Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 17

Селма,
Надявам се и други майки да са прочели материала. Струва ми се, че от по-активно участващите в тази тема майки, само няколко са с деца, посещаващи общообразователни училища, но на много други предстои да опитат. Сигурно не са малко майките с хиперактивни деца, които,  са изживявали в детските градини по-малко или повече подобни ситуации, но нещата са много по-тежки в училище. Всеки намира някакъв начин за справяне и детето му продължава или не намира и детето му отпада – отива в помощно училище или преминава на индивидуално обучение.
Представих си картината на майката, нападната на родителската среща от всички останали родители. Била истеризирала или напсувала (според думите на други родители). Ами как не? Аз не бих напсувала, но бих им казала нещо, което да запомнят и им държи влага задълго.
Мами,
Мисля си, че ако ние-майките на аутистични деца, по една или друга причина не сме в състояние да направим нещо друго, можем поне да се намесваме със словото си, да коментираме, да пишем в интернет и до различни ТV предавания, когато се обсъждат проблеми и въпроси, засягащи различните деца.

В духа на този материал да споделя - плаша се. Плаша се и от идеята за ДГ от септември. Сега в яслата го гледат малкия, но лелите са ни познати. И гък не са казали да се оплачат, въпреки, че една тича след него, а другата гледа останалите деца.
Вчера обаче бяхме до градината да ги снимат за календари с батко му. Взе да бяга, да вика - не мога да го удържа. Директорката дойде настроена да се кара, но като видя, че съм аз и се спря. Включих се в родителския актив и им върша една камара работи...Като се има в предвид, че той не е хиперактивен. Просто на моменти получава такива ..."изблици"
За колко време решават има ли нужда от ресурсен учител детето или не? За София става въпрос. Да знам да задвижа по-отрано нещата. Директорката и тя ще има нужда от "обработка"

Аз гледах снощи репортаж по една от ТВ-тата. Родителите изглеждаха умни, заети хора, но не ми направи добро впечатление, че бащата каза всяко дете се бута, бие и т.н. и според тях проблем нямало. Според мен агресията си е проблем, бутането, тичането в класната стая.
Аз мисля, че ако се следи от рано и се работи и за поведението на детето ще се постигнат успехи. На мен един от най-големите ми страхове беше дисциплината.

Писала съм и преди, че в трета група на държавната градина, отивам да взимам дъщеря ми, всички деца седят и рисуват елха, дъщеря ми скача на пътеката, учителката не си прави труда да я накара да седне. Е, как едно дете да се приучи към ред в час, ако е оставено да прави каквото си иска. Учителката ми беше казала, че я оставя така, понякога я кара да седне. А в следавщата детска градина, може би като разбра какво се иска няма проблем, както и сега в училище. Мисля, че децата могат да се приучат на нормално поведение, ако се започне от рано 3-4 годишни - ето има примери със специални групи и после интеграция в масова, с ресурсни учители, с частни градини. До 5-тата година децата съзряват и едно се учи по-лесно, друго по-трудно. И 5-6 година, двете години на предучилищна, са много важни. Това дете от репортажа как ли се е държало в предучилищната. Ако си е било наред, значи училището е виновно. Много е важно родителите да следят какво се случва, а не да си мислят, че с магическа пръчка ще се оправят нещата в училище.

Доника, твоят син най-вероятно има СИД прояви и новата обстановка го енергизира, ще видиш дали ще свикне, ще пробваш и с ресурсна. Ако в градината ви няма, ще ви определят чрез комисия. За ресурсната възможно е да изчакат и цялата първа година.  Например при дъщеря ми чакаха първата година, втората също, но аз много ги притиснах защо детето не научава нищо в градината и те тогава ми предложиха. Ако вярваш в този подход, можеш и сама да се задействаш. Но ресурсната идва 1 път за 2 часа и не знам доколко ще е ефективно.

Таня, с израстването децата много се променят. И ако сега ни притеснява едно, в следващите месеци и години е друго.

В подготвителната група моята дъщеря беше свито, тихо, ехолалично дете. В първи клас седеше мирно и тихо на чина, без да създава особени проблеми. В началото на втори клас /вече на 9г./ нещата коренно се промениха. Детето осъзнавайки собственото си аз, започна да проявява характер и да не спазва дисциплината. Сега, вече в трети клас тя се превърна в дете, което постоянно иска да е център на внимание, не спира да говори и естествено пречи в час. Трудно ми е да обясня що е то "дисциплина" и какво значи "да пречиш на другите". Опитвам се с много и ежедневни обяснения, но мисля, че детето все още не може да осъзнае тези неписани правила на поведение.

Така, че нещата доста се променят и ще се променят още повече, когато децата навлязат в пубертета.

Абсолютно съм съгласна с теб, че с детето трябва да се работи от рано и постоянно, и могат да се постигнат успехи в дисциплината и поведението. Защото все пак, колкото и да са различни нашите деца, ние трябва да направим всичко възможно да намерят своето място в обществото.

  Аз винаги съм споделяла, че ако постигнахме напредък , една от причините е че говорих много.Обсъждах поведението на Васко с учителките, училищната психоложка, родителите и много по-малко с децата.На децата и сега се старая да благодаря за доброто им отношение и за това, че го приеха и много му помагат.
  Четох в коментарите, че редовно наричат детето "глупак".Тук вече е мястото на учителката да се намеси и да обясни по някакъв разбираем за децата начин проблема.Но за да бъде тя адекватна, родителите на момченцето трябва да са съпричастни.Не може, когато целият клас е скочил срещу теб да казваш, че няма проблем, че всички деца се бутат и бият и да приемаш подобно поведение за нормално.Защото проблем има и съвсем не е нормално подобно напрежение в клас.
  В конкретния случай мисля, че нещата могат да се подобрят, все пак са минали само 2 месеца от началото на учебната година и при добро желание и взаимодействие от всички страни детето постепенно ще привикне с новата среда и изискванията към него.

Доника,
Възможно е наистина тичането и викането да детето ти да са проява на СИД, но е възможно и да не са (или не всички да са такива), а да са просто необичаен за околните емоционален изблик поради трудността за друг  израз на нещо, което го вълнува в момента. Моето внуче също не е имало изразена хиперактивност, поне в общоприетия смисъл на понятието, но е имало към 4 – 5 годишна възраст както изблици явно от стресиране от много хора или шумове, непозната обстановка и т.н., така и такива от желание за показване и общуване. Например, като го вземах от детската градина, всеки път тичаше на горния етаж, криеше се и се кикотеше. Това не е хиперактивност, а игра. Сега е вече спокоен сред огромни тълпи от хора, във всякаква обстановка и дори не се дразни от шума при разбиване на панел с машина в етажа над нас, който мен ме подлудява вече няколко месеца. Но умира да тича преди лягане, да прави гимнастики и да се гони с баща си. Сигурно има и друг момент – претоварването с трудни или неинтересни за децата неща. В училище например, миналата година ставаше от чина или говореше, а сега, когато му дойде нанагорно (предполагам) става и излиза. За същото беше писала и Кезая, чието дете е доста напред – ставал и питал любезно госпожата може ли да излезе, потичвал в коридора и се връщал.
 Мисля, че говоренето няма да е успешно от самото начало. При нашите деца всичко става постепенно. Просто трябва да използваш подходящи моменти, когато ушите му са отворени и ще те чуе, а постепенно ще почне и да те разбира.
Ренате,
вече няколко майки писаха, че са се молили децата им да проговорят, а сега ги молят да млъкнат поне за малко. И аз съм сред тях. Права си, че това става с набирането на самочувствие и желанието на детето да го слушат. Както вчера каза Милена в предването на Марта Вачкова за сина си, нашите деца не се интересуват много от разговор или да получат отговор. Те искат да приказват. И ние сега се опитваме да внушим на 9 годишния, че масата за хранене не е сцена и че не сме длъжни да слушаме неговите рецитации. Засега успехът е малък, но има надежда. Така че, действай в тази насока.

    Моят син в последно време се забавлява с това,че натрапчиво произнася разни нищо не означаващи звукосъчетания с много неприятен глас.
    Направо ме побърква на моменти.  Какво ли не пробвах:обяснявах,че не ни харесва,игнорирах,наказвах,пак обяснявах,пак игнорирах.....Нищо не действа...
   Чудя се,какво е това?Как да го преодолеем?
   Ако имате опит с подобни явления,споделете моля! 

   Селма, и моята дъщеря понякога го прави. Е, не съвсем натрапчиво, но си повтаря разни сцени от детски филми и игри. В такъв момент се опитай да отвлечеш вниманието на детето от повтарянето на звуците с друга интересна за него игра, книга, филмче, някакво занимание, което обича .... и всичко, което ти хрумне в момента. Ако детето обича да се движи измисли нова игра на гоненица, криеница и т.н, ако обича да чете - игра на думи, на градове, гатанки, песнички и др.
   Предполагам, че когато го прави твоето дете е задълбочено в това и трудно би се вслушало в обяснения как това не е ти харесва или не е правилно. Ти най-добре познаваш детето си и би могла да прецениш с какво друго приятно занимание или игра да го замени. Със сигурност в такъв момент детето ще те игнорира и категорично ще откаже, но с много постоянство и прехвърляне на фокуса на внимание ще отшуми.
   Не бях предполагала колко съм изобретелна, но в проблемни моменти съм измисляла различни и нови игри, които заинтригуваха детето и дълго време й бяха интересни.
   При нас в различните периоди моята дъщеря е правила различни, стереотипни неща. Винаги, когато ги забележа се стремя да "отвлека" вниманието й от натрапчивото повтаряне на "нещото" и да предложа друго интересно за нея занимание.
   И това ще мине - с времето едни стереотипи ще отшумят, но ще се появят други. От нас се изисква много търпение, внимание и любов, за да можем да помогнем на децата си.
   Желая много търпение и успех на всички   

Селма,
нищо неозначаващите за теб звукови съчетания, които повтаря детето ти, са вероятно чути неща – я от филмче, я от реклама. Той или не ги е чул правилно, или не ги произнася правилно. И при нас все още се случва, но бащата обикновено успява да разбере откъде е нещото и го поправя. Това не отменя повтарянето, но вече правилно. С времето съм се убедила, че единствено игнорирането и отвличане на  вниманието действа. Не знам дали всички деца обичат да дразнят (не съм го забелязала в моите деца), но едва ли е характерно само за аутистичните (не знам и дали за всички). Колкото повече се дразня от нещо, толкова повече се забавлява той и го показва (цвили от възторг). Сигурно вече няколко десетки такива опити за дразнене сме преодолели. Това е пак опит за привличане на вниманието, дори да си произнася звукосъчетанията насаме – той тренира. Да го възприемем като етап от развитието. Толкова неща са минали, ще мине и това, ако не съвсем, то ще намалее до приемливо ниво.

Мами,
ето ви няколко съвета от опитен психолог - може би общоизвестни, но все пак - систематизирани и друго си е, като ти го каже специалист!

Синдром на хиперактивност-Детска психология-За детето
www.kenguru.bg/.../MlW

СЪВЕТИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

Ако детето ви е свръхактивно, дори да не е установено заболяване, опитайте се да следвате следните правила:

1. По възможност сдържайте своята раздразнителност към детето и не се нахвърляйте срещу него. Не забравяйте, че твърде често самото дете не осъзнава , че постъпките му не са добри. Строго, но не агресивно, с разбираеми за него думи му обяснете защо поведението му е нередно.

2. Не изисквайте от малкото дете неща, които то не е в състояние да изпълни. Спартанското възпитание тук може да има далеч по-негативен ефект, отколкото бихте очаквали.

3. Същевременно, не изпадайте в другата крайност - да жалите прекалено детето си и да се държите с него като с „особен" или болен човек. То трябва да се научи да се справя самостоятелно в живота и вашата свръхопека ще му попречи.

4. Не давайте на детето няколко задачи едновременно. Ако цялата задача се окаже трудна за изпълнение, „разбийте" я на няколко части. Така например, подреждането на детската стая може да се раздели на подреждане на играчките, изхвърляне на боклука,  подреждане на бюрото. Най-важното е отделните задачи да бъдат ясни и кратки.

5. Ако смятате, че детето ви е твърде неорганизирано, разпределете деня му по часове. Нарисувайте цвете с ярки цветове, като във всяко има определена задача. Можете също да нарисувате влакче с разноцветни вагончета. Следете задачите да се изпълняват.

6. Избягвайте да правите негативни сравнения с връстниците на вашето дете. Това няма да помогне, а самочувствието му само ще се понижи. Основно правило е, когато детето не де държи добре, да критикувате постъпката, а не личността му! Веднага след постъпката трябва да следват наказание или поощрение, в противен случай детето няма да може да установи причинно-следствената връзка.

7. Пробвайте заедно с детето да практикувате различни методи за релаксация, особено преди сън.

8. Свръхактивното дете няма нашето усещане за скорост и време. Затова, в общуването си с него се старайте да използвате по-често понятия като „бързо" , „бавно". Обръщайте му внимание на ситуациите, в които трябва или напротив - не трябва да се бърза.

9. Следете детето да не се преуморява, защото това на свой ред може да провокира нервност, напрегнатост и раздразнителност. Ограничете посещенията на шумни места с много хора, където детето може да се превъзбуди излишно. Не претрупвайте детето с прекалено много занимания.

10. Дайте възможност на малкото да изразходва градивно енергията си - като гимнастически упражнения или спортни дейности, дълги разходки из парка.

11. Постарайте се да откриете подходящо увлекателно хоби за детето си. Ще се учудите на положителната промяна, когато то е с любимото си занимание.

Преди всичко, бъдете позитивни и търпеливи и не пестете похвалите си за малките успехи на рожбата си.

констанца , много от посочените грешки съм ги правила, да не кажа почти всички.
Със сигурност трябва да се избягват, но и за това трябва много сили на родителите.
Може и да се прибави на първа страница.
Много от нас ще  спестят много неща на  детето си, дори и да го знаят.

Аз също...като чета. Благодаря Констанца   
Психоложката ме посъветва да върнем вечер бебешкия масаж. Да се "освободи" част от енергията.
Констанца, и той , както ти описа, обича да тича вечер, да се бори. Добре, че къщата ни е голяма и има къде 
Виждам някакво минимално подобрение, но се надявам да се въобразявам 

Ето още едно мое любимо нещичко - честичко си го препрочитам, и е напълно валидно за нашите деца, нищо че имат диагнози.


Ето още малко http://www.sharebg.org/view/2098-DESET_ZAPOVEDI_ZA_RODITELI.html

Мами,
интересува ме някой има ли опит с хранителна добавка на база билката грифония? Открих, че у нас се предлага под името Лексалин с производител Рамкофарм. Тази билка съдържала много 5-хидрокситриптофан, който е прекурсор на серотонина. Прочетъх в един американски форум, че някои майки на аутистични деца прилагали на децата си  5-хидрокситриптофан и имали много добър ефект с по-добра концентрация, по-малко сривове и намаляване на обсебеностите. Четох и някои статии за ролята на серотонина, включително съвсем нови. Това е само въпрос. Никаква препоръка, нито мнение.

констанца - за концентрация, тези дни това го мисля

http://www.nutritiondynamics.com/products/homeopathics/heel/cere … rumcompositum.htm