Клонке, ами може би и за това, да. Може да се чувства и виновна, че тя се забавлява, а той не
Виж целия пост
A какво ще кажете за мъж, който много обича.
- Публикувана: 2 авг. 2011, 19:40 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2011, 22:14 ч.
# 46
3 авг. 2011, 00:05 ч.
Лени, той се забавлява, бе!
За него това е веселбата.
Наистина не виждам причина хората да си мислят, че ако някой не споделя техните удоволствия, значи му е много зле.
Скоро имах аналогична ситуация, но с други участници, две по-възрастни дами. Едната много отривисто се опитваше да убеди другата, че е нещастна, щото не ходи на някакви пенсионерски сбирки да си клюкари, а си виси вкъщи и си чете. Ама с такъв плам я убеждаваше, че няма начин да се чувства добре по този начин, че чак прозвуча все едно другата е в някакъв изплатор, едва ли не - внуците, четене на книжки, телевизия. Пък тя...ехе...градинки, клубче някакво, направо фън.
Пък четящата женичка никак не изглеждаше като да се чувства зле. Даже й го каза, ама оная си знае своето, иска да я вкара и нея в купона, за да не страда...
Виж целия пост
За него това е веселбата.
Наистина не виждам причина хората да си мислят, че ако някой не споделя техните удоволствия, значи му е много зле.
Скоро имах аналогична ситуация, но с други участници, две по-възрастни дами. Едната много отривисто се опитваше да убеди другата, че е нещастна, щото не ходи на някакви пенсионерски сбирки да си клюкари, а си виси вкъщи и си чете. Ама с такъв плам я убеждаваше, че няма начин да се чувства добре по този начин, че чак прозвуча все едно другата е в някакъв изплатор, едва ли не - внуците, четене на книжки, телевизия. Пък тя...ехе...градинки, клубче някакво, направо фън.
Пък четящата женичка никак не изглеждаше като да се чувства зле. Даже й го каза, ама оная си знае своето, иска да я вкара и нея в купона, за да не страда...
# 47
3 авг. 2011, 00:07 ч.
успокояващо ми действаш, че няма проблем:)
Малко се чувстгвам като Блонди преди години, която беше пуснала тема за Криско, че е най-послушното дете. Не можеше сякаш да повярва че е възможно:))
Или като една приятелка, чиетео дете почти не боледува и го води на лекар за да видят защо не боледува ...
Виж целия пост
Малко се чувстгвам като Блонди преди години, която беше пуснала тема за Криско, че е най-послушното дете. Не можеше сякаш да повярва че е възможно:))
Или като една приятелка, чиетео дете почти не боледува и го води на лекар за да видят защо не боледува ...
# 48
3 авг. 2011, 00:09 ч.
като чета темата ми се струва, че разумно да се събират хора със сходни емоционални потребности и желания за социални изяви и контакти. в противен случай единият ще се чувства 'виновен' за другия, че евентуално страда без него, докато той се забавлява.
просто така мисля, сигурно не съм права.
Виж целия пост
просто така мисля, сигурно не съм права.
# 49
3 авг. 2011, 00:22 ч.
Определено има енергийни нива и рядко се срещат 2 еднакви ( не съм сигурна дали при равни такива бракът ще върви най-добре). Ние сме с различен.. интензитет и двамата , аз съм по-енергичната, той повече се води, което тежи понякога. Другият вариант е при моята приятелка, тя пък е с един мъж, скиор, сърфист...не стои на едно място. И й е много трудно да гони енергиите му, често иска да си остане да си рисува, но той пък очаква нон стоп да са по пътищата, по емоциите. Все единият компромис прави. Аз понякога й завиждам на нея, тя понякога завижда на мен:)
Виж целия пост
# 50
3 авг. 2011, 00:29 ч.
На мен по-скоро ми изглежда като домошар и затворен човек, или просто погълнат от течението на ежедневието и изолацията. Не мога да кажа какво трябва да се прави с такъв мъж, защото не е ясно дали цял живот си е бил такъв затворен и леко асоциален, или е вторично.
Виж целия пост
Ето това е въпросът. Какво да правим с мъж, който няма друг свят, освен семейството /жена си, детето/. Никаква нужда от други хора и занимания освен ежедневните. Временна раздяла вместо да го накара да се забавлява, да излиза, да ходи напред назад го гипсира пред телевизора и чака с дни, само на храна и компютър. Как може на някого това да му е достатъчно.
На мен по-скоро ми изглежда като домошар и затворен човек, или просто погълнат от течението на ежедневието и изолацията. Не мога да кажа какво трябва да се прави с такъв мъж, защото не е ясно дали цял живот си е бил такъв затворен и леко асоциален, или е вторично.
# 51
3 авг. 2011, 00:53 ч.
Aз не схващам защо намирате такъв един човек за асоциален?!
Ходи на работа. Вероятно там прекарва по-голямата част от деня си. После му е кеф да сподели остатъка с жена си. Какъв е проблемът, не разбирам???
Приятна му е нейната компания. Като я няма, отмаря си сам човекът. Релаксира. Чете си, гледа тв, джитка в нета. КАто си е с нея, вероятно имат общи приятели, с които се срещат, общуват...
Много сте ми чудни, значи.
Като не се юрва да пие бира и да "купонясва", когато я няма, значи е асоциален. Или щом не изпитва желание за "срещи с момчетата петък вечер", значи е някакъв темерут безподобен, за чието душевно здраве трябва силно да се плашим.
След като е живял без драми и престой в психиатрията поне 20-30 години, преди да срещне НЕЯ, значи не му е проблем да оцелее, нито пък е бил чак толкова асоциален, че да си остане някакъв самотник. Срещна я е, запознал се, оженили се, не ще да е тотално вързан в конатктите си с хората.
Ще ме побъркате вече...
Виж целия пост
Ходи на работа. Вероятно там прекарва по-голямата част от деня си. После му е кеф да сподели остатъка с жена си. Какъв е проблемът, не разбирам???
Приятна му е нейната компания. Като я няма, отмаря си сам човекът. Релаксира. Чете си, гледа тв, джитка в нета. КАто си е с нея, вероятно имат общи приятели, с които се срещат, общуват...
Много сте ми чудни, значи.
Като не се юрва да пие бира и да "купонясва", когато я няма, значи е асоциален. Или щом не изпитва желание за "срещи с момчетата петък вечер", значи е някакъв темерут безподобен, за чието душевно здраве трябва силно да се плашим.
След като е живял без драми и престой в психиатрията поне 20-30 години, преди да срещне НЕЯ, значи не му е проблем да оцелее, нито пък е бил чак толкова асоциален, че да си остане някакъв самотник. Срещна я е, запознал се, оженили се, не ще да е тотално вързан в конатктите си с хората.
Ще ме побъркате вече...
# 52
3 авг. 2011, 00:58 ч.
Описала си и нашите отношения....с нищожни разлики.
Нито се хваля,нито се оплаквам....
Добре ни е така.
Виж целия пост
Обещах да се включа..
Ето и нашето "ежедневие". Много, много сме "вързани" един за друг.
Честно казано, не знам как да го кажа за да ме разберете...
Дългогодишен брак -две големи деца...
Ами много му е криво, когато не съм с него - за командировки ден-два. В последно време ги мести за събота и неделя, за да мога да ходя с него.
И на мен ми е криво, въпреки, че преди ги чаках тези един-два дни за да мога да остана за малко сама... За какво точно и аз не знам... Точно два часа след като съм се прибрала в къщи и вече ми липсва и... всичкото "намислено" за правене без него вече не е толкова "хепи".
Не сме "залепени", просто и за двамата времето заедно е най-пълноценно.
Случвало се е по цяла вечер да си разменим две-три думи, но самото чувство, че е там....до мен някак си..., а бе не знам...
Много хора са ми казвали, че нашето е патология...Признавам си, че и двамата може да не виждаме децата си доста дълго време без да ни липсват, но... ако сме разделени за повече от един два дни и... чувството е...ужасно.
Таа... при нас е двустранно.
Лошото е, че пострадаха приятелствата ни с други хора, от време на време ми липсва точно "компания"....
И.. да допълня, за любов става дума, не за "привикване"... Как ми се иска, ако знаете, всичко да си "потече" в един обикновен ритъм на рутина и спокойствие, ама не би...
Не се хваля, оплаквам се!
Ето и нашето "ежедневие". Много, много сме "вързани" един за друг.
Честно казано, не знам как да го кажа за да ме разберете...
Дългогодишен брак -две големи деца...
Ами много му е криво, когато не съм с него - за командировки ден-два. В последно време ги мести за събота и неделя, за да мога да ходя с него.
И на мен ми е криво, въпреки, че преди ги чаках тези един-два дни за да мога да остана за малко сама... За какво точно и аз не знам... Точно два часа след като съм се прибрала в къщи и вече ми липсва и... всичкото "намислено" за правене без него вече не е толкова "хепи".
Не сме "залепени", просто и за двамата времето заедно е най-пълноценно.
Случвало се е по цяла вечер да си разменим две-три думи, но самото чувство, че е там....до мен някак си..., а бе не знам...
Много хора са ми казвали, че нашето е патология...Признавам си, че и двамата може да не виждаме децата си доста дълго време без да ни липсват, но... ако сме разделени за повече от един два дни и... чувството е...ужасно.
Таа... при нас е двустранно.
Лошото е, че пострадаха приятелствата ни с други хора, от време на време ми липсва точно "компания"....
И.. да допълня, за любов става дума, не за "привикване"... Как ми се иска, ако знаете, всичко да си "потече" в един обикновен ритъм на рутина и спокойствие, ама не би...
Не се хваля, оплаквам се!
Нито се хваля,нито се оплаквам....
Добре ни е така.
# 53
3 авг. 2011, 01:00 ч.
Кое пък му е социалното на ходенето на работа? Той може да си ходи на работаа и да не каже и грам дума извън необходимия служебен или технологичен минимум. А кое му е социалното, ако все стои вкъщи и иска само компанията на жена си? Повечето нормални хора имат нужда и се срещат с неколцина приятели поне за по едно кафе, също си правят срещи с други семейни двойки, или просто се виждат с някакви хора понякога. И това с нета (то зависи там какво прави, де, може
да се е регнал в сто сайта за запознанства, може и само да си чете новинарски или спортни сайтове). Много мъже се женят и пак си остават леко асоциални. така да се каже, направили са един напън в името на сексуалния нагон и продължаването на кръвната линия и после са се пуснали пак по течението.
Това за момчетата в петък вечер е филмово клише, едва ли е навик на повечето нашенски мъже.
Виж целия пост
да се е регнал в сто сайта за запознанства, може и само да си чете новинарски или спортни сайтове). Много мъже се женят и пак си остават леко асоциални. така да се каже, направили са един напън в името на сексуалния нагон и продължаването на кръвната линия и после са се пуснали пак по течението.
Това за момчетата в петък вечер е филмово клише, едва ли е навик на повечето нашенски мъже.
# 54
3 авг. 2011, 01:16 ч.
Андариел, къде прочете, че човекът не обича да бъде в компания с други хора, семейни приятели, примерно? Или че не обелва и дума извън технологичния процес в офиса?
Аз разбрах само че когато е без жена си, си стои вкъщи и зяпа тв и джитка в нета, след като се прибере от работа.
И к'во? Значи е някакъв мрачен темерут, асоциален тип, когото трябва да превъзпитаме да ходи да рита, да гледа мачове с другари и да обикаля заведенията в компанията на семейни приятели, които са с жените си, но той е сам. Или пък да си търси ерегени? Или вероятно една любовница ще го социализира на секундата?
По-голямата част от моите приятели общуват съвместно - приятелските кръгове включват двойката. Заедно почиват, заедно излизат на кръчма, ей такива неща. Никога не съм го намирала за ненормално. През деня работят - вечер са си заедно. Почивките също са заедно.
Къде е патологията, не схващам???
Някои хора обичат самостоятелните срещи, други си обичат компанията на партньора и осъществяват социалните си контакти в тази конфигурация. Кой както си иска.
Виж целия пост
Аз разбрах само че когато е без жена си, си стои вкъщи и зяпа тв и джитка в нета, след като се прибере от работа.
И к'во? Значи е някакъв мрачен темерут, асоциален тип, когото трябва да превъзпитаме да ходи да рита, да гледа мачове с другари и да обикаля заведенията в компанията на семейни приятели, които са с жените си, но той е сам. Или пък да си търси ерегени? Или вероятно една любовница ще го социализира на секундата?
По-голямата част от моите приятели общуват съвместно - приятелските кръгове включват двойката. Заедно почиват, заедно излизат на кръчма, ей такива неща. Никога не съм го намирала за ненормално. През деня работят - вечер са си заедно. Почивките също са заедно.
Къде е патологията, не схващам???
Някои хора обичат самостоятелните срещи, други си обичат компанията на партньора и осъществяват социалните си контакти в тази конфигурация. Кой както си иска.
# 55
3 авг. 2011, 01:23 ч.
Преувеличаваш както моите думи, така и своите интерпретации. Някъде да съм казала нещо за патология? Познавам такива хора, напълно нормални са си, просто са на някакъв санитарен минимум като нужда от общуване, но когато им се налага да го правят, са много чаровни, духовити и добри събеседници. Но оставени сами да контролират дозата общуване, предпочитат да са сами.
Виж целия пост
# 56
3 авг. 2011, 01:28 ч.
Е, ок - преувеличавам.
Виж целия пост
Повечето нормални хора имат нужда и се срещат с неколцина приятели поне за по едно кафе...
# 57
3 авг. 2011, 01:36 ч.
Обичам да си стоя вкъщи. Толкова много ми харесва да си стоя вкъщи,че мога да не излизам по 3,4 дена на вън. Вярно, след това гледам като изтрещяла, но вече 2-ра година сме в нов дом и не мога да се накефя на спокойствието и уюта, който ми внася. Мога да стоя и да чакам мъжа ми с дни, ще гледам тв или да дремя на компа и няма да ми прави това впечатление. Толкова дълго съм мечтала за подобни моменти, че още не са ми е омръзнали. Обичам и да се усамотявам понякога(по скоро да се скатая да не правя нещо ) и не се сещам момент,в който мъжа ми е досаждал с присъствието си. Интересите ни са почти еднакви и се усещам, че ми е по-интересно да се шматкам на някъде с него, отколкото с някоя дружка. Пазарим заедно ,дрехи, храна(той обича да пазарува),обожаваме да караме ски,обожаваме морето и водата,обожаваме да пътуваме...И наистина не знам какво бих правила, ако него го няма. Почти по цял ден сме заедно и вечер отново го очаквам с нетърпение да се прибере.
Според мен си е до човек и не виждам нищо странно или лошо в това.
Виж целия пост
) и не се сещам момент,в който мъжа ми е досаждал с присъствието си. Интересите ни са почти еднакви и се усещам, че ми е по-интересно да се шматкам на някъде с него, отколкото с някоя дружка. Пазарим заедно ,дрехи, храна(той обича да пазарува),обожаваме да караме ски,обожаваме морето и водата,обожаваме да пътуваме...И наистина не знам какво бих правила, ако него го няма. Почти по цял ден сме заедно и вечер отново го очаквам с нетърпение да се прибере.Според мен си е до човек и не виждам нищо странно или лошо в това.
# 58
3 авг. 2011, 01:41 ч.
Ами този свят не е само екстроверти. Мъжът на Лени се вижда с много хора на работа; това изморява. Очевидно е, че Лени му е най-близкият човек и си я чака, защото най-обича с нея да е. И интровертите имат нужда от общуване и лениният интроверт общува с жена си най-вече.
Аз също съм интроверт. Ако мъжът ми ме остави сама за 2-3 дни, ще ми липсва. Ще му пиша сълзливи имейли и сигурно ще вися на дивана с книга, може да изчистя, да подхвана малко работа. Ама няма как да тръгна да наваксвам в някакъв паралелен мой си живот; нямам такава потребност.
Лени, късметлийка си, толкова обичана. Не се тревожи. Моят мъж пък не може да заспи, ако аз не съм в леглото. Просто не може. Като съм в България, стърчи до 3 през нощта и се оплаква.
Виж целия пост
Аз също съм интроверт. Ако мъжът ми ме остави сама за 2-3 дни, ще ми липсва. Ще му пиша сълзливи имейли и сигурно ще вися на дивана с книга, може да изчистя, да подхвана малко работа. Ама няма как да тръгна да наваксвам в някакъв паралелен мой си живот; нямам такава потребност.
Лени, късметлийка си, толкова обичана. Не се тревожи. Моят мъж пък не може да заспи, ако аз не съм в леглото. Просто не може. Като съм в България, стърчи до 3 през нощта и се оплаква.
# 59
3 авг. 2011, 01:49 ч.
10 c's, хората са различни. А и с възрастта на човек му писва обикалянето и предпочита да си почине.
Човек или е социален или не. Ако е социален, ще си поддържа връзките постоянно, не само когато половинката му не е с него. От нея ли се срамува/страхува, че да чака да иде някъде?
И да е асоциален - какво от това? Не може всички да са еднакви
Ако трябва да съм честна, ние никога не сме се разделяли, всяка вечер сме заедно, така че какво ще прави, ако е сам е загадка.
Но ако под социални контакти се разбира запиване с приятели, то ние си го правим всяка седмица. Знам, че за някои хора това е много ограничаващо, но лично мен ме устройва идеално.
Просто сме заедно от много отдавна, бяхме в една компания, с общи приятели и всички последващи запознанства по естествен начин станаха общи.
Реално никога не сме обсъждали въпроса - ако има някакъв повод, включваме и другия.
Само ние не сме си достатъчни в никакъв случай, но това, че няма да излезе без мен не значи, че е асоциален.
Съгласна съм и с КЛОНКА - след като цял ден човек е бил на работа, не виждам какво странно има в това вечер да изпита желание да види децата и половинката си, вместо странични хора или занимания.
Естествено има и хора, които предпочитат хобито и приятелите си пред семейството, въпрос на усещане, важното е партньорът им да не се чувства притиснат.
И не свързвам това с прекалена обич или липса на обич - до характер и усещане е.
Виж целия пост
Човек или е социален или не. Ако е социален, ще си поддържа връзките постоянно, не само когато половинката му не е с него. От нея ли се срамува/страхува, че да чака да иде някъде?
И да е асоциален - какво от това? Не може всички да са еднакви
Ако трябва да съм честна, ние никога не сме се разделяли, всяка вечер сме заедно, така че какво ще прави, ако е сам е загадка.
Но ако под социални контакти се разбира запиване с приятели, то ние си го правим всяка седмица. Знам, че за някои хора това е много ограничаващо, но лично мен ме устройва идеално.
Просто сме заедно от много отдавна, бяхме в една компания, с общи приятели и всички последващи запознанства по естествен начин станаха общи.
Реално никога не сме обсъждали въпроса - ако има някакъв повод, включваме и другия.
Само ние не сме си достатъчни в никакъв случай, но това, че няма да излезе без мен не значи, че е асоциален.
Съгласна съм и с КЛОНКА - след като цял ден човек е бил на работа, не виждам какво странно има в това вечер да изпита желание да види децата и половинката си, вместо странични хора или занимания.
Естествено има и хора, които предпочитат хобито и приятелите си пред семейството, въпрос на усещане, важното е партньорът им да не се чувства притиснат.
И не свързвам това с прекалена обич или липса на обич - до характер и усещане е.
Препоръчани теми