Коледа наближава и Мартенчето нетърпеливо става!

Бухте, прекрасна си - разплака ме и мен!!! Толкова много истина има във всяка твоя дума, улавям се, че и аз доста често напоследък си мисля по тази тема и ми е някак тъжно и носталгично.... не искам толкова бързо да лети това време!!!
Честито с огромно закъснение на всички ученици и на именничките ни - да са живи и здрави и много усмихнати!
Тони, браво на Рая - явно наистина е узряла. Стела в това отношение никаква я няма - не може да заспи, ако е сама в стаята - задължително някой трябва да легне до нея... кога ли и ние ще доживеем да заспива самичка?
Елвинг, и вие ли тръгвате на ясла вече - нещо съм го пропуснала този момент.
Шу, приятно изкарване в Япония, отивам да ти разгледам снимките. В този ред на мисли да попитам и Поли+, къде мога да видя нейните снимки от Австралия?
Иначе, ние сме добре - изкарахме чудесно празниците - първо си направихме едно късно море в Гърция, а после бяхме на прекрасна сватба в Монтана на моя приятелка от Щатите. От днес сме обратно на ясла и ми е малко тегаво след толкова празници и почивка, но идеята за театъра ни утре някак ме разсейва и помага.  За среща съм супер навита и след 4.30 - 5.00 ще можем да се присъединим.
Слънце, как мина мача?
Целувам ви всичкииииииииииииии

Ма моля ви се!!!! Няма да ревем!  Пък!    То неслучайно казват, че не е лесно да си майка. Сега са ни в повече, после няма да ни стигат, но и ние сме били така, и тези преди нас.

Аз влизам да напиша, че сме в София вече и за утре, 27.09.,  15.30-16.00 ч. се насрочва среща на Слончето в Борисовата. Времето се очаква да е слънчево. Надявам се да видя много от вас. Ако има промяна в часа, ще имам грижата да пиша. Аз лично мога да остана до към 19.00 максимум, че после имаме уговорка и трябва да предадем децата.

Ееее, не е пък честно. Утре от 16.30 ч. съм на родителска среща, а после от 19.00 ч. сме на театър и май няма как да стане - жалкоооо, така ми се искаше да се видим....

Здравейте мацки.

Много хубаво в таз Япония 
Нашите са направили страхотна програма и не се спираме.
Аз вече почти всичко си плямпам на Японски, оказа се че бързо си припомних всичко, та даже ги и стряскам
Ходихме по покана към посолството от един храм на обличане на кимона. Лелите бяха във възторг, че могат спокойно да си говорят с мен, хубавичко ме разпитаха, но аз понеже исках да си упражнявам езика всичко си им отговорих 

Толкова прекрасни сувенири имам че май ще се наложи да се тръгва с карго!

Шу, въздъх и завид, че мен едва ли ще ме сполети такваз екскурзия далечна. Много хубаво си изкарвате (личи по снимките) и още по-хубаво да ви е!

Ние за съжаление отпадаме от срещата - Митко от снощи е с повръщане и не ставаме за виждане. Май вирус го е нагазил, ама много е зле милия! Има спазми, няма какво да изкара, не сме спали и двамата, а днес съм на работа... Добре, че баба му е в светъл период и го гледа! Утре ще си взема ден и ще остана с него.

Иначе ме срази с бисер - Мамо, боли ме ОКея (с вдигнат палец на ръката)! А на дядо си обясняваше хитрушкото, че шоколадчето било много опасно за дядо и не е опасно за Митко!

 Аз пък да се похваля- най-после спряхме нощното пишкане в пампера (да не чуе Дявола). Изправи се една вечер и каза: "Обещавам, няма да пишкам в пампела." После кимна убедително за потвърждение и на сутринта беше пишнал съвсем малко, а от следващата нощ хич. И така вече пет дни. Друго си е мъжката дума.
 С това, обаче, добрите му изяви свършват. Сега още не е заспал. Голям е вампир!
 А аз обещавам утре да дойда на срещата. Може да закъснея, че трябва да взема Илийката от детска и докато се домъкнем от Овча купел... но ще съм там, живот и здраве.
 Танче, изяж му на Митачето ОК-я!

здравейте,
аз съм гроти и с Т, но на работа. Последни напъни преди новата.

Бяхме на село. Няма да обяснявам, че е дълго и широка. Пък и бяхме със свекитата. Свекър ми е станал отвратителен спрямо жена си. Аз няма да търпя такова нещо.

В неделя бяхме на сватба на кума във Видин. Купон. Дребното издържа до 1ч. Хващаше се на всяко хоро. Ще сложа снимки утре.
Вчера ходихме да видим Крепоста Баба Вида.

Сигурно има и още ама забравих.
За срещата- не ни чакайте. И ние сме на Родителска от 17ч.

Имаме Томас - купих от Продавалника и след време видях на Илиенци по 4 лв. - пластмасово, вече се счупи едната "гума" от локомотивчето. Оказа се доста паянтово, но е с една батерийка само, буболец обича да играе с... релсите.
За 2 р.д. или за Нова година бяхме купили от Продавалника на Фишър Прайс - малко избързахме, доста голямо, но обича да си играе с гарата и въобще с частите...
Отделно има дървено с фигурки за нанизване на пръчки (често играе, но не по същество) и най-много играе с коли или вагончета, които могат да се закачат едно за друго. Вероники ни беше подарила локомотивче от някъде в/около Малкия ЦУМ, после аз купих една торба от ЛИДЛ. Те са всякакви камиончета, самосвалчета и прочие, но имат дупчица и лостче за закачване "на влакче" 

•.¸¸.ஐ ПетЯ ஐ..•.¸¸, успех в яслата! понякога споделянето върши чудна работа за облекчаване на тревогите 

Шу, и аз плакнах очи във Фб и въздишах на твоите снимки от Япония...



В Козлодуй върлува хрема + кашлица, ние се борим вече близо 10 дни 

Здравейте! Влизам да се похваля, че днес голямото ми момиче става още по-голямо. 7 години са си една сериозна възраст и се надявам добре да сме си свършили работата през тези толкова важни "първи седем" Много ми се иска да преминем към следващия етап - етапът на приятелството между нас и въпреки все по-голямата й самостоятелност, да продължавам да бъда най-важният човек в живота й (ха, колко самонадеяно от моя страна! ). Дай Боже да ми е много здрава и щастлива и все така да ме изпълва с гордост и любов и ме дарява с безкрайно щастливи и незабравими моменти, както в деня на нейното раждане!
Относно срещата - ние ще пътуваме за Сф. в четвъртък рано сутринта, т.е. няма да успеем да ударим едно рамо на варненско-софийската дружба Програмата е много натоварена и ако имам възможност ще се обадя през следващите дни. 

Гери честита ти рожденничка пораснала вече Криси. Да е здрава и лъчезарна винаги усмихната и добра й пожелавам! И аз осъзнавам с баткото, че вече са си големи и пораснали хора!
Роси мача беше супер (доколкото поне успях да го гледам). Аз качих няколко снимчици във фейсбук, но Симона още я държи еуфорията и го говори този мач. Беше застанала до оградата с гръб към футболистите и с лице към най върлата агитка на Берое и пляскаше през цялото време наравно с тях. Те спират и тя спира 
Тони днес качих "Поздрава за първокласниците" на видео във фейса (донякъде и заради теб) за да го видиш.....Само, че са ме снимали на една страна и сега не мога да го завъртя, които ще гледа ще му се изкриви врата за по малко от минутка  ( и забележете как ми трепери десния крак от притеснение  )

Гери, честита ти пораснала Криси! Много успехи в училище и още повече радост да ти носи всяко нейно постижение! Здрава и щастлива да е! 

Слънце, видях те! Много те харесах, въпреки, че си на една страна. Много мило поздравление! Браво! Харесах ти клипа, ама Нико се разрева, че стоя на компютъра и не успях да напиша коментар, но ще се поправя.

Здравейте.Ние преди малко се оставихме на яслата за 4-ти ден и с всеки ден става все по-зле.Изобщо не иска да ходи,днес дори не ми даваше да му облека връхната дреха,трябваше да го излъжа,че отиваме в двора при кучето и ми стана толкова жал. Носих го на ръце до градината през целия път и рева,добре,че живеем на 5 минути път. Де що имаше хора по пътя ни следяха с поглед,реве в ръцете ми и нарежда "Не искам да ходя,мамо искам при Бобчо (кучето),искам у дома..." И сополи,сополи...
Като влезем в двора на градината само и почва да се тегли още повече да се връща,вътре също е ужас някакъв,не ми дава да го събуя,дърпа си якенцето,заляга по земята,влезе при децата,държейки в ръце маратонките си,дори не искаше да ги пусне външните си дрешки и убувки. И там не иска да яде,и това като се има в предвид,че баба му излиза да го посрещне,тя работи там-леличка е.Ох...
Иначе на обяд е ведър и с похвален тон ми съобщава само докато ме види "Мамо аз много ревах за теб,мамо,аз не искам,не искам да ям." А до края на деня само иска да ме гушка и повтаря ,че ме обича.
Кажете,колко дни според вас е нормално да истерясва сутрин,къде е границата на нормалното?Казват ми да не се отказвам,да го водя да не ставало по неговото,а в същото време поне за сега имам възможност да го гледам и у дома,работя предимно вечер и уикендите и има кой да го поеме тогава...
И друго-как ги занимават във вашите ясли?Тук не ги извеждат вън поне за сега и не им пускат песнички,май само с наличните играчки се занимават и с нищо по-интересно.Няма музика,няма разходка,няма приказка,общо взето е само едно ядене и реване по цял ден?!Алекс винаги е бил от будните деца,много говори,сам се обслужва,на 10месеца проходи,от годинка ходи на гърне,имам чувството,че просто не му е интересно и всичко там е супер бебешко... Не знам вече как да постъпвам...

Петя, наистина трябва да си упорита, въпреки неговите истерии, защото ако разбере, че става с плач, няма да спре да ти се налага по този начин. Щом и баба му работи там, няма начин да го тормозят нещо и това да е причината за истерията, просто си е свикнал с мама. Ние в къщи убеждавахме, че това му е работата - аз ходя на работа, тате ходи на работа и Митко трябва да ходи на работа. И той в началото отказваше да яде, но като поогладня, започна да се храни (първоначално гледах да го нахраня в къщи и там изобщо не ядеше). Вечер играехме как той тръгва на работа, а аз съм Митко и чакам в къщи (т.е. детската градина), но не плача, а си играя с децата и когато той се върне от работа, го гушвам, целуваме се и така. В началото му давах дребнички подаръци, защото е бил послушен в яслата - примерно купих комплект колички за 1-2 лева и му давах по една всеки ден, понякога купувах бонбонки или друго, което обича, ходим на въртележка или на площадката за игра. Това му беше стимул да не плаче и да очаква нещо приятно, свързано с ходенето на ясла.
И в нашата ясла в началото не ги извеждаха, пускаха им песнички или детски филмчета и ги оставяха на самотек, но после имаше май някакви занимания (аз не съм особено доволна точно от това в нашата ясла, че не работят както трябва с децата).
Гери, с голямо закъснение - да ти е жива и здрава каката! Не се съмнявам, че е получила най-добрите "първи седем" и ви пожелавам все по-добра, умна и прекрасна да става (поне в следващите 70, а по-нататък - каквото Бог даде)!

Привет и от мен,
Борис днес беше за 5ти път на ясла. Днес изкара до обяд, пийнал е само таратор, а мусаката "не аесвам". Реве, тръшка се, и като се има в предвид че първите три дни е стоял по час и половина и е било само рев и сополи, мога тихо да се похваля от вчерашния и днешния ден. Вчера изкара до 11, днес до 12.30.
Петя, Борис плаче много сутрин, дърпа се, не иска да ходим, аз го нося, той реве - не икаааааам гинатаааа, не икааааам, не давай мамо Бобо... Ей, такива тегави неща, като влезем в двора се изпъва, едвам го нося, докато го преобувам трепери. Днес се опита даже да повърне от напъване и рев. Но вчера и днес се успокоява бързо, както после гордо ми казва - "Бобо пакал малко, но илно " играе си вече с децата, танцувал е вчера и днес, а днес е "правил" кафе на лелите. Днес за сефте го оставих до обяд и си го взех, утре пак мисля така да направя, пък ще обсъдя с лелките кога да го пробваме да легне на креватчето, защото спането ми се вижда много далеч в мечтите.
Тук в началото децата бяха по прозорците и нямаше такъв рев, те вътре реват, аз навън на пейката...мислех си, че грам не ги занимават. Питах едната сестра дават ли им да рисуват, четат ли книжки, по-занимателни неща, тя ми отговори, че сега е невъзможно каквото и да било, защото не може да им вземат вниманието с нищо - всички търсят мама и плачат. Но вече няколко дни явно дечицата се поуспокоиха и виждам, че им дават различни играчки - има и книжки, коли и кукли.  Тв-то работи - гледат детски, пускат им и песнички и пеят и танцуват. Борис вече знае имената на сестрите - едната му е любима и само нея си я търси, но тя го е гушкала и успокоявала повече, та така. Извеждат ги при хубаво време само на терасата, така ми казаха, въпреки че не съм виждала да го правят... Надявам се да свикне и да си попречупи малко рогите, защото аз вече изнемогвам с неговите вечни капризи и тръшканици за щяло и нещяло...

Благодаря за съветите!
Явно не само ние сме така,cvetka-koketka,все едно си описала Алекс...Иначе аз също гледам да го възнаградя след ясла,водя го на любимата му пързалка,купувам нещо сладичко,подарих му една чантичка на Бен 10,понеже е тотален фен и вътре събираме всеки ден кестени...Въобще,като го взема на обяд,все едно друго дете вземам,спокоен е,в добро насторение дори,търчи си,но сутрин...
Ех,ако имаше тв и при тях и музика,знам,че щеше да е супер...Но каквото-такова.Колкото до вземането-тук няма така за един час,после за два и т.н. Първата седмица се водят до обяд,от втората в повечето случаи остават да спят.Тогава вече мисля,че ще се гръмна...


Точно и аз най-вече за това искам да ходи,не че не мога да го гледам,мога,но просто характерчето  му има нужда...