С КАКВО ви дразнят СВЕКЪРВИТЕ? - 8част

Да беше отговорила още на първото позвъняване, благодарила за поздравленията и обяснила, че не сте спали цяла нощ и затова ще доспивате през деня.
Жената да не е медиум, откъде да знае, че като звъни преди обяд ще събуди детето.

Сами си създавате проблемите.

Защо не отговарям на позвъняванията й - не ми се обяснява пак. И не бих благодарила за лицемерие. Не дай си боже да давам отчети спали ли сме, не сме ли - ще ме държи на телефона до следобяд да ми дава наставления. И да - жената много добре знае, че точно по това време малкия спи...Не защото не е спал през нощта, а защото по това време спи предобедния си сън... И незнам колко малоумен трябва да си, та да продължаваш да звъниш и пак, и пак... при положение, че не ти се отговаря.... и знаеш, че детето спи. Айде няма нужда... 

Я си изключвай телефоните и си лягай да си свежарка за мъжо довечера Честита годишнина 

Хех, благодаря  Лягай си, лягай, ама.... ситния не ме оставя  Мъжо ще потърпи май  , така ми се спи...

Странно,когато децата ви спят,не вдигате ли телефона ?Взимаш си телефона и отиваш в другата стая.Какъв е проблема?Всъщност знам,просто не ти се говори с нея,не че ще събуди детето .Честита годишнина  !

Благодаря 
Никакъв  ! Не съм писала, че не съм вдигнала, защото детето спи. Естествено, че е защото не исках. Иначе точно така правя - отивам в другата стая. Въпроса беше, че свекито звъни, когато знае, че детето спи

Kölsches Mädel, наистина обгрижването се отразява по различен начин на обгрижвания. Има мъже, които в присъствието на майките си са различни. Има майки, които парализират децата си. Даже мисля, че много съвременни жени продължават така да възпитават децата си.
Като гаджета сме живели при свеки. И тя е от онези, при които всичко е изрядно, вечерята е сервирана и т.н. Като забременях и заживяхме сами.
Все още продължава да му купува бельо. Първите години като им отидехме на гости, все намираше начин, да сложи ръка на коляното му или да си го прегърне, седнала до него на диванчето... Идилия!
Обаче! Докато живееше при майка си, често и помагаше. Той си чистеше стаята често, миеше чинии, стирка на плочките и т.н. Сега когато не е под натиска и, ако не го помоля или не се скараме не се сеща да свърши нищо. На свеки номера е да направи цирк, разревава се, заявява, че не я обичат и уважават, и проблема и е решен.
Аз самата не се задълбочавам в битовизмите. Хубаво ми е да ми е чисто, спретнато и подредено, но с две малки момчета, вече доста неща не си слагам на сърце. НО свеки... Беше ми се откачила вратичка на горен, кухненски шкаф. Месеци вратичката стоя скатана и подпряна на стената, без да пречи. Дойде свеки и видя, че шкафа е счупен: "Това тука, защо е така. Отдавна ли е?". Моята голяма грешка: "Ами доста отдавна". И се разигра следната сцена: "Ами ти как го търпиш така. Защо не му кажеш да го поправи. То това не може така. Ти като не му казваш, то за това е така." Вината естествено е моя.  Сценката продължава:" Какво става майко, ти не беше такъв, кой те промени така... Как може така, ние да не сме някакви..." През сълзи продължава да нарежда: ти така си ми помагал. Той като изчисти не можеш да разбереш кой е шетал..."
След половин час имах поправена вратичка на шкафа.
Май написах роман. Извинете!

tsankova,tsankova , нЕма се оплакваш от свекито. Сега ако искаш мъж ти да свърши някоя работа у вас, казваш само, че ще се обадиш на майка му.   

Защо публикувах в тази тема?Сега ми излиза в "нови отговори" и влизам да ви чета!Не ме разбирайте погрешно,харесвам ви много!
Просто не се замислям над нещата,които ви изкарват извън нерви.Пък и съкровището живее далеч,не е като да е в съседната стая.


Последната й мъдра приказка беше:"Аз съм купила на детето анцуг,защото тези два,които сте му купили вие,са грозни.Не,не са грозни,ама този е по-хубав!"
Да му купи,нищо против нямам,но точно анцузите ги пазарувахме от града,в който тя живее и тя ги видя.Според вас дали са нужни 3 еднакви по размер спортни екипа на дете,което не спортува друго освен физическо в училище и предпочита дънки като ежедневно облекло? И тя го ЗНАЕ това!Е,хайде,от мен да мине!Да е жива и здрава да пазарува и толкоз!

Чудно свеки си имаш, спестява ти усилия и ядове  Като половинката се омързеливи, само вадиш тежката артилерия (плашиш с мама) и гледай какво става.
Аз моят тъй го заплашвам като не ми обръща внимание - свекървата ми е казала да й докладвам редовно, че после да може го дъвче 

St., видно е, че си харизматична личност, не можеш да останеш незабелязана. Откакто си се появила във форума ми е удоволствие да те чета. Ясно е обаче и че си силна жена и с някой мъж, който да ти се налага, няма да можеш да мелиш брашно... Така че колкото и да си приказваш, че искаш твоя мъж да не е такъв мързел, точно такъв си си го избрала. Да ти даде възможност да се развихриш на всички фронтове - искаш да се докажеш и на работа, а след това и в къщи. Както казва моя мъж "за всичко сама си си виновна". Като съм била искала всичко да става по МОЯ начин, той бил свикнал да ме пита за всичко (че да съм доволна) или да не прави нищо (че да не сбърка). Само че наистина като дойдат децата и става трудно. Особено, ако ги наредиш като мен, едно след друго. Е, тогава вече и да искаш няма как да си носиш всички дини, които си си наредила. И аз си мислих, че свекървата ми пречи (вече се оттървах от нея, мъжът ми й каза да не ни занимава с нейната личност), но определено възпитанието й, което в малка част е засегнало мъжа ми (за разлика от брат му) се проявява и при нейното отсъствие. През много приказки и спорове сме преминали, още не сме изгладили всичко. Е, все пак поне няма кой да ми се .... на метеното, като си постигна нещо и няма кой да ме връща назад с материала.   Но много бавно става промяната, да не кажа, че е трудно да се нарече промяна.

Много мислех дали да пиша или не, но може и да ми олекне, ако споделя.
Доживях да кажа на мъжа си, че неговите родители са мъртви за мен и... той да се съгласи, че и подкрепи.
Малко предистория в кратко резюме (ще се опитам да е по-кратко де). Свекървата в момента живее на село при възрастните си родители - уж ги гледа. Свекър ми е тираджия в Испания и си е там. Мъжът ми по празниците реши да отскочим до селото, за да вземем грозде, домати - все неща, които можем да си купим, но той - не, искал домашно производство. Преди да тръгнем ми каза, че на следващия ден се прибираме, тъй като майка му казала, че няма никаква работа за вършене - лозето ще се бере след седмица. Отиваме ние, преспахме в селото - трима човека на легло по-малко от персон и половина, но нищо - изтърпява се. На седващия ден влизаме в колата и свекървата нещо ми промърмори - кога дойдохте, кога си тръгвате. За да не стане недоразумение, й обясних, че това е решение изцяло на сина й, и аз съм само пътник в колата.  В момента, в който сме потеглили към София, тя звъннала на свекър ми в Испания и явно добре ме е подредила (?!), защото на следващия ден получих съобщение, в което пишеше "Ще те тормозя докато си жива". Не си спомням да съм плакала така през живота си. И сега рева, докато го пиша... Показах го на мъжа ми, той се разфуча - обади се на родителите си и каза, че докато не ми се извинят "очи в очи" да забравят за нас.

Може би съм пълен идиот, че едва след 10 години разбирам каква долна селска интригантка е свекърва ми. Две деца има и на двете се опитва да съсипе семействата. Що за майка е това?! Да тормозиш децата си, при положение, че и двете са щастливи с половинките си. И двете й деца живеят отделно. И какво ще спечели от цялата тази ситуация. Е, аз знам какво - че ще остане с едно внуче по-малко! Защото за нищо на света няма да допусна моето дете да се доближи повече до тая жена и мъжа й.

Имам се за интелигентен човек и постоянно си задавам въпроса как се оставих да бъда въвлечена в този селски панаир. Не можете да си представите колко се тормозя и колко треперя от нерви през последните два дни. А написаното в съобщението няма да го забравя цял живот. Толкова е грозна цялата ситуация, че няма накъде повече.

Извинявам се за дългия пост, но трябваше да си го излея...

П.П. Мъжът ми се извини на майка ми, защото и тя стана свидетел на всичко. Отгоре на всичко и бабата на мъжа ми е у нас (тоест майка е на свекър ми, който ми изпрати "забавното" съобщение), гледаме я, тъй като жената е след много тежка операция след страшна диагноза. Явно доста ми е благодарен човека, че се грижим за майка му, за да ме заплашва с тормоз до живот 

Тони,нямам думи просто.Само заради това,че сте си тръгнали по-рано,ти изпращат подобни заплахи?До сега свекърва ти държала ли се е така?И защо гледаш свекърва й на твоята свеки? 

Pupitka, аз от известно време - последната година усещам, че тези хора са с променено отношение спрямо мен. Тия неща си се усещат, аз имам безпогрешен радар. Затова и лятото се опитвах да се дистанцирам от тях. Защо да ходя там, където не съм желана!

Бабата на мъжа ми я гледаме, тъй като тя е от друг град, а я опирираха тук в София. И понеже бабата преди гледаше детето ни, и аз съм й много задължена за което, я поканих да остане вкъщи колкото време иска и да не се притеснява за нищо! Може би след време ще се наложи химиотерапия или лъчетерапия и отново ние ще сме тези, които ще я водят по процедурите и ще я подкрепят.

Ей, толкова ми е гадно, толкова ми е обидно, направо се чувствам омърсена... И постоянно се питам как и защо се стигна до тук. Като са спрели да ме харесват, защо не ми казаха в очите "Ей, Тони - не си добра домакиня, кофти майка си, властна си, синът ни е под чехъл", абе каквото и да е, но да ми кажат какво мислят, а не да се държат по някакъв си техен идиотски начин...

Tsankovа, това с вратичката на шкафчето е голяма смешка.