Какво има след смъртта?

Ама чакай ся..Онези дето са описани в религиите и митовете все нещо искат!И те са си реални персонажи..Кат почнех от Яхвето,та стигнеш до Зевс..Все отбор юнаци-комплексари..

Да припомням ли божите заповеди?

А аз,че искам,искам..То на мен туй ми е работата дет се вика..Да искам..Да се уча да искам да съществувам по своя воля,а не нечия друга угода..

Иначе Абсолюта/0-лата,нищо не иска..То просто Е.

Да, припомни моля десетте Божи заповеди.    Какво те притеснява в тях? Кое ни е трудно да го правим? По какъв начин ни ощетява спазването им? Аз ги приемам като правилник, по който да живеем, така че да не си вредим едни на други, и да не вредим на самите себе си.

Имам един въпрос към теб: Би ли искал (искала) да има справедливост в света, в който живеем? Или всеки е свободен да прави каквото си иска? Накривял си ми - отивам и те убивам, щот не ме кефиш - не ме е страх от Бог, не ми пука от нищо, защото Абсолюта нищо не иска и нищо не очаква от мен. Няма кой да ме съди, пред никого не отговарям за постъпките си...

Когато говорим за страх от Бога, не значи непременно, че трябва да се страхуваме от наказанието му. Да се страхуваме така, както детето се страхува от гнева на баща си, когато постъпва зле, защото ще го огорчим и разочароваме, сами ще се отдалечим от Този, който единствен ни обича и се грижи за нас наистина, а не както роба се страхува от господаря си.

Ти живееш в/с това Е. Всяко твое действие, бездействие, мисъл .... "бъркат в енергийното поле". Защо мислиш, че то не реагира? Или понеже Е, има разум, ще коригира всичките ни глупости? Ти вярваш в причинноследствените връзки, няма как нашия избор /пък бил той и съвсем свободен/ да не дава отражение някъде, включително и в Е.
Когото станеш СЪМ, ще разбереш Е достатъчно и ще се получи синхрон. Как обаче се става СЪМ?

  Най вероятно Съм е Абсолютът. Останалите взаимодействия предизвикват само потенциална енергия в движението към хармония, която повишава общото ниво. Не знам защо, но сигурно това е целта - повече Енергия.

А може ли да не те е страх от Бог и пак да не убиваш, крадеш, изневеряваш и т.н.? Такава опция допуска ли се? Защото аз съм убедена, че тези, които не ги правят, последната причина е Бог. Обикновено е липсата на нужда (причина) и емпатията, и т.н. вече лични причини.

Ами добре..

Ето какво заповядва"любящият" ни бог..Забалежи,първите са това..И всичките са ориентирани в насаждането на култ и страх към "него"/кой каза,че е в мъжко род изобщо!?!??/

[20:2] Аз съм Господ, Бог твой
[20:3] да нямаш други богове, освен Мене.
[20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
[20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,
[20:6] и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
[20:7] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.


Извинявай,ма тази работа с наказанията не съм я измислила аз,както виждаш..Оня от библията дава тон за песен,щото той дава пример за съдене и наказание!
Малко като си възпитаваш детето да не пуши никога,че е вредно за здравето,но ти самата да му чадиш по кутия дневно над главата..

Тва в отговор на въпроса ти за справедливост..

И понеже знам,че нямам достъп до цялата картина,а само до отделни фрагменти,затова и не се наемам да определям кое е справедливо и кое не.
Опитвам се да приема всичко такова каквото е,без да го съдя.
Което не значи,че не резистирам,ако съм под заплаха.
Напротив..Точно тогава впрягам,целия отрицателен ресурс/енергия/ който имам у себе си,защото той е наличен,не за да съди и отмъщава,а за да оцеляваш.
Извинявай,ма ако някой ме атакува с нож,аз колкото и любов да му еманирам,колкото и молитви да съумея да кажа,не приложа ли физическо действие,ще съм просто овца на заколение,умряла чакайки нейния бог да  я спаси..

Малко като във вица за Иванчо..
–Тате,леля що още си няма бебе?
-Ами щъркела не и донесъл,сине..
-Е,така и се пада,щом чака на щъркела


Маги,искам да те питам като родител..Ти тва ли беше първото на което научи детето си?Да те боготвори и да се страхува от теб,или ти го боготвореше и се страхуваше за него..?
Като го наказваш,давиш ли го във ваната/потопа/?Пъхаш ли го във фурната?/Содом и Гомор/

Именно!

Не поради страх от наказание,това си фалш/богобоязън
Поради вътрешното кредо,трябва да не крадеш,убиваш,насилваш и т.н.

Да,но това касае матриците/сътвореното..
Хаоса не го брига..Той си се обогатява с всичко налично..А Хаоса/Абсолюта е 0-лата,не Мирозданието

Мирозданието/полето в което важат причинно следствените връзки/е проявена матрица/математическо уравнение,нещо което е съвсем различно от 0../но произхожда и се съдържа в нея/
За това казват,че Вселената/ите, е като балон/матрица/,който плува във вакум/0/

Веднага ти отговарям: естествено, че очаквам от детето ми да ме възприема като единствен родител, просто защото това е така. То има свободата да ми каже: до днес ти ми беше родител, от утре не те признавам за такъв, а тази златна статуетка ще ми бъде вече родител, на нея ще се моля, нея ще обичам, на нея ще се надявам, а на теб ти обръщам гръб, не желая помощта ти, не желая благословията ти - и съответно да си понесе последиците на своя избор - това означава заповедите: "Да нямаш друг бог освен мен" и "Не си прави кумири от нищо, което е на земята и на небето, не му се моли и пр...". Относно заповедта "Не споменавай напразно Божието име" - всеки знае какво е да благоговееш пред родителите и и да ги уважаваш, не им търкаляш имената за щяло и нещяло, нали - за същото уважение и към Божието име става въпрос и тук.

А дали си наказвам децата - наказвам ги, разбира се, за да ги възпитам, защото ги обичам и не ми е безразлично тяхното бъдеще, защото ако аз не ги накажа сега с малко, за да се научат кое е правилно и кое не, утре животът ще ги наказва с много и тогава няма да мога да им помогна, но ще страдам заради тяхното страдание.

Защо имам страх от Бога (в най-положителния смисъл на думата) - защото той държи животът ми в ръцете си, нищо извън неговата воля не може да се случи, една стискам душата си в зъбите си, всичко може да ми отнеме живота, всичко и всеки е в състояние да ми навреди, ако той не ме пази. Той дава и той взима, аз съм едно нищо. Докато не го осъзнаем това, няма и да разберем какво значи страх Божи и ще се пенявим насреща му, а той ще ни търпи, защото сме му деца, макар и непослушни, и неблагодарни, и безсмислено горделиви и накрая всеки ще си получи, каквото е търсил и никой няма да ни е виновен.

Спазването на 10-те Божи заповеди прилича на следното: представете си, че е същото като да се спазва (или не) Закон за движение по пътищата. Ако искам, ще го спазвам, ако искам - няма. Ама като не го спазвам, стават произшествия, умират хора, страдат и виновни, и невинни, влиза се в затвора заради последиците от неспазването им, оплакваме близките си, които безвъзвратно са си отишли. Когато един от нас не спазва закона - страдат много около него - и той самият, и потърпевшите от действията ни.

Когато казвам на детето ми: "Не пипай в огъня, защото ще се изгориш" - аз ли го наказвам, когато не ме послуша и въпреки предупреждението ми пипа там, или просто огънят е опасен и причинява болка. Предупредено ли е - да, предупредено е, кой е виновен за последиците после - аз трябваше да направя огънят непарещ може би или детето да се вслуша в съвета ни, който съвет го даваме с любов и с единственото желание да го предпазим от страданието. Имаме закон, имаме и свободната воля да го спазваме или да не го спазваме, и да си носим последиците от нашето решение.

А темата не е за Бог.

Може, разбира се, но това една инерция, която от поколение на поколение все повече се губи. Ако за родителите ни е било немислимо да изневерят или да откраднат, вече на децата им не е толкова немислимо - изневярата, кражбата, лъжата, завистта станаха част от живота ни, вече се изчервяваме, когато казваме истината, а не когато лъжем - дотолкова свикнахме с лъжата. Ако за родителите ни беше въпрос на чест да бъдат почтени и честни, от поколение на поколение това се размива - честността и скромността не са на почит, а тези хора, които притежават тези качества, са смятани за балъци. И наистина: ако никой няма да ни съди, ако никой няма да ни въздаде според делата ни, защо да бъдем честни и добри? Защо? Кой ще ни каже "браво"? Много по-изгодно е да бъдем нечестни и груби едни към други - нали няма пред кого да отговаряме после, няма кой да въздаде несправедливост, а да се прави добро си е чиста загуба на време, защото хората по принцип са неблагодарни. Нали всеки от нас в себе си вярва и се надява, че ако бъде ограбен или ощетен по някакъв начин, злодеят ще си получи заслуженото някак си. Обичаме да казваме "Господ бави, но не забравя", нали? На кого се надяваме в този случай? Кой е този, който ще накаже извършената към нас несправедливост?

Да, Лили, темата не е за Бог, но засягайки тезата за живота след смъртта, няма как да не стигнем и до това. Това е съществена част от нещата. Няма задгробен живот - няма Бог, има задгробен живот - как тогава е устроен той и какво ни чака след телесната ни смърт и как да се подготвим за заминаването ни там, откъдето няма да се върнем вече.

  Възможностите не се изчерват с задгробен живот с Бог или пък край без продължения. Има и други възможности. По скоро може да се разглежда има ли в нас, нещо повече от материя и химия, и тази част самостоятелна ли е или се свързва с по-голяма идея.

Чувала съм, че добрите, отивали в РАЯ. Лошите, където си пожелаят. Дали е вярно?

  Почва се от там, кой казва кой е добър и кой лош.