С КАКВО ви дразнят СВЕКЪРВИТЕ? - 8част

Моята, се обаждаше на семейството ми да се оплаква, че не съм давала Илиан , постоянно разправяше и ревеше, че синът й е много болен. Като се сетя, колко нерви ми е образувало тогава ми идва да я....Накрая стана на болния жена му умря- гледаше, като гърмян заек. Изводът  беше ти си силна ще се  справиш. 

Моята е от типа "скрита лимонка". Пред мене само дето краката не ми целува, а зад гърба ми настройва мъжа ми против мене. Даже няма достатъчно смелост да го прави директно, ами го манипулира с разни подхвърляния, точно му пуска мухи в главата. Не живееме заедно. Още преди да се ожениме, мъжът ми искаше да живееме у тях, защото живее(ше) в къща, а аз - в апартамент. Най-категорично заявих, че дори с цената на това да се разделиме, аз със (бъдещата тогава) свекърва под един покрив няма да живея никога, при никакви обстоятелства, за нищо на света. Мъжът ми се съгласи, макар че много-много не му се искаше да живее в апартамент (свикнал бил в къща, с двор и т.н., кофти му било затворен между четири стени, все едно къщата има пет). И тая жена не можа да го преживее това, че едва ли не й откраднах синчето, че той предпочете мене пред нея. Разправяше наляво и надясно как за нищо не сме се допитвали до нея по отношение на сватбата, как не сме слушали думата й (!!!), как тя първи син женела и трябвало сватбата тя да реши как ще бъде..... Говореше ми неща от сорта на "няма да стане, аз ще ти се наложа...." В момента всеки път, когато мъжа ми отиде да я види, после се връща наострен като оса против мене. И отрича майка му да му е говорила каквото и да било за мене.... Да не говориме, че детето още от първия път, когато я видя, се разрева като бесен, че и до тоя момент (не е да не е свикнал, виждал я е милион пъти) момента, в който само я зърне, се сгушва в мене и започва да реве и да извърта глава от нея.... Айде обяснете ми го това.... Не дай си боже да го вземе тя на ръце, малкия изпада в истерия от рев, блъска я с ръце и ги протяга към мене.... И после ЦЯЛ ден не мога да го успокоя. А после реве на мъжа ми, че не съм позволявала да вижда детето, че първо внуче й било.... Ако се разведеме (то натам е тръгнало), много голям принос ще има тя с наливането на масло в огъня

Ай де сега ще се развеждаш.  Нещата се нареждат. Само ,трябва да мине известно време. Накрая се изморяват и интригите свършват. Спокойно, ще издържиш. Недей да и обръщаш внимание. Усмихвай се и прави каквото си знаеш. Недей да говориш против нея пред мъжа си. Накрая той самият ,ще почне да вижда разликата.

Ех, syn ........
Първо, благодаря ти за подкрепата!   
После, относно развода, ако всичко между нас с мъжа ми е наред, свекърва ми няма да може по никакъв начин да ни попречи.... Но щом мъжа ми се влияе от нея и й позволява да разваля отношенията ни..... Защото за много от нещата й приглася.... Та не тя е основната причина. Причината си е между нас..... Ама нали темата е за свекървите. А и все пак сме женени от почти три години и нещата само се влошават, т.е. - той почва съвсем да не вижда разликата.... А като ми каже "Майка не е виждала малкия от две седмици, айде да го заведеме да го види", аз какво да кажа? Да кажа "Добре" и да търпя малкия да истерясва, да реве и после да не мога да го успокоя??? Аз ли съм виновна, че едно почти 8-месечно бебе (т.е. - няма как аз да го настроя против баба му) меко казано се страхува от баба си? А на съвсем непознати жени протяга ръчички и се смее??? И мъжа ми да го изкарва така, все едно умишлено не давам на свекърва ми да вижда детето???

Връчваш му детето да ходи сам. Ти отиваш някъде другаде. Ако ,толкова настоява покани я вкъщи да го види. Моите ,също ревяха доста. Една приятелка ми каза ,че след като се приберем в къщи да им мия лицата с вода. Очите им измивам на мивката. След това спираха да плачат.Даже тука имаше такава статия.Пробвай.Трябва да се правят компромиси. При мен ,нещата се оправиха след 5 години брак. Също ,живеем отделно от самото начало.Първата ,година идваше ,една жена да ми помага.Защото аз учех и работех.Идваше 3 пъти седмично за половин ден.Много съм и благодарна на тази жена. Взе сина ми да го гледа за цял месец. Докато си пишех дипломната работа. Дори не искаше да заплатя този период.Гледаше си внучката и моя син. Съжали ме жената.  Иначе,свекърва ми казва ,че тя ги е гледала.Благодарение на нея съм се дипломирала.  

Нищо ново под слънцето.Тези свекита сякаш по калъп са ги ляли.
Искам да се обърна към Мелинда.Вашият брак е само на 3 години.Трябва ти много търпение и компромиси,както е писала САН.За съжаление бавничко се усещат мъжете понякога,но ти си дръж на своето и полека нещата си идват на мястото.Тази година с моя мъж правим юбилей 20 години и в момента чакам трето дете.Много сме щастливи заедно,но и през много перипетии минахме.Ако трябва да описвам интригите и злобата на свекърва ми,ще ми трябва отделна тема.Дай му още време на мъжа ти,все ще се усети.Стискам ти палци нещата да се нормализират за тебе и мъжа ти да не се окаже от тази категория мамини синчета,където няма спасение.Да но да си разбрала какво искам да кажа,че с един замах всичко можеш да разрушиш,но три години брак са малко за да си дойдат нещата на място.Естествено не стой като агне на заколение,категорично и постянно си настоявай и ти на своето.Дано се оправите,боли ме като чета за млади семейства,все още крехки,но на път да се разрушат от злоба и врътки.

Е да де, да.... То всичко е благодарение..... И тиквен медал искат ли по случая?
При мен не е проблема дали ще ида и аз, или ще му връча детето да ходи сам. Предпочитам да ида и аз, отколкото оная да се възползва от отсъствието ми и да гушка насила детето, а то да реве и да пищи.... Ми като виждаш, че не иска, остави го, как против волята му ще го прегръщаш... Всеки път му мия очичките със светена вода даже, имам си в едно шишенце точно за тази цел. Понякога се успокоява, друг път не. И защо трябва да правя компромис с детето си, за да задоволя нуждите на тази жена? Като порасне малкия, сам да си каже защо не иска. И човек си усеща кога нещата са просто криза и трябва търпение, и кога просто няма смисъл
Славе, благодаря ти, мила. Брака ни се руши не от злоба и врътки. Просто не мога цял живот да нося мъжа ми на гръб. В брака трябват двама не само един. Уморих се вече

slavka70 Лека бременност.
Не се ядосвайте излишно. Търпение и здрави нерви.Най се ядосват ,като им се усмихвате.  Тогава ,виждат ,че не могат да ви ядосат.  Няма да се давате. Всички сме преминали през това. След това ,следват др. проблеми и така. Гледайте си спокойствието и се радвайте на децата.

моята свеки път не се е опитвала да ни раздели.
В последно време е доста добричка - пу пу.

Даже ме е съветвала да си крия пари за мен си само. А ако и се оплача от сина и, че някой път ме ядосва, тя взима моята страна.

Друго съм се замислила, моята мама май май скоро ще стане и тя свеки. Горко и на снахата. Съветвах брат ми колкото може по- далеч.
Мама е страхотна, но само аз си я изтрайвам като влезе във фаза.

Съветвам те обаче, ако го правиш, в никакъв случай да не й го споделяш  

~Elg~, на такъв съвет от свекърва, ако не ми е първа приятелка, бих отговорила "Ама как така? Аз от милото тайни нямам!" 

Добре ,ако детето се къса да реве мъжът ти няма ли да се намеси?Или му се радва?!
Съмнявам се да е така.Не,че е важно какво мисля,но не реагираш ли прекалено?
Не казвам и че свекървата е цвете,но не значи и че е животно.
Да погледнем нещата и така:явно не я харесваш и си настроена срещу нея,тогава дали не изнервяш детето като си гостувате.Имам предвид,че то усеща,че си разстроена и реагира с плач.Ако вярваш в светената вода,защо не и в това?

Да, ще се намеси. Ще го вземе обратно точно за 2 минути, и после пак ще й го даде. Да свиквало (детето). И ще му натрапва баба му, пък ако ще да реве. Казвам го от опит. Няма друг човек, от който малкия да реагира толкова остро.
Чак животно не съм казала. Въпреки, че ако трябва да съм честна пред себе си, в главата ми почти всеки път я наричам с животински имена.
И да, тук си мнооого права - не я понасям. Ама хич. Мога да допусна, че детето го усеща. Нищо, че е бебе на 8 месеца. Мога да допусна и че реве заради това. Но детето реагира по сходен (макар и не чак да се къса от рев) начин и към свекър ми, и към брат му на мъжа ми.... А тях двамата, особено брат му, ги харесвам много. И? 

Мелинда, аз като бебе съм ревяла адски много при среща с вуйчо ми. А го обичам толкова много, че идея си нямаш...
Може да има нещо, което за момента да плаши детето ти, но ако спреш срещите с тази част на родата само ще му навредиш...

А, нямам намерение да ги спирам (срещите). Само не давам свекърва ми да го гушка. На въпроса й (дежурния) "Ама защо така реве това дете от мене", отговарям "Незнам, като порасне, ще го питаме. Сам ще си каже. А може и да не ни повярва, че е ревал"