Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 6 465
12 авг. 2013, 12:15 ч.
Немислимо е за ограничения, дуалистичен ум. Вярвам, че е напълно възможно.
Имам щастието да познавам един велик йогин, Кен Уилбър се казва. Той умее неща, които ще наречеш немислими от твоята камбанария - спира си сърдечната дейност, синтезира в едно източната и западната психологична школа, с други думи - велик е.
Относно "еуфорията", при мене може да е печал, защо субективираме така?
Наивистичен романтизъм ала "Бог е моят пастир" - дърпа конци не той, а собствените ти страхове и желания, те са ти перпетуум мобилето.
Тия окови са не друго, а собствените ти възприятия на първо място. После - страховете ти.
Има един дзен коан - може ли окото да види само себе си?
Никакво удивление нямаше при мене, ама аз и нямам претенция да съм виждала вашия ВА. (Вашият алабализъм)
Само идеята, че всичко е условно - абсолютно всичко - говоря дори за спиране на такива телесни усещания като студ, глад, болка и т.н.
Да се постигне това в нормално състояние на съзнанието, ей тъй, както си бъркаш в носа, е смехотворно. За такова нещо цял живот не е достатъчен.
Ох, направо си тръгнала да търсиш под вола теле както се казва...какъв наивистичен романтизъм, какви пет лева, аз съм атеист и скептик. 40 години съм проживяла с убеждението, че всичко е тук и сега и този, който не мисли така, е отвеяно куку. Страховете и желанията ми никога не са имали нищо общо с нематериалното, не бях даже чувала за ВА, душа смятах, че няма, щом 40 години ни вест, ни кост от нея.
Еуфорията няма как да бъде сменена с печал. Удивлението, че в теб има нещо, което е много повече от това, което си в този живот, не може да предизвика печал. Еуфорията е състояние на върховно въодушевление и е съвсем естествено състояние при такова откритие.
Няма как да видиш чуждия ВА, можеш да общуваш само със своя. Иначе наистина е алабализъм, не знам кой го е измислил това название, но ние сме свикнали на всяко понятие да му даваме име и защо не пък това?
В нормално състояние на съзнанието мисля, че не може да се постигне и общуване със свръхразума. Вероятно е състояние на медитация или нещо подобно. Аз никога не съм медитирала, не знам как се прави, предполагам, че ВА знае и това е негова работа.
Виж целия пост
А това марионетките да скъсат конците на кукловода е абсолютно немислимо. Този, който е общувал с ВА, знае какво величие притежава душата, толкова голямо, че не можеш да се освободиш от еуфорията дълго след това. Несъизмерими сме със своята душа. Не искам да късам конците, този, който ги дърпа, е велик. Вероятно така се чувства и всяка отделна душа спрямо Абсолюта. Програмата е замислена съвършено.
Имам щастието да познавам един велик йогин, Кен Уилбър се казва. Той умее неща, които ще наречеш немислими от твоята камбанария - спира си сърдечната дейност, синтезира в едно източната и западната психологична школа, с други думи - велик е.
Относно "еуфорията", при мене може да е печал, защо субективираме така?
Наивистичен романтизъм ала "Бог е моят пастир" - дърпа конци не той, а собствените ти страхове и желания, те са ти перпетуум мобилето.
Подкрепям тезата на Ън. Абсолютно точно описа чувството след общуването с ВА. Никой не ти казва, но знаеш, че това всъщност си ти, освободен от всички окови, когато си "в играта". И чувството на удивление го имаше и при мен.
Има един дзен коан - може ли окото да види само себе си?
Никакво удивление нямаше при мене, ама аз и нямам претенция да съм виждала вашия ВА. (Вашият алабализъм)
Само идеята, че всичко е условно - абсолютно всичко - говоря дори за спиране на такива телесни усещания като студ, глад, болка и т.н.
Да се постигне това в нормално състояние на съзнанието, ей тъй, както си бъркаш в носа, е смехотворно. За такова нещо цял живот не е достатъчен.
Ох, направо си тръгнала да търсиш под вола теле както се казва...какъв наивистичен романтизъм, какви пет лева, аз съм атеист и скептик. 40 години съм проживяла с убеждението, че всичко е тук и сега и този, който не мисли така, е отвеяно куку. Страховете и желанията ми никога не са имали нищо общо с нематериалното, не бях даже чувала за ВА, душа смятах, че няма, щом 40 години ни вест, ни кост от нея.Еуфорията няма как да бъде сменена с печал. Удивлението, че в теб има нещо, което е много повече от това, което си в този живот, не може да предизвика печал. Еуфорията е състояние на върховно въодушевление и е съвсем естествено състояние при такова откритие.
Цитат
Никакво удивление нямаше при мене, ама аз и нямам претенция да съм виждала вашия ВА. (Вашият алабализъм)
В нормално състояние на съзнанието мисля, че не може да се постигне и общуване със свръхразума. Вероятно е състояние на медитация или нещо подобно. Аз никога не съм медитирала, не знам как се прави, предполагам, че ВА знае и това е негова работа.
# 6 466
12 авг. 2013, 12:15 ч.
Защо душата трябва да се променя, и учи и извисява и т.н.?
Бих казала отговори, на които на свой ред може да бъде зададен въпросът Защо?
Мисля, че е така. В това вярвам.
Виж целия пост
Бих казала отговори, на които на свой ред може да бъде зададен въпросът Защо?
Мисля, че е така. В това вярвам.
# 6 467
12 авг. 2013, 12:17 ч.
Хексе, дори при успех стратегията би могла да се подобри. И това зависи от играча, също.
Виж целия пост
# 6 468
12 авг. 2013, 12:19 ч.
Разбрах.
Успех, аз продължавам търсенето.
Виж целия пост
Защо душата трябва да се променя, и учи и извисява и т.н.?
Бих казала отговори, на които на свой ред може да бъде зададен въпросът Защо?
Мисля, че е така. В това вярвам.
Бих казала отговори, на които на свой ред може да бъде зададен въпросът Защо?
Мисля, че е така. В това вярвам.
Разбрах.
Успех, аз продължавам търсенето.
# 6 469
12 авг. 2013, 12:21 ч.
А защо трябва да го прави?
Възможно е само на нашата планета условията да са такива - т.е да се представят препятствия пред човека, за да израсне в някаква степен. На други планети пък са други условията, а целта е да се научат други уроци. Като крайната цел е достигане такова ниво на развитие, което да подпомогне развитието на цялата Вселена или на Абсолюта, или не толкова да се постигне развитие колкото душата или духът да постигнат такова ниво при което да могат да помогнат да се поддържа кръговрата /ако приемем че вселени постоянно умират и се раждат/ или баланса /ако пък е нужно да се създава ново и по-качествено, за да се противостои на старото или на лошото/
Виж целия пост
Според мен, уврежданията, както всяко друго угнетяване ( затвор, гледане на тежко болен или зависим, недохранване и т.н.) са препятствия пред човека. По принцип за да функционира човешкото тяло, са му нужни редица фактори, между които и здраве. Но именно недостигът изправя душата пред избори и тя се усъвършенства. Защото тогава идва на дневен ред хамлетовия въпрос. Иначе, ако на душата в този живот и тяло и е предоставено всичко, как тя ще се извиси? Как ще се подобри? И как ще усети колко зависима е от обстоятелствата и ще се смири?
А защо трябва да го прави?
# 6 470
12 авг. 2013, 12:29 ч.
Последното обяснение го виждам като част от еволюцията тук, на тази планета или на някоя друга , няма значение.
Абсолюта би трябвало да не се развива, трябва да е съвършен. Няма старо и лошо, всичко е необходимо като част от цялото.
Може би ако разгледаме Абсолюта като затворена система (което трябва да е така нали), развитието вътре в него би трябвало за да поддържа баланса му. В такъв случай обаче, ако условно казано, една част от него еволюира и се подобрява, друга част би трябвало да дееволюира и влошава. Иначе няма как да се поддържа баланса.
Виж целия пост
Абсолюта би трябвало да не се развива, трябва да е съвършен. Няма старо и лошо, всичко е необходимо като част от цялото.
Може би ако разгледаме Абсолюта като затворена система (което трябва да е така нали), развитието вътре в него би трябвало за да поддържа баланса му. В такъв случай обаче, ако условно казано, една част от него еволюира и се подобрява, друга част би трябвало да дееволюира и влошава. Иначе няма как да се поддържа баланса.
# 6 471
12 авг. 2013, 12:37 ч.
Май това за баланса е по-логично
За дееволюирането не е задължително. Просто новите души, които се създават са по- несъвършени /както децата търпят развитие/ и за да има баланс трябва вече създадените от по-рано души да еволюират.
Но ако постоянно се създават души, значи Абсолюта нараства и следователно не е съвършен щом търпи някаква промяна. Та трябва да има някакъв механизъм, по който най-еволюиралите души да изчезват
Май съм чела нещо, че накрая всички се връщат към първоизточника - от където са създадени и така се затваря цикъла.
Виж целия пост
Може би ако разгледаме Абсолюта като затворена система (което трябва да е така нали), развитието вътре в него би трябвало за да поддържа баланса му. В такъв случай обаче, ако условно казано, една част от него еволюира и се подобрява, друга част би трябвало да дееволюира и влошава. Иначе няма как да се поддържа баланса.
За дееволюирането не е задължително. Просто новите души, които се създават са по- несъвършени /както децата търпят развитие/ и за да има баланс трябва вече създадените от по-рано души да еволюират.
Но ако постоянно се създават души, значи Абсолюта нараства и следователно не е съвършен щом търпи някаква промяна. Та трябва да има някакъв механизъм, по който най-еволюиралите души да изчезват
Май съм чела нещо, че накрая всички се връщат към първоизточника - от където са създадени и така се затваря цикъла.
# 6 472
12 авг. 2013, 12:42 ч.
И аз сега това си мислех, ако няма дееволюция (май имаше друга дума за това 
) би трябвало абсолюта непрекъснато да нараства, а от какво биха се създали новите души, ако той съдържа в себе си всичко?
За да нараства нещо му е нужна, енергия, материал, който да идва от друг източник.
Виж целия пост
) би трябвало абсолюта непрекъснато да нараства, а от какво биха се създали новите души, ако той съдържа в себе си всичко?За да нараства нещо му е нужна, енергия, материал, който да идва от друг източник.
# 6 473
12 авг. 2013, 12:44 ч.
А защо трябва да го прави?
Напълно естествено и закономерно е трудностите да те карат да мислиш повече, да намираш решения на не поднесените наготово неща, да се усъвършенстваш. Един лесен живот няма да те направи по-способен. Придобиването на опитност не предполага спокоен и охолен живот от начало до край. Логично. А на Абсолюта май не му трябват закърнели от лентяйстване душички .
Виж целия пост
Според мен, уврежданията, както всяко друго угнетяване ( затвор, гледане на тежко болен или зависим, недохранване и т.н.) са препятствия пред човека. По принцип за да функционира човешкото тяло, са му нужни редица фактори, между които и здраве. Но именно недостигът изправя душата пред избори и тя се усъвършенства. Защото тогава идва на дневен ред хамлетовия въпрос. Иначе, ако на душата в този живот и тяло и е предоставено всичко, как тя ще се извиси? Как ще се подобри? И как ще усети колко зависима е от обстоятелствата и ще се смири?
А защо трябва да го прави?
.
# 6 474
12 авг. 2013, 12:49 ч.
А защо трябва да го прави?
Напълно естествено и закономерно е трудностите да те карат да мислиш повече, да намираш решения на не поднесените наготово неща, да се усъвършенстваш. Един лесен живот няма да те направи по-способен. Придобиването на опитност не предполага спокоен и охолен живот от начало до край. Логично. А на Абсолюта май не му трябват закърнели от лентяйстване душички .
Самите условия при които живеем не предполагат спокоен и охолен живот от начало докрай. А дори и условията да предлагаха, пак щяхме да си измислим проблеми.
Пък и защо трябва да лентяйстваме, може по цял ден да медитираме и да търсим път към вътрешното си аз.
Какви ще ги върши Абсолюта с цялата тази опитност и извисеност? Смисъла ми убягва.
Виж целия пост
Според мен, уврежданията, както всяко друго угнетяване ( затвор, гледане на тежко болен или зависим, недохранване и т.н.) са препятствия пред човека. По принцип за да функционира човешкото тяло, са му нужни редица фактори, между които и здраве. Но именно недостигът изправя душата пред избори и тя се усъвършенства. Защото тогава идва на дневен ред хамлетовия въпрос. Иначе, ако на душата в този живот и тяло и е предоставено всичко, как тя ще се извиси? Как ще се подобри? И как ще усети колко зависима е от обстоятелствата и ще се смири?
А защо трябва да го прави?
.Самите условия при които живеем не предполагат спокоен и охолен живот от начало докрай. А дори и условията да предлагаха, пак щяхме да си измислим проблеми.
Пък и защо трябва да лентяйстваме, може по цял ден да медитираме и да търсим път към вътрешното си аз.
Какви ще ги върши Абсолюта с цялата тази опитност и извисеност? Смисъла ми убягва.
# 6 475
12 авг. 2013, 12:53 ч.
Енергията, идваща от изцяло развитите души, може да се използва за създаването на нови души. Така не нараства, а се осъществява кръговрат. Но пък една развита докрай душа, за да създаде нова, несъвършена душа, трябва да губи всичко придобито. И тогава излиза, че целта на еволюцията е да натрупаш опит, а после да го изгубиш и да започнеш отначало целия цикъл. Единствената разлика е, че преди да станеш част от новата душа си се слял с другите еволюирали души и тази нова душа не е стара такава, а е събрала на произволен принцип характеристиките на много вече еволюирали души. Нещо като зачеването на дете на Земята - в новия организъм се проявяват на произволен принцип определени характеристики на родителите. Но дали и при душите не участват два елемента при създаването и кои са те?!
Виж целия пост
За да нараства нещо му е нужна, енергия, материал, който да идва от друг източник.
# 6 476
12 авг. 2013, 13:00 ч.
Енергията, идваща от изцяло развитите души, може да се използва за създаването на нови души. Така не нараства, а се осъществява кръговрат. Но пък една развита докрай душа, за да създаде нова, несъвършена душа, трябва да губи всичко придобито. И тогава излиза, че целта на еволюцията е да натрупаш опит, а после да го изгубиш и да започнеш отначало целия цикъл. Единствената разлика е, че преди да станеш част от новата душа си се слял с другите еволюирали души и тази нова душа не е стара такава, а е събрала на произволен принцип характеристиките на много вече еволюирали души. Нещо като зачеването на дете на Земята - в новия организъм се проявяват на произволен принцип определени характеристики на родителите. Но дали и при душите не участват два елемента при създаването и кои са те?!
Т.е. раждане, еволюция, разпад?
Виж целия пост
За да нараства нещо му е нужна, енергия, материал, който да идва от друг източник.
Т.е. раждане, еволюция, разпад?
# 6 477
12 авг. 2013, 13:06 ч.
Което май обезсмисля еволюцията - от егоистична гледна точка
Явно по същност душите не са чак такива егоисти и затова нямат против да се развиват, макар и само за да поддържат съществуването на Абсолюта /или там каквото е цялото/ Това ако приемем, че теорията е вярна, все пак
Виж целия пост
Т.е. раждане, еволюция, разпад?
Което май обезсмисля еволюцията - от егоистична гледна точка
Явно по същност душите не са чак такива егоисти и затова нямат против да се развиват, макар и само за да поддържат съществуването на Абсолюта /или там каквото е цялото/ Това ако приемем, че теорията е вярна, все пак
# 6 478
12 авг. 2013, 13:07 ч.
Което май обезсмисля еволюцията - от егоистична гледна точка
Явно по същност душите не са чак такива егоисти и затова нямат против да се развиват, макар и само за да поддържат съществуването на Абсолюта /или там каквото е цялото/ Това ако приемем, че теорията е вярна, все пак
Ама някой пита ли ги душите?
Виж целия пост
Т.е. раждане, еволюция, разпад?
Което май обезсмисля еволюцията - от егоистична гледна точка
Явно по същност душите не са чак такива егоисти и затова нямат против да се развиват, макар и само за да поддържат съществуването на Абсолюта /или там каквото е цялото/ Това ако приемем, че теорията е вярна, все пак
Ама някой пита ли ги душите?
Препоръчани теми