За мен подаръкът показва отношение. Човекът, които ти е подарил, е отделил от времето си ,се е погрижил да отиде да купи/направи, опакова, подари подарък, а от страна на получаващия елементарното възпитание изисква да благодариш.
Дали ще го харесаш, носиш, подариш, изхвърлиш, си е лично право на получаващия. Това, че на Пена не и харесва парфюм, козметика, сапун...си е личен проблем на Пена. За това и Пена, ако ми изиграе такава сценка, следващия път ще получи едно голямо нищо.
Аз се сетих за нещо извън темата. Но което всъщност ме научи да оценявам всеки един жест. Бях много малка, на около 5. Даваха много често реклама на омекотителя Коколино (с едно мече беше). Помолих майка ми да ми нарисува същото мече. Когато ми го нарисува и ми го показа, въобще не ми хареса (е, нямаше как да ми го нарисува същото ) и аз се разплаках, скъсах рисунката и казах, че е много грозно. След това забелязах, че на нея й стана много неприятно и си отиде в другата стая. След 5 минути отидох при нея и казах: “искам да ми нарисуваш същото мече, което ми нарисува преди малко”. От този момент аз се научих да оценявам нещата, които близките ми хора правят за мен. В крайна сметка както казваш, важно е желанието, а не какво точно ти се подарява!