Февруарските гадини и зверчета с кеф омазват с пясък своите дупЕта (34)

Ха добър ден и от мен 

Юху, ай жива и здрава...малко на патерици, но от сърце 

Да се разпиша и тука, че отпуснах вече малко душата от последните истО/Ерии  Вече сме добре и се надявам така да я караме...само не съм почнала да и давам нищо имуностимулиращо. Попрочетах за Изопринозин. Аз съм пила преди години по лекарско предписание, по схема. Сега чакам педка да се върне от отпуска на 07.09 да и отперА въпроса аджеба става ли за Александра ил' е само за спец ситуации 

Александра и днес се е представила хулиганската  стиснала баща си за крака, но като видяла две деца и забравила за всичко и дим да я няма  Ние като я оставяме някъде и направо се изнасяме като се замотае с нещо...няма чао, няма нищо, че пада рев...

Танче, как мина с Андреа днес?

Кво беше друго...забраиФ 

Ми пак Ш пиша кат' се сетя 

Ирка, (малко на патеричка), но да си жива и здрава и много, много щастлива! Пожелавам ти много любов, усмивки и ведро настроение!  

Андреа днес пак не плака, много спокойно си влезе, дори изимитира едно от децата как плаче ( един вид му се присмя). Каза ми чао, даде целувка и влезе при децата. Вече съм по-спокойна

Теди, то си личи кои са хулиганките , радвам се, че и двете спокойно приемат промяната и няма ревове и тръшкане  

Просто щото аз съм блейка, шматка и пр. и пр. контименти и още не съм разбрала кога каво и що.

Относно започването на цял или половин ден, в повечето ДГ и ясли процедират като взимат децата за цял ден още от самото начало (вкл. при Калина, макар че нея по изключение първо изобщо не я щяха, после я щяха на половин, после вече почна както си му е реда, но с много уговорки и проблеми).

Целта е да се свиква отрано, а не веднъж да се свиква на половин, а после да се свиква на цял ден (с Халюша стана точно така - по учебник, един път се адаптирахме към ДГ, а после втори път към оставане цял ден, което включва спане и още куп неща, та затуй е такава драма).

С Люси ще видим какво ще ни посъветват, но очаквам да я искат целодневно (ми то такова сладко дете, как иначе ). Лошото е, че и аз си я искам. Не съм притеснена, но си я стискам и си я искам у нас, до мен, да усещам присъствието ѝ. Аман от противоречиви чувства.

Аре, Никича си начеса самочувствието и ся може спокойно да си остане у дома с професията майчунгел. Майтапче, разбира се, може би пък неслучайно Максето не го приеха на ясла тая година - Съдбата има пръст тука, ша знайш, искала е да ти каже, че ти е рано за пенсия от майчинството. При мен за жалост положението не е розово, аз просто трябва да работя, макар че ми е трудно да го приема и само споря с тоя или оня, че не се налага, ама знам, че не е истина това.

Аз доживях Халята да ми рече „Искам да ходя на ДГ”, при това баш в момент, когато аз не искам да я пусна. Последно - ще тръгне на 7.09, пък каквото сабя покаже и сърце мъжко, юнашко.

Относно сбогуването, убедих се, че е по-добре да се каже едно бързо чао и кой откъдето е, защото иначе може изобщо да не се стигне до „раздяла”, ако разбирате какво искам да ви кажа. Пък и малките още нямат изградена представа за времето и като им се обясни, че мама ще дойде след малко, те земат, че повярват, а мама накрая наистина идва в крайна сметка. Колкото и странно да звучи, усещането за изоставяне се загнездва, именно когато се разделяме дълго и напоително и сякаш им подчертаваме, че няма да сме с тях и че това ни мъчи, че се чувстваме виновни (това е най-гадното).

Аз да не се хваля предварително, ама съм уговорила лъв ми да води Люсил, пък да видим ша ли спази уговорката тоз път.

Калина беше много по-различна от Люси, за нея разделите с мен до ден днешен са драма, независимо къде отива/ме, затова не е и имало почти никакви, освен принудителни раздели за по няколко часа, изключая детската градина (постепенно се освобождаваме една от друга, но сме на много начална фаза). Люсил пък на моменти ме иска, без да драматизира, но в повечето случаи може да се забавлява и без мен.

Люсил вчера падна по лице (от една пързалка на село) и едната ѝ буза е синя синя, та чак лилЯва. Малко преди това я снимах, обаче пък не мога да намеря апарата, та да източа снемките (пълен хаос).

Хубав ви ден, че душата е изкормила 1 цяло чекмеКдже парцали.

Юхуу, честито юбилейче на патерици! Аз пък все си мислех, че си на втори, ама ето на - заблУдила съм се.

Желая ти успех във всички начинания и да се сбъднат плановете ти според както си ги начертала!

Плюс много обич, уют, късмет!

Теди, съвсем я пропуснах къдричката   Нормално поведение, няма по-хубаво от при мама  
Колкото до изопринозина - навремето говорих с майка ми (лекар, но не педиатър) и педиатърката на моите моми. Изопринозина хич не е безобидно лекарство, за да се дава току тъй, тъй като той не е имуностимулатор, а имуномодулатор - демек след болест насърчава некви си там клетки да се делят.  За имуностимулаторите нашата педиатърка каза, че за нея голяма част са само пари хвърлени ей така, мама да се успокоява, че прави нещо. Важното е детенце да се наспива, да се храни пълноценно и така... на чист въздух да играе. Дано Алекс да не боледува, да не ви се налагат такива работи изобщо да пиете  
Мяу  

Благодаря за пожеланията , ама не празнувам юбилей.  Не знам обаче дали да се разсърдя, че си ме състарила (ако предполагаш, че чуквам трийсетака) или да те почерпя (ако пък си се заблудила, че съм на 25, примерно).  Все се надявам да изглеждам на възраст от собствения си диапазон - 25-30г.  Истината е, че (за пръв път ) празнувам 28 години. Смятам следващите 5-6 години да си остана на същата възраст. 

Уф, за добро или за лошо, просто нямам достатъчно време да се притесня покрай пускането на Диди на ясла.  Знам датата, на която тръгва, долу горе знам кога да ѝ оправям изследванията, но наистина нямам време да помисля по-дълбоко за раздялата, за прехода, за адаптацията и т.н. Вероятно на момента ще ме връхлетят чувствата, за които говорите, ся просто нямам сили.  Страшно много се успокоявам обаче от факта, че не съм притисната да ходя на работа и каквото и да стане мога да отскоча точно за 5 минути и да си я прибера.  Или да пратя мъж ми.  Напоследък Диди много се радва на други дечица и я гледам, че добре се справя по отношение на социализацията с тях. Децата са ѝ интересни, търси близост, но същевременно е предпазлива и си пази територията, не им се дава (щото се случва да попадне на леко агресивни). Когато няма други деца наоколо ѝ е скучно и честно казано вече се чудя как да я забавлявам, ние с баща ѝ определено сме ѝ тъпи.  Някак усещам, че колкото и да е малка за мен, явно сега е подходящото време да почне да се потапя в обществото , най-малкото защото просто не ми се вижда какво ще я правя още 1 година, дори да имам възможност да я гледам.  Общо взето силно се надявам да не боледува (много) и ми се струва, че определено аз по-трудно ще се адаптирам.  И така де, уж нямам време, ама така като хвърля поглед на написаното, определено съм обмислила проблема, а? 

За пръв път готвя в глинен гювеч, най-накрая го извадих (може да се сещате, споменавала съм, че е от свекърва ми), напълних го и виждам 2 варианта - или ще претърпя фиаско, или ще предизвикам абсолютен фурор сред критиката (мъж ми, той не че е много претенциозен де, ама не яде свинско почти, освен ако не е наистина вкусно и крехко). 

Юхуу, не се сърди, нито се възгордявай!

Знам на колко ставаш, уе (аз пък ти виждам рд-то у фейса), пошегувах се малко Единствено (не) може да ми се сърдиш затуй, че съм ти сбъркала датата, но се поправих, догодина няма (да сбъркам, но ще ти честитя, де, обещавам, не че има значение).

То и аз искам да съм пак поне на 30, ама нЕмаааа.

П.П. И аз не съм мислила по яслените проблеми, но нещата просто си ми стоят в мозъченцето и ги изливам при необходимост, напр. настоящата дискусия.

Аре, бегам, че раЛта ме чака.

Айде и от мен честит рожден на патерици, ама така като се спотайваш.. Да си здрава, щастлива и всичките ти планове да се осъществат! 

А Митко вчера падна в банята и си изби предните два зъба.. Толкова ми е криво, че няма накъде.. Направо не ми се говори.

Добър ви ден!

Браво на дечицата,добре са се представили на яслата  

Днес мойто дяте се събуди в 6 и 30   направо лошо ми стана и се почна едно ам-ам,горката държим я гладна,та в 7 вече закусвах ме и в 9 вече бяхме навън.И докато се приберем,да обядваме,да я сложа да спи,чинии туйти-онуйти и вече се чувствам пребита,а до довечера още колко часа има......ужас.

Отивам да видя какво става с яденето,че сложих да пека едни пилешки бутчета с картофки.

Лелееее, Бръм, как така си ги изби, ох миличкото то? Как няма да ти е криво! На зъбар ще ходите ли? Вероятно има решение.

За яслите говорите и аз да си кажа. При нас децата ги вземат целогодишно за ясла, така че мсиля от 1-ви март да го пусна (живот и здраве). Свекърите се съггласиха да гледат Бо за 2-4 часа на ден, докато мъжа ми е на работа, което ни устройва на този етап. Аз пък се притеснявам, че Бо ходи при децата, целува ги, хваща им ръката да се здрависва, милва ги, а повечето реагират дръпнато или агресивно и той остава в недоумение и държи на всяка цена да му отвръщат със същото и по този начин им досажда. Сигурно много бой ще изяде това дете, но няма да съм там да гледам.... Та отлагам тези дерзания за началото на другата година.

 Оле, Бръмби, Митачето защо така се рани. Горкичкият, дано всичко е наред с коренчетата на зъбките. Предполагам ще отидете на зъбар да се произнесе, ако не сте го направили вече!

Бръмби,много гадно  ама счупени ли са зъбките....много неприятно....

Няма решение, Мяу.. Трябва да се радвам, че това са му млечните зъби и да дочакаме постоянните, които може би ще излязат по-бързо, след като няма млечни да им спират растежа. Много тъпо се получи. Той постоянно пада в тая баня, но досега все по-леко. Тоя път аз бях до него, но докато го хвана вече се беше нацелил. После много трудно го успокоих, правеше едни физиономии, защото усеща че му няма зъбчетата.. абе ужас беше. Днес е във форма, все едно нищо не е било, яде си и т.н., но на мен ми е толкова тъпо че просто няма накъде.
И чак сега вече се сетихме да търсим едни подложки да ги слагаме в банята, защото е хлъзгаво и да не пада повече. След дъжд качулка! А от кога му казвам на мъжа ми, ама той не вика че трябва да се направи нещо по въпроса, а аз трябвало да съм го гледала?! Е аз и сто ръце и очи да имам пак няма да ми стигнат! Все едно сега като го гледах какво.. И сега ще се търсят подложки.....

Иначе след много перипетии, и снощи и след това, днес потегляме към Турция. Стискайте палци да мине леко пътят и там да няма инциденти, че ще се гръмна вече..

Бръмби разбирам те,то не стига,че ти е криво и се чувстваш виновна ами и тея мъже....моя е същия като падне или се удари детето,аз не съм я била гледала  а то белите все така стават бързо и до него да си.....Дано поне леко пътувате и всичко е както трябва.

Ми то и аз уж вчера я гледах Люса (но гледах да фърлям по едно очо и на кака ѝ, де), пък тя се излюска яко от върха на една пързалка. Вече за втори път пада така гадно в рамките на седмица...

Стискаме палци да мине перфектно престоят ви в Турция и всичко от тук насетне да е ок!