Любители на котки - тема 52

Мила моя, ще ти се наложи да свикнеш с мисълта, че котката на село не вАжи изобщо. Както и кучето. Не ми се влиза в подробности, но имаме къща в едно село от двайсетина години и наблюденията ми са реални. Котката родила - ще удавят котенцата. Смачкали я на шосето - голяма работа, друга ще си вземат. Да й дадат храна - глупости, да си лови мишки. Кучето вързано на синджир и му подхвърлят комат на 3 дни. Вода нЕма. Съседката ни по къща беше една стара баба - кучето й беше вързано на двора за една дървена греда - зиме студът пука камъни, лете слънцето пече като огън - кучето е навън. Нямаше дори керемидка да се скрие от дъжд и сняг. Беше му довлекла един издълбан камък и там му сипваше вода един път в седмицата. Ние му носехме храна, когато бяхме там. Кучето най-напред скачаше върху нас да ни целува и чак тогава почваше да яде. Котаракът беше толкова озверял от глад, че когато за пръв път го видяхме свекърът му даде боб и той яде. Ти предлагаш кастрация!

Какви села, изобщо сме много назад като култура и отношение към животните, географското местоположение е без всякакво значение.
Кастрацията все още се счита за средновеквна инквизиция, а поддържниците, някакви зловещи мъчители на горките животни, а в същото време се реве срещу бездомните и всеки е готов да стреля на месо буквално, но никой не си задава елементарни въпроси, защо ни е такова дереджето.
И не малко апартаментски котки се отглеждат на остатъци от вечерята, не получават ветеринарни грижи и т.н., после идва и следващото животно, и по-следващото и нищо не се променя.

Баба ми храни животните по 2 пъти на ден. На 85 е, има кокошки, 2 кучета (едното овчарка голяма), заек, котка. Котарака яде от готвеното на баба и хляб ! На близо 10 години е. Здрав, прав, много хубав. Всичко е до манталитет. Аз бях тази, която едно време събираше на хората изхвърлените животни. Даже нашия котак там, е дете на намерено от мен котенце, но тя почина, блъсната от кола. Всичко е до инстинкт. От малка, когато виждах куче на улицата търчах с храна към него. Не знам... И моята приятелка... Леле, не можете да си представите, дори не искаше да ги нахрани ! Какви изроди сме ние хората не е истина...

Ох, ужас е по селата и по-малките градове.....
Тук малко от малко започнаха повече хора да се интересуват от кастрация и за бездомните(макар че мен и една съседка, с която водим предблоковите котки ни смятат за абсолютно луди.какви ли не легенди се разнасят...   )
Миналата година на селото ми, две ама буквално умиращи от глад котета, толкова бяха озверели, че се нвряха в паницата на кучето ни да ядат.Въобще не им пукаше нито от ръмжащата кучка, нито от нищо...

Куче ако се разболее, или го изхвърлят далече от селото, или го връзват в гората....
толкова слабоумни неандерталци има....хубаво, непресветени, не знаят, средства нямат да речем...ама и грам човечност нямат...

А вчера на каква случка станах свидетел, в центъра на София....още се разтрепервам като се сетя
Ще ви го спестя, че е ужасно, ама се моля, ако има някаква вселенска справедливост, да умират от жажда тея изроди и вместо някой вода да им даде, да ги рита по главата - както те се опитваха да свестят едно конче...

http://www.vbox7.com/play:df84d650&al=1&vid=9534615

Mарипоса, горкото конче 
Аз веднъж като си карах пред мене едни цигани с каручка шибаха кончето, ама яко. Така побеснях, надух клаксона и се стреснаха, но друго не можех да направя, а ми идеше да слезна и да ги наритам здраво. Изроди! За капак и мъжа ми беше с мен и ми се развика що съм бибиткала, луда ли съм била, кво ме засягало какво правят на коня 
Няма да има оправия този свят, няма ..... нито отношението към животните е нормално, нито към хората.
И моите котки околоблокови нещо зачезнаха. Снощи им метнах едно домашно пиле (че майка ми ми го беше донесла, а ние не ги ядем) , но никой не се появи като ги виках. Все пак метнах месото и на сутринта го нямаше, може би все пак са добре, но са обикаляли надалеч...

Пак съм аз.........

Теичка, четох, четох.....и ме хваща яд. Защо бе, защо хората не разбират колко е важно да се кастрират животните ! Какво значение има че са на село ???? Като една позната, взела си женско кученце, и на въпроса ми какво ще прави като вземе да ражда малки, тя гордо отговори: " Е как какво, ми ще ги хвърлям в реката ! " Та и за котките така. Е мамка му, верно много  прост народ има.

Меичка, ма много са сладинки !!!!   Случайно или не случайно открити, дано си намерят добри и любящи стопани !!!

Теди, радвам се  да те видя  

Котьо Тръмп , за съжаление и аз познавам хора, за каквито разкаваш Животните на вАжат, не дават ли мляко или яйца...не стават. Да мрат от глад. Ама това е действителността.....особено по малките села. Той и баща ми живее на село, ама нашите кучета са гледани като писани яйца. Хранят се само със консерви, топла супа и суха храна от най-скъпата. А за Зара да не говорим (за който не знае това е дивата ми котка която му натресох   ) Нея я храни само с черен дроб и бяло месо.

А относно развитието по моите котки ....Аз ви чета всеки ден и все не смея да пиша. Просто си представях коментарите и ме беше срам ама....Ще връщам рижото коте. То така и не можа да свикне а и ние с него. Не дава да го пипаме, галим, гушкаме. Едно апатично е и сякаш страда. Оказа се , че е живало на двора и май му липсва.....Все пак е три-месечно. Освен това продължава да се качва по масата и да гризе кабели....Обадих се на стопаните, поговорих с тях. Извиних се, много ми е неудобно и тези дни умрях от срам и яд на самата мен си....Надцених се. Ама не очаквах така да стане. Казах им че не искам да ги лъжа, че нещата не се получават. Те бяха много мили, успокоиха ме, казаха че няма никакъв проблем и да не се обвинявам. Утре ще си го вземат, казаха че веднага ще му намерят друг дом. Момичета, аз наистина много се обвинявам и се чуствам ужасно.   Но....от самото начало нямаше "привличане" а и котето очевидно страда.....
Шарина остава постоянно наше коте. Много я обичам, много, много, много !   Толкова е мила и гальовна, сърцето ми трепка само като я видя !
Така че, официално оставам с домашен любимец шарената Шарина, моята нова котешка любов

(ако някой ме обвини и иска да ме нахули заради рижото, и колко лош стопанин съм...давайте, няма да се разсърдя.....)

Много прегръдки от нас със Шари, бъдете здрави и щастливи !  

blizna4e, не се обвинявай  ,поняога наистина не се получава и по- добре повече хора да постъпват като теб. Има хора,които взимат животно и като не се получи,вместо да го върнат го изхвърлят на улицата. При нас, когато не се получи с Кира се свързах със старата стопанка и се разбрахме да я върнем, за щастие свекърва ми се влюби в нея и сега си живее царски.

Ами аз наистина опитах.......Но това коте даже не дава да го пипна, камо ли да го гушна. Стопаните твърдят, че у тях не е било такова и вероятно наистина страда. Никога не бих го изхвърлила ! Обадих им се и се разбрахме цивилизовано.  Те са свестни хора.
В момента съм с хавлията, защото съм изкъпана а Шари суче от ръкава на хавлията ми   Много е усърдна, току виж верно изкара мляко   Като лепка е за мен, само чака да се прибера, да я гушна и се разтапя в мен....Мисли ме за майка си май. Ама аз я взех на един месец бебнце и много свикна с мен. Предпочита моята компания пред тази на другото коте. Май някой се има за човек   .

Blizna4e, наистина, добре, че си се свързала със стопаните. Ако го беше изхвърлила щях да те  
Но ми направи впечатление,казаното от теб, че котето не дава да го докоснеш. То не е детска играчка, за да бъде мачкано, пипано и т.н. Не всяка котка обича да бъде галена и пипана , но това не означава, че не е щастлива. Аз съм имала котки, които изобщо не се галят, и такива, които не се отлепят от мен. За всяко нещо трябва време. Аз съм сантиментален човек по принцип, но не вярвам в привързването от пръв поглед. Както хората, така и животните са различни. Едни свикват бързо, други не толкова бързо с хората и околната среда.
Имаш късмет, че предишните стопани наистина са мили и отзивчиви хора. Дано рижко си намери един прекрасен дом с прекрасни стопани.
Не те обвинявам, ако това си си помислила, просто казвам, че животните не са направени с индиго, и всяко едно е различно, колкото и еднакво да изглежда на пръв поглед и според ред проучвания.

И нашата маца е пълна социопатка. Не се гушка, бяга като я гушна аз, а като дойдат гости, директно се покрива в гардероба. Ми не обича животното да го мачкотят! Котки разни - като хората. Виж, дебелариума - ето го:

...е като куче пазач - ходи след мен навсякъде и ми "говори" непрекъснато. Контактьор! Ама сега ми се сърди заради дребосъка.

blizna4e , проблема е, че не дава да го пипат ли? 
Арчи никога не е давал да го гушкат, освен ако не го насиля нещо и да си открадна гушка и целувка  , но да позволява своеволия в никакъв случай, обаче последното нещо, което някога би ми дошло на ума е, че не е щастлив. (той просто е голямата работа и нИ сЪ бара  )
Всяка котка с характера си, но щом си решила да връщаш котето - твоя воля.
Не искам да звуча осъдително, но ми се струва, че имаш някакви нереалистични очаквания и представи и не можеш да приемаш животните такива каквито са, със своите магарии, странности и особености. Не знам отколко време котето е при вас, но когато искаш да постигнеш нещо с едно животно, трябват месеци наред усърдие и старание.
Приеми го като абсолютно приятелски и добронамерен съвет. 

Разбира се, че си права . Не са еднакви, всяко е с различен характер. Може да прозвучи тъпо, но умея да раличавам кога едно животно страда и това определено страда. Самите стопани казаха че им описвам сякаш различно коте. Лично аз не приемам котка да не се гали, поне малко. И аз не ги мачкам, дебело подчертавам, а ги гушкам нежно и ги галя. Не може да не мога да докосвам домашният си любимец, не го възприемам. Даже и щуравата ми Зара понякога дава да я гушкам. Какво, да стоя и само отдалече да гледам котката ? Не, тая няма да стане.   След като на Шари и е добре и умира от кеф когато я гушкам и сама се вре в мен, то защо тогава бих гледала котка която се дърпа и не дава с ръка да я пипна ?  
Теичка, аз съм на 34 години, не съм дете и прекрасно знам, че котките не са плюшени играчки.  

ahasver , приемам съвета ти, но относно мен не си права. Приемам животните каквито са. Имам дългогодишен опит в отглеждането на котки и пак повтарям, че мога да различавам как се чустват. Да, проблем е че не дава да го пипам. Повече няма да се обяснявам че вех да се чустван като някаква тъпачка дето видиш ли не знае как се гледат котки....

Изчезвам. След месец-два може пак да пиша. 

blizna4e, недей така... Никой не е искал да те обиди или осъди, просто всеки споделя наблюдението си. И моят красавец не дава да го барам, щото е мноу важен, т.е. дава, ама само когато той си реши
Ама отношенията с домашните любимци са като в любовта: на първо място двустранни и на второ: всеки преценява как се чувства и какво очаква от връзката

Близначе, недей така !    Никой не искаше да каже, че не си виждала котки и не знаеш как да ги гледаш. Просто си имала различни очаквания и желания относно това как да се държи едно животно с теб. Това си е личен твой избор.
Просто повечето тук не сме взискателни и приемаме животните такива, каквито са. Нека избобщо не звъчи като обида, просто сме различни от тук до небето и обратно. Никой не може да съди другия.  

Простете, изнервена съм..... Много са ми нервите в тая болница, по цял ден гледам смъртта в очите...Ето защо искам вечер да мога да си гушна котето и да забравя поне за малко мъката на хората.......
Вярвам, че рижият сладур ще е добре и ще има страхотни стопани