Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 10 606
1 фев. 2015, 19:17 ч.
Хубава работа! Не можеш да дадеш смислено обяснение на своите твърдения, пък изкарваш приказки били глупости! Не аз твърдях нещо за смъртта, а ти! Щом твърдиш нещо - обясняваш, за да те разберат хората!
Виж целия пост
# 10 607
1 фев. 2015, 19:20 ч.
Какво за смъртта. Идва и си отива. Какво искаш да знаеш. И не, не е край.
Виж целия пост
# 10 608
1 фев. 2015, 19:21 ч.
Добре де - мен от смъртта не ме е страх!
Но ме е страх да шофирам !
Това е лично светоусещане .
Как може някой да те убеди виртуално в чувствата си ?
Или те е страх или не , дали е смърт или нещо друго - за мен няма разлика .
Виж целия пост
Но ме е страх да шофирам !
Това е лично светоусещане .
Как може някой да те убеди виртуално в чувствата си ?
Или те е страх или не , дали е смърт или нещо друго - за мен няма разлика .
# 10 609
1 фев. 2015, 19:22 ч.
Искам да ми отговориш на въпроса "защо"! Да развиеш тезата. Дотук си на заглавието.
Виж целия пост
Какво за смъртта. Идва и си отива. Какво искаш да знаеш. И не, не е край.
Искам да ми отговориш на въпроса "защо"! Да развиеш тезата. Дотук си на заглавието.
# 10 610
1 фев. 2015, 19:23 ч.
Кажи какво си преживяла, стига разтягай локуми, че вече е смешно.
Виж целия пост
# 10 611
1 фев. 2015, 19:23 ч.
Страховете ви са си ваш проблем. И мен ме е страх от мн неща, ама какво от това. Казвам само, че човек живял земния си живот достойно не се страхува да умре. Не се страхува от смъртта.
Виж целия пост
# 10 612
1 фев. 2015, 19:26 ч.
Искам да ми отговориш на въпроса "защо"! Да развиеш тезата. Дотук си на заглавието.
Искаш да знаеш защо хората умират ли. Защото трябва. Това е. Телата са тленни, уроците вечни. Умувай. Ако можеш.
Виж целия пост
Какво за смъртта. Идва и си отива. Какво искаш да знаеш. И не, не е край.
Искам да ми отговориш на въпроса "защо"! Да развиеш тезата. Дотук си на заглавието.
Искаш да знаеш защо хората умират ли. Защото трябва. Това е. Телата са тленни, уроците вечни. Умувай. Ако можеш.
# 10 613
1 фев. 2015, 19:27 ч.
И аз те питам защо ти е толкова важно да знаеш, ама мълчиш. Да не си решила да отскочиш до отвъдното?
Още повече, когато му нямаш грам доверие.
Виж целия пост
Искам да ми отговориш на въпроса "защо"! Да развиеш тезата. Дотук си на заглавието.
Как може някой да те убеди виртуално в чувствата си ?
Още повече, когато му нямаш грам доверие.
# 10 614
1 фев. 2015, 19:29 ч.
Виждам, че пак сте на път да се скарате. Най-напред това, което боли, е животът , образно казано. Като спре да боли, вече не е страшно. Изчезнали са тегобите за тялото, а това не може да е страшно.
Що се отнася до чисто човешкия страх от смъртта, той също е от арсенала на живота. Всеки човек се страхува или поне тревожи от мисълта, че няма да го има. Но когато смъртта дойде съвсем близо, настъпва нещо, на което му казват мисля разширяване на съзнанието или нещо такова. Общо взето започваш на разбираш неща, които до тогава не си. Разбираш, че няма нужда да се страхуваш от края, глупаво е. Просто няма край, само друг етап, това е чувството, което обзема всеки, който има повече време преди да напусне състоянието живот и да мине към състоянието смърт. Почти всички присъстват на момента, когато Духът се подготвя да напусне тялото и неговото, нека го наречем движение/действие/, се улавя от този, който си отива. Тогава става ясно, че краят е само за тук и за този живот. Има и внезапна смърт и тогава няма време за осъзнаване на нищо. Аз си мисля понякога, че всеки е минал и през двете възможности.
П.П. Извинявам се, че се хванах за този пост, но така се получи. Айде стига скандали повече
Виж целия пост
Какво ще означава "страшно е да умреш"?
Страшно като да осъзнаваш, че смъртта е близо и да изпитваш чисто човешки страх от края и безвъзвратността, или страшно като болезнена смърт?
Страшно като да осъзнаваш, че смъртта е близо и да изпитваш чисто човешки страх от края и безвъзвратността, или страшно като болезнена смърт?
Виждам, че пак сте на път да се скарате. Най-напред това, което боли, е животът , образно казано. Като спре да боли, вече не е страшно. Изчезнали са тегобите за тялото, а това не може да е страшно.
Що се отнася до чисто човешкия страх от смъртта, той също е от арсенала на живота. Всеки човек се страхува или поне тревожи от мисълта, че няма да го има. Но когато смъртта дойде съвсем близо, настъпва нещо, на което му казват мисля разширяване на съзнанието или нещо такова. Общо взето започваш на разбираш неща, които до тогава не си. Разбираш, че няма нужда да се страхуваш от края, глупаво е. Просто няма край, само друг етап, това е чувството, което обзема всеки, който има повече време преди да напусне състоянието живот и да мине към състоянието смърт. Почти всички присъстват на момента, когато Духът се подготвя да напусне тялото и неговото, нека го наречем движение/действие/, се улавя от този, който си отива. Тогава става ясно, че краят е само за тук и за този живот. Има и внезапна смърт и тогава няма време за осъзнаване на нищо. Аз си мисля понякога, че всеки е минал и през двете възможности.
П.П. Извинявам се, че се хванах за този пост, но така се получи. Айде стига скандали повече
# 10 615
1 фев. 2015, 19:33 ч.
Смъртта не е болезнена, може би края на живота е болзнен за тленното, до момента в който осъзнае, че края не е край. Нищо не свършва докато не свърши.
Виж целия пост
# 10 616
1 фев. 2015, 19:49 ч.
И аз те питам защо ти е толкова важно да знаеш, ама мълчиш. Да не си решила да отскочиш до отвъдното?
Още повече, когато му нямаш грам доверие.
Защото тя твърди нещо и аз искам да ми обясни какво има предвид. Дори да обясни чувствата си, ок! Но да обясни. А тя не обяснява. Е, аз да гадая ли?
Ето, го на, и последното - нищо не свършвало, докато не свърши! Празни приказки.
Виж целия пост
Искам да ми отговориш на въпроса "защо"! Да развиеш тезата. Дотук си на заглавието.
Как може някой да те убеди виртуално в чувствата си ?
Още повече, когато му нямаш грам доверие.
Защото тя твърди нещо и аз искам да ми обясни какво има предвид. Дори да обясни чувствата си, ок! Но да обясни. А тя не обяснява. Е, аз да гадая ли?
Ето, го на, и последното - нищо не свършвало, докато не свърши! Празни приказки.
# 10 617
1 фев. 2015, 19:50 ч.
Кой край не е край, смъртта ли?
И ти си го осъзнала?
Харесва ли ти да си център на внимание и нарочно ли не даваш смислени отговори за да може да те питаме до безкрайност?
Един аргументиран отговор не си дала, всички са недомлъвки, отговори като "глупости на търкалета, което е присъщо за дете или пиянка и неопределеното не знам, но е така. А откъде научи, че е така, сто пъти те попитахме, правиш се на интересна и нищо повече.
Аз приемам, че се лигавиш и че нищо не знаеш, друго обяснение нямам.
Виж целия пост
Смъртта не е болезнена, може би края на живота е болзнен за тленното, до момента в който осъзнае, че края не е край. Нищо не свършва докато не свърши.
И ти си го осъзнала?
Харесва ли ти да си център на внимание и нарочно ли не даваш смислени отговори за да може да те питаме до безкрайност?
Един аргументиран отговор не си дала, всички са недомлъвки, отговори като "глупости на търкалета, което е присъщо за дете или пиянка и неопределеното не знам, но е така. А откъде научи, че е така, сто пъти те попитахме, правиш се на интересна и нищо повече.
Аз приемам, че се лигавиш и че нищо не знаеш, друго обяснение нямам.
# 10 618
1 фев. 2015, 20:00 ч.
Аз бих казала, че пред смъртта е по-вероятно да настъпва стесняване на съзнанието, а не разширяване.
Добре, де, Ън, това всичкото, което описваш, кой го казва, да не би да е възкръснал? Ако има съзнание да го разказва от първо лице, то няма как да е бил умрял, защото смъртта настъпва в мозъка - на него му се дръпва шалтера. Щом описва, значи нищо не е напускало тялото му, а мозъкът си е функционирал.
Виждам, че се смесва емоционалното и вярата с рационалното. Лично аз по тези въпроси като смъртта и живота, държа двете неща разделени. Емоционално може да вярвам в душата и т-н., но рационално съм в мозъка. Вярата като преживяване е защитна реакция, за да преживеем по някакъв начин смъртта като крайна случка в живота, за да не се побъркаме.
Виж целия пост
Добре, де, Ън, това всичкото, което описваш, кой го казва, да не би да е възкръснал? Ако има съзнание да го разказва от първо лице, то няма как да е бил умрял, защото смъртта настъпва в мозъка - на него му се дръпва шалтера. Щом описва, значи нищо не е напускало тялото му, а мозъкът си е функционирал.
Виждам, че се смесва емоционалното и вярата с рационалното. Лично аз по тези въпроси като смъртта и живота, държа двете неща разделени. Емоционално може да вярвам в душата и т-н., но рационално съм в мозъка. Вярата като преживяване е защитна реакция, за да преживеем по някакъв начин смъртта като крайна случка в живота, за да не се побъркаме.
# 10 619
1 фев. 2015, 20:13 ч.
Е, нали ви отговорих. За вас няма смислени отговори. За вас има само да и не. Ами не е, само да и не. И да не разбирате, все някога ще разберете. Какво значи да се правя на интересна, пред кого, пред теб Лиляна и пред Андариел, айде, моля ви се, вие па съвсем се взехте на сериозно, ох 
, чакай, още се смея 
, та, за какво говорихме, а, да за смъртта. Та, така.
ПП Извън протокола, станах ви интересна все пак, нали. И да отричате, постовете ви са факт. Факт на интерес.
Виж целия пост
, чакай, още се смея , та, за какво говорихме, а, да за смъртта. Та, така.ПП Извън протокола, станах ви интересна все пак, нали. И да отричате, постовете ви са факт. Факт на интерес.
Препоръчани теми