Какво има след смъртта?

Вирусите са толкова идеални (симетрични, пропорционални), че като нищо може да се окажат човешко творение.  Нищо в природата не е чак толкова идеално.

    бих заложила на обратното.
Вирусите са наистина много интересен феномен.

Ще изчезне изобщо представата за цвят, като няма с какво да сравниш един цвят, тогава как ще знаеш какъв е? В този смисъл какво е белият цвят, по-скоро не цвят, а отсъствие на всички други цветове, което предполага и наличието на всеки от другите. А ние сме хора с ум, тоест ограничени сме, значи ни трябва определеност, като бялото и черното. По тази логика добро и зло и всички други корелации....

Да ще споделя, защото може би някои от вас ще доживеят да разберат дали съм права, повечето сте доста млади.
Та, изчетох всичко, което намерих за автоимунните болести, и накратко медицината знае това: отключват се по неизвестна причина, имат скрит период, когато болестта работи, но болния не знае, открива се в този период случайно при изследвания или операция. Не може да се направи нищо, защото болестта вече се е отключила, а засега никой не знае как се заключва. Смятат, че не може да се предвиди кой ще се разболее и затова превенция няма. Смята се, че това е вътрешно клетъчна инфекция и по тази причина не може да се лекува почти никоя от тях(те са към 80)
Аз обаче не съм съгласна. Мисля, че борбата с тях не е безнадеждна, както се твърди. Тялото ни знае, че ще се разболеем много преди болестта да се отключи и често праща сигнали на съзнанието. Информацията е в нас и имаме години, преди наистина да отключим болестта, достатъчно, за да може медицината да направи нещо.
Открих го като се върнах назад във времето, много преди да се разболея. Но тогава бях млада и енергична, къде ще ми хрумне да обръщам внимание на глупости(по тогавашните ми схващания). А тялото ми отчаяно се мъчеше да ми подскаже, че нещо лошо ще става. Сънувах натрапчив, непрекъснато повтарящ се сън- падаха ми зъбите. Тогава изобщо не знаех как тълкуват хората този сън и не обърнах внимание. След като доста време нехаех по въпроса, сънят се промени и стана съвсем драматичен. Започнах да сънувам, че излизам от къщи и чак вън виждам, че надолу не съм облечена с пола или панталон, а около кръста ми е завит един мръсен парцал, по който ясно личат следи от големи петна кръв. Този сън ме стресна, зачудих се какво да правя, но ми се видя малоумно да разпитвам и да се опитвам да се предпазвам от някаква мнима опасност и накрая нищо не направих. Около 2 години след това отключих гадната болест, а още 4 години по-късно изпаднах в криза, от която едва се измъкнах.
Изводът ми е този- тялото ни има информация за болестта преди тя да се отключи, и дори понякога предава информация за това на съзнанието, а това значи, че може да бъде засечена по някакъв начин, ако медицината впрегне възможностите си. Може би ще се намерят лесно начини болестите никога да не се отключат. Струва ми се по-лесно, отколкото да се лекуват нелечими болести. Като си представя, че ракът е на същия принцип....мисля, че всякакви опити в тази насока са оправдани. Сигурна съм, че това е вярно, но не мога да го споделя пред никого, защото ще ми се смеят. не мисля освен това, че някой ще обърне внимание, за да се помисли по въпроса, но също така мисля, че някой ден това, което казвам, ще бъде практика, не просто нечие мнение. Едва ли ще доживея този ден, но ако някой е от късметлиите, ще си спомни може би, че го е чувал отдавна.

Пънки, и аз съм изкушена да пусна всичко на воля, имам чувството, че ще дишам много по-леко, ако пусна духа от бутилката. Но мисля разни неща....мисля, че излизането в съзнание няма да ми е първо по принцип. Само че насън е едно, в съзнание-още по-страшно. А аз се плаша от нещо насън, от това, което ме гони, а го забравям, щом отворя очи. То сигурно ще ме погне и наяве. Не ми трябва
Олях се!

Първото е абсолютно вярно.Което говори,че за да съществува едно понятие,то трябва да имаме и негов противовес.

Второто не е вярно.Бялото съдържа в себе си,целият хромови спектър.

Вероятно, но ние не го виждаме. Ако се замислиш на ниво първосигнално зрително възприятие- белотата не е цвят,  а липсата на нещо, веднага дава възможности на всичко друго, което го има. Ако улавяхме зрително целия спектър в белия, то това щеше да е основният цвят, който носи в себе си всички други.
П.П. Спомням си Х. Мелвил беше нарекъл белия цвят безцветен и всецветен. Мисля точно определение.

Аз съм го чувала това отдавна, не помня къде, май в някоя книга го четох.

Ън,не мери всичко с нашите човешки възприятия.Физическото триизмерно тяло,може и да не е развито до степен да уловя целият спектър,но това не значи пък,че спектъра се изчерпва с познатите нам хромови комбинации.Същото е и с вълните.
Какво е един цвят,ако не вълна/вибрация?Пречупване/преминаване на светлината през определена вибрация.



Но бялото в никакъв случай не е отсъствие.То е по-скоро..Алфа и Омега в цветовете

Не зная дали е излизане в астрала, но два пъти ми се е случвало да летя на сън, виждам всичко от високо и двата пъти се реех над уникално красиви места. А сутринта, когато трябваше да ставам се чувствах ужасно уморена.
При мен странни неща се случват основно в съня ми (обикновено сънищата ми показват предстоящи събития, които ще се случат от следващия ден до няколко месеца)... Смея да твърдя, че имам и изострена интуиция - колкото пъти не съм постъпила така, както усещам, че трябва да направя - толкова пъти съм сгрешила, имам и някакво вътрешно усещане за хората, и за това дали е уместно да се направи нещо или не (понякога в противоречие с логиката).....Ето и един конкретен случай:
Беше през лятото на 2003, аз - на студентска бригада в Англия. Една вечер, всички сме си легнали - 6 момичета бяхме в стаята - аз, още една българка и 4 рускини. Аз сякаш съм в полусънено състояние и съм се обърнала с лице към стената. По едно време сякаш вратата се отвори леко, една червенокоса жена влезе в стаята (много приличаше на една от супервайзорките) и сложи ръка на гърба ми. Не можех да мръдна и усещах някаква болка, не можех и да извикам - все едно бях парализирана и имах нещо в устата си. Съзнателно се опитвах да произнеса името на другото момиче от България (Мая се казва), но не можех...усещах само "м" да излиза от устата ми....След известно време тази жена изчезна и аз вече можех да се движа, но усещах болка все още......Явно Мая е чула, че се опитвам да кажа нещо, защото на другата сутрин ме пита дали си спомням нещо да се е случило вечерта.....разказах й за усещанията си... а тя ми каза  - "Нямаше никой в стаята, но ти сякаш се опитваше да кажеш името ми...."
Няколко дни по-късно въпросната супервайзорка (която беше българка, но останала от предишна студентска бригада в Англия) беше дошла в стаята ни и като ме видя на кое легло съм ми каза - "Когато аз дойдох в тази ферма, спях на същото това легло..."

Винаги съм се чудила на сънищата, как успяват да ни предупредят за случващото се. В повечето случай положителните послания успявам да осъществя. След сън спечелих 5 от тотото. Лошите послания за съжаление не успявам да предотвратя, само се сковавам от напрежение в очакване на лошото.

Да, Екси, съгласна съм, че може да е алфата и омегата от гледна точка на физиката(аз по физика съм гола водица ), но от гледна точка на невъораженото човешко око белотата е точно липса на цвят, защото ние това виждаме. Може би преминавайки през вибрацията на бялото, светлината мигновено пречупва целия спектър, но това не го виждаме и зрително не го научаваме. За да коригираме зрителната представа за отсъстие на цвят ни трябва друга наука и ако физиката ти е тъмна Индия, в бялото няма цвят.

Ако си спомниш когато и да е коя е книгата, влез и я напиши, моля. Искам да я потърся и да видя...

Аз нищо не схващам с тези цветове. От всичките тези обяснения, резултатът при мен е, че започнах да си нося златните пръстени.

В крайна сметка какво значение има цветът, според това как го възприема нашето око?
 То и тъмната материя не вижда, ама нея си я има.
И защо се разчита на физическите сетива за да се "види" и обясни нещо, което няма общо с физическите възприятия?

Много отдавна беше и няма шанс да се сетя, но ако ми попадне пак такава информация, ще те имам предвид
пп Трябва да видя дали пък не го пишеше Луиз Хей.

unadaptable, беше ми интересно да прочета извода, до който си стигнала. Още повече, че и аз страдам от автоимунно заболяване. Но според теб как човек може да се защити от болестта, ако знае, че ще се разболее?   Аз мисля, че е на стресова основа, а стресът е трудно да се избегне, но пък човек може да започне да прави нещо, с което да премахва стреса, знам ли. Мисля, че това би помогнало дори и след като заболяването се е отключило. Поне при мен външните прояви на болестта затихват, когато съм в спокоен период и се изострят, когато съм в стрес.
А като заговорихме за сънища, аз какъв странен сън сънувах - беше ми кошмарно докато го сънувах - ако ви кажа какви сънища ме спохождат... Сънувах, че детето ми е от друг мъж, а това няма как да е така, защото не съм спала с друг откакто съм с моя. Но не кой да е друг мъж, а един съфорумец, който по някаква причина се оказва един мъж от моето минало!   С този съфорумец не поддържаме никакви контакти, нито имам представа кой е и как изглежда, нито си пишем с него. Няма да казвам кой е съфорумеца ама такива сънища бяха тая нощ, разказаха ми играта... Много бях доволна като се събудих!  

И сега слушам тая мантра, за да се успокоя.  
http://www.youtube.com/watch?gl=GB&hl=en-GB&v=NPszteX0z7k

Трудно ми е да предположа със сигурност коя е причината. Знаеш, че дори медицината няма единно мнение, нищо още не са открили. Щом страдаш от такова заболяване, сигурно имаш своите виждания, ето ти моите: аз лично мисля, че причината за разболяването при всеки човек е различна и затова не могат да открият още коя е тя. Просто някой ден ще престанат да търся една причина, защото сигурно са 101. Аз слагам акцента не толкова на причината, колкото на възможната превенция. Представям си го така: медицината е успяла да стигне до там, че да знае как да разпознава сигналите, които тялото дава, когато ще се появява проблем. И знае как да го изолира, за да не се стигне до отключване на болестта. Може би са прави за някои от случаите, че е вътрешно клетъчна инфекция, но за повечето това не е вярно. При такава инфекция би трябвало да става заразяване на клетките от нещо-храна, вода, дори въздух, а организма няма начин да знае предварително това нещо. И тогава болестта ще се отключи, не може да се избегне. Но там, където причината е стресът, разни негативни натрупвания от сегашни или дори минали животи, могат да се засекат, според мен, преди отключването и евентуално да се предотвратят.
Автоимунните имат пряка връзка с психиката и е нормално да зависи от душевното състояние развитието на болестта.
П.П. сънят ти ме уби, браво на форумеца, колко е чевръст!

  Като цяло световната традиционната медицина се движи по скоро в посока на интересите на фармацевтичните гиганти, отколкото да търси наистина причини и методи за превенция. Но винаги е имало течения и опити в тази насока. Германската Нова Медицина претендира да се занимава с лечението от гледна точка на субективния фактор.
 Имам позната, която ми е разказвала,че преди над 25 години  е била в доста критично състояния с активно белодробно заболяване са я насочили в някаква болница в Бояна, където са работили с нея по непознати досега технологии и практики, които по-късно тя разпознава в методите на Силва.Години след това тя самата е практикуващ психолог и се занимава с подобни практики.