Рамадан Карим,Аид Саид и 132 пожелания за мир в арабско и не само.

Днес голямо мързелуване ме е обзело . След като вчера малкият заспа следобяда и повърна спейки, понеже се закашля, взех телефона и се освободих днес от работа. Преди малко подкреплението ми пристигна и ще го оставя и тази седмица вкъщи да се доизлекува. Омче, давам му сто неща, сироп, клеева тинктура уж за засилване на имунитета, Умкалор за откашляне, обаче явно време си му трябва. Само не ми се мисли, ако започне пак да боледува през седмица цяла зима, какво ще правя.

Бобинка, има някакъв смахнат американец на 89 години, който пророкува първо 21.05.2011 год. за края на света, а като се размина смени датата на 21.10.2011 год.

feel, и аз чакам с нетърпение разказа ти

Вежди, хубаво е, че детенцето не се страхува от животни. А за кокошката на мен не ми е много странно, сигурно защото и аз се страхувам от пернати. Най-голям ми е ужаса от пуйки, но и гъските и петлите ме плашат
Снимката с фенерите е като приказка

Шило, съсредоточи се добре, помисли хубаво и допълни предсказанието си с име, защото сега само си плюем в пазвите

Aм  хубаво   аз  за предсказанието мога  да се наредя  първа  много искам  още  едно дете  .
Астарта ,  не  съм   го  4увала  този   американец 
Е  аз от петли малко се  страхувам ,ама ме  е кълвал   петел   
И аз моя калпазанин  тази  седмица няма да го пусна на градина    да  се до излекува

Мен пък не ме е страх от пророкуването на Шило. Тя трябва да е голяма чудотворка, че да зачена отново.
Шило, твоите свети кокали сигурно ще лекуват безплодие.... след много години.
А за щерката и кандидата да ти кажа, че са си много добре.В събота им бяхме на гости, много уютна стаичка и топла.Разбират се, гледат се, справят се.
За хъркането, ако наистина ти е проблем, има някакви лепенки в аптеките, които били много ефикасни.

Тези лъжепророци ( без Шило  ) само ми дават напразни надежди. На 10.09 цял ден чаках извънземните, сега края на света, ако и догодина не стане, се отказвам.

Малчовците да оздравяват бързо и   за всички.

Ай, какви сте бременомразки   

 bobynka , ами дано тогава ти доброволно ни зарадваш с лентичка. Пък другите като се дърпат, та знае ли се, божа работа е 

Лю, и мен нова бременност би ме съсипала хептен. Нека поне зверчето да се отбие, да почина малко, 4е светите ми кости ще останат без калции

Разбирам щерка ти, не ме е страх от друга земна твар, както от пилци. Кокошките са особено гнусни, с тия порести крака и ноктаци. А перата са върха на ужаса.

И при цялата ми тая фобия нося яке с пух! Разбрах, че пълнежа е пух, чак като тръгнах да го пера. И след прането започнаха да изскачат перушини от него... Вече 4та година съм принудена да го нося, не ми се хвърля, че е хубаво иначе. НО носенето му е голям тормоз и стрес за мен.

Междудруго фобията от пернати си имаше някакакво научно име, не помня какво и много известни хора страдали от нея, не само аз   ДАно при щерка ти се оправи, едва ли е фобия де, още е малко детето, просто явно кокошките са й кофти 

Много е гадно , когато в парка ни нападнат гълъби и аз се чудя себе си ли да спасявам или детето.

И от препаритани прици ми е гадно и не влизам в дом с такива, ако знам предварително. Ако пък ве4е съм влязла без да се усетя на влизане, то излизането е кошмар, с тичане писъци...  Като дете майка ме води на гости на нейна колежка и слизаме по стълбите и се оказва, 4е стената пренаселана с разни кукумявки, орли и т.н всички изцъклили очи, разперили гнусни крила и показали криви ноктаци. Лелел такъв писък произведох, 4е и до днес го помня ....  И как да ме изкарат ужас, не помагат ни молби, ни увещания. най-накрая разтворих един чадър над главата ми и беж по стълбите и по улицата.Яко газ чак в нас се спрях и рев, рев.  Баба ми поднася вода със захар, уж за успокоение. Не си е работа, много кофти.

Пак на гости като дете, без да забележа , 4е имат хорицата препарирани пернати. Пуснаха ми да си гледам детски и излезнаха от стаята. ПО едно време поглеждам в тъмния коридор и виждам над вратата светят очи.Ужас. Пак орел някакъв. Добре , 4е бяхме в мазе, та ме изкараха през прозореца. Ама леля ми , дето ме отведе там на гости, и на нея до ден днешен й държи случката.

Ама каква мода е тва бе, да слагаш умряло животно да ти "краси" дома. Гадост и отврат.  Добре, 4е мюсюлманите нямат такива практики, та поне в Сирия няма да бере срам свекърва ми, а аз страх, да не попадна в такъв дом. 

Ама кофти, 4е не ям пилешко...

Шило, за хъркането - подкрепям те. И ние сме така, таман задрямам и се почва една дъскорезница....Причините май са две основни - или шекбенце или неудобна възглавница. Гледамм на ТЕД има едни, дето са с анатомична форма срещу хъркане. мисля да взема една да се пробваме. Едната нощ успях да заспя в 3.00 задето два пъти ме разхърка в полусън. И си викам много добре са си били аристократите в отделни будоари, пък като имат да си приказват нещо  хайде на кафенце в дневната. Ще направя всичко възможно и при нас да стане факт.

Аз имах фобия от кучета като малка, едно ме беше изплашило. Държа ме 3 г. сега получавам някакъв стрес от много шумни с много хора пространства, но до фобия още не съм го доравила. Времето е пред мен все пак.

За пророчествотоо - дано се сбъдне и забременят тези девойки, които искат.

Астарта, появи се, бях се почудила къде изчезна. И ние сме болни. И цялата площадка. Въобще, почна се...

Фиил, чакаме снимките.

И от Айа, да не се крие, дано сте снимали пейзажи, да им се насладим и ние. 

Поздрави на всички и да е отчетат неписалите.

Кога ще се видим, момичета, имам нужда от среща да си позаредя батериите.

Ехаа,Шилолинка,не знаех,че е толкова сериозна работата с недолюбването ти към пернати.. Да ти кажа,аз преди години много се страхувах от котки,но в един момент си прибрах една улична и се престраших покрай грижите за нея,и вече не се страхувам.Но страхът ми от кучета не мога да го преодолея и си изпадам в паника и ужас като мина покрай куче,а не дей си то да лае.. Вкаменявам се и стискам очи,пищя..,някакъв ужас е..
За хъркането,държа да отбележа,че не само лепенки,ами и спрей и таблетки има по аптеките,но не помагат особено(поне не и на моя мъж) .Само по време и след месец Рамадан хъркането драстично намалява поради свалянето на 5-6кг и след това пак се връща със същата сила заради отовото качване на килца. Ако и вие наблюдавате тази аномалия,значи че сме в един гьол..Както е писала Амал,помагат и ортопедичните възглавници,но пак не винаги.
Как ли не се мъчих и аз да се справя със среднощното"пеене"на възлюбения,но уви.. Като го сръгам се сърди,че съм го будила и стряскала,като ида в хола да спя пак се сърди и така..Тапи за уши не ми помагат,пак си чувам соловото изпълнение..

искам да споделя, че лекът срещу хъркане, който аз знам (освен инвазивната хирургия) е да си купиш тапи 3М от аптеката и да ги тикнеш в ушите.

Страх от пернати са каа орнитофобия . Наблюдавах го за пръв път у бащата на мой приятел, който подскача като види перо.

Вкъщи пък сме си сменили ролите, мъжът ми не хърка изобщо, но аз го замествам . Имам хроничен синузит и от октомври до април ми е все запушен носа, боли ме глава и не мога да дишам. Но това, което го дразни наистина е, че спя ужасно дълбоко и не чувам децата като се будят нощем за вода и тоалетна, а аз най-непукистично си похърквам блажено

Хайде наистина да си организираме една среща. Не сме се събирали от пролетта май

Астарта, синуитът е отвратително нещо! 8 години влачих хроничен синуит, все пред пункция бях, сестра ми се изнесе в София и рахатяса, че й хърках и мн ти съчувствам  и на мъжа ти съчувствам аз се излекувах с няколкомесечен курс котешки нокът з апиене, пробвала ли си?

Не съм го и чувала дори. Може ли малко повече инфо, може и на лични, да не занимаваме аудиторията . И аз съм все за пункция, но така и не мога да се престраша, още повече, че доколкото знам, започнеш ли веднъж с пункциите, всяка зима се правят. Последната ми мъка беше докато бях бременна и не можех да се лекувам с нищо, та един УНГ лекар ми натикваше фитили, напоени с ампули адреналин дълбоко в ноздрите, чак до синусите. Адреналинът втечнява секрета и той изтича. Седях по половин час с тези "фитили" стърчащи от носа ми пред кабинета и не смогвах да бърша секрета . Страшна картинка бях

Златорог, не помагат тапите. Тези на 3м ми бяха псотоянен спътник от години, дори в Сирия си носих оттук. Сега съм открила едни силиконови, маалко по-добри са, но срешу силни шумове и такива дето не са монотонни, не вършат много работа.

Астарта, аз също имам прблеми с носа, като малка все като твоето описание сии ходех по доктори, обаче сега отдавна не съм ходила. Оказа се, че освен зародиши на 9-ти зъби имам и недоразвити синуси. И като се разболявам тва е първото място дето ме удря. 

Ами да се видим като оздравеят децата. 

поздравявам ви с този симпатичен естрадист (туй египетска естрада ли е, не разбрах,ама е мн разтоварващо[smilie=smile3531.gif])

Яй, яй, яй...в какви откровения сте изпаднали всички, то не бяха фобии, хъркания, тапи за уши.

Ами на свой ред да споделя, ние в нашето семейство арестократичния стандарт го постигнахме вече. От 1 година спим в отделни стаи, като засега будоар има само мъжът ми , а аз спя с децата...Преди си мислех, че ако мъж и жена спят отделно това е индикатор за някакви проблеми в брака. Ами не е задължително, истината е, че с две малки деца си пречим взаимно, и не виждам смисъл да се тормозим само заради някаква си идея кое как изглежда. Едното се събужда по няколко пъти,плаче, иска да суче, другото и то проревава за бутилката с мляко. Естествено това е проблем за мъжа да се наспи за работа, отделно мъжът също пречи-при някои с хъркането, при други като нас с навика да чука по клавишите на компа, или да говори по телефон/скайп.

Сега едно още по-голямо признание да направя децата вече влязоха в някакви релси, по-малко плачат и се събуждат, ноооооо.....не се натискам скоро да се събирам с мъжото, личното си време и пространство не си ги давам, безценни са ми тия минути сама със себе си, или с някоя книга, когато заспят децата....Мъжът ми е доста приказлив и ако сме в една стая и ме види че не спя би ме занимавал постоянно с нещо....

Относно фобии, най-вече от насекоми. От пернати и кучета никога не ме е било страх, минавам край кучета толкова спокойна и отпусната, че никога не ми се  е случвало куче да ме лае, или дори да ме погледне на кръв.

А, само от едно пернато си спомням да ме е било страх в невръстна възраст, и то беше  двуглавия орел на албанското знаме. Имах си връзка със знаменца над леглото и изпитвах ужас от албанския орел, само че никога не си признах пред никой.

Не мога да си обясня защо толкова мразя виртуални почерпки и поздравления, пък си умирам да ровя за картинки за лека нощ

Тази нощ ви пожелавам да сънувате малки пухкави зайчета и светулки с лампички на гъзетата.

дано сънувам зайчета и светулчици, щото снощи сънувах Ферхундето как ме стреля, после явно се клонира , от всички страни наизскачаха малки ферхундета, облечени в черни дрехи и забрадки и се хилеха гротескно, а нямаше кой да ме спаси...

Ем  да  си призная  и аз тогава изпитвам  ужас  от пълзящи и летящи  гадинки   .Не  оби4ам  и  ку4ета  не  са ми направили нищо  но не ми  допадат  
За  хъркането , ем   моя мъж  и  той  хърка такива  "серенади"  , 4е  нямам думи  да  опиша