Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 10 485
29 ян. 2015, 10:46 ч.
Според кого? Според теб? Защо трябва да приемем твоята теза? Защото си извисен?
Виж целия пост
...
Как па не вденАхте,че всеки е духовен,и у всеки живее духа
...
Как па не вденАхте,че всеки е духовен,и у всеки живее духа
...
# 10 486
29 ян. 2015, 10:58 ч.
Е, сега, ти пък! Друго си е да четеш езотерика и да си мислиш, че ти се е открехнало някакво тайнствено знание, особено ако започнеш да го примесваш с малко ядрена физика. И започнеш със свободните съчинеия по темата фотони-астрали, и си мислиш, че правиш гениални умозаключения. Любимо ми е намесването на Айнщайн, онзи, как му беше името, в инвадилната количка - имената им придават тежест и почти научност.
Виж целия пост
# 10 487
29 ян. 2015, 11:05 ч.
Онзи в инвалидната количка не го харесвам и не му вярвам много.
Иначе на мен отричането ми е също толкова недостоверно, както и вярата в задгробния живот. Няма научни доказателства нито за едното, нито за другото.
Виж целия пост
Иначе на мен отричането ми е също толкова недостоверно, както и вярата в задгробния живот. Няма научни доказателства нито за едното, нито за другото.
# 10 488
29 ян. 2015, 11:07 ч.
Мисля, че повечето хора вярват в задгробния живот, защото мисълта, че нещата не свършват дотук е много примамлива и те биха искали да има нещо след смъртта. Цяла индустрия си изкарва хляба с тези вярвания, а някои от т.нар. гурута са натрупали солидно състояние от това.
Аз също вярвам, че душата продължава да живее под друга форма и че се прераждаме, но не съм сигурна, че е така. Иска ми се, а и не видждам смисъл в това всичко да свършва със смъртта. Каква е целта тогава? Ако човек се учи от грешките си, логично е да има възможност и да ги поправи.
Обаче не знам дали съм права, нямам доказателства, както и скептиците нямат.
В крайна сметка, всички ще разберем един ден.
Виж целия пост
Аз също вярвам, че душата продължава да живее под друга форма и че се прераждаме, но не съм сигурна, че е така. Иска ми се, а и не видждам смисъл в това всичко да свършва със смъртта. Каква е целта тогава? Ако човек се учи от грешките си, логично е да има възможност и да ги поправи.
Обаче не знам дали съм права, нямам доказателства, както и скептиците нямат.
В крайна сметка, всички ще разберем един ден.
# 10 489
29 ян. 2015, 11:11 ч.
А всъщност, като се замислиш -- не е ли по-спокойно да няма нищо? Просто заспиваш и край. А иначе - гледаш как близките ти се измъчват от загубата, децата ти правят грешки, а не можеш да ги спреш 
. Уроци имаш за учене....гърч до безкрай 
.
Виж целия пост
. Уроци имаш за учене....гърч до безкрай .
# 10 490
29 ян. 2015, 11:14 ч.
А може и да не гледаш. Може да отиваш на друго място и да не виждаш какво става на земята и с близките ти.
Възможно е нещата да са тотално различни от версиите, които хората си представят за отвъдното.
Виж целия пост
Възможно е нещата да са тотално различни от версиите, които хората си представят за отвъдното.
# 10 492
29 ян. 2015, 11:33 ч.
Мисля си, че човекът не може да приеме края по същия начин, по който не може да приеме и безкрайността. Гадна е мисълта да умреш и всичко да свърши, светът да продължи да си съществува и след теб. Това противоречи на усещането за собствена значимост като съществен елемент от строежа на света. Или обичан човек да го няма, и това да е безвъзвратно, просто край! За мен това е остатъчното от детството - страх от смъртта, страх от загубата, незрелостта за пространство и време.
Виж целия пост
# 10 493
29 ян. 2015, 11:46 ч.
А как си представяте безкрайността? Ето, това е нещо, което (уж) знаем със сигурност, че е факт, но пак не можем да го осмислим.
Виж целия пост
# 10 494
29 ян. 2015, 11:58 ч.
Никак не си я представям. Според мен това е някакъв теоритичен конструкт, също като началото и края. С две думи, дреме му на някого дали има край или безкраност! Сега съм жива. Когато умра, ще ме закопаят и толкова. Не че много ми е приятна тази мисъл, затова се надявам да не е баш така. Здравият разум ми казва - край е. Детското, наивното ми казва - не е честно да е край. Но се улавям, че ми е напълно присъщо детското мислене от малката възраст, някъде на 6-7-годишните, когато се вярва в някаква висша справедливост и авторитет.
Виж целия пост
# 10 495
29 ян. 2015, 12:13 ч.
а какво би станало с един реалист като вас който изпада в клинична смърт и за тези минути вижда това онова. той не става вярващ ... просто увереността му отива в канала и почва да му се струва че нещата не са съвсем прости като му се струвало преди и това няма нищо общо с детскостта наивността или вярата.Така че в момента вашето мнение е относно тема за която личните ви знания са само частични и са база за вашето мнение . Някой друг с други преживявания или възгледи би си създал друг модел.
Същото и за онзи в количката - той само предполага медиите са тези които го правят да изглежда така сякаш той знае.
Виж целия пост
а какво би станало с един реалист като вас който изпада в клинична смърт и за тези минути вижда това онова. той не става вярващ ... просто увереността му отива в канала и почва да му се струва че нещата не са съвсем прости като му се струвало преди и това няма нищо общо с детскостта наивността или вярата.Така че в момента вашето мнение е относно тема за която личните ви знания са само частични и са база за вашето мнение . Някой друг с други преживявания или възгледи би си създал друг модел.
Същото и за онзи в количката - той само предполага медиите са тези които го правят да изглежда така сякаш той знае.
# 10 496
29 ян. 2015, 12:40 ч.
Животът е енергия. Нормален е въпросът, къде отива тази енергия.
Виж целия пост
# 10 497
29 ян. 2015, 12:50 ч.
причините за виждане на това-онова вече съм ги изброила - когато една мозъчна тъкан страда, то тя не функционира нормално. А щом не функционира нормално, са възможни всякакви зрителни, слухови, моторни, емоционални и каквито щеш усещания, но те са само в главата. Но това не ги прави истински. Да не говорим, ако се получат микроуврежданя на мозъчната тъкан, съвсем са вероятни изменения и в усещанията и поведението. Субективните преживявания не са обективни, така да се каже. Изживяванията на един идндивид, особено в такова експремно състояние, не могат да бъдат пренасяни и абсолютизирани като "истина".
Е, как къде отива тази енергия! Къде отива енергията, когато умре едно животно? Пак отива в материя, също както и човек като умре - в следващата материя - както се казва по филмите "прах при праха, кал при калта". Енергията е материя, тя не щъка ей така, нематериално!
Виж целия пост
Е, как къде отива тази енергия! Къде отива енергията, когато умре едно животно? Пак отива в материя, също както и човек като умре - в следващата материя - както се казва по филмите "прах при праха, кал при калта". Енергията е материя, тя не щъка ей така, нематериално!
# 10 498
29 ян. 2015, 12:55 ч.
Ей сега направих един тест във ФБ на тема минал живот - е, кралица съм била, разбира се
Виж целия пост
# 10 499
29 ян. 2015, 13:13 ч.
В рамките на Вселената не си я представям изобщо
. Има начало, има и край. Времето е започнало с Големият взрив, преди това не е имало време 
. Какво ли ще стане с безкрайността, когато Вселената умре ?
Виж целия пост
А как си представяте безкрайността? Ето, това е нещо, което (уж) знаем със сигурност, че е факт, но пак не можем да го осмислим.
В рамките на Вселената не си я представям изобщо
. Има начало, има и край. Времето е започнало с Големият взрив, преди това не е имало време . Какво ли ще стане с безкрайността, когато Вселената умре ? Препоръчани теми