Най-нелепият подарък

Хубави и съобразени внимателно. Обикновено не се стискам за подаръци, а и такива правя само на много близки хора. На едната ми приятелка за рожден ден подарих масивна сребърна халка, обсипана с цирконии, защото откачи по моя, която беше подобна и само повтаряше, че иска такава. Подарявала съм и също палитра със сенки, която искаше много, но се беше изчерпала навсякъде в България. На друга подарих сребърни обеци, които видя върху мен и се влюби в тях. Докато ги открия същите бая зор хвърлих. Преса на Ремингтън, защото се изправяше всеки ден почти и нещо не беше доволна от нейната. И двете са били винаги адски щастливи от подаръците си. На приятеля ми подарих хубава машинка на Филипс, защото се подстригва сам и от месеци се оплакваше, че неговата сдава багажа. Радваше се като малко дете, все едно съм му подарила Мазерати. Подарявала съм му кожено яке, часовник, маратонки, защото е искал и имал нужда от такива неща. Подарих му и картина принт върху канава, беше откачил по конкретната да я търси из нета. Редовно му купувам и неща без повод като пижами, тениски, грамадни ароматни свещи, разни фигурки за декорация на дома, защото има слабост към такива неща. На майка ми подаряваме скъпи парфюми, чанти, ботуши, палта, телефони. На баща ми неща, свързани с хобито му - риболов. С брат ми се питаме кой какво иска и ходим заедно да си изберем подаръците, или пари. За подаръци давам бесни пари, които не бих похарчила за себе си, но и с 40 лева мога да спретна желан подарък, защото близките ми хора са ми наистина близки.

.

Нямам представа каква е средната заплата в България сега и въпреки това си мисля, че 40 лв не е съвсем скромна сума. Зависи от повода, разбира се, но пак - 40 лв не са нищо.

Ох, бе  Sysly, тая твоя позната влиза в категорията "топ мрънкалник". Направо си заслужава въглища, вместо бонбони от дядо Коледа .
Аз май не съм получавала някакви нелепи подаръци. Най - много някоя дреха да не ми е по мярка, но по - скоро от спецификите на модела, а не защото е с 2 номера по - малка или по - голяма от обичайният ми размер.

На чужд човек (това включва и роднините, които не чувствам близки) не бих подарила нищо по-скъпо от 20 лв, освен ако този човек преди това не ми е подарил нещо по-скъпо - в такъв случай бих му купила нещо на същата стойност(ще проверя цената в Гугъл). Ограничавам се с банални посдаръци за хората, които не са ми близки - от типа на алкохол, бонбони и цветя. И ако ще да им харесват.

Сетих се за още един нелеп подарък. Но не беше по повод, жената беше добронамерена и ме харесваше (аз бях още тийн тогава, тя - доста възрастна). Каза, че някаква нейна позната й подарила чисто нова зимна шапка от истинска кожа - като тези космати калпаци, които са се носили някъде в зората на демокрацията. Много искала да ми я подари, защото тя не носела шапки, а шапката била хубава. Направо ми я набута в ръцете, въпреки, че аз й казах, че не я искам (аз не исках да я обиждам и се опитвах да обърна ситуацията на майтап, но не стана). Та, даде ми я тази шапка (очевидно нова, не вехта), аз я прибрах на дъното на един скрин и после изчезна някъде. И до днес не знам къде е.

За именния ден приятелки ми подаряват дрехи, обаче понеже съм една от най-слабите в компанията и явно им се струва, че нося XS, защото почти всичко, което ми подаряват, ми е малко. За сметка на това ММ ми купува дрехи и бельо, които винаги ми лепват като ръкавица и ми пасват на стила.

Аз много обичам да правя подаръци и също така да са поднесени по изненадващ начин. Най-готино ми беше веднъж, когато успях да зарадвам по страхотен начин баба ми. Живеем много далеч една от друга, чуваме се по месинджър. И тя ми разказва много въодушевено как се разхождали с дядо ми, и нещо влезли в някакъв магазин, а там каква чанта имало, и ми я описва, описва ... И дядо ми казал "Хайде да я купим", но като казала продавачката цената, била 80 лева, и те се отказали, защото им е много скъпа. И докато говорим, аз нехайно "Ааа, в кой магазин?" Тя пък само каза "На главната". А де? Почнах да мисля варианти да и я подаря. Отворих в интернет да видя какви магазини за чанти има в този район, бяха няколко. Мислех да им се обадя, да им пратя пари и те да я пратят по куриер. Ама то пък нито сайт, нито телефон. Накрая се сетих да помоля някоя приятелка. Писах на една, която е дъщеря на добра приятелка на баба, викам моля ти се, влез във всички магазини и кажи, няма начин да не се сетят за двойка пенсионери, които са се прехласвали по дадена чанта. Жената веднага отиде, обиколила, намерила, продавачката се сетила, аз и пратих пари. Накрая измислихме да я остави на майка си, а тя да викне баба на кафе. Получи се страхотно, баба ми после плачеше. 🤗 Приятелката и казала, че някаква пратка е дошла за баба ми по погрешка у тях 😂

Не знам каква е средната заплата, а и не ме интересува реално. Взимам заплата, която не е нито висока, нито ниска, масово хората взимат около тази сума. Но пък умея да си правя сметката добре и знам кога близките ми имат празници, както и кога е Коледа, това не са дати, които се променят, че да ме хванат неподготвена. Подарявам на близките ми подаръци два пъти в годината - на Коледа и за рождени дни. За мен 40 лв за подарък на хора от семейството не са някаква крупна сума. Ако не мога два пъти годишно да заделя пари за хубави подаръци на близките ми, не знам защо работя изобщо. И не, не съм някоя богаташка, живея сама под наем и сама плащам сметки. Просто при мен го няма понятието да отбия номера с 20 лева, бих се чувствала неудобно. Ще лиша себе си, но ще купя желан подарък, за да зарадвам близките ми хора.

Аз не бих лишила себе си или семейството си заради подарък на друг. Било то заради рожден ден или сватба. На мен лично ще ми е много неудобно ако близък, който няма големи възможности се изхвърли за подарък за мен или детето. 20лв не е някаква трагична сума, много често подарявам неща в този ценови диапазон. А когато имам и съм имала повече възможност и без повод купувам хубави неща на близките си.

Аз лично не подарявам дрехи и парфюми на никого, дори на най- близките ми хора. Всеки си има определен вкус и не рискувам. Когато не съм сигурна- директно си питам какво иска човека, вместо да му подаря някоя глупост.
Март месец, когато започна локдаун-а, направих най- прекрасния подарък без повод на баба ми. Тогава аз я бях инструктирала да се пази много и баба нямаше никакво развлечение. Тя ми се беше оплаквала, че е изчела всичко от библиотеката вкъщи по няколко пъти и умира от скука. Веднага поръчах доста книжки от сайт и накарах най- добрата ми приятелка да и' ги занесе. Толкова щастлива не бях виждала баба ми, въпреки че ми се накара да не си давам парите за нея.
Покрай мен всички са запалени по технологиите и често подарявам различни джаджи. Най- добрата ми приятелка пък няма търпение да и' подаря нещо- винаги я уцелвам на 100%, но най- често подарявам гримове, козметика и някакъв скъп шоколад, който не е пробвала.
Та, може и най- простите неща, които не смятате, че са нещо специално, реално да бъдат най- добрия подарък за човека.

Все повече си мисля, че след като при нас не е популярна практиката с подаряване на подаръци с касови бележки и връщането им след това (както с САЩ, Австралия, Канада) би било по-полезно да имаме нещо като whish list, който да е достъпен до хората, които искат да ни подарят нещо. Бих предпочела по този начин да се случват нещата, дори и с много малки суми. По тази причина обичам и ваучерите, магак да ограничават отново с конкретен търговски обект.

Затова и дебело подчертах, че подарявам само на семейството ми и на 1-2 много близки приятелки, които чувствам като част от семейството. Реално ощетявам само себе си и никой друг. И тук не говоря за ощетяване от типа " до края на месеца ще ям хляб и маргарин", а примерно ще пропусна да купя за себе си нещо, което съм искала и ще го отложа за по-нататък.

Направо завиждам! В София намалените са по 100 лв... Ако минавам през Търново, ще обиколя магазините! Само не стана ясно дали Велико или Малко, хаха.

Аз не мога да се сетя баш за нелеп подарък, но майка ми много пъти ми е подарявала неща, които преди това изрично съм й казвала, че не харесвам. И все се чудя не ме ли слуша, не визуализира ли какво й казвам, не помни ли?

С глас се смях за котешката тоалетна, а историята за подаръка за бабата на съфорумката ме просълзи.
Страхотни истории, момичета.

P.S. Съжалявам, че Free and wild не ми е роднина, чудесно е да имаш такъв близък.

Аз също съм свикнала да подарявам на по-близките ми по-скъпи подаръци и съответно да лиша себе си за да зарадвам тях. За семейството е ясно, но нека да ви разкажа за една случка с моя близка приятелка по онова време. Тя имаше доста високо самочувствие, обичаше да се кипри с маркови дрехи, гримове, козметики, въобще голяма работа и си мислех че и подаръка ще й е подбран по този начин. Та ние сме доста близки тогава и ще си подаряваме подаръци за Коледа. Моя милост решава да я зарадва с така желаният от нея парфюм на Гучи, за когото ми говори от месец поне. Да, в по-малка опаковка, но Гучи и при това доста нов на пазара и съответно скъп. При което тя ми подарява едно очукано миниатюрно комплектче от 4 чаени свещи с брокат от магазин за левче. Грам не й стана неудобно, че нейният подарък струва 5 лева, а моят почти 100. Никога не ми се реваншира и всичко си прие всякаш го заслужава. А аз си научих урока по много горчив начин.
От тогава подарявам само на извънредно близки приятелки и роднини!