Как да се каже истината?

  • 23 853
  • 156
# 75
Дай да изведем децата от домовете в приемните семейства, после какво ще ги правим newsm78 newsm78

После ще се създават организации, фондации, галимации - най-вече от известни и публични личности, с цел подпомагане, подкрепа, консултации... ще текат едни бурни процедури, ще се пише и брише, ще се събират помощи, ще се правят риалитита и ток шоута... ще текат безшумно едни пари по едни проекти...

Защо ли го казвам?!
Не ми се говори.
Стискайте зъби и си пазете енергията за децата.
Тук ваденето от блатото е възможно само, ако се издърпаш сам за косата.
Виж целия пост
# 76
Дар, ние се дърпаме, не е да не седърпаве сами.

 Ама тия дребните, малките същества, които не могат да се хванат за косите и издърпат сами. Май някой трябва да дърпа и заради тях.
Понякога и аз удрям едни ....(сиктири), ама не мога да стоя безучастна за дълго. Какво да направя е въпроса, който ме човърка? И защо харата на които им пука са толкова малко Sad
Виж целия пост
# 77
Ще изместим темата по този начин, но...

Преди години вложих и това, което не можех да вложа с тази цел и поради същите причини, Сисли.
Вложих го за сметка на моето дете (тогава още едно).
Сега с доста по-малко ангажимент ( то няма и кога), но само за последната година съм писала поне 10 пъти до институции и публични личности, такива които целенасочено... хм, работят в посока - да изведем децата от домовете.
Писах им от името на ГИОО и от името на редова майка.
Без отговор, без коментар, дори от чиста учтивост.

Имам две деца, деца живяли в институции, деца със съответните проблеми, последица от тези институции. Новата ми "философия" е: с тях да се справя добре, доволна ще съм.

Не, че не ми пука за останалите. Пука ми, ама и за моите ми пука и повече никога няма да ги игнорирам за сметка на борби със стена от бездушие, малоумие, проформа отговори и финансови интереси, които всъщност стоят над всичко.
Домовете ще ги закрият, не защото някой си прогледнал, а защото ЕС ще ни ступа, ако не. Ние сме последните. Румъния се справи с това само за година.
Всъщност, права си, аз абдикирам. Искам да си гледам децата така, че да забравят откъде идват, а не като голямата ми дъщеря, която още да подскача, ако някой направи рязко движение близо до нея...

Това имах предвид.
На този етап това проумях, когато децата поотраснат, ще видим.
Виж целия пост
# 78
Дар Hug не си абдикирала! Човек като теб, минал през това през което е минал никога няма да абдикира в сърцето си. Само временно си дала отбой.

Виж целия пост
# 79
Наши съседи си осиновиха момченце и още на 4 годишна възраст лека полека почнаха да му обясняват,че има много деца,които имат майки,които са ги родили,но ги отглеждат други родители.Поднасяха му постепенно информацията и в първи клас детето вече спокойно говореше ,че  е осиновено,и че биологичните му родители не са имали възможност да го отгледат.Сега е на 17,буен като повечето тийнейджъри ,но относно тази тма проблеми няма.Колкото по- рано,толкова по- добре
Виж целия пост
# 80
дори едно "лошо" подготвено приемно семейство е стократно по-добро от който и да е дом ...това е концентрационен лагер, недейте така ...
Виж целия пост
# 81
дори едно "лошо" подготвено приемно семейство е стократно по-добро от който и да е дом ...това е концентрационен лагер, недейте така ...

Абсолютно подкрепям.
Виж целия пост
# 82
Премълчаната истина е не по-малко лъжа.
Сестра ти като майка която е всеки ден с детето би трябвало да знае как да подходи.
Има много приказки и филмчета които може да използва.
Виж целия пост
# 83

Най-добре е приемните родители да кажат истината, такава каквато е към момента: "Не сме те родили, но сега си част от нашето семейство и сме много щастливи да си при нас".
Към момента май това е фактическата обстановка.
Съгласна съм със sislie .
Виж целия пост
# 84
Към всички добри съвети - за спокойно и постепенно въвеждане на детето в неговата истинна история, ще добавя само още нещо:

На детенцето му предстои преломен момент - предучилищна, първи клас. Доста време е изпуснато, когато детето е било у дома в предвидима и сигурна среда, да се въведе темата за произхода му.

Не го отлагайте, после на детето ще се струпат много неща наведнъж.
Виж целия пост
# 85
Понякога се намират и услужливи съседи,които обясняват на своите деца,че еди кой е осиновен и още по грозното-копеле и децата повтарят чутото.Тогава става най трудно за обясняване,не мислите ли? newsm78
Идвами да ги  #2gunfire,но каква полза?
Виж целия пост
# 86
Хайде и аз да се намеся, свърши ни почивката Grinning
Нали точно за това говорим тук - злобни хора много, от тях не можем да си предпазим децата, можем само да ги подготвим да реагират адекватно. Малкият например още на 4-5 години прие първите недобронамерени подмятания с такова искрено учудване, че въпросната персона повече не посмя да се обади. Ето затова е важно да се говори и да се говори навреме, за да се изпреварят тези неминуеми ситуации - децата могат да бъдат много жестоки, когато повтарят чутото вкъщи.
По казуса много мами вече са написали ценни съвети, нямам какво да добавя.
Между другото, и аз мога прекрасно да лъжа, когато се наложи, но децата си - никога! То и няма смисъл, защото веднага усещат. Знам го, защото роднини са се пробвали  Mr. Green
Виж целия пост
# 87
Аз бих искала да споделя два случая, които са много противположни, но за мен са пример какво трябва и не трябва да се прави.
Първият е с мое много близко семейство чужденци, които дълги години не са имали деца и решили да осиновят, но понеже са по заможни, чрез адвокат са издирили бременна жена, която не е искала детето. Моята приятелка е била с нея по време на цялата бременност, присъствала е дори на самото раждане. От първите признаци на разбиране в малкото човече му е казвано, че то си има две мами - едната биологична, а другата е тази с която живее и която го обича много. Израствайки с тази мисъл, детето нямаше никакви проблеми, самите родители не криеха пред никой, че малкия им син е осиновен. Дори бях изненадана, когато моята приятелка ми сподели, че иска момченцето й да поддържа контакт с биологичната си майка и дори веднъж в годината кани майката да гостува за седмица при тях. Имах възможност да се запозная лично и с майката и бях очудена, че за нея тези посещения и самото дете са по скоро товар и тя го прави малко от приличие, защото новите родители са и осигурили добра финансова помощ.
Другият случай е със сестрата на баща ми, която през 1985 година е осиновила 4-дневно бебе. До ден днешен - вече 26 години, той не знае истината. Родителите отказват да му кажат, живеят в паника, сменят апартаменти, градове и правят ужасната грешка да го подкупват, като му осигуряват всичките коя от коя по безумна прищявка.
Лично моето мнение е, че най-добре детето да израсне с тази мисъл и че това да си осиновен не е нещо лошо.
Виж целия пост
# 88
Бях обещава да напиша какво се случва с детето.
Тези дни е дала сигнал, че иска да говори по въпроса. Имали са разговор и са й обяснили как стоят нещата. Малко е сърдита на сестра ми, че не я е родила тя, но с разговори всичко ще се нагласи.
Благодаря на всички мами, които ми дадоха адекватен съвет за "проблема".
Виж целия пост
# 89
браус Wink

мдаааааааааааа, и нашите са ни сърдити, че не сме ги родили ние. какво да се прави. моята даже ми каза веднъж, че съм лоша вещица и иска при другата майка. викам, при коя бе моме, ми при тази дето ме е родила. рекох и да иде да си приготви багажа Mr. Green
искала аз да си ходя, аз тръгнах да си приготвям багажа. ревна и каза да не си отивам, помоли ме трижди.  Joy
та така. тепърва ще има лафове и проблеми, но с годините човек престава да се шашка. ще мине сръднята, ще дойдат сълзи, после ще има болка и така...това е положението. обаче децата имат майка, такава, дето им трепери и ги обича. само това е важното в крайна сметка. поне за известно време.
стискам палци на сестра ти да има здрави нерви и огромно сърце. останалото ще се нареди.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия