой не ми е взел. Нито пък телефона.

В съботния брой на 24 часа имаше забавна статия за кметските забрани в Италия.Опулих се като прочетох, че на плажа в Ераклея/ близо до Венеция/ е забранено събиране на мидички и да се строят пясъчни замъци.Добре, че няма подобни забрани и у нас.Когато бях дете , на градския плаж беше забранена играта с топка.Много ми беше неприятна тази забрана, вероятно затова сега , когато сме с детето, винаги ходим на плаж с широка плажна ивица, да имаме място за игра с топка .

Но бих предпочела да има строги забрани и санкции за хвърлящите боклуци.Ама наистина строги, вкл. и отстраняване от плажа,зная че е почти абсурдно.
И на градски, и на селски и на какъвто и да е плаж ми е втръснал един ритуал-да чистя пясъка от фасове и костилки докато си намеря място за хавлията.Мъжът ми е пушач, най-близките ни приятели-също, как намират начин да си приберат фасовете и да ги изхвърлят, а други не.

Най-важното правило за мен- като съм с дете, никога, абсолютно никога след 11 часа на плажа.Най-късно в 11ч. си тръгваме ,може да седнем в някое заведение, близо до плажа, но на самия плаж просто нямаме работа.Аз също като дете не съм стояла между-, 11ч и 16 часа на плаж.И като гледам някои майки, че мъкнат едва проходили деца точно в най-големия пек ми се иска да имах власт да ги върна обратно.

Парео ползвам само на басейн/ макар и рядко да ходя на басейни/, на плаж-никога.И аз самата не мога да си обясня това двойнствено отношение към самата мен.Вероятно, защото на плажа сме в непрекъснато движение с детето.

Крещящи майки не ми пречат, по-скоро са ми комични.
детето ми винаги си играе на брега или близо до нашата хавлия.
Обикновено сме далече от хавлиите на другите, но ако му хрумне да се разхожда по-надалече, винаги го предупреждавам.Разбира се, той не винаги изпълнява предупрежденията ми.
Аз съм на толкова години, родена и отрасла на море, сега като се замисля, дете да пикае на пясък не съм виждала.Виж, в морето, не мога да се закълна, че никое дете, вкл. и моето не го прави.Всъщност не зная, не е споделял, а се е случвало да е  сам във водата, а аз-на брега.

Не зная защо, но много ме дразни яденето на плажа ,разопаковането на мазни хартии и вадене на милинки, баници, пържени филии , преследване на деца със закуски.Зная, че не съм права, но ми е много грозна гледката на тъпчене с храна.Приемливо за мен е да се консумират сладолед, плодове, течности.Може би защото в детството ми радиоуредбата надуваше главите ни през пет минути"Не влизайте във водата след обилно хранене"

Мразя от дъното на душата си плажове с парашути, джетове и т.н..,дразни ме точно този шум, затова и от години не ходя на такива места.

Като природна даденост в България плажовете и плажните ивици са много красиви.Как не могат да положат малко усилия хората ,за елементарно опазване от боклуци, бихме се чувствали всички толкова добре.Независимо дали сме със съвършени тела, с косми или без ,достатъчно облечени или не.

В чужбина съм по-неприлична, отколкото тук. Е, не се напивам безпаметно и не опипвам момичетата, които работят по комплексите, не повръщам в тревните площи, не пребивам населението на страната, в която пребивавам, тъй както правят чужденците, когато идват в България. Но се отпускам повече, например влизам във водата без горнище, а тук го правя много рядко. На плажа нищо не ми пречи и никой не ме дразни. Нито крещящи жени, нито пък деца, които мятат пясък. На когото не му харесва, да почива на село. Само се дразня, когато хвърлят боклуци хората. Но и това не би ме спряло да харесвам плажовете. Понякога искам спокойствие и се пека по-усамотено, но в повечето случаи обожавам тълпата. Правилата ми са прости- по два пъти на ден на плажа, но не в най-голямата жега. Много защити за тялото, много вода за пиене и ако може този, с когото съм, да не ми говори постоянно.

 Правилата ми май се менят всеки летен сезон. Горнище не бях слагала от 7 клас, пробвах два сезона, след четене по темата в този форум, но не ми  харесва разликата, която остава и го свалих пак, не съм се замисляла дали околните го намират естетично или не.
 Висок фактор започнах да използвам след лошо изгаряне, преди нямах проблем с това, от този сезон ми се появи и алергия, та сега лосионът освен с фактор е и противоалергичен.
 Не преча на хората около мен, не хвърлям боклуци, не играя плажен волейбол. Скоро едни руснаци, играещи на 1-2 метра от нас удариха два пъти лошо мен и няколко пъти още други от компанията и като направих забележка, на английски, единият каза на останалите- "Внимавайте с нея, много е зла!".
 Не знам кое е по лошо- крещящи български майки, или руски майки, които са си оставили децата на автопилот и освен, че пречат се притеснявам за тях в по-опасни ситуации. Те ме притесняват и извън плажа , де.

 По неволя се налага да ходя на плаж на Какао бийч. Неотдавна бях на плаж на Камчия и беше много хубаво. Пространство за всички, спокойно, чиста вода. В Слънчев бряг чак водата е мазна от многото намазани тела, та влизам по навътре в морето.

Ами то който е свикнал там, където живее да си изхвърля боклуците навсякъде, много ясно че и на плажа ще го прави. Аз не изхвърлям извън кошчетата, разделям си боклука у дома и т.н. От три години не съм ходила на плаж, тази също няма да ходя, но да кажа как е било преди. Ходех на големи плажове в края на плажната ивица, почти при неохраняемата зона, където не са гъз го гъз. Не ми пречат хората, просто не ми е приятно да търся половин час къде да си сложа хавлията и за да не мога стигна до водата без да настъпя нечия хавлия. Не съм яла на плажа, по принцип и морската и планинската почивка ги използвах да сваля някое килце, че работата ми е седяща, може само кафе и сладолед и то рядко. Ми по ми е кеф да го пия на капанчето и да се охладя там. Не стоя на плажа в горещите часове било и под чадъра. В тази част на плажа в която ходех повечето от дамите бяха без горнища, а аз с цял бански или половинки като долнището нещо от типа на шорти, това с цел да не изгарям. Не си разкопчавам горнището никога, но аз не съм любителка на тена и не това ми е целта, но и никой не ме е гледал странно че съм по-облечена, а и аз не се заглеждам по непознати, общувам си с хората с които съм дошла. В морето си мокря само краката, че имам фобия от удавяне. Пека се, седя с хубава книжка под чадъра, играем карти или табла. В горещите часове предпочитам да се разхождам в хубав парк с дебели сенки, досадно ми е висенето в квартирата. Обожавам морската във Варна, в състояние съм да ида до там без да стъпя на плажа, само заради разходките. Като цяло предпочитам планината, но с дете на 1.6 няма как да тръгна по чукарите, хубавите планински курорти са в пъти по-скъпи от морските, та това лято ще пропуснем почивката.

Никакво внимание не обръщам на хората на плажа. Въобще не ми дреме. Гледам си детето, морето..и си релаксирам. Нито ми е забавно, нито приятно да се занимавам с възвишени въпроси  за това, кой какво прави и как изглежда. Нито се заглеждам по чужди деца.
Към детето си имам точно 3 правила:
1. не бягаш по пясъка /за да не го попилява в очите на хората/,
2. ако влизаш във водата - казваш,
3. където и да си винаги трябва да те виждам.
С това се изчерпваме.
Относно боклуците. Това не е правило, а въпрос на възпитание. Няма нищо трудно в това да си изхвърлиш боклука в торбичка и когато напускаш плажа да изхвърлиш торбичката.
Преди си ходех по монокини, но след като ми оперираха гърдата се налага да ползвам горнище. Кофти, но трябва.

Не ме вълнува как ходят и се държат другите, освен ако не се е разкрачила някоя дама на половин метър от главата ми без долнище...независимо хубава ли е или не....Мъжът ми май няма никакви претенции

Почивам от години само и единствено на определен плаж и никъде другаде- почти девствен и съответно неохраняваем, но пък с гарантирано спокойствие.
Дразнят ме само тези, които правят боклуци. Останалите просто не ги виждам/чувам, когато плажувам там.
Спокойствието, което ми осигурява този плаж от към уединение, осигурява на децата ми пък свободата да тичат, да скачат, да се "пльоскат" както намерят за разумно в морето, защото не пречат на никого.
Спазваме прости правила:
- не правим боклук;
- цялото семейство ходи с бански;
- дори и когато сме сами, не викаме;

Относно моя плажен тоалет- до там стигам, облечена с къси панталони и топ; парео не ползвам, защото няма къде да отида загърната с него.

Целулити, косми, напукани пети и пр. са си лични неща, на които аз няма как да повлия. Все още няма фейс контрол по родните плажове.

Като прочетох темата и си помислих, че ства въпрос за личните ми плажни правила.
Аз към другите нямам претенции, последните години ходим по плажове, които са към някой хотел и хората са силно редуцирани. Ходя на открити басейни и тук, но винаги в работни дни, за да няма хора.
Моите малки правила са: 30 фактор, 10-ти към края на сезона, слагам го някъде на 1 час, защото не харесвам кафяво-синкавия тен, обичам леко оранжевеещия; много минерална вода и бански с връвчици - ненавиждам "разликите" - за горе нямам проблем, но долу не мога да ги избегна.
Горещините изкарвам под чадър, но понеже плувам МНОГО не са проблем за мен, усетя ли жега съм във водата.

Аз на плаж не ходя от години, но преди, особено на по населените градски плажове винаги молех някой да ми хвърля едно око на багажа ако трябва да стана и да се отдалеча.
Но и не нося кой знае какво де, пари, колкото за една напитка или билет за автобуса, т.е. около десетина лева, ключове, книга и толкова. Единствено телефонът ми е евентуално привлекателен.

 А за децата имате ли правила по колко време им отпускате във водата?
Като дете мразех ограниченията, особено това- първо ще се печеш, после във водата.
Но и аз ограничавам детето, макар и не така драстично, защото  зъзнещо и тракащо със зъби дете след  часове, прекарани във водата също може да доведе до проблеми/ при моето, другите деца може и да са по-закалени/

Преди няколко дни бях за кратка почивка на морето. Отвратих се от свинщината, която остава след хората по плажа.
Не ме вълнува кой какви косми има, целулити и т.н. Но да си оставиш клечката от сладоледа, костилките от плодовете и заровените фасове, намирам за върховна простотия.
Иначе аз не се пека, стоя под чадъра, предпочитам на шезлонг. Стоя с горнището на банския, ако отивам до някое заведение, слагам късите панталонки. Парео нямам и не ползвам.
Ценности не нося, най-много телефона, но той е далеч от ценност. Ако се налага да нося пари, нося съвсем минимално количество. Фотоапарат нося само по изключение.

Аз лично не му поставям ограничения. Ако иска във водата - да ходи. Когато му затракат зъбите и му стане студено, идва за хавлия. От дете мразя ограниченията на морето. И не желая да ги налагам.