С КАКВО ви дразнят СВЕКЪРВИТЕ? - 8част

Peers fairy,да не сте посмяли да плащате!Наемете си адвокат и я задължете да си погаси сметките.

Остави ме без думи с този пост...
На въпроса ти отговарям: който иска да живее сам, да се погрижи да си осигури място, където да го прави.

Unadaptable, и мен и мен!
Отговарям и аз принципно: ако аз бях свекърва на St. и в палат да живеех, нямаше да се изнеса!

Това подобно на мойта свеки. Култовата й реплика е: "Не мога да разбера,какво толкова все чистиш,то у вас си е чисто"  

Егоизъм за мен е точно обратното.Защо пък да продават?В крайна сметка като си решил да създаваш семейство е редно сам да си осигуриш дом.Родителите ти се грижат за теб до едно определено време,после вече сам се грижиш за себе си.И да,довод е.Защото ако си живял 20 години на едно място промяната е трудна за възрастен човек.За млад не е проблем да се премести.Но за възрастен е.Там са ти спомените,комшиите,познатите.А за местенето в някое село въобще не говоря.Наистина е егоизъм от страна на децата.Не мога да си представя родителите ми да се преместят на село заради мен.В селата е толкова опасно за възрастни хора-кражби,цигани и какво ли не.Липса на аптека,болница.Просто абсурд.Ако това е тяхно желание,но не го правят,за да ми оставят апартамента,пак бих била против,но решението ще си бъде тяхно.И никой не е длъжен да осигурява на младото семейство дом за сметка на себе си.Ако имаш голямо жилище,в което 1-2 стаи не ги ползваш въобще,да,може да го продадеш,да купиш по-малко и да дадеш разликата на децата си.Но местене,отстъпване,села..

Напълно споделям мнението на Елфчето.

И на unadaptable
 

Kölsches Mädel, Unadaptable, я малко по-спокойно и културно, а? А без лични обиди ще ви се отдава ли? Така като гледам май не, но пробвайте за спорта все пак, а момиченца? Дали ще ви бъде удобно? Силно се надявам, защото зададох въпроса си дебело подчертавайки две неща:
1. че е принципен
2. че не става дума за преписване за жилище
3. дали някоя от вас обърна внимание на какво се дължи цялото запитване? Със сигурност знаете всички букви от азбуката, но май все пак диагонално четете. Цялото ми чудене е защо така при условие, че е ясно на теория какъв е отговорът (възрастните родители имат право да живеят където поискат) въпреки това тази изтънчена човешка и разбираща добронамереност в реалния живот много често изчезва и познатите ми съвсем директно и простичко ми задават въпроса: „Абе тези хора като толкова си харесват селото и са пенсионери какво правят тука?”.

Или вие тук сте цветът на човечността, или това схващане за живота работи прекрасно и звучи героично… предимно във форуми.

Аз обаче не съм така героична, и ако трябва да говоря конкретно, ще кажа че въпреки, че и аз смятам, че възрастните хора трябва да си изживеят годините където искат, все пак мисля, че специално моите трябва да си обичат крушите. (Ползвайте водичка, за да се свестите от припадъка!)

Прости причини. Глезят безмерно сина си, дават му пари, готвят му, с което мъжът ми (вече на 34) не може да се приучи на самостоятелност. Преди години заради злоупотреби негови, родителите му продадоха един гараж. Тогава ги молех да не се намесват и да оставят нещата така, за да може той да се научи да носи последствията. Не го направиха. Тогава попитах: „Е, докога така?”. Отговорът беше: „Докато сме живи”.

Не може да се очаква един мъж при условие, че го има това меко да иска да се изнесе. Не, не иска. Били сме под наем преди години. Настоя да си отидем при техните.

Цялата работа е, че трябва да виждаш докъде разглезваш детето си. Да виждаш, че ежедневното му дондуркане го осакатява и прави неспособен за реалния живот. И да, да се махнеш в такъв случай. А не всеки ден свекърва ми да ме преследва с въпроса днес гледала ли съм обявите за работа (за него, аз работя)  и да тича да забърсва банята след него и да му сервира. Така наследник не се възпитава. Ама искали да ни помагат…. О, да – вън тогава, защото това, което правите е всичко друго, но не и помощ. (Ако водичката ви е привършила, налейте си друга)
 
Та ето го частния случай. Ако обичате опитайте се да проумеете и тази гледна точка преди да разпънете тук героичните изрази и обидните си сентенции към мен като цитираната по-горе. Не забравяйте, че ако е имало груб израз в моя пост, то той не е насочен към вас. А вярвайте ми, би могло да бъде. Описах просто един случай, но не мислете че без вашето мнение няма да заспя. Чудно ми беше и затова разказах. Освен това съм убедена, че има десетки случаи като моя. И четете болднатото ако обичате.

 St. не се сърди, но според мен проблемът е в съпругът ти. И родителите му имат вина в разглезването, но дори и да се изнесат от собственото си жилище как мислиш, че ще ти помогне това. Все ми се струва, че твоето мило ще чака ти да свършиш всичко, да го обгрижваш,така както е правила майка му. На 34 да го превъзпитаваш ми се вижда нереално. 

Абсолютно.
Не може да очакваш хората да се изнесат за твое удобство. Прочетох историята и чак ми стана смешно. Взела си го за съпруг такъв, какъвто е, явно с идеята да го променяш. И понеже удряш на камък, дай свекърите ти да се изнесат, защото видиш ли си гледат детето...Ми смешно е бе, жена.
Щом сте семейство, не е трябвало да се съгласяваш да се връщате при родителите му, а да го убедиш, че трябва да живеете сами двамата. Само че си го последвала в бащиния му дом, а сега искаш хората да се махат
Ми махнете се вие де. Накарай го да си носи отговорността към вашето семейство. Защото наистина, техните хубаво, ще си отидат на село, а ти какво ще правиш? Ще останете в неговия дом и ще продължиш ти да си го дондуркаш ли? Ако смяташ, че можеш да го накараш да работи, значи няма нужда хората да се махат.
По въпроса, който си задала като принципен ще ти отговоря така-никога не съм смятала, че един родител е едва ли не длъжен да се изнесе от собствения си дом, за да го остави на детето си.
Щом то е решило да гради семейство, трябва да си осигури собствен такъв. Няма лошо да му се помогне финансово, стига да имаш възможност, но е прекалено да се иска от родител такова нещо.

St, понеже си се обърнала към мен, ще ти отговоря, макар да няма кой знае какво да добавя към написаното преди мен.
1. Не съм момиченце, на 47 години съм.
2. "Героичната" ми поза идва от собствения ми живот. И моите родители имат 120 кв.м. апартамент, вила и къща в две села, но не се изнесоха след пенсия, още живеят там. Вилата и къщата продадоха по-късно и похарчиха парите за себе си. Аз се изнесох преди 22 години, купихме си апартамент и не се сърдя, че не ми помогнаха с нищо. Имотите са си техни, не са ми длъжни. Издържаха ме докато завърша магистратура, достатъчно беше. Сигурно щеше да ми е много лесно, ако бях получила всичко наготово, но не си представям да поискам да се махат .
3. Сега имам 21-годишен син. Ако ми дойде някоя снаха с претенциите да се махам от апартамента си, за който съм работила 20 години и продължавам да се трудя, че да й давам път, да правя място да живее, познай къде ще я пратя...
Твоят проблем идва от мъжа ти, насочи усилията да го решиш към него. Свекърите са само фон, с тях или без тях, нещата ще изглеждат по един и същи начин. И не хвърляй цялата вина към тях, повечето родител се стремят да помагат на децата си, но зависи кой как приема помощта. Някои я използват, за да напредват по-бързо от останалите, други - за да се подпират на нея като на патерица, за да могат изобщо да вървят. Жалко, че си попаднала на втория случай, съчувствам ти, дано се справиш. С него, не с тях

St., наистина ужасно звучи това, което си написала. Разбирам те напълно, защото аз също се дразня, когато отидем в Бургас при бабата на мъжа ми и двете баби /майка му и баба му/ се чудят къде да се скатаят и как да му угодят, за да му е удобно. Но аз си реших проблема по друг начин. Спрях да ходя там просто. На почивка? Ами другаде. На гости на майка му /тя живее в София, само ходи при майка си отвреме-навреме/ - той и децата. Без мен. А да живея при тях или да очаквам те да ми освободят жилището си и през ум не ми е минало. Мъжа, децата и отделно. С жилищен кредит. Това е.
П.П.
За съжаление, каквото и да направиш, където и да отидете вие, дори и те да се изнесат и да ви оставят сами, тази нагласа и възпитание са дали непоправим отпечатък върху характера, нагласата и ценностите на МиУото по принцип. Та, подкрепям казаното по-горе, проблемът няма да се разреши с евентуалното изнасяне на родителското тяло.Уви! 

Иринка, мила, като ти гледам подписа - че ти ще си заслужило свеки отвсякъде!   

Хихи, да. Ама аз съм дзвер с моите. Хич не върша вместо тях това, което и те могат. А, да. И не желая да живея с тях, когато се оженят. Така минимизираме бъдещите очаквани щети в отношенията с бъдещите потенциални снахички.    
Между другото най-големият има сериозна приятелка от 2 години и половина и много си я харесвам. Даже ми е много миличка.  И все пак, дано имам и аз късмет, и те с мен, че не се знае с годините как ще изперкам.

Ей към това се стремя и аз! Най-мразя мамини синчета, свикнали всичко мама и тате да правят и които не са научени да се оправят сами в живота, а чакат все да им падне от небето, все някой да свърши нещата вместо тях! Моя е още много малък, но като му дойде времето - никакви глезотии, когато може и сам да се справи.
На мъжа ми, например, майка му от много ранна детска възраст му е втълпявала (и продължава, дори и в мое присъствие), че, цитирам: "мъжа няма работа в кухнята"