Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 2 895
30 юли 2012, 18:23 ч.
Ами просто, че отива на небето, като звездичка. Без да намесваш Исус и ангелите.
Виж целия пост
# 2 896
30 юли 2012, 18:33 ч.
Аз съм обяснила, че различните хора имат различни вярвания по този въпрос. Аз нямам отговор, но съм сигурна в това, че починалите вече не страдат и нищо не ги боли. Това ги устройва на този етап.
Като беше малка щерката ми вика един ден "искам да видя стълбата, дето води в небето". Питам я каква е тая стълба, а тя "ами нали като умрат хората се качват на небето по стълба".
Виж целия пост
Като беше малка щерката ми вика един ден "искам да видя стълбата, дето води в небето". Питам я каква е тая стълба, а тя "ами нали като умрат хората се качват на небето по стълба".
# 2 897
30 юли 2012, 18:37 ч.
Хексе, и аз точно това казвам, обаче той вечер гледа небето и започва: виж колко много умрели хора, те сега какво правят, аз като отида там какво ще правя, кажи им, че не искам да ходя...
Реди, твоето обяснение си е най-разумното, опитах първо с него, но не ме разбира - за него нещо трябва задължително да се случва и починалите задължително трябва да "правят" нещо някъде
Виж целия пост
Реди, твоето обяснение си е най-разумното, опитах първо с него, но не ме разбира - за него нещо трябва задължително да се случва и починалите задължително трябва да "правят" нещо някъде
# 2 899
30 юли 2012, 19:06 ч.
Ами може да си спести частта със звездичката. идеята е, че остават да ни гледат "отгоре", т.е. не ги губим напълно.
Виж целия пост
# 2 900
30 юли 2012, 19:08 ч.
Ами именно. Затова все по-често си мисля, че универсална истина просто няма. За каквото и да било. Колкото хора и мисли - толкова истини.
Луна и грош, твоето дете е както аз бях като малка - минах през период, в който всяка вечер тихо си плачех за мама, баба и дядо, които един ден ще умрат. Не всички деца минават през тия драми. Отминава това, а пък и никакви обяснения май не ми помогнаха. Опитай се да му втълпиш, че имате още мноооого години заедно, а дотогава може би ще знаете отговора на този въпрос и той изобщо няма да е страшен....нещо такова.
Виж целия пост
Да, обаче ние всичко си тълкуваме според нашата мисъл.
Луна и грош, твоето дете е както аз бях като малка - минах през период, в който всяка вечер тихо си плачех за мама, баба и дядо, които един ден ще умрат. Не всички деца минават през тия драми. Отминава това, а пък и никакви обяснения май не ми помогнаха. Опитай се да му втълпиш, че имате още мноооого години заедно, а дотогава може би ще знаете отговора на този въпрос и той изобщо няма да е страшен....нещо такова.
# 2 901
30 юли 2012, 19:10 ч.
Ами именно. Затова все по-често си мисля, че универсална истина просто няма. За каквото и да било. Колкото хора и мисли - толкова истини.
Да, но децата не търпят "дупки", на тази възраст по-добре да си имат някакво задоволително обяснение, за да не се налага да си го изфантазират. За децата няма нищо по-ужасно да има родител, който не знае.
Виж целия пост
Да, обаче ние всичко си тълкуваме според нашата мисъл.
Да, но децата не търпят "дупки", на тази възраст по-добре да си имат някакво задоволително обяснение, за да не се налага да си го изфантазират. За децата няма нищо по-ужасно да има родител, който не знае.
# 2 902
30 юли 2012, 19:13 ч.
Хексе, това го писах по адрес на възрастните и предишните им коментари .
После допълних поста си.
Виж целия пост
. После допълних поста си.
# 2 903
30 юли 2012, 19:22 ч.
Определено е трудно да се даде подходящо обяснение на такова малко човече, което просто отказва да приеме мисълта, че всичко свършва след смъртта 
Явно е, че сам трябва да премине през осмислянето на нещата, иска ми се да му помогна по някакъв начин, обаче, за да не е така болезнено.
Виж целия пост
Явно е, че сам трябва да премине през осмислянето на нещата, иска ми се да му помогна по някакъв начин, обаче, за да не е така болезнено.
# 2 904
30 юли 2012, 19:29 ч.
Ами кажи му, че има вероятност смъртта да не е край на живота.
По-добре е да си пофантазира малко и да нагоди собствената си психика за собственото си обяснение, отколкото да го плашиш с абсолютен край, червеи и вечна раздяла с любимите хора. Не виждам нищо здравословно във втълпяването на тази истина в детската глава, особено пък при положение, че никак не е сигурно, че е истинската истина...
Преди няколко години имахме подобен разговор с 12 годишната ми дъщеря по този въпрос и аз й казах именно това - никой не знае какво има, но има такива и такива предположения, хипотези... Тогава тя се осмели да ми разкаже как като по-малка имала някакви приятелчета, които идвали нощем при нея да си играят. Имала чувството, че ги познава и са живели заедно, но не помнела кога и как. С времето започнала да се страхува и мислела, че това не е нормално и те престанали да идват. Помоли ме на никого да не казва, защото я било срам...
Не знам дали това си е било чиста детска фантазия или нещо друго; не знам дали отговорът ми е бил правилен или не, важното е, че никога не е плачела и не се е страхувала от смъртта, както бях аз като малка.
Виж целия пост
По-добре е да си пофантазира малко и да нагоди собствената си психика за собственото си обяснение, отколкото да го плашиш с абсолютен край, червеи и вечна раздяла с любимите хора. Не виждам нищо здравословно във втълпяването на тази истина в детската глава, особено пък при положение, че никак не е сигурно, че е истинската истина
...Преди няколко години имахме подобен разговор с 12 годишната ми дъщеря по този въпрос и аз й казах именно това - никой не знае какво има, но има такива и такива предположения, хипотези... Тогава тя се осмели да ми разкаже как като по-малка имала някакви приятелчета, които идвали нощем при нея да си играят. Имала чувството, че ги познава и са живели заедно, но не помнела кога и как. С времето започнала да се страхува и мислела, че това не е нормално и те престанали да идват. Помоли ме на никого да не казва, защото я било срам
...Не знам дали това си е било чиста детска фантазия или нещо друго; не знам дали отговорът ми е бил правилен или не, важното е, че никога не е плачела и не се е страхувала от смъртта, както бях аз като малка.
# 2 906
30 юли 2012, 20:19 ч.
То всъщност не е задължително да се умира. Граф Сен Жермен май не е пожелал. Ние у дома се успокояваме с него.
Виж целия пост
# 2 907
30 юли 2012, 20:30 ч.
Докато търсех кой е графа попаднах на това интересно четиво: Действителността: чиста илюзия (част 1)
Виж целия пост
# 2 908
30 юли 2012, 20:56 ч.
Интересно! Малко разяснения ще са от полза.
Виж целия пост
То всъщност не е задължително да се умира. Граф Сен Жермен май не е пожелал. Ние у дома се успокояваме с него.
Интересно! Малко разяснения ще са от полза.
# 2 909
30 юли 2012, 20:59 ч.
Напомни ми книгата "Другото име на илюзията- материя", според която материалният свят съществува само в нашето съзнание. Пространството и времето са само проекции в мозъка ни. Истинската действителност остава скрита отвъд сетивата ни. Всичко, което достига до съзнанието ни са електромагнитни вълни, трансформирани в образи. Физичните характеристики на предметите съществуват само в нашите представи и т.н. Ама като взе да се намесва Аллах зарязах книжката и не я дочетох.
Виж целия пост
Докато търсех кой е графа попаднах на това интересно четиво: Действителността: чиста илюзия (част 1)
Препоръчани теми