Какво има след смъртта?

В тестисите се образуват сперматозоиди + по-големи клетки, които образуват защитна стена около сперматозоидите. Тази защитна стена има следните функции: 1. издигат здрава бариера между каналчетата /от които се образуват сперматозоидите/ и други тъкани; 2. Секретират подхранващи течности; 3. Действат като „люлки" за развиващите се сперматозоиди.

В матката се развива оплодената яйцеклетка + защитна стена /плацента/, която има същите функции: защитна, подхранваща, място /люлка/ за зародиша.

Етапи на образуване на сперматозоид и ембрион:
1. Създаване
- сперматозоид – първичната клетка се удвоява – от 46 хромозомите стават 92
- дете – в едната клетка /яйцеклетка/ влиза втора /сперматозоид/ т.е има удвояване
2.Развитие – делене на клетките – на 2, после на 4 и т.н /хромозомите в сперматозоидите както са 92 се прегрупират и се разделят на двойки по 46, които пак се делят на 2 групи по 23 хромозома и от там всяка такава група от 23 хромозома влиза в състава на 1 сперматозоид т.е от 1 клетка с 92 хромозома се образуват 4 сперматозоида. След което следва дооформяне.
3. Узряване – хранене с цел придобиване на достатъчно сила за оцеляване и живот в средата навън
4. Зрелост /подготовка за излизане/ - заемане на нужната позиция в определеното място, откъдето започва излизането /долния край на матката или долния край на семепровода/. И детето  и сперматозоида имат необходимите сили и подвижност, за да оцелеят след излизането.
Време за преминаване през етапите:
-сперматозоид: развитие – 74 дни; узряване – 20дни, зрелост – 6 дни– Общо: 100 дни = 3,33 месеца /около 3 месеца/
- ембрион – Общо време – 9 месеца или 3 пъти повече от времето необходимо за сперматозоида. Тогава: развитие – 74 х 3= 222 дни или 7 месеца и 2 седмици; узряване – 20 дни х 3= 60 дни или  2 месеца– до 9-ти месец и 2 седм. /от 7-ми до 9-ти месец детето вече има всичко необходимо да живее във външна среда, но трябва да укрепнат системите/; зрелост -  6 дни х 3= 18 дни – до края на 9-ти месец  /знае се, че от средата на 9-тия месец ембриона вече е оптимално развит и готов за раждане/.  - За по-лесно приемаме, че 1 месец=30 дни.

Раждане –детето се изтласква извън матката чрез контракции, сперматозоида се изтласква през отворите на защитната стена към началото на семепровода и оттам пак с тласък навън

Цикъл на съществуване – раждане /изхвърляне на сперматозоида в женския организъм/-  животът при човека, а при сперматозоида е оцеляване и движение до крайната цел– смъртта /яйцеклетката/ - съществуване след смъртта или започване на нов живот като част от цялото, от което се поражда живота.

А ето как стоят нещата при яйцеклетката – Устройство: ядро, заобиколено от вещество, мембрана; Цикъл: създаване-узряване- отделяне /зрелост/-сливане. По устройство и цикъл на  съществуване има сходства със сперматозоида, но има и съществени разлики. Яйцеклетката е неподвижна /средата я придвижва/, не расте и не се дели, дели се обвивката й - във фоликулата има клетки, които се делят, групират и образуват кухина с течност, която расте и избутва яйцеклетката навън.
Т.е при яйцеклетката нещата като че ли са обърнати спрямо ситуацията при ембриона и сперматозоида. При ембрион и сперматозоид те се делят и развиват, а хранещата ги заобикаляща среда не се променя съществено след създаването си. Яйцеклетката е подобна на тази хранеща среда -съдържа в себе си хранителни вещества необходими за първоначалното захранване на ембриона и не се дели и развива след създаването си. А нейната среда се дели и развива. За да започне процеса на делене и развитие на яйцеклетка е необходим сперматозоид, който е като ключ, отключващ тези процеси.

В цялата схема има и още един елемент – течност, която заобикаля ембриона, сперматозоидите в тестисите и яйцеклетката във фоликулата. Тази течност има междинно състояние между активността и пасивността – търпи известно развитие и донякъде се движи, но не се развива и движи в степента на сперматозоида и е по-активна в това отношение от яйцеклетката. 

И яйцеклетката и сперматозоида се изграждат в система, в която има баланс, дължащ се на особеностите на елементите, които я съставят: активен елемент-активно/пасивен-пасивен. От тези системи се отделят пасивната яйцеклетка и активният сперматозоид, които се обединяват в нова система при зачатието – пак така балансирана: активен ембрион-амниотична течност със смесени характеристики-пасивна плацента. Развитието на човека до голяма степен е по схемата на развитие на сперматозоида. Значи сперматозоидът /мъжкият елемент/ е водещ в процеса на създаването,щом се повтаря неговия модел. Но мъжкото начало /сперматозоида/ влиза отвън и действа в средата на женското /яйцеклетката/, което означава, че явно е вторично, появило се след. Но в крайна сметка сътворение на живот се получава при обединението на 2-та елемента, които стават неделимо цяло.

Уточнявам, че понятията „активен“ и „пасивен“ са условно употребени по отношение на половите клетки и ембрионалното развитие. „Пасивен“ не значи буквално че няма никакво развитие или движение, но в сравнение с „активните“ елементи е по-слабо, а и се дължи на състоянието и особеностите на Вселената в момента. А целта е от момента да се стигне до миналото, когато е започнало всичко и особеностите на Света не са били същите.

Та ето да какъв извод стигнах на база горното сравнение относно Сътворението:
По логиката на това неделимо и балансирано обединение от мъжки и женски полови клетки, създаващи новия живот, ако нямаше 2 организма, които да образуват 2-та отделни елемента /мъжки и женски/, а само един – както е било вероятно преди сътворението на Света, би следвало системата, в които се образуват мъжките и женски елементи да е била 1.
Ако обединим 2-та елемента  и техните обкръжаващи среди– сперматозоидът /делящ се в среда, която не се дели/ и яйцеклетката /неделяща се, но е в среда, която се дели/, се получава образувание, обединяващо движение и покой, развитие и застиналост. Ако разделим активната и пасивната част една от друга се получават 2 части, като едната е изцяло пасивна – не се движи, не се развива и не съдържа елементи, от които да може да се развие нещо, т.е наподобява на Нищо. Другата е изцяло активна – движеща се и съдържаща предпоставки /елементи/ за развитие. Активното, мъжкото явно се е появило в последствие в рамките на пасивното и става мъничка част от него. Но с времето се развива толкова, че става равностойна по значение на по-старата пасивна част. Просто по-невъзможно ми звучи от „нещо“ /активен елемент/ да се получи „нищо“, отколкото обратното, защото „нещото“, каквото е всичко около нас, преминава едно в друго, а не изчезва, не става нищо.

Така преди изобщо да съществува нещо, в Нищото се е образувало в течение на времето нещо, което трябва да има като характеристика бързина, някакъв енергиен импулс примерно, т.е Нищото вече не било нищо, но все още не можело да се възпроизвежда, да нараства и се променя. Но движението неминуемо води до някакви изменения в движещия се обект. От искрицата в резултат на движението й може да се отделят с времето съвсем мънички части от нея, които също отделят частички. Така новите елементи стават все повече. Започват да се сблъскват, съединяват и разделят. Това е новият етап на развитие – Хаоса. Някои частици след сблъсък не се разделят, а стават една по-голяма частица. Тя се сблъсква с друга /други/, с някои от които също се обединява и става още по-голяма. Това, което държи заедно елементите на новото образование е взаимното привличане, дължащо се на сходството между тях. Това образувание привлича и други частици, които обаче понеже са по-далеч не могат да се доближат достатъчно до него и да се слеят с него, а стоят малко по-далеч, но все пак достатъчно близо и така образуват около него пръстен от елементи /нещо като слънцето и гравитиращите около него планети/. Между пръстена и централната част има все още части от Нищото, но в резултат на взаимодействието на елементите от центъра и пръстена /все някоя частица успява да се откъсне от пръстена и да се придвижи към центъра/ това Нищо се облагородява, обогатява с движещи се и развиващи се елементи, т.е превръща се в Нещо /подобно на течността около сперматозоиди, яйцеклетка, ембрион/. Така от Хаоса се ражда Космоса /Реда/ или Вселената в настоящия й вид /Абсолюта/. Но около Вселената /съставена от център, облагородено пространство, периферия /пръстен/ си съществува Хаоса – той влияе обратно и може да стане причина за преодоляване на привличането между елементите на Вселената като първо отдели пръстена от центъра – така ще се получи нещо като фоликулата и яйцеклетката – полупръстен от активни елементи, а в средата – нещо като черна дупка /неподвижно и непроменящо се/. Останалият без пръстен център ще прилича на сперматозоида – активна част, заобиколена от неактивни елементи. Ако продължи раздалечаването ще се разруши Вселената, но ако центърът – който продължава да се движи, генерира повече енергия ще привлече обратно пръстена и ще се възстанови целостта на Вселената и тя ще оцелее. Периферията, съставена също от активни елементи също генерира енергия, която избутва черната дупка към центъра. А черната дупка увлича със себе си елементите от периферията. Т.е има стремеж 2-те части на Вселената да се съберат отново.  Т.е Черните дупки може да не поглъщат части от Вселената с цел разрушаване, а да се съединяват с тях с цел създаване.