Какво има след смъртта?

Аз периодично проверявам резултатите от проучването AWARE на д-р Сам Парниа. Който не е запознат, в проучването участват 25 университетски болници по света (някъде бях чела, че в последствие са добавени още) и един от експериментите, които провеждат, е в реанимационните зали да поставят картини, които са видими само отгоре. Официално е признато съществуването на Преживявания, Близки до Смъртта. Науката е отговорила на повечето въпроси и донякъде обяснява защо пациентите съобщават за тунел, през който минават, описват тялото си, гледано отгоре и други картини и усещания. Чела съм много теории - за недостига на кислород, за повишаването концентрацията на въглероден диоксид в кръвта, за отделянето на медиатори, които водят до халюцинации, чела съм и логични доводи против тези теории. Д-р Сам Парниа твърди, че по времето, когато пациентите виждат тези картини, липсва мозъчна активност и това провокира интересът му към по-задълбочени проучвания - ако липсва мозъчна активност, тогава как може да се обяснят халюцинациите. Чела съм литература, където наистина се споменава, че по време на тези състояния, електроенцефалографът не отчита мозъчна дейност. Обаче някъде попаднах на мнение, че с въвеждането на ПЕТ-скенера, се оказало, че има минимална мозъчна активност. Последното е само мнение, което съм прочела, не открих някъде официално да е представено.
И така, резултатите от три годишното проучване, трябваше да са готови в края на миналата година. Но още не са обявени. Аз все имам чувството, че ще излезе информация, че никой, от преживелите ПБС не е могъл да опише скритите картини. Това, според вас би ли означавало категорично, че няма живот след смъртта?

Разбира се, че не. Несериозно е да се приема за чиста монета единствено и само изнесените заключения на учените. Особено, при положение, че в по-голямата си част са липсващи.

Един ден(макар че надали ще е ден, не и това, с което го свързваме), ще разберем какво има след смъртта.
Зелен дух като липсва мозъчна дейност, как ще разбера, че съм умряла?

На съзнанието не му трябва"мозък".Винаги съм си"мислел",че смъртта е като внезапно събуждане и всъщност усещането е за повече живот от когато и да било.

Няма живот след смъртта. Може да има някаква форма на съществуване на "божествената искра", но то не е живот.

Ти направо закри темата . С душата си, предполагам, ще разбереш. Тя не "ползва" мозък, за да мисли.

Тогава след като не знаем какво е смъртта защо всички толкова се страхуваме от нея?
И хубаво, ама...как ще разбера, че съм се събудила, ако това не е изживяване на тялото, ако няма мозъчни вълни, нито сетива, които да регистрират това?
'Кафе с мед' бях чела, че душата имала очи, сега пък чувам, че мозък няма...ние нямаме друга реалност, освен тази, дирижирана от мозъчните ни вълни...хич не знам душата какво е, някакъв свръх Аз сигурно.
Значи - умирам (пълна със самосъжаление, хич не ми се умира!) и отпадат всички сетива, социалната личност, егото, тялото, идеите ми, мисленето ми, изобщо всичко, което идентифицирам със себе си тук на земята. И остава нещо...душа. Ама то какво е?

Не всички непременно се страхуват от смъртта. Аз например, що се касае до мен самата, се тормозя по-скоро от евентуални предшестващи болести и неприятности, а не от самата смърт.
За близките ми хора, разбира се, чувствам нещата различно.

Винаги съм се чудел, как човек е способен да си измисля такива простотии и от къде и на какво основание продължава да го твърди и върти, като дефектна плоча.Вярно е, че хората си нямаме и понятие от много неща, но това не ни дава право да заместваме необяснимото с глупости и небивалици, които ако ви накарам да докажете с нещо. няма да можете

И според мен никой не може да ги опише, просто защото преживяванията не са реални. Но то това не е и окончателна смърт, така че все още нищо не означава. Категорични заключения- едва след като умрем и лично се убедим.

Я бе...не се страхуваш. Я си представи живота на точно тези близки хора. Но без теб.

Това е друго, инстинкт за самосъхранение. Всяко живо същество не иска да умре, но понеже ние сме и разумни, този инстинкт се е изкривил до подобни измислици. Не е ли парадокс, че точно този мозък, който "няма съзнание" се опитва да се самосъхрани измисляйки си фантазии за живот след смъртта. Докато газелата бяга от лъва, ние бягаме от реалността, и това е особено странно, как отричаме влиянието на мозъка във всичко това. Омагьосан кръг, разумни същества, на които инстинкта за самосъхранение е толкова силен, именно заради разума ни, а го отричаме, за да се опазим "живи" след като умрем.

Мда, живеем като безсмъртни, това е само опит да се избяга от факта, че не сме вечни. Само като погледнеш колко хипотези има за оттатък - идеята за рая и за ада, за прераждането, за безсмъртието на душата - всичко това е продуктирано от мозъка ни. Защото се страхуваме и не можем да приемем, че един ден Game over

Ми а де?И аз тва се чудя ...Има религии в които когато се роди дете,плачат и скърбят(поредната душа слязла в"затвора"на Земята)и се радват и празнуват когато някой си отиде.Дали са много прости,или извратени?

П.П.След смъртта не отпадат нито идеи,нито мисли.Виж идентификацията със личността тук,бива разградена,но това не значи,че споменът и извлечените ползи от съответнят живот,биват изтрити от мемори стика на душата.Напротив.

Ами отговорът се съдържа във въпроса ти - защото не знаем какво е смъртта. Непознатото плаши.