Значи, лошото е, че го държат отвън залата и гледа през стъклената врата. Вратата е ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ПАРАВАНА, ако ме разбираш какво искам да кажа. Т.е. не е до главата ти и дори ако искаш да го видиш трябва леко да ти отметнат паравана отстрани. Но няма кой непрекъснато да ти държи отметнат паравана, така че имай предвид, че няма да го виждаш нон стоп. Аз го видях, после пуснаха паравана и само с ръка подавах сигнали, че съм ОК, защото той ми виждаше ръката. Иначе той виждаше екшъна, но така или иначе от двете ти страни има доктори, които закриват част от гледката, така че и мъжът ти не вижда кой знае какво. Хубавото е, че вижда бебето веднага като го извадят и може да отиде да гледа как го мият повиват и да чуе първия му/й плач. А за страха- няма нищо страшно, нищо не се усеща. Аз се смях през цялото време. Не ми стана лошо или нещо такова. Даже по едво време ми стана едно приятно- все пак си е упойка
, демек наркотик. В реанимация боли, но 1во има профенид за болкоуспокоение, и 2ро като ти данисат бебето и дойдат роднините на посещение, забравяш и болка и всичко.
Успех
за около 2 мин, после вече ще е припаднал. А и аз го искам до себе си да ми държи ръката, не да гледа отворения ми корем. После няма да иска да ме докосне сигурно.
за около 2 мин, после вече ще е припаднал. А и аз го искам до себе си да ми държи ръката, не да гледа отворения ми корем. После няма да иска да ме докосне сигурно.

Препоръчани теми