Колко често ви гостуват приятели на децата ви?

Откакто сме в  къща - всеки ден. Кръжат си по къщите целодневно, ядат кой където свари, добре поне, че все още си спят по къщите 

  Веднъж или два пъти в месеца . Сега е лято и предпочитаме да сме навън , но  предполагам през зимата ще  зачестят посещенията .

Всеки ден. Най-често съседите. Синът ми също всеки ден е на гости.

А колко дълго стоят у вас, като дойдат?

В това хубаво време сме основно на вън.
Зимата, ще видим. )

А вашите деца колко често гостуват? Връщат ли си визитата или само други идват във вас?

Три-четири часа, не знам точно. Аз дори не го броя за гостуване, защото от тях за нищо не се притеснявам, както и те от нас. Децата ни са заедно от новородени. Лятото така или иначе повечето късни следобеди и вечери /докъм 22.30 поне/ сме навън.За нас, за детето е много по-добре да има с кого да играе. Освен това за тези няколко часа децата сменят къщите по няколко пъти, може и да излезем заедно на разходка, да дойдат други деца. Но с едно момченце са непрекъснато заедно.
И при нас е като при Блонди - вечерят понякога вкъщи, понякога у тях.

Често, децата са ми на възраст, в която не ги пускам сами, техните приятели също.
Аз много обичам гости и научих и децата да обичат да им идват на гости. Обаче ........ Оказа се, че у нас е непрекъснат хан, а моите деца са си все в къщи, т.е. разнообразието за тях е само кого са поканили. Нас са ни канили много рядко, защото явно на повечето майки им е по-лесно да не разтребват в къщи от 4 хуни, предполагам че това е причината. Сигурно като порастне и малчо още малко - нещата ще са по друг начин

Почти през ден.

Обикновено 1 път седмично идва някоя приятелка на гости на дъщеря ми и тя ходи също 1 път седмично някъде. Играта продължава около 3 -4 часа.  При хубаво време играят на двора, иначе в стаята ѝ. Със синът ми ходим заедно на гости /веднъж месечно/, обикновено при някое детенце на неговата възраст и стоим не повече от 2 часа. Същата е ситуацията, когато на него му идва гостенче.

Нашето комшийче идва всеки ден от 1г. насам (тогава се нанесоха). Сина ми е ходил в тях  не повече от 3-4 пъти и то за няколко часа. Сутринта като се събуди идва в къщи и няма да си тръгне ако не кажа, че играта е свършила за днес, но и тогава се прави на хамав и стои и чака буквално да го изгоня за да си тръгне. Стои до 11ч. вечерта, докато не кажа на сина ми, че трябва да си ляга вече. Прибира се в тях само да спи общо взето. Идва дори когато е болен и ако го питам болен ли е мълчи и се прави, че нищо не съм казала или ще ме излъжи, че не е. Като са на училище веднага щом се прибере от училище без да е ял дори, хвърля чантата и идва в къщи. Ако сина ми отиде да го извика да играят. Което става много рядко, само в случаите, когато съм му казала, че сина ми няма да играе докато не си научи. Идва всеки час да провери дали си е научил, дори и след като съм го предупредила, че сина ми като свърши, ще му се обади. И ако сина ми свари да отиде преди да е дошъл, той му казва чакай тук, ще играем във вас. Ако сина ми е на гости у баба си 1 седмично за няколко часа вечер, комшийчето отива и там. Ние живеем в 2 малки стаи и съответно те през целия ден са на главата ми.
Затова реших, всяка вечер да го гоня, когато мъжа ми се прибере от работа, поне той да може да си почине. На всичкото отгоре детето е с говорни дефекти и сина ми непрекъснато го имитира и говори като него. Непрестанно му правя забележки и пак го прави, което ужасно ме дразни. А и ако исках 2 деца, щях да си родя още едно, а не да гледам комшийските деца. Дали проблема е в мен?   Може би ако сина ми си имаше собствена стая, нямаше да ме дразни толкова това.       Понякога имам нужда от спокойствие, а си върша домашните задължения прескачайки играчки и деца.

Колкото може повече.
И у нас идват и ние ходим.
Говоря за студените месеци, разбира се. Сега сме навън до късно.
Всъщност, не го възприемам като гости - просто приятелче на дъщеря ми идва вкъщи да си поиграят /или ние ходим - според както дойде/. А за колко време - не засичам време, колкото им е приятно на децата. Уточнявам, че възрастта е такава, че ходим заедно или идват деца с родителите си.

Estell, не мисля, че проблемът е в теб. Синът ми си има самостоятелна стая, но пак ми дотежава, когато се позастоят приятелчетата му. Не мога да се отпусна в собствената си къща.

Проблемът е в теб дотолкова, доколкото не можеш да кажеш на него, на родители, че имаш работа, която изисква спокойствие и че не можеш всеки ден да гледаш две деца. А другото е липса на съобразителност от страна  на детето и най-вече на майката и бащата.
Синът ми и приятелчето му са малки и сами не си гостуват. Има изключения за петнайсетина минути, но винаги с възрастен.
На мен никога не ми дотежава, защото така или иначе синът ми си играе в двора, а аз не мога да го оставя сам навън, а аз да върша нещо вътре. Даже когато дойдат неговият приятел и майка му, ми е по-лесно да си свърша нещо на бързо, същото важи и за нея.