Ненаситни ли сме наистина?

Андариел,
...
Не знам дали състоянието ти на  "бяла и добра" е в някаква връзка с броя удивителни във всеки твой пост, насочен към мен и позицията ми, но те уверявам, че аз продължавам да съм добронамерена към теб както към всеки друг потребител тук, независимо от различията в начина ни на мислене и възприятие.  

В САЩ все пак живеят 300млн, стига сме си правили дъвка:) Средният американец сигурно е някакво още по несъществуващо животно от средния българин или дори ССФ.

Да се сменя техниката с друга, която не носи нищо повече, е признак само на дълбоко плиткоумие. Здравомислещите хора ползват и-бей и всякакви гаражни и пазарно-оказионни продажби. Наистина, ако се търси смисъл няма нужда от чак такива примери.

Според правилата в българския език, в изречение, в което има обръщение, се слага удивителен знак. Удивителен знак се слага също и в случаите, когато пишещият иска да придаде допълнителна натовареност на изречението, най-често като възклицание, придаване на емоция и др. Точка се слага на разказно изречение.

Телефона го дадох просто като широкоразпространен пример за стока, която се разлгежда като нещо повече от средство за комуникация, а като символ на престиж, мимолетна положителна емооция от придобиването на модниия модел, като в същото време с висока цена. Ако бях написала пример за яхта, за колко хора мислиш, че щеше да важи?

Не знам.
И за телефоните не знам.  
Но когато взимаш повод от конкретна моя лична позиция, а представяш пример, който според теб важи за голяма група от хора, считам за уместно да посоча, ако не се разпознавам сред тях.

Примерите, посочени от теб, за мен също са неприсъщи като модел на поведение, но разграничаването ми от тях не означава, че не ги приемам като еднакво работещи и успешни, ако постигат същата цел.По същия начин моля за толерантност и към моята позиция.  

P.S. Редактирах постовете си там, където e възможно /прочетен/ текстът да се различава от начина, по който е написан. 

Ок, като се замисля, май при материалните неща няма кой знае каква разлика. Предполагам, че ако преди да посегне да купи нещо, човек си зададе въпроса "толкова много ли го искам, колко време ще му се радвам, колко ще трябва да плащам за него" и подобни рационални, то поне половината от покупките нямаше да бъдат направени.  Не е случайно, че рекламите и посланията им са основно на емоционална основа, човъркащи егото и алчността.

Първо трябва да се направи разлика между алчност и амбиция.
После, аз не мисля, че човек ако има повече и повече, живее по-добре. Мисля, че човек толкова повече иска да има материални неща, колкото повече няма духовни. Те му запълват някаква празнина. За мен хората, които имат по 50 броя от някакъв артикул, запълват някаква огромна липса.
А ако алчността е двигател към прогреса, то трябва да добавим сребролюбието и завистта. Даже понякога си мисля фантасмагористично, че ако ни посетят извънземни, то задължително ще искат да ни унищожат, защото няма как да са добродетелни и да са толкова напред в развитието си.
Андариел, аз за да надхитря себе си, понякога излизам по магазините нарочно без пари. Казвам си, ако нещо го искам наистина много и толкова ми харесва и имам нужда от него, то ще го искам и на другия или по-другия ден. Като резултат - когато пазарувам по този начин, в крайна сметка купувам около 20 процента от нещата, които бих купила на момента.

Хитро е това с дали ще го искаш утре. 
На мен това с парите ми е нещо като правило - първо, излизам винаги с идеята, че отидам да купя определени  неща; второ, вземам съвсем малко повече пари, отколкото са ми необходими; трето, не излизам "просто да се разходя по магазините", защото тогава вероятността да похарча пари  за глупости е толкова по-голяма, в колкото повече магазини вляза "просто да разгледам".
Щото, окото е лакомо - с малко не се насища.

Между другото, не съм срещала много хора, които да държат повече на духовното. Някак повечето сякаш все избива на материално, пък дори с духоден привкус - например, духовният туризъм пак си е туризъм.

Хората са различни.
Има такива, които са вечно в плен на "купи две, ще получиш трето като награда", ама дали и едно им трябва ,пак не е сигурно.Или да имат безброй екземпляри от нещо си, само и само да си го имат.

Няма точна скала на ненаситността, казано по-директно- на лакомията.
Но в една мислена такава скала аз се имам за твърде нематериален човек.В семейството ми също сме такива.А може от друг ъгъл да не изглеждаме точно така.

Мога да дам и повече пари, напр. за телефон, палто, обувки, каквото и да е.Да, бих си купила последен красив и удобен модел.Но няма  да го сменя незабавно след 6 месеца ,за да си купя още по-нов.Няма да си купя обувки, само за да се разтоваря/визирам подобна тема в СО/

Не бих си купила нещо си, само защото е намалено.Нито само защото някой си има еди-каква вещ.
Не съм като повечето жени на принципа, че дрехи и обувки се носят само един сезон.Обикновено си купувам и скъпи, и качествени и издържат далече по-дълго, без да загубят вида си.

Едно нещо има ,за което съм ненаситна-бих купувала за ядене до пръсване, добре че здравият ми разум ме въздържа на позицията, на която имам 5-6 излишни кг.

Има хора, патологични жертви на разпродажби, намаления, купи това, ще получиш онова.Има и по-сдържани.Има и откровени аскети, да не кажа скъперници, не става въпрос за хора без възможности.


Хората са различни има и от единия и от другия тип.Пазарът е твърде засищащ и пресищащ и много лесно е да станеш жертва на "пазарната икономика".Я, иди стани консуматор в недалечното минало на "дефицит"Но все си мисля, че ненаситните едва ли са преимуществената част от обществото.

Моето желание да живея удобно не бих нарекла алчност. Пералнята ми е на 10 години, миялната на 5, изобщо уреди подновяваме не когато излезе нов модел, а когато или спрат да работят или поддръжката им би излязла по-скъпа от нови(така си купихме нов автомобил).
50 чифта обувки не са алчност, а болест, според мен.

Ненаситни сме (семейството ни) на преживявания. Предпочитаме излети, пътувания, излизания с компании, почивки пред уреди, мебели, вещи. В този смисъл обаче сме се подсигурили с достатъчно уреди, за да си оставим време и средства за преживявания и емоции.

Ненаситна съм на емоции и любов. Върху останалите си алчности работя систематично, и целенасочено

Стига де.
Функция на мозъка е да дарява собственика си с решения, докато е в състояние на покой.
Индивида, а не мозъка.
Задаваш му параметри, пънеш се над тях, но няма решение.
Забравяш, привидно за задачата, но мозъкът продължава да работи и да търси решение.
И в състояние на покой или сън, може да те изненада с решението.

Аз поне сто пъти съм го писала, обаче ти го забеляза от един приятел.
Браво, бе.
Вярно е, разбира се.

Нарича се "проблемност". Академично, имам предвид.
А по народному- всяко чудо за три дни.
С две думи, човек се адаптира и има нужда от ново предизвикателство, за да задоволи усещането за задоволеност и удовлетвореност.
Важи за материални и нематериални субекти, които задоволяват описаното по-горе, но само за кратко, после възниква нова необходимост.
Проблемността мотивира прогреса и пътя напред и нагоре.
Демек, нов проблем, над който да се труди индивида /и неговия мозък в частност/, не е възможно само с налични и известни да се получава.
Така се конструират и образователните програми от ранна детска възраст до висшите нива на академичната мисъл. На проблемността.
На базата на известните данни, знания и информация се награжда с нещо неизвестно и ново, за да е ползотворен и адекватен този процес.
Важи и чисто житейски и изобщо философски.

Съвсем отделен е въпросът за отклоненията, изключенията и реалностите.
Но принципът " това ми стига, не искам нищо повече" е тотално противоречив на природата и прогреса.

Аз съм се хващала на тази въдица вече няколко пъти и то когато си купувам нещо и ми кажат, че ако взема още едно, ще получа трето нещо си подарък и аз се полакомявам. После съжалявам. Казвам си гледай сега, първо похарчих повече пари и второ имам две неща още, които не ми трябват.
Но ако не съм се запътила да си купя нещо конкретно, такива промоции и подаръци не могат да ми повлияят на избора. Могат малко, но в обратния смисъл. Дразня се, че си мислят, че с подаръче ще ми купят вкуса и предпочитанието. Все едно си продавам избора.

Когато произвеждаш достатъчно блага, за да получиш предостатъчно и за себе си не виждам за каква алчност може да става въпрос?! Тези истории с консуматорското зло са си чиста манипулация, която цели да убеди бедните, за кой ли път, че трябва да са безмерно щастливи и горди със своята бедност.
Да, ненаситни сме. Всеки по различен начин. Един може да има 1000 чифта обувки, друг да помогне на 1000 човека в беда, а трети да направи и двете. Няма лошо.

ПП Не съм чела темата, знаете, чукча не читатель.

Ненаситни ли сме наистина?
Да- материално ,сексуално, гастрономично, естетично, ревностно...консуматорско общество.