Обича ли ви мъжът ви?

  • 56 167
  • 283
# 165
И моите доходи не са с три нули, сега съм доста зле - 240 лв/месец + детски.
Но не мога да си представя да живея с човек, когото не обичам.
Трябва поне да го харесвам и да ми е приятен.
Живях известно време с мъж, който не ме обичаше и бях много нещастна. С идеята детето да не расте без баща се опитвах да издържа по-дълго, но с всеки изминал ден ми беше все по-трудно.
Виж целия пост
# 166
Да, с тази сума и без жилище - н апълно възможно още да живееше с този човек. Просто казвам, че днес е много трудно за сам човек с дете/деца. Ако няма солидна подкрепа от семейството си. И именно това е причината, много от браковете да не се разтрогват, независимо от това, че двамата не серазбират или обичат дори. В Бг няма политика към самотнитеродители, няма помощи и привилегии от държавата. Стандартът е много нисък, з аплатите още повече. Това оказва влияние върху огромна част от изборите, които правят хората.
Виж целия пост
# 167
аз разчитам на интуицията си ( досега не ме е лъгала).
Ако имам усещането, че не ме обича, то това усещане не е породено от нещо конкретно ( повече работа, умора  и тнтн), а от цялостното ни общуване ( вербално и невербално)
Не съм убедена ( поне това показва опита ми от предбрачните ми бръзки), че любовта може да се съживи. Затова по-добре да полагаме усилия, да не угасне, а не да приемаме съпруга и щастливия брак за даденост.
Виж целия пост
# 168
Специално за мен, тази сума не е достатъчна, но близките ми помагат.
Преди да родя работех много и имах сравнително добри доходи, не съм била богата, но поне не съм се лишавала от удоволствия.
След като ми свърши майчинството никога няма да мога да достигна предишния си стандарт, т.к. ще трябва да отделям време за детето и ще работя по-малко.
Въпреки ограниченията, не мисля, че мога да живея с мъж без любов.
Виж целия пост
# 169
Estellia, и аз така твърдо казвах като теб,че ще си тръгна ако еди какво си-а всеки ме познава,че правя абсолютно всичко, което кажа...След появата на първото дете се оказа, че точно тук, с тези неща шега не става и моята дума за пръв път не върви. Не се мразим, но и аз като Yulichka -имам вече усещането,че не ме обича така както искам аз. А в началото въобще не беше така. Аз съм горещ човек, откъм емоции, чувствам доста неща, и твърдя смело,че в началото той беше абсолютно друг човек. Сега след второто дете (което до края не знаех искам ли или не), не бих го напуснала...може би от страх как ще се справя сама, може би защото няма кой да ми помага за децата и нямам така добре платена работа, че да издържам и двете деца сама, може би защото чувствам,че още се обичаме,ама по някакъв...странен начин. Rolling Eyes И се чувствам безсилно-смешна,че едно време твърдях като теб-че ако стане еди  какво си ще напусна или ще го изритам.

Имаш право. Все пак в момента говоря от позицията на неопитна в брачни, съпружески и родителски отношения. Никой не знае в определени случаи как би реагирал, докато не му се случат наистина.
Аз си мисля, че така бих постъпила, или ми се иска така да постъпя, но в момента аз с този човек все още нищо нямам, освен чувства, любов, мечти. Не се знае, бъдещето ще покаже.
Виж целия пост
# 170
Специално за мен, тази сума не е достатъчна, но близките ми помагат.
Въпреки ограниченията, не мисля, че мога да живея с мъж без любов.
Е, аз нямам близки, които да ми помагат. Не се живее само с любов-трябва и ядене. Mr. Green Имам позната-тя се разведе, с едно дете, отиде да живее в техните. От тогава майка и облича, храни детето и, води ги по морета, сега я прати първокласничка, срещам я и питам-колко ти струваше първокласничката-да знам за някой ден-а тя ми вика-не знам, майка я облече от глава до пети и всичко останало пак тя купи. А моята позната работи вече...Та дали мъжа ти или майка ти ще обличат детето ти-май все тая,че си зависим. А пък аз съм с две. Усещах още преди второто,че не са съвсем наред нещата,ама си мислех,че аз съм кривата, че аз съм избухливата, че аз не разбирам, че аз си втълпявам. Затова и забременях с второто, защото мислех,че все още можем да сме си щастливото предишно семейство, пък и го искахме. Обаче след като се роди се видя,че май не става, че някак не се обичаме така както трябва да се обичат в едно наистина щастливо семейство.

Estellia , пак казвам-чудесно те разбирам. Wink Мъчно ми е за онова време, когато разсъждавах и аз така. Не позволявах никой да ме тъпчи, незачита, необича и обижда. Сега нямам вече нито любов, нито мечти, за чувства-не знам.
Виж целия пост
# 171
цвете от Изтока, а мъжът ти какво споделя? Говорите ли си изобщо?
Щом някога много сте се обичали, може би все пак е възможно да се възродят отношенията ви?
Виж целия пост
# 172
цвете от Изтока, а мъжът ти какво споделя? Говорите ли си изобщо?
Щом някога много сте се обичали, може би все пак е възможно да се възродят отношенията ви?

Юли, а у вас? Винаги ли е било така?
Питам, защото при почти всички - нещата се променят - след общия живот и децата.
Виж целия пост
# 173
В началото, разбира се, че всичко е различно. Аз много исках да имам дете. Запознахме се с мъжа ми, видях, че и той иска много семейство. И няколко месеца по-късно започнахме с опитите. Много бързо забременях. Още тогава видях някои негови черти, които ме смутиха, но не им обърнах внимание.
За луда любов, ако питаш - не, не е била такава. Аз съм много разумен човек, уж много мислех, много разсъждавах. Той е по-голям и уж по-зрял, с много опит - също не е бил влюбен до забрава.
Да кажем така, че тези неща, за които тогава си затворих очите, сега вече ме блъскат в лицето.
Виж целия пост
# 174
Мда, аз също не обръщах внимание на нищо в началото, но то защото бях лудо влюбена. Май.  Laughing Сега виждам доста. Но явно не толкова, че да ми бодат очите. Пък и моят много се промени, при това към добро, махна доста от порочните си навици. Това няма начин да отрека.
Иначе...какво да кажа, то човек често иска още и още и все повече. Някак обаче трябва да намери ва риант да е в мир със себе си. Пожелавам ти наистина успех, да намериш твоя, вашия начин  Peace
Виж целия пост
# 175
След последните постове се за мислям - как се разбира дали те обича точно? Защото ако в началото е имало много повече или много нещо различно, а сега е друго - това не е задължително, защото е спрял да обича. А по-скоро, защото чувствата се променят - напр.от луда страст към уважение и грижа, от пеперуди, носещи само хай емоции - към някакво спокойствие...Може би трябва да се запитаме как искаме да ни обичат и какво ни доказва, че ни обичат. Защото...мъжете надали знаят точно ние какво искаме.


Ние сме женени от 3 години, от толкова сме и заедно.
В началото беше дива страст, сега е спокойно.
Найстина с времето чуствата се видоизменят.
И в предния пост го писах- важно ми е да ме уважи, да ми помогне, да просне прането, да изкъпе детето и т.н За да имам време да си почина. Така и аз няма да съм изнервена от домакинските задължения и работата, така ще имам повечко време да му обърна внимание и на него.

Мъжете не разбират от намеци- действаш право куме в очи. Аз като не ми изнася нещо си го казвам- искам да ми казваш по често, че ме обичаш, искам да ми помагаш за това и това и т.н

Виж целия пост
# 176
Аз пък съм повече от право куме в очи. И какво от това? Говорим си. Много говорим. И не се разбираме-все едно единия говори пакистански, а другия индокитайски. Той  простира и къпе деца. На мен не ми стига това само. Mr. Green Обичта за мен не се свежда до помощ в домакински задължения.
Виж целия пост
# 177
Аз пък съм повече от право куме в очи. И какво от това? Говорим си. Много говорим. И не се разбираме-все едно единия говори пакистански, а другия индокитайски. Той  простира и къпе деца. На мен не ми стига това само. Mr. Green Обичта за мен не се свежда до помощ в домакински задължения.
А какво точно очакваш?
Как да показва любовта си?
Виж целия пост
# 178
Аз пък съм повече от право куме в очи. И какво от това? Говорим си. Много говорим. И не се разбираме-все едно единия говори пакистански, а другия индокитайски. Той  простира и къпе деца. На мен не ми стига това само. Mr. Green Обичта за мен не се свежда до помощ в домакински задължения.

Напълно те разбирам. Понякога човек до ри не знае какво точно да каже, но някак усеща със сърцето си...
Виж целия пост
# 179
това че си поделяте домакинските задължения е хубаво, но не е доказателство за любов. Важно е ти как усещаш нещата.
И не е нужно да чакаш той да промени нещо в поведението си, нищо не пречи ти да направиш първата крачка с някой малък жест Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия