Модните превъплъщения на "застаряващото" поколение

Като ви чета,все едно сестра ми виждам.  Тя ходеше с тъмно кафяво червило и очертани устни с черен молив(баща ми не беше очарован,а баба ми и дядо ми оставаха в потрес  ),топиран бретон, златист клин и някаква туника отгоре. После дойде времето на дълбоките дънки,стигащи до подмишниците. Едни такива си беше купила,сини, но реши,че иска да са с избелен ефект. Потопи ги целите в белина освен,че бели,станаха и накъсани. В крайна сметка остана без дънки...

Кубинки точно не съм имала, но с какъв кеф си купих Вермахт-ове (обувка). Че нямаше и моя номер, купих с един по-големи. Важното беше да са Вермахт.
Иначе косата ми е видяла какво ли не. ДСтавам сутрин и решавам, че днес трябва да направя нещо с нея. Но какво да е, за да се отличавам - цикламен кичур на черната косица. После и бяло руса съм била, лилава, цялата цикламена, сива.......

I az не съм носила кубинки , а груби черни обувки тип бумбе  май така им казвахме 

Обожавах черните дрехи  и да ..... кафяво червило очертано с по-тъмен или черен молив , мн. обеци ; бях се специализирала в дупченето на уши и бях услужлива  за приятели  Дори си продупчх пъпа  сама още я нямаше тази мода за пирсинг и обеци за тази цел  затова и нищо не се получи бях разочарована   
Първата ми и последна татуировка бе на 19 г  май при единствения по това време работещ с машинка татуист в София , Качо  Еххххх смомени 

БОмбетата бяха уникални. Пък и нашите не се ужасяваха толкова от тях. Имах едни, които ги носих, докато буквално се разпаднаха по краката ми. Но и кубинки носих, и Вермахт.

Относно татуировките. Имала съм само временни. Но... тази есен, ако още не съм забременяла, имам уговорка да ми направят 2 татуировки. Вече нямам търпение да дойде октомври.

А, да забравих самостоятелното дупчене на уши. По този повод имам три дупки от едната страна на едното ухо и две от другата му  . И с татус се сдобих на 18г. в домашна обстановка с машинка.

Аз в едно просторно  мазе на Шишман  пригодено за студио  това бе и първото  студио на Качо 

Тъмночервено червило, но очертано с молив с един тон надолу. Кубинки. Безброй много клинове - различни по цвят, дължина и модел. И за капак - реших да си направя кичури с акварелна боя; цвят - тъмночервен. Получи ми се перфектно, макар и нетрайно. Е, няколко калъфки отидоха зян, ама пък колко фешън бях  

Иначе по темата, ако все още някой се интересува от нея   Аз пък бях точно обратното в младежките години - не исках да изпъквам, а да не ме забелязват. Бях изключително срамежлива и не исках да привличам внимание към себе си. Обличах се семпло и "нормално". А и просто не ми допадаха никои от бунтарските стилове - не обичам кич и шарении, синджири, кръпки и дръпки. Никога не съм си боядисвала косата, нито със спрей нито с боя нито с перхидрол. По разбиранията на връстниците ми бях скучна, особено защото и обичах да чета, ама майната им. Единственото "модно" нещо което успя да ми привлече вниманието в оная възраст бяха ония лакове, безцветни с разни блестящи частички в тях. Такива имах няколко и си ги въртях известно време  

Навремето бях пускала такава тема. Първите ми модни вопли бяха някъде в пети клас, когато ходех облечена с един анцуг с кожена кръпка на задника, кларкове със сигнални връзки, които после замених с едни обувки с бомбета и дебели токове от времето на баба ми, бомбе на главата и ръкавица с отрязани пръсти. Бях първата в училището, което си продупчи втора дупка на ухото. Абе изобщо бях ги отчаяла учителниците много. Търпяха ме само, защото не бях някоя двойкаджийка и взимах дейно участие в самодейностите. Горе-долу по това време изиграх ролята на живота си: Петьо Тъпанчев, която пък съвсем ги скандализира, защото се бях постарала да изимитирам един от най-големите хаймани в училище.
После като поотслабнах и захвърлих анцуга ( той е много удобна дреха, когато имаш корем, ако не сте забелязали ), започнах да се решавам с едни поли на майка, които обикновено ми стигаха до под коляното, но аз ги навивах и ги пристягах с един дебел ластичен колан. Заприличваха на малко по-дългичка балетна пачка, тъй като бяха леко разкроени като модел. И тях носех в комбинация с любимите ми бабини обувки с бомбета. Някои мъже наистина не устояваха на гледката, но честно казано така и не разбрах дали заради късата пола или заради шокиращата комбинация с обувките. Много странни реакции предизвиквах.
В макиажа малко по-късно дълго време робувах на яркочервеното червило, като може да се каже, че още не съм го изхвърлила от несесера си. Просто нюансите леко варират. Иначе със сенките съм експериментирала много. Боядисвах си даже и веждите със зелен или жълт молив. Мдаа, много ми отиваха на обицата на носа.

Ама разбира се, че имах поне няколко такива и без да съм от най-зрелите. Баба ми обожаваше да ме тъкми с такива роклички. И  с плетени сукманчета също.

И аз. Имам 3 дупки на едното ухо и 2 на другото. Само първите ми бяха пробити в козметичен център с пистолет  Много ми се искаше да си направя и дупка в горната част на ухото, като Дейв, но не ми стискаше. Имаше едни обици по будките с камъчета, срязах с клещи това, което се мушка в дупката и лепях камъчето с лепило за обувки на желаното място 
Момичета от Сф, помните ли фризьорката Ваня от салона на Славейков? Беше нъмбър уан за уейвски прически
По онова време майка ми разправяше, че приличам на врабец/кълвач  Купувахме си бял плат, носехме да го боядисат черен в завод 8ми март (какви опашки имаше) и после с кройки от Бурда творяхме неповторимости. Така и с чорапогащниците. Голям кът бяха черните. И клинове нямаше, та режех боядисаните, по-дебели чорапогащници.
Различните, не по размер кларкове (имах едни бели кожени +2 номера) и т.н. няма смисъл да споменавам. Грешки на създаване на собствения стил.
 
Голям комик съм била, ама беше готино

Ооо, в седми клас бях със странен ню уейв вид - стърчаща коса (май тогава нямаше гел за коса, та ползвах паста за зъби Кис  ), светли дънки Дизел (една леля ми ги беше пратила от Норвегия; не вярвам, че през 1988 някой е бил особено наясно със елитността на тази марка  ) светло дънково яке, купено от оказионен магазин; кларкове ли казахте? - да, с различни сигнални цветове връзки на двете обувки; черна раница София - Мицукоши (едвам се намираха), цялата изписана с бели надписи на английски, в добавка висеше бебешка обувка; безброй значки на Депеш (също от Норвегия); "кожички" (помните ли ги?) около врата и ръцете.
Ужас, наистина.
Явно перестройката добре се е била настанила, щом ме пускаха в училище; но пък се водех умна и бях отличничка - явно е помогнало. 

Обожавах да нося панталони и дънки поне 3 номера по-големи, изсулени. Блузи също някакъв ужасяващо голям размер, които ми скриваха крака поне до половината на бедрото Подражавах на брат ми, който беше луднал по рапа
В училище си ходех с "моя" униформа - къса плисирана пола, ризка, вратовръзка и любимите ми "кубинки" - черни, до коляното, с мнооого катарами по тях.
Нямам чак такива изтрещявания като цветни кичури и прочее... нашите щяха да ме линчуват

Аз си  се обличах  нормално.Само един период имах, в който и аз носех копринени/АЦТекс/ костюми и рокли.Мъжа ми  ме бъзика как ли  ме е харесал, като съм била такава лелка Но такава  беше модата тогава.Сега ми е забранил роклите Грим не ползвам, то и не ми отива, състарява ме.Само червило и то , ако съм на кеф.

едно от първите червила - червило Ида
Имаше няколко (малко) нюанса като кафявия цвят смърдеше на тапицерията на жигула