Най-нелепият подарък

Това ме разсмя.
Аз си спомних, че на 17-тия рожден ден някъде мои много добри приятели тогава ми подариха морско свинче.
Донесоха го в огромен трилитров буркан, с малко талаш на дъното - шарена розетка, женска.
Оказа се бременна и на всеки 3 месеца раждаше по 2-3 малки.
Харесвахме ги, но искаха изключително много грижа. Някои продадохме, други подарихме, накрая и с майката се разделихме. Трудно ни беше, бяхме свикнали с нея, но нямаше как.

Кандидат свекървата ми подари (без повод) четка за миене на шишета. Жената е прекрасна и няма как да и се сърдя.

Веднъж колеги ми подариха любовен роман (50 нюанса сиво).
Всеки ден носех книжка и те решили да вземат най-продаваната в момента.
Всеки ден ме питаха, дали съм я прочела...
Наложи се да я прочета за да не ги нараня. Харесвах си колегите.

И аз за тази Коледа получех най-нелепият подарък. Смея се с глас всеки път когато се сетя.
След преместването ни в ново жилище продължаваме да поддържаме връзка с бившите ни съседи. Доста възрастни хора, но стари аристократи и кореняци софиянци, много мили и възпитани. Много им беше тъжно, че ще се разделим, приемаха ни като свои деца, техните са в чужбина.
Обещахме им, че няма да ги забравим. Чуваме са за празници, от време на време ей така да ги чуем как са, а за Коледа всяка година ММ ходи да им занесе по една торбичка с подаръци и домашни мед, вино, ракия, с които да ги зарадваме.
Те го чакат и му се радват като деца, и го посрещат я с баница, кекс и други лакомства, които задължително да донесе вкъщи. Трябва да отбележа, че тази бабка прави най-вкусният кекс с орехи, ябълки и канела, който някога съм опитвала.
И така. Тази година ММ се връща от тях и ми носи нова луксозна торбичка. Този път имаше комплект кърпи и кутия с шоколадови бонбони, а на дъното на торбичката една малка пластмасова кутийка с някакво лого на непозната за мен марка с надписи на немски, запечатана със стегнато фолио. Шах с пешката. Докато ММ рови в нета да я разконспириа, аз я отворих и от нея изпадна книжа с упътване, а под нея една дузина прилежно подредени.... восъчни тапи за уши. Прихнахме да се смеем и двамата. Но пък бяха "маркови", на реномирана немска марка.
Те милите, едва ли са знаели какво има в кутийката. Може би някога някой им ги донесъл от чужбина и те са ги прибрали и забравили, но ги пазят като нещо скъпо и луксозно. Най-вероятно са си мислили, че са дъвки или някакви бонбонки. Сладури!

В ученическите ми години съседската клюкарка (в почти всеки блок има поне една такава - знае всичко за всеки, устата ѝ не млъква да дава съвети и най-малко гледа собствения си живот, нищо, че там е хаос обичайно) за един мой имен ден ме викна и ми подари фруктиера, придружена с розов лак за нокти, защото.. видяла, че точно в тази седмица съм с черен, а "не може младо момиче да носи черно". И двата подаръка ми харесаха по принцип, но такива непоискани съвети от малка не мога да търпя, особено от хора, които първо не гледат своите дела, а носът им е все в чуждите работи.

Лелчето е рекордьор в тази сфера.
Първият и най-запомнящ се подарък, който и до ден-днешен буди умиление в мен, беше този за 10-тия ми рожден ден. В амбалажна хартия увити дамски бикини в телесен цвят в размер като за поне 70-килограмова дама. А върху тях, за по-голям разкош и съвсем предвидливо - лепнат огромен хартиен етикет ( така де, нека се види, че и пари са се давали за тез ми ти гащи чутовни), който така и не можахме да отлепим без да скъсаме плата. Иначе щяха да свършат работа на баба, предполагам. В този случай допълнителна емоция добави и фактът, че имах неблагоразумието да разопаковам подаръка  пред половината ми съученици, които бях поканила вкъщи да празнуваме.

Следващ в класацията е подаръкът или всъщност подаръците ми послучай абитуриенстския ми бал. Тук лелка беше заложила на изобилието под мотото: "да ти се намира за всеки случай", "виж как лелчето мисли за теб", "дреболии, необходими в случай на икономическа криза" - то вярно, че тогава беше голямата инфлация...та ето част от даровете й: бял копринен плат - около 2 метра - да съм си била ушиела нещо по желание; отново бельо в бозав цвят ( абе, явно си й е фетиш да подарява именно такова бельо) - този път почти беше улучила размера, за разлика от модела; шампоан "Невен", дезодорант - някакъв син - от онези турските, мъничките. Може и още нещо да е имало, което да не помня, но после разбрах, че понеже и братовчед ми беше абитуриент същата година, се обадила да пита майчето за колко пари смята да купува подарък за него и вероятно с тази колекция от непотребни за мен неща се е опитала да докара същата сума.

За сватбата , по нейна инициатива проведохме дълъг и отегчителен разговор какъв подарък желая да ми направят със свяко. Тласкаше нещата към някакво ми ти спално бельо, кувертюри...при което ми настръхнаха косите само като си представих какви десени могат да се очакват. Едвам я разубедих да не го прави.

А хората се възмущават, когато в покани за рожден ден, кръщене и сватба открито се искат пари за подарък... Ето, че наистина е по-добре да се дават.. ако не пари на ръка, подаръчни ваучери, за да е по-деликатно. Не е нужно и да е космическа сума дори. За 10-20-30 лв. все ще си избереш нещо, което хем да ти харесва, хем върши работа, хем да си спомняш подарилия с хубаво и след години. По-добре, отколкото да се излагаш с такива вещи.
Ясно е, че тази с най-нелепите подаръци в темата са били разни хитреци, опитващи се да минат тънко. В такива случаи най-добре да отклониш поканата за събитието и да не подаряваш нищо, вместо да се излагаш.
На мен "фаворит" ми остава счупената количка, която вече РОДИТЕЛИ "подарили" на авторката на съответния пост за бебето им.. Че и гордо обяснявали къде и защо е счупена.. Хайде, на бабешки гащи или дезодорант не по вкуса ще се изсмееш, но да застрашиш живота и здравето на едно бебе?!

Ох най-мразя да разубеждавам хора, които са решили да ми подаряват ненужни неща. Обикновено това е свеки.

Най-странното е, че не можах да я убедя просто да ми подари ваучер за магазина, откъдето смята да ги купи, а ние да си харесаме нещо и да се знае, че е от тях. Предпочете като не е спално бельо, да е плик с пари.

За Нова Година получих подарък от съседката, с картичка надписана за нея.

Тва е топ. Но ако трябва да съм честна - имам картичка от сватбата надписана с молив (идентична с още няколко на близки приятели). Ами ще бъде изтрита и използвана с любов тоя път. То пък никакво старание да не положиш, ама иначе нагласени дошли. Но нямали време за пожелание на сватба.

Ние за сватбата получихме поне 4-5 картички без абсолютно никакво пожелание, само бяха сложили пари и на плика бяха писали от кого е. Имаше и други с пожелания, но без да напишат от кого е, поне имаше пари

Картички и подобни притурки хич не ме впечатляват.
Редовно получавам от компанията, за която работя я цветя на адрес, я нещо подобно с картичка, която дори и не отварям да чета. Поглеждам картинката и заминава в боклука. Бих предпочела дори да няма картичка, за да не се разхищава хартия и да вреди на околната среда.
За поводи каня само най-близките си хора, които знаят какво обичам и какво не. Рядко има картички.
Затова не разбирам многобройните сватби и очакванията от разни хора, дори роднини, които са поканени реално за пълнеж и не са изключително близки. Такива често ходят за сеира и почерпката. Всеки сам решава как ще направи собствената си сватба, но не ми звучи логично да има очаквания от подобни хора.

И аз имам леля, която подарява подобни нещам, въпреки че има достатъчно възможности.
От друго поколение е и не мога да ѝ се сърдя.
Последно ми беше подарила церемониално сапун от не знам си коя част на света, отпреди много, много години! 
Учудващо още миришеше. Използвах го за миене на банята, пък кутийката, понеже е сладка, ми се мотае да си държа ластиците за коса в един шкаф.

Покрай вашите откровения ми стана интересно на нашата сватба какви картички и пожелания ще получим. Чак ме дострашава, че ше се разочаровам от близки хора. Към подаръците претенции нямам. Може и без подарък, но за картичката съм категорична. Предпочитам да видя отношение, отколкото ненадписан плик с пари.

Не съм съгласна, че посланието в картичката винаги показва отношение, баба ми , която цял живот е живяла на село, и през ума и няма да мине да ми купува картичка, та чак и да ми пише послания, това означава ли , че няма отношение към мен, а и всички знаем от къде са преписани повечето “ супер оригинални” пожелания.
От няколко години, тази ми бабичка започна да ни дава пари за РД като на наркодилър, много се смеем със сестра ми.
А по темата, получавала съм предложение да купя стария тел.на наш приятел, като той ще ми приспадне сума за подаръка ми за РД.

Защо като на наркодилър?