Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 6 375
11 авг. 2013, 15:18 ч.
А възможен ли е волеви контрол над хормоните?
По химичен път е доста лесно и сигурно, а волята не играе никаква роля.
Виж целия пост
Доколкото контролът над хормоните е и на волева основа, може да се приеме, че тялото зависи от душата, защото емоциите, мечтите и желанията определят енергията, която задвижва химията на тялото.
По химичен път е доста лесно и сигурно, а волята не играе никаква роля.
# 6 376
11 авг. 2013, 15:21 ч.
А възможен ли е волеви контрол над хормоните?
По химичен път е доста лесно и сигурно, а волята не играе никаква роля.
Съгласна, че волеви не е точната дума, но някой задейства химията. И този някой е свързан с нещо в нас. Може би душа.
Виж целия пост
А възможен ли е волеви контрол над хормоните?
По химичен път е доста лесно и сигурно, а волята не играе никаква роля.
# 6 377
11 авг. 2013, 15:22 ч.
Защо само? Смятам ги за важни, така както и мисленето.
Виж целия пост
Хексе , при всички случаи, ако има емоции и общуване след смъртта, то те са на друга честота. Нима идентифицираш себе си само с емоциите и социалните роли?
Защо само? Смятам ги за важни, така както и мисленето.
# 6 378
11 авг. 2013, 15:23 ч.
Персонален, мдам, другите 7 млрд ги дърпат други 7 млрд такива. А може и един да движи двама-трима, що не?
Само че може да не е нужно лично да оживява, може удобно да си седи в стола и да си ръчка клавиатурката. Тогава душата (ако този някой е душата) си е вечно жива и нита се ражда, нито преражда, става излишно да мислим какво отнася със себе си и какво губи от емоциите си.
А как ще раздвижи новия герой ли... ми както в игрите - избираш образ, залагаш му качества и го ръчкаш и хич не мислиш дали се тормози горкия.
Виж целия пост
Цитат
Кефиш! Сега да си представим онзи, дето играе на компютъра и ни дърпа конците....няма как един да дърпа конците на 7 млрд. Затова....този дето дърпа лично моите конци аз наричам душа. Моята душа(но спокойно мога да го определя и като персоналния ми Бог) И като й омръзна, ще си прибере инкарнацията и ще пусне друга. Ще се появи нов"герой". Добре, ама как ще накара този герой да оживее, за да го движи? Ми....ще трябва да слезе лично и да го раздвижи( прераждане), после ще си извади информацията, ще изтрие образа и ще пусне нов. Как ти се вижда?
Персонален, мдам, другите 7 млрд ги дърпат други 7 млрд такива. А може и един да движи двама-трима, що не? Само че може да не е нужно лично да оживява, може удобно да си седи в стола и да си ръчка клавиатурката. Тогава душата (ако този някой е душата) си е вечно жива и нита се ражда, нито преражда, става излишно да мислим какво отнася със себе си и какво губи от емоциите си.
А как ще раздвижи новия герой ли... ми както в игрите - избираш образ, залагаш му качества и го ръчкаш и хич не мислиш дали се тормози горкия
.
# 6 379
11 авг. 2013, 15:24 ч.
А възможен ли е волеви контрол над хормоните?
По химичен път е доста лесно и сигурно, а волята не играе никаква роля.
Съгласна, че волеви не е точната дума, но някой задейства химията. И този някой е свързан с нещо в нас. Може би душа.
Някои индийски йоги доколкото съм чела, могат волево да упражняват контрол на тялото си, дори сами да спират сърцата си, сигурно успяват да контролират и хормоните.
Виж целия пост
А възможен ли е волеви контрол над хормоните?
По химичен път е доста лесно и сигурно, а волята не играе никаква роля.
Някои индийски йоги доколкото съм чела, могат волево да упражняват контрол на тялото си, дори сами да спират сърцата си, сигурно успяват да контролират и хормоните.
# 6 380
11 авг. 2013, 15:26 ч.
Обаче...сега се сетих...ако сравним с компютърна игра от онези, дето си избираш един образ да си ти. Твоят герой на практика оживява, но го движиш ти, решенията са твои. А когато ти писне или играта се забатачи, го триеш и взимаш нов образ. В такъв случай душата не се преражда, а има един там горе да ни дърпа конците и ние сме той на практика, но само в играта му.
Няма нужда да ти дърпа конците. В 21 век сме, играчките са модерни, достатъчно е да напише добра програма, да ти зададе параметри и да те пусне във виртуалния свят. 
Виж целия пост
Обаче...сега се сетих...ако сравним с компютърна игра от онези, дето си избираш един образ да си ти. Твоят герой на практика оживява, но го движиш ти, решенията са твои. А когато ти писне или играта се забатачи, го триеш и взимаш нов образ. В такъв случай душата не се преражда, а има един там горе да ни дърпа конците и ние сме той на практика, но само в играта му.
Няма нужда да ти дърпа конците.
В 21 век сме, играчките са модерни, достатъчно е да напише добра програма, да ти зададе параметри и да те пусне във виртуалния свят.
# 6 381
11 авг. 2013, 15:27 ч.
Този някой спокойно може да е и външна намеса. Доколкото знам са правени такива опити. А според някои теории на конспирациите хич не само опити се правят, а реално се контролира населението.
Виж целия пост
Цитат
Съгласна, че волеви не е точната дума, но някой задейства химията. И този някой е свързан с нещо в нас. Може би душа.
# 6 382
11 авг. 2013, 15:28 ч.
Обаче...сега се сетих...ако сравним с компютърна игра от онези, дето си избираш един образ да си ти. Твоят герой на практика оживява, но го движиш ти, решенията са твои. А когато ти писне или играта се забатачи, го триеш и взимаш нов образ. В такъв случай душата не се преражда, а има един там горе да ни дърпа конците и ние сме той на практика, но само в играта му.
Няма нужда да ти дърпа конците. В 21 век сме, играчките са модерни, достатъчно е да напише добра програма, да ти зададе параметри и да те пусне във виртуалния свят.
Ахам
Виж целия пост
Обаче...сега се сетих...ако сравним с компютърна игра от онези, дето си избираш един образ да си ти. Твоят герой на практика оживява, но го движиш ти, решенията са твои. А когато ти писне или играта се забатачи, го триеш и взимаш нов образ. В такъв случай душата не се преражда, а има един там горе да ни дърпа конците и ние сме той на практика, но само в играта му.
Няма нужда да ти дърпа конците.
В 21 век сме, играчките са модерни, достатъчно е да напише добра програма, да ти зададе параметри и да те пусне във виртуалния свят.
# 6 383
11 авг. 2013, 15:29 ч.
Именно. Ако аз създавам играта и контролирам героя, то той ще е смъртен, иначе няма да ми е интересно да играя. Ще има n на брой животи, като супер Марио. Въпросът е кой е програмиста!
Асоциацията със скафандъра също е добра, поздравления.
Виж целия пост
Обаче...сега се сетих...ако сравним с компютърна игра от онези, дето си избираш един образ да си ти. Твоят герой на практика оживява, но го движиш ти, решенията са твои. А когато ти писне или играта се забатачи, го триеш и взимаш нов образ. В такъв случай душата не се преражда, а има един там горе да ни дърпа конците и ние сме той на практика, но само в играта му.
Асоциацията със скафандъра също е добра, поздравления.
# 6 384
11 авг. 2013, 15:35 ч.
В съвременното програмиране,тенденцията е обектът да има все по-голяма интелигентност и самостоятелност.
Виж целия пост
# 6 385
11 авг. 2013, 15:36 ч.
Персонален, мдам, другите 7 млрд ги дърпат други 7 млрд такива. А може и един да движи двама-трима, що не?
Само че може да не е нужно лично да оживява, може удобно да си седи в стола и да си ръчка клавиатурката. Тогава душата (ако този някой е душата) си е вечно жива и нита се ражда, нито преражда, става излишно да мислим какво отнася със себе си и какво губи от емоциите си.
А как ще раздвижи новия герой ли... ми както в игрите - избираш образ, залагаш му качества и го ръчкаш и хич не мислиш дали се тормози горкия.
ха-ха, много сладка работа, точно като за Бог, нали?
Само че....залага му качества, ръчка го безсърдечно, но какво му остава от играта? Само ядовете, че добичето не постига желаното най-често. Тази душа само ще наблюдава отстрани, а оттам опит не се добива. Ако лично слезе, ще види, че нещата за горкото добиче хич не са лесни, ще усети какво му е на него. Опит-личен и безценен. Хем го добиваш, хем е игра и ако сбъркаш фатално, триеш и почваш отначало. Душата ни използва мисля....е, грижи се и за нас, всеки иска да си завърши добре играта, но чак фатални последици за нея няма. Ние мислим фатално.
Виж целия пост
Цитат
Кефиш! Сега да си представим онзи, дето играе на компютъра и ни дърпа конците....няма как един да дърпа конците на 7 млрд. Затова....този дето дърпа лично моите конци аз наричам душа. Моята душа(но спокойно мога да го определя и като персоналния ми Бог) И като й омръзна, ще си прибере инкарнацията и ще пусне друга. Ще се появи нов"герой". Добре, ама как ще накара този герой да оживее, за да го движи? Ми....ще трябва да слезе лично и да го раздвижи( прераждане), после ще си извади информацията, ще изтрие образа и ще пусне нов. Как ти се вижда?
Персонален, мдам, другите 7 млрд ги дърпат други 7 млрд такива. А може и един да движи двама-трима, що не? Само че може да не е нужно лично да оживява, може удобно да си седи в стола и да си ръчка клавиатурката. Тогава душата (ако този някой е душата) си е вечно жива и нита се ражда, нито преражда, става излишно да мислим какво отнася със себе си и какво губи от емоциите си.
А как ще раздвижи новия герой ли... ми както в игрите - избираш образ, залагаш му качества и го ръчкаш и хич не мислиш дали се тормози горкия
. ха-ха, много сладка работа, точно като за Бог, нали?
Само че....залага му качества, ръчка го безсърдечно, но какво му остава от играта? Само ядовете, че добичето не постига желаното най-често.
Тази душа само ще наблюдава отстрани, а оттам опит не се добива. Ако лично слезе, ще види, че нещата за горкото добиче хич не са лесни, ще усети какво му е на него. Опит-личен и безценен. Хем го добиваш, хем е игра и ако сбъркаш фатално, триеш и почваш отначало. Душата ни използва мисля....е, грижи се и за нас, всеки иска да си завърши добре играта, но чак фатални последици за нея няма. Ние мислим фатално.
# 6 386
11 авг. 2013, 15:37 ч.
Смъртен ще е, но само в играта, защото всъщност ще съм аз и ще действам според това какво представлява моето аз. Всъщност той на практика не е жив, че да умира. А аз съм жива и го измислям.
Ми не...
С първия ще е провал, с втория ще е по-добре, със стотния ще е специалист. Ще губи играта и ще почва отначало докато постигне съвършенство. (Или се отегчи до смърт.). Ако изкара играта докрай, победил е, а щом е победил, получил е нужния опит.
Виж целия пост
Цитат
Именно. Ако аз създавам играта и контролирам героя, то той ще е смъртен, иначе няма да ми е интересно да играя. Ще има n на брой животи, като супер Марио. Въпросът е кой е програмиста!
Асоциацията със скафандъра също е добра, поздравления.
Асоциацията със скафандъра също е добра, поздравления.
Смъртен ще е, но само в играта, защото всъщност ще съм аз и ще действам според това какво представлява моето аз. Всъщност той на практика не е жив, че да умира. А аз съм жива и го измислям.
Цитат
Само ядовете, че добичето не постига желаното най-често. Тази душа само ще наблюдава отстрани, а оттам опит не се добива.
С първия ще е провал, с втория ще е по-добре, със стотния ще е специалист. Ще губи играта и ще почва отначало докато постигне съвършенство. (Или се отегчи до смърт
.). Ако изкара играта докрай, победил е, а щом е победил, получил е нужния опит.
# 6 387
11 авг. 2013, 15:38 ч.
Именно. Ако аз създавам играта и контролирам героя, то той ще е смъртен, иначе няма да ми е интересно да играя. Ще има n на брой животи, като супер Марио. Въпросът е кой е програмиста!
Асоциацията със скафандъра също е добра, поздравления.
Аз залагам на душата.
Виж целия пост
Обаче...сега се сетих...ако сравним с компютърна игра от онези, дето си избираш един образ да си ти. Твоят герой на практика оживява, но го движиш ти, решенията са твои. А когато ти писне или играта се забатачи, го триеш и взимаш нов образ. В такъв случай душата не се преражда, а има един там горе да ни дърпа конците и ние сме той на практика, но само в играта му.
Асоциацията със скафандъра също е добра, поздравления.
Аз залагам на душата.
# 6 388
11 авг. 2013, 15:44 ч.
Зависимостта е обратна. Можем да контролираме емоциите, чувствата и мислите чрез контрол над хормоните, с лекарства напр. А може и оперативно- като лоботомия... "Душата" зависи от тялото, а не обратно.
Мне, не случайно се казва "Здрав дух - здраво тяло"!
Ако ще да живееш супер мега нездравословно, но се чувстваш чудесно, на бас, че няма да се разболееш. От друга страна може да следиш всичко да ти е по най-здравословния начин и да имаш много болести. Обикновено човек се разболява след прекаран силен стрес - това не е случайно! Хормоните и другите физични показатели (бла-бла) просто показват външно как стоят нещата с душата като един барометър. Всичко може да се контролира от ума, а не от тялото.
Тялото е един добър показател за това в какво състояние е и как се чувства душата. Един несъвършен начин за изява и себеизразяване на душата. Надявам се за в бъдеше да може повече. Засега - толкова.
Виж целия пост
Аз не мисля, че емоциите, чувствата или мислите са от тялото, точно те според мен идват от душата (въпреки че тялото може да ги контролира или да се изразяват чрез него, чрез хормони, примерно).
Ако ще да живееш супер мега нездравословно, но се чувстваш чудесно, на бас, че няма да се разболееш. От друга страна може да следиш всичко да ти е по най-здравословния начин и да имаш много болести. Обикновено човек се разболява след прекаран силен стрес - това не е случайно! Хормоните и другите физични показатели (бла-бла) просто показват външно как стоят нещата с душата като един барометър. Всичко може да се контролира от ума, а не от тялото.
Тялото е един добър показател за това в какво състояние е и как се чувства душата. Един несъвършен начин за изява и себеизразяване на душата. Надявам се за в бъдеше да може повече. Засега - толкова.
# 6 389
11 авг. 2013, 15:44 ч.
А възможен ли е волеви контрол над хормоните?
По химичен път е доста лесно и сигурно, а волята не играе никаква роля.
Съгласна, че волеви не е точната дума, но някой задейства химията. И този някой е свързан с нещо в нас. Може би душа.
Това не го разбрах. Химията си действа с или без нашето знание и съгласие.
The Happy One, ще кажеш ли за жиците? Взаимодействат ли си някак с душата?
Виж целия пост
А възможен ли е волеви контрол над хормоните?
По химичен път е доста лесно и сигурно, а волята не играе никаква роля.
The Happy One, ще кажеш ли за жиците? Взаимодействат ли си някак с душата?
Препоръчани теми