Какво има след смъртта?

  Много често ,убииството в името на вярата, каквато и да е тя се смята за угодно богу и съмнения не се усещат. А много често съмнението е висока степен на морал.

Серафима, не ми пречиш, пиши си. Малко си ми тегава/ синоним на досадна/, права си. В тази тема сме се събрали хора с най-различни вярвания, виждания и опит, просто си говорим. Ти се явяваш в ролята на разсейващ дух тука, спираш разговора и толкова.
Степента на чистота в човека решава в кой свят ще иде след смъртта си, нищо друго, чистотата те прави лек и се издигаш нагоре, грубостта-обратното.
Аз нема да ти се обяснявам повече и нема да те критикувам, щото критиката спира развитието в човека, прът в колелата е. Истинския воин избира битките си, не че съм, но се опитвам да съм...
Колкото до църквите, във всяка има ангел, но повече нема да ти кажа, ти си професионалистка в тази материя.
 Тва е последния ми пост към теб, ти си воювай там, както си знаеш.
 Намасте.

Пънки, може тези дето не се виждат един друг в астрала да са в паралелни светове. Но ти понеже можеш да "бродиш" из световете да виждаш тези паралелни светове като едно цяло, т.е да виждаш едновременно във всички светове - щом преминаваш една граница /между нашия, физически и астралния/, значи може и границите между другите светове да преминаваш 
Ще ми е интересно да кажеш една молитва /заклинание/ срещу зли сили докато си в астрала - най-малкото ще ги поразвеселиш там 

екs освен тези, които са в човешки тела, но не са хора и знаят това, дали има и такива, които не са хора и са в човешки тела, но не знаят, че не са хора? 

Тук не говорим за войни а за срещи с трансценденталното, със същества извън нашия физически свят. Как да отсъдим тогава и да преценим с какво си имаме работа. Колко буквалистично!

Не мога да съм сигурна за какво става дума, но бих подходила много предпазливо към такова нещо. Доста страшно ми се вижда това, което описва Пънки.
Не смятам, че са необходими молитви специално срещу зли сили, които са дълги и сложни. А 'заклинания' пък ми звучи съвсем езотерично и това според мен е напълно неподходящо и дори опасно и вредно. Говоря за обикновени православни молитви.  Мисля че т.нар. Исусова молитва, която предложих преди, ще свърши добра работа, като е съвсем кратка и лесна за повтаряне. Но ми се струва, че има смисъл само ако се прави с вяра и любов към Бога.

Пънки, замисляла ли си се какво е това "чистота" и как се постига? И сигурна ли си, че си наясно с това понятие?

Ахаа..Нали?
Аре ся си помисли,ква е разликата да пазиш цяло тяло от пък един орган(донорство)?Има ли разлика изобщо,или и двата случая са капан за душата?

Има я!Почти едно 70% от населението

И аз съм се замисляла върху този въпрос...дали това донорство не е капан за души? Но като потенциален рецепиент не мога да отричам донорството. Дилема неразрешима....

А сега де! Какви са  тия, дето не са хора, но не го знаят. Откъде са? Защо не знаят и защо има и знаещи? Нищичко не знам за такива. Откъде се знае за тях? И защо са толкова голям процент?

П.П. Дойде ми наум сега да задам един въпрос на Серафима: вярваш ли, че имаш душа? Ако да, какво мислиш, че става с нея след смъртта?

Вярвам в това, че имам безсмъртна душа, която ще заслужи рая или ада. Вярвам също, че след Страшния съд, ще въкръсна в плът, както и всички останали - едни в рая, други в ада. Вярвам и в митарствата.

  А вярваш ли, че е вземаш верните решения.

Въпросът ти е много неясен, но като човек грешен и несъвършен как бих могла да взимам винаги верните решения? Мога да се опитвам.

Знаеш ли, във връзка с това което ми писа по-рано за войните, силно ме завладя образът на опълченците на Шипка.

    А мен изкланите деца в църквата в Батак.Вярвали са явно. Сигурно са вече в рая. Ама ако някое не са успели да го кръстят. 

Ще разберем след като умрем. Вярвам в Божия промисъл и справедливост и най-вече любов към всички нас.

  Вярата е много успокоително нещо.
   

 Ей ме на мен!  

Ти като го знаеш, значи не си от тези 70% 
От оставащите 30% като махнех % на тези дето знаят, остават значи едно 5-10% човеци. Пак е нещо 

Размислих се за душата "хваната в капана на тялото" и донорството. За мен щом докато е живо тялото душата може да излиза от него и да ходи далеч,като има даже опасност да скъса нишката, значи едно мъртво тяло изобщо не може да задържи душата. Оставам някакъв процент вероятност за някоя току-що родена душа, вселила се за първи път да е малко объркана в такава ситуация. Но при положение, че има единен източник на информация и помагащи души, едва ли ще е задълго в капана 
Виж, донорството малко ми е противоречиво. Ако клетките имат памет, то различни проблеми на донора /физически и психически/ ще се предадат на получилия органа. И може да се окаже, че приемателя се спасява от една болест, но си навлича други, които може да са даже още по-лоши.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=364254

"Храната, климатът, начинът ни на живот - които променят гените ни и позволяват на поколението ни да еволюира. Тези фактори не пренареждат ДНК-то ни, обяснява проф. Бояджиева. А само променят обвивката му. Моделират т.нар. хистони. "Това е по-различно от генетичните мутации, които се предават в рода. Промените настъпват във фазата на митоза - когато клетката се дели. И по-лесно могат да се наследят в трето, четвърто поколение... Епигенетичните фактори обаче влияят на здравето не само в рода ни. Напротив - те са ключови и при стареенето. От това как живеем на младини зависят старините ни, категорични са изследванията."

Аааа, аз нищо не знам, само подозирам.  

Като пишете за донорството се замислих, че аз редовно нося коси на други хора.   Не е като да се пришие за теб - махам ги, но знам ли... коса - цялостен генетичен материал (на живи хора, предполагам  )...