Ние всяка година наминаваме да си купим каквото трябва за училище.

малкия ми е с Т, за първи път
. Следобед прибрахме се от консултация и ми топлеше, помислих си от слънцето,но измерих (под мишничката) и ми показа 38, дадох 2,5 Нурофен, заспа чак в 17 и спа до 19,30. Хапна много малко, изкарах го за 1/2 час пред блока и като се прибрахме пак ми топлеше, измерих Т в дупето и ми показа 40, което значи 39,5, нали. Дадох му Панадол, той бавно сваля Т, В МОМЕНТА СЕ Е ОТПУСНАЛ В РЪЦЕТЕ МИ И ПЪШКА, ГОРКОТО.
Малкият е ужасен днес! Иначе докторката каза, че Т е от зъби + разстройството.
. И то след като точно един час ги варих и тъкмо се свариха! И понеже беше ужасно важно да се приспиваме на ръце и след като е заспал и го сложа в леглото започва истерично крещене и писъци все едно го убивам, и така 100 пъти! И накрая.... Ауууу, колко съм бясна не мога да ви кажа!
'Кучешките му избиват на пишлемето, отказва ми цял ден храна. Дадох му мл;ечна каша за пиене, кис мляко с бисквити и сутринта кус-кус-че. Това! + кърмене от време на време разбира се!

, Хейли
, Позитив и на теб мила
всичко ще се оправи, търпение и това е 
дано е спокойна
ей този Мони



Ябълките обикновено са твърди и е хубаво да ги свариш - я на пара, я във водичка (аз понеже ги варя на пара, ми отнема около 5-10 мин докато омекнат. Те леко си променят цвета). Може и да ги настържеш, аз не съм ги стъргала до сега. Може и да ги опечеш във фурната (това също не съм го пробвала, но мисля да го направя). Ами май туй мога да споделя. В темата за БЛУ многократно са коментирани ябълките, морковите и другите твърди зарзавати, че не са подходящи в суров вид за деца под 1 годинка. Може да се отчупи някое парченце и да се вдиша от детето, като се забие в дробчетата. На мен ми звучи страшничко и не знам как точно става, но и не искам да разбирам. Та така... Дано на Монката му харесат плодовете! 


А ти дъъълго ще подтичваш след него, както прави горката ми сестра сега...
Преди да тръгнеш звънни, да се разбереме, че с деца никога не стават предварителните уговорки. Мноооого ще ми е кеф, ако успеем да се видим. 







Тъкмо излезе и Ники се събуди... Все посяга да го взима на ръце, като тя самата едва се крепи на краката си. Повтаряме й с татко, че не може, ама едно си баба знае - едно си бае. Стената повече ще ме чуе. Постоянно трябва да го пазя да не стане някой гаф, че баба ми е мноооого инат човек. Само да изляза от стаята (до тоалетна да ида) и гледам се е надвесила над него да го вдига. Побелява ми косата, казвам ви. Много ми идва вече... Не знам татко как издържа. Вече повече от 3-4 години е така и по-лошото е, че няма да се подобри... 
Препоръчани теми