Февруарските гадини и зверчета с кеф омазват с пясък своите дупЕта (34)

Слънчи, и аз се посмях доста ,ама на теб не ти до смях знам

Аз пък се захванах да разучавам Фотошоп лелеее,майко това май не е за мен ,или аз съм ного зле или тая програма е много сложна  Ама аз съм инат ще опитвам и това е 

Пф, и аз в сряда съм планувала да водя Макси на ваксина - онази дето се биеше на 13 месеца за шарките.  Доста поизостанахме пак, дано да има Синфлорикс педката, с едното и него да го приключим.

Здравейте  

Аз имам още 4-ри дни в Париж , но започвам своя разказ, защото установявам, че много неща - усещания, мисли, емоции, погледи ... се забравят ...
Моля, на когото не му се чете да прескача постовете ми, защото ще са мноооооого дълги, подробни и да ги помня като архив

Ден 1 (18.08):
Приключението започва още в София Имаме си един гоооооооолям куфар, специален за колелото (защото нали сме тръгнали мъжОто да кара колело 1200 км. Париж-Брест-Париж ). Като казвам голям, наистина е такъв - представете си размери 120 на 100 на 40 в см. и освен разглобеното колело и колоездачни принадлежности го натъпкахме и с други неща ... разбира се бяхме превишили теглото с 1 кг. и на летището ни караха да го отваряме и да вадим нещо Но това не е всичко   ... идва моя ред за проверка; в раницата ни джоб-папка с преснимани нещица, три чифта дънки и толкова блузи ... ей, като се започна едно: "Ама, има нещо!" - извадиха джоб-папката - пуснаха я (не било в нея!!!); извадиха ми дрехите - пуснаха ги; пускат раницата празна - имало нещо ... "Какво търсите?" ги питам - не отговарят отваряха я; затваряха я ... нищо не намериха и ме пуснаха Сега ми е смешно, ама се припотих, че в един и същи момент излитаха три самолета и имаше огромна опашка ... Та, кацнахме в Бове; автобусът за Порт Мейот ни докара в Париж за 1ч. и 10 мин. И после пак шоу-тайм С въпросния огромен куфар трябваше да отидем близо до пл. Република да си вземем ключовете за ап. (тук е мястото да отбележа, че за себе си сайта, който дава ап. си е организирал супер нещата - дават ти адрес и един код, чрез който да влезеш в офис; дават ти и друг код, с който да си отвориш сейф - от там си вземаш ключовете, а оставяш остатъка от сумата - ама си е разкарване за туриста ). Та сменихме две линии на метрото - който е идвал в Париж знае, че няма асансьори и има много стъпала нагоре-надолу между станциите на линиите на метрото - пуфкахме, охкахме ..., но стигнахме ... мъжОто плати, а се оказа, че сме били пътя напразно, защото ап. се чистел и ще ни чакат   В този район на Париж ми беше първия сблъсък с града ... много ми дойде мулти-култи ... хора с раздърпани дрехи, много миризми от ресторантчета с различна национална кухня, на улиците пред магазините извадени щендери с дрехи ... абе, напомни ми за района около Мария Луиза ... ако ме разбирате ... меко казано бях разочарована ... Както и да е! Стигнахме благополучно до ап. в 17-ти район ... Вехтичък, ама става (на снимките изглежда по-нов, но те явно са от преди година-две). Починахме си. Ходихме да напазаруваме (да вметна, че установих - най-евтини магазини за хранителни стоки са ED и тяхното подразделение - Dia, което има повече магазини в Париж). Разходихме се из квартала, из близкото паркче, стигнахме по закътаните улички до Триумфалната арка и пак полека лека се прибрахме Края на нашата улица свършва с познайте ... руска църква "Александър Невски" , та и до там се отбихме  


Ден 2 (19.08):
Аз ставам рано по принцип, към 7,30, което тук е 6,30 Кафе закуска и започваме от 8 - пеша до Триумфалната арка, по Шанс Елизе до пл. Конкорд; през градините на Тюйлери до Лувъра Там сме в 10 и влизаме бързо макар, че чакахме да си купим билети Ей, това чудо няма разглеждане ... излязохме насила почти последни и пак имам чувството, че нищо не съм видяла ... то май само месец и повече ти трябва само за Лувъра - да разглеждаш и четеш какво виждаш, а не само да "бягаш" м/у експонатите Излизахме пообяд да хапнем , де После отново пеша по обратния път. На Шанс Елизе неприятно впечатление ми направиха просещи жени - в една и съща, легнала поза през 100-тина метра ... Пред Арката гледахме някаква церемония на военноморските им сили - много впечатляващо беше.

Ден 3 (20.08):
Мъжото ходи да се записва по неговите си работи с колелото, а аз: църквата Сакре Кюр и Монмартър В метрото имаше свирач на акордеон (после и на йоника, а и просяци се качват ... нищо различно  ). Качвах се по стълбите към църквата и се възхищавах ... и ... видях човешко ... изпражнение ... уф ... Църквата е прекрасна. Снимах пред нея и японски младоженци Гледката към Париж ... не може да се опише. Качих се и горе ... чувстваш свобода ... усещаш вятър ..., ама вятър на преходността ... После към площада с художниците (неминуемо минаваш покрай магазинчета със сувенири ... съвет - купувайте сувенири от там, аз установих, че там са най-евтини - напр. тениски от 9-10 Е, а същите пред другите обекти са по 15-17 Е, аз ще ходя пак там в петък ) Пих си кафето на площада гледайки как рисуват; разглеждах в папките толкова много картини; гледах толкова много техники и стилове не рисуване ... абе, ще водя мъжОто единия ден, след като завърши само там ... прекрасно е!!! После към мелниците ... пред тях имаше интересна случка с две групи - едните руснаци, другите американци --> та, разказва им руската екскурзоводка и тръгват, на тяхно място се напъхват американците и се чува следния коментар от страна на екскурзовода им: "Да си дойдем на езика!" и много смях ... ей, като се обърнаха ония ми ти руснаци ... страшно стана Мислех дори, че на бой ще налетят После бавно по ул. Лепих продължих да се разхождам до Молен Руж Снимки, гледки, метро и в ап. да хапна и да излизаме с миОто вече дружно С него след обяд ходихме до Пантеона, после поседяхме пред Сорбоната; разходихме се из Люксембургската градина, из тихите улички на 6-ти квартал и се прибрахме

Ден 4 (21.08):
МиОто ще си почива, подготвя и заминава Аз тръгнах към Пантеона да го разгледам по-подробно Първо обърках посоката за една спирка ; после се оказа, че М1 е затворена до 10 часа и трябваше набързо да си променя маршрута   Разгледах Пантеона и се отправих към Сите: там Нотър Дам (присъствах на меса, че беше неделя отказах се да чакам за Кулите, че имаше невероятна опашка ) (тук пак случка - гледам паркиран един бус с бг регистрация; вътре двама ... роми - питам ги: "Ей, че от България и то от моя роден град!"... младия ми отговори на френски, че не ме разбира  ); после Сейнт Чапел, Консиержи и от там към musee de art dekorativs, musee de mode et textile, musee de publicite - намират се в една сграда на различни етажи ... какво да кажа - разкошни дрехи и бижута
После пл. Конкорд - да изпратя и наснимам мъжа и от там: Музея на Роден ... аз не ги разбирам тези работи , та ми хареса градината  ; после musee de plan reliefes - не си струва ...; и накрая musee de l'armee - готино, ама пробягах, че имах само час до затварянето

Ден 5 (22.08) - днес  
И така: пеша до Трокадеро за о/о 40 мин. - прекрасна сутрешна разходка Пих кафе гледайки Айфеловата кула от една пейка на върха на парка   Оказа се, че musee de Marine не работи от 10 както пише в Паса, а от 11, та то 9,30 се мотках в парка и под Кулата После го разгледах - страхотни макети на кораби, определено си заслужава. После разгледах и Музея на архитектурата ... ей, защо нямах повече време! - прекрасен е! След това разходка покрай Сена и минаване през моста Александър III-ти (спряган за най-красивия мост в Париж) - разглеждане на Оранжер - и тук уж съвременни художници, ама по-ми харесаха:Сезан, Кандински, Реноар, Мане, ранния Пикасо ... После пеша до Нотр Дам и се паркирах в 2,30 да чакам за кулите влязох в 3,40 След това пеша до Центъра Помпиду ... с противоречиви чувства съм ... не ги разбирам съвременните автори, еле пък инсталациите   Направиха ми впечатление обаче многото млади хора ... лежат по площада (той е павиран и под наклон), свирят на китари, сплитат ли плитки, правят гердани и гривни ... все едно си на Удсток, ама наистина както по филмите за 68-ма година Прекрасна атмосфера - заради нея си струваше, че нищичко не разбирам от съвременно изкуство   Гледам, гледам ... ами то цапаници, или напр. един син квадрат - и седят и го обсъждат ...  Простете ми невежеството   Към 8 се прибрах и сега ... пия вино и пиша Е, написах, де  

Лека вечер!

P.P Извинете, ако ви досадих  

Павлинчо, едвам гледам, ама го изчетох!
Искам още, придружено със снимки!
Неви, на отчет!

Коте, снимки на www.album.bg/pkoseva, ама съм качила само о/о 100-тина, дори не съм ги гледала - качвала съм по поредност на номерата  не са обработени и надписани, че е мно'о бавен нета, а имам още 500-600 за сега 

Супер - обичам пътеписи. Браво La vida, искам още  .
Слънце, смях се от сърце с твоята Калинка - да я нацелуваш въпреки че на теб хич не ти е било до смях.
понякога, да си прекарате чудничко - Обичам Синеморец  
Ние сме добре. Аз утре имам одит и съм лееееекинко притеснена.
Простете, но друго май   не помня.
Лека нощ и приятни сънища  

Ееееее, браво, много хубаво!  
Продължавай така, преживяването  е отлично, дори за читателите!
Сега ще гледам снимки, да цъкам на Париж и на новата ти фигура!  

Момичета, мерси за пожеланията и писането ... аз много, много не мога да пиша, ама не ми се ще да забравям разни случки и дребни неща А снимките ... те ще станат добри като ги надпиша Снимала съм по 70-80 вътре в музеите ... много красиви неща, е, не са с добро качество, но като ги надпиша все едно сте видели поне малко от историята на света и Париж

Ника, то като се върна ще трябва пак да почвам диетата, че менюто ми е сутрин кроасани, после - сандвичи и вечерта макарони, тарталети, равиоли и др. подобни, че са най-евтини 

Ла Вида, благодаря ти че ме пренесе в Париж. Чакам още разкази.

Добро утро  



Юхуу, да те поотменя малко ... пък няма само аз да се тъпча с кроасани  

Добро утро
Момичета  сега и на мен ми е смешно за стола, но вчера бях меко казано бясна. 
Ла вида, чуден пътепис.  За Версай, който ОПРЕДЕЛЕНО не е за пропускане, не зная как би се справила, защото транспорта до там беше ултра мега куц, но там е прекрасно  Ейй, върна ме в 2000 г... и се размечтах пак да ида в Париж.
В Брест също съм била, за съжаление градът е бил напълно разрушен пред Втората световна война, та там няма кой знае какво за гледане - съвременен град, няма нищо останало от Средновековния разкош. В Бретан си струва да се опитат палачинките им (национално яситие) и ябълковия сайдер - мноО гадно. Общо взето, физиономията ми след ябълковия сайдер беше същата, като на чужденец опитал боза 
Иначе, французките кроасани съм ги признала, намерих ги замразени в метро да се продават, ама са много скъпи. Веднъж на няколко месеца купувам...
Ника, стискам палци за ваксината. Според нашата педиатърка, ваксината много рядко дава реакции, в нейния стаж не е имала такъв случай, та недей се психясва мила  На Калинчита й остават още две - Пентаксима и Синфлорикса. По план Пентаксима трябваше да е началото на септември, но заради АБ сигурно ще я отложи малко. На мен никак не ми се иска, че като почне градина и се проточи едно боледуване... чак за сл. лято ще остане и пак ще си имам разправии със сестрата. 
Колкото до оранжевото гърне - нейното е тиквено жълто, така де, моЕ да мине и за оранДжево, защо трябва да се ползва стола на кака й ммк му! Поне Лок-а го изпра и няма леке. 
Катянен, стискам палци за одита да мине как трЕбва 
Бела, не е толкова сложен фотошопа, но е хубаво в началото да има някой да ти покаже малко. Всичко съм забравила, а го бях поразучила навремето, че ми се налагаше да работя малко с него, та не съм сигурна, че мога да съм ти полезна 
Хубав ден желая на всички ви, ето пък от мен гледката, няма само Ла вида да й се кефи:

Слънчи, тая гледка я планирам за 25-ти, че ще съм с мъжОто Сега гледам към 7-8 да съм се прибрала, а то се стъмва към 10 А кроасаните ... купихме си едни от магазина - в пакет по 10 за 1,09 Е, сутрин с тях се тъпча   Версай го планирам утре - да видим как ще се оравя ..., че тук ми е лесно - ако се объркаш слизаш в метрото и веднага можеш да стигнеш до познато място - ей, доста надписано и организирано метро

Ла вида, пробвай от някоя пекарна да си го вземеш топъл.... 
Ама и аз съм еднааа,  отиде 90-дневната с моите съвети (ами мисля, вече е ясно, защо съм толкова дебела  )

La vida, страхотен разказ, върна ме отново в Париж
За Версай, ние ходихме с метрото и нямахме проблем с пътуването, но за там бих ти препоръчала, особено ако сте с мъжа ти, да си наемете едно кар-че, че иначе няма обикаляне...
За целта обаче ще ти трябва да си носиш шоф. книжка. Ние от 4-ма шофьори се оказахме без нито една, та голяма молба падна докато ни го дадат  , но пък иначе беше абсурдно да обиколим на всякъде.....
 

la vida loca, много ми е интресно да чета Снимките са прекрасни! Ти изглеждаш чудесно!

Ние се разминахме с местенето и нещо работата на мъжо не върви. Много е притеснен. Аз пък имам странното усещане, че нещата ще се наредят по най-добрия начин и съм спокойна.