ОКТОМВРИЙЧЕ обича слънцето лятно, но на сянка да спинка му е много приятно!

Бургааас, говорих с Мириамс. Пътуват насам и към 5 се срещаме.
Тя няма представа къде е флората и чешмичките, та в движение ще я упътваме. 

Не съм, браво на Стоян. И Нико се задържа за много кратко, но само толкова.

Ох, на мен сутрин ми е много трудно.
Ник става рано и е все крив, мрънка и реве. И до 9 часа направо вече съм гроги.
Мисля в Холандия да го водя на бебешки забавления сутрин
и после да почива ли...не знам и аз.

Зарат, лелее много яко ми звучи вашето пътуване.

Имаме си трето зъбче  . Горно този път.

Аз съм далеч от това да давам съвети на моята приятелка как да си гледа детето, но исках да попитам мамите с опит какъв резултат ще има такъв тип възпитание. Благодаря ви за отговорите  !

Хейли, браво за резултатите, продължаваме да стискаме палци.

Съни, на моя приятелка дъщеричката й беше същата(единствено дете), биеше по два шамара на всяко дете на площадката за добре дошло. Много й се караше, но резулат никакъв, сега няма проблеми с агресията, но е много самостоятелно дете и неревнива кака  .

Зарат, Брасто, Честити Годишнини! Пожелавам ви много здраве, любов, разбирателство и много детски смях!

Момичета, много ви благодаря за стиснатите палци! Страхотни сте! не знам какво бих правила без вас!  

Орхидейке, не съм възпитавала така баткото, та не знам какво същество ще стане. При нас бабите го лигавеха, когато му се карах той ходеше при тях и те:"Сега ще се караме на мама", като го питаха кой обичаш-отговор "Тате, мама ми се кара и ме бие". Тръгна на градина и почна да ме обича, по-добра от мен нямаше, бабите не ги искаше да ги види. Сега се съобразява с моето мнение, бабите ги обича, но не ги слуша. Та с две ръце съм за детска градина, но не и за ясли.
Хайли, малко остана!  
Кат, живеем в абсурдистан! Преди 2 седмици претърпях голям шок, докато си бутах количката на 5м от нас лека кола даде назад и се вряза в една баба, като първо я блъсна, а със следващото движение стигна до гърдите на жената, тя едва стана, а аз цял ден бях на успокоителни.
Ани е болен, снощи и сутринта 38,5 температура, друго нищо. Двоуме се дали да го заведа днес на лекар или утре сутрин.

 

Съни, дали Весела не изразява чрез агресия ревността си? Тя е в доста неблагоприятно положение - средното дете. Нито е най-голямата и съответно да се ползва с облагите на Голямото дете, нито е най-малката и съответно да ползва облагите на най-малкото. Тя е по средата и все бива сравнявана или с батко си, който е по-голям или със сестра си, която е по-малка. Далеч съм от мисълта, че я лишаваш от грижи, любов и внимание, сигурна съм, че си много всеотдайна и към трите деца. Но три са деца, като две са породени, си е трудничко. Може би несъзнателно поставяш на Весела изисквания, които са с идея по-големи от високи от възможностите за възрастта й. Аз често се усещам, че изисквам повече от Ида, особено в моменти, в които Йоси влезе в крив цикъл. Искам да е по-послушна, по-кротка, да е по-внимателна с брат си, да ми донесе това или онова, да пази тишина, когато малкия спи ..... Когато се усетя, че съм прекалила гледам да я обгрижа малко повече от обикновеното и определено се отразява на поведението й. Ако обае премина границата Ида става зверче, почва да хленчи, да се сърди и често я избива на агресия, ако й откажа, дори и нещо, което не иска чак толкова, или просто ако й кажа да почака. Агресията й се изразява в това, че или посяга да ме удари, или удря стената, дивана, каквото й попадне. Очевидно по този начин се опитва да изрази гнева си, натрупан в следствие на пренебрежението от моя страна. И не си мислете, че я пренебрегвам, просто понякога не успявам да задоволя желанията и на двамата едновременно и често, като по-голяма и разбираща я карам да изчака. Със сигурност в нейните очи това е адски несправедливо! Чувства се ощетена от към любов и внимание и чрез агресията се опитва да привлече моето вниамние.
Дълго стана, но ми пада батерията и отивам да приспивам малкия човек.

Така, да довърша дългия си пост 

Та аз с Ида от известно време процедирам чрез метода за отразяване на чувствата. Опитвам се постоянно едва ли не да й казвам какво изпитва, защото между втората и третата година емоциите са много силни, а децата все още не знаят как да ги овладеят и често изпитват страх от тези силни емоции, било то положителни или отрицателни. За това и често ги избиба на агресия. Те са още малки животинчета, които се чувстват застрашени от бошуващите в тях енергии. А какво правят животните, когато ги е страх - нападат! По същата причина и малките ни зверчета подхощят с агресия. Чувстват се застрашени - от емоциите, от промените и не знаят по какъв друг начин да се защитят. Още повече фактора "по-малко братче/сестриче", което взема вниманието на мама, подсилва чувството за несигурност. Мама вече не отделя цялото внимание на тях, а трябва да го делят с онова малко ревящо нещо, което дори не става за игра, и заради което само ги навикваме "не прави това, не прави онова, не го щипи, не го дърпай, остави го на мира ..... и т.н.". Усещането за липса на майчина закрила кара малчуганите да търсят начин сами да се защитят и какво по-добро решение от това да раздадат два-три шамара на околните деца, и още по-добре предварително, преди да са решили да им вземат играчките, един вид да знаят срещу кого се изправят. Това си е начин на демонстрация на сила и положение.
За да помогнем на децата си да овладеят емоциите си трябва просто да ги назовем. Когато видя, че Ида рита дивана просто й казвам "Мамче, не ритай дивана. Той не е виновен. Знам, че си ядосана, че не ти давам шоколад, но знаеш, че ще се изприщиш", или "Знам, че искаш да си играем, но моля те, не се ядосвай. Ей сега ще приспя Йоси и цялото ми внимание ще бъде за теб.". Винаги, когато посегне да удари, било то мен или парното, я спирам и илюстрирам емоцията, която предполагам, че изпитва в момента, най-вечсто гняв. Обяснявам й, че е нормално да се сърди, че й прекъсвам играта на площадката, за да се приберем, но трябва да обядваме/вечеряме. И винаги измислям нещо хубаво, нещо любимо, което ще се случи в бъдеще и един вид да компенсира текущия дразнеящ я момент. Примерно разбираме се щом приспя Йоси да седнем и да си направим фейчки, зайчета, меченца и разни други хартиени апликации, или пък да направим торта/кекс, или да редим пъзел, да танцуваме, рисуваме .... вскякави любими дейности, които са запазено време изключително за нас двете. 

Стана още по дълго. 
Дано съм помогнала.

Milla Elaine , Йоси също става много рано. В женигте ставаше в 6:30, сега като е поразхладило - към 7:30. За мен това е неистово рано и съм като пребито куче. Но пък му хванах цаката. Като стане в 6:30 го тупвам на земята, да се пораздвижи. Той си оглежда територията, играчките, а аз полягвам на дивана до него и се опитвам да се разсъня. След 30-40 мин. го мятам в количката и го приспивам или на терасата или в коридора. Спи около час, час и половина, и успявам или да пия кафе на спокойствие или да подремна пред сутрешния блок преди да се е събудила Ида. Защо не пробваш и ти да ги приспиш повторно? Или си пробвала и не става?

Илка, много добър пост. На същото мнение съм.
Това поведение в по-лека форма, го забелязвам и в Мила,
която обаче е на почти 5 години. За малките е още по-осезаема промяната,
след появата на бебето. Освен това, Съни, има деца,които преминават през подобни
"агресивни" периоди. Познавам няколко такива.

m9m9 , отношенията в семейството, начина по който едно дете ще се държи спрямо
майка си, баща си и т.н., нямат нищо общо с дет.градина.
Уважението, чувството за близост, доверието се изграждат у дома и дали детето
ще иде на градина - все тая. Градината няма да  го "научи"  да зачита, уважава и цени родителя си напр.

Бургазлийки, в 17.00 и аз съм на чешмичките!

Момичета, не мога да разбера защо се разхлаби стомахчето на Алтай. Акаше веднъж, сутрин, оформено, а сега почти течно по 2-3 пъти на ден. Да, тормозят го зъбки, но няма температури и др. неразположения освен обилните лиги. Освен това той почти не яде - днес е на мини попарка и към 50 грама спанак със сиренце (което вече излезе де). Вчера беше на ориз със зеленчуци. Ще взема да му сваря чай от шипки  

илка, много добре си го казала!

Орхидейке, братовчедка ми направи прерасна детска стая за сина си (октомврийче), в която смяташе да го отдели още от третия месец! Е, не се случи, детенцето е с ужасен рефлукс досега и не мога да си представя да спи само. Пък и е толкова свикнало на ръчички, че у тях всички се редуват да го държат. Аз никога не съм имала такива намерения, но ми се падна относително самостоятелно бебче. Той почти не обича да е в скут, мога да го оставям да си играе (естествено под наблюдение) и да си готвя примерно. Изключено е да го оставя сам в стая часове наред.

Бубулече, спанака е най, ама най-неподходящата храна за разстроено коремче.  Чаят от шипки е добра идея, подходящи са и варени картофи, ориз, препечен хляб и сирене (т.е. попарата е ок) разните му там макарони и тн.  Дано бързо му мине на Алтай и да не е гадният летен вирус! 

Илка, 

За гледането на децата - аз моите си ги гледам близо до мен, за мен това с отделянето още от бебета е непонятно и неправилно, амма за мен, за някой може да е ок! 

   Ехо, здравейте и от мен. Наработих се за днес, нещо ми е много изморено и май ще поспя. Малката е добре, нещо се беше разсополивила както винаги тази сутрин. За възпитанието-теории има много, но всяко дете си е различно. Мишелка и за една секунда да ме изпусне от поглед в къщи и почва да реве, сама не седи и за секунда. Не иска и сама да си играе, трябва да съм пред нея и да се правя на маймуна непрекъснато-иначе рев. Само нещо ако яде, мълчи, но пак трябва да съм пред нея. Не бих я оставила сама в стая, параноя от класа съм аз, пък и тя ще засинее от рев.
  Весело изкарване Бургазлийки, липсвате мииии

За столчето -вносителя атекс ми отговориха ,че само резервни тапицерии предлагат ,но нищо по колани и закопчаване...    Сега други варианти трябва да умувам!
Аз си седя на една пейка и очаквам бургаските мами да се появят за срещатаи на пак във форума съм...

Здравейте момичета, много огтдавна не съм писала, само попоглеждам от време на време, много хайманихме с моята беболинка Вики, имах и доста натоварени моменти, но сега съм решила тези дни да си почина и да ви почета, че му изпуснах края.
Добре, че се виждаме с ВАРНЕНКИ  из Морската градина на лафче и 
Хипо утре пак съм на линия, ако не изникне нещо непредвидено.
Връщам се да чета, лека вечер!!!

разписвам се, да не ни забравите, но не съм чела, защото пак сме зле и двамата.. Аз припадам, повръщам, а малкия все още е с разстройство. Писва ми вече! К'ъв беше този вирус не знам, но с това темпо и двамата ще изчезнем. Той е свалил 600 грама, а аз още 2-3 кила. УжасТ!!!

Здравейте! Не съм писала отдавна, но имаме гости. Племенницата е тук и мащехата ми и цяла седмица си изкарваме страхотно, а Моника е много щастлива, че си има компания в игрите.

Не съм много в час с разговора, но по повод поста на Не съм да кажа, че и аз съм като нея. Не знам на мнение ли съм или не, но ние сме много привързани към децата и не се отделяме от тях. Те са с нас навсякъде.

барбалетка, много стиснати палци да се оправяте вече! егати виурусите тая година, егати нещото:(!

И нашите деца са си нон-стоп с нас .Просто не можем без тях .Много познати не ни разбират...както и да е!

Направихме много приятна среща с мамите и гостенката ни Мириамс.Поприказвахме и направихме ракошни снимки на бебчетата!
Mila,ни подари мн сладки играчки.Габи се впечатли определено и сега прави дати!

Барбалетка ,дано се възстановите бързо,наистина много неприятно.