Какво има след смъртта?

За пръв път научни свидетелства, че смъртта не превръща живото мислещо същество в прах, във вкочанена материя, а е процес на разделяне на безсмъртната душа с тленното тяло.

Роналд Пиърсън

Проф. Константин Коротков е основният съперник на Ернст Мулдашев за вниманието на милиони читатели по света.

С. П. Капица

Когато е публикувана в Русия и САЩ, книгата на проф. Коротков "Светлина след живота" предизвиква истинска революция в научните среди. Санкт-петербургският физик изучава подробно момента на смъртта, когато сърцето спира, близките плачат и се готвят за погребение. Просто, ясно и достъпно дори и за най-широката читателска публика са поднесени резултатите от многогодишните изследвания на процеса на енергийната активност на човека в продължение на няколко дни след смъртта. Оказва се, че кирлиановите лъчи помагат доста точно да се определи от каква смърт е починал човек - от естествена или насилствена, дали причина за смъртта е самоубийство или неправилно оказана медицинска помощ. Характерът и интензивността на излъчването на тялото, променящо се в продължение на няколко денонощия, може да се тълкува като безсмъртие на душата. Изследванията на проф. Коротков показват, че душата може да напуска тялото, да съществува извън него, да вижда други светове, а след това да се завръща в тялото (предишното или ново) и да продължи земното си съществуване.

Когато не религиозен мистик или екстрасенс, а уважаван в цял свят учен изнесе подобна сензационна информация, нещата вече изглеждат различно.

Методът се оказва много полезен. Руските криминалисти вече могат "да взимат" показания от трупа, да определят от каква смърт е умрял човек - от насилствена, самоубийство или нещастен случай.

Проф. Константин Коротков е един от най-авторитетните учени на Русия - професор в Санкт-Петербургския технически университет, в университета "Холос" (САЩ) и "Гринуич колидж" (Австралия), президент на Международния съюз по медицинска и приложна биоелектрография, директор на Международния институт по биологични системи. Прочут е в Европа, САЩ, Индия, Австралия, Корея, Япония с това, че работи в предните редици на науката за съзнанието. Заниманията му съчетават строгия научен подход на западния учен с дълбок интерес към методите на китайската и индийската медицина, обединяват материалистичния подход с уважение към проблемите на духа. Той всъщност е най-големият в света специалист по "ефекта на Кирлиан" (газоразрядно излъчване на тъканите на човешкото тяло), използващ най-новите постижения на науката.

Проф. Константин Коротков е прочут в цял свят с изследванията си на енергоинформационното състояние на човека в живота и след смъртта. Методиката му получава широко разпространение в Европа, САЩ, Индия, Австралия, Корея, Япония и намира приложение в медицината, психологията, биофизиката, екологията. Доктор на техническите науки, президент на международния съюз по медицинска и приложна биоелектрография и директор на международния институт по биологически системи, Константин Коротков е в предните редици на науката за съзнанието. Заниманията му съчетават строгия научен подход на западния учен с дълбок интерес към методите на китайската и индийската медицина, обединяват материалистичния подход с уважение към проблемите на духа.

Константин Коротков всъщност е най-големият в света специалист по "ефекта на Кирлиан" (газоразрядно излъчване на тъканите на човешкото тяло), използващ най-новите постижения на физиката, психологията, психофизиката, биологията и други науки. Занимава се с него вече близо 30 години. С помощта на качествено нов генератор за визуализация и компютърна регистрация на измененията в енергоинформационното състояние на организма изследванията на състоянието на човека след смъртта достигат качествено ново ниво. Коротков изследва палците на починалите хора по метода, изобретен от съпрузите Кирлиан. Методът се състои в следното: в електромагнитното поле на високо напрежение около живия обект, независимо дали е лист от дърво или палец на човек, възниква лъчисто излъчване. Около палеца на здравия и жизнен човек излъчването е ярко и точно. Каквито и да било проблеми във функционирането на организма, не само известните, но и тези, за които човек дори и не подозира, предизвикват прекъсване на сияещия ореол, деформират го и го правят по-неясен.

Коротков решава да проследи кирлиановото сияние от гледна точка на това, как организмът умира. Изследователят прави кирлианови снимки на току-що починали хора. След 1-3 часа неподвижна част на тялото на покойника се снима с газоразрядна светкавица. Снимките се обработват на компютър и се съставят диаграми на промените. Възрастна на покойниците - мъже и жени, варира от 19 до 70 години. Причините за смъртта са различни. Снимките показват невероятно любопитни резултати, които удивяват целия екип от учени. Мъртвите се държат като живи! Характерът на колебанията се различава в зависимост от това, от каква смърт е починал човекът. Спокойните колебания с относително неголяма амплитуда характеризират естествената смърт на остарелия организъм, изчерпал своите ресурси. Вторият тип са също така относително точни колебания, но имащи една ярко изразена кулминация. Такива "показания" дават покойниците, умрели при нещастен случай, от тромб или черепно-мозъчна травма. И накрая, много динамичните дълги колебания с голяма амплитуда, създаващи усещането, че душата беснее, не желае да се примири с непоправимото. Тези "сведения" дават снимките на хора, умрели от неочаквана смърт, внезапно и трагично. Това се отнася и за самоубийците.

Провеждайки експерименти с прясно и замразено месо, ученият не регистрира никакви колебания в излъчването.

Тогава какво е смъртта? Оказва се, че това не е предел на живота, след който е пустота и мрак, а че е само граница с друг свят и преминаването там е постепенно.

В изследваните три групи преминаването в отвъдния свят продължава различно време. При спокойната смърт сиянието продължава от 16 до 55 часа. Втората група се характеризира с видими скокове през 8 часа до края на първото денонощие, като след две стихват. При неочаквана смърт тези колебания са най-силни и дълги. Амплитудата им намалява към края на експеримента. Сиянието се прекъсвало в края на първото денонощие и особено в края на второто. Само че през нощта, в периода между девет и три часа, се наблюдава увеличаване интензивността на излъчването.

На Коротков съвсем не му е било лесно. Макар и кален в такива обстоятелства, при влизане в моргата той е обхванат от внезапен страх. Намирайки се сам с трупа, той чувства върху себе си втренчен поглед. Така както, когато пътуваш в метрото, нещо те кара да се огледаш и ти срещаш нечий поглед. Коротков не среща никакъв поглед, но усещането за такъв остава. Какво усеща физикът - душата, призрака, астралното тяло на починалия? По думите на Коротков, особено силно е усещането не до трупа, а на 5-7 метра от него.

По думите на Коротков, особено силно е усещането не до трупа, а на 5-7 метра от него.

как при смъртта на човека след него остава биоплазмено поле, което той успяваше да регистрира и което имаше различни параметри за различните хора. Имаше разни неща за формата му, честота на трептене, трайност и тн.

В началото на 80те, когато тук цареше върл материализъм и не се толерираше нищо извън науката, а и ние вярвахме само и единствено в науката, в нашата гимназия (която се смяташе за една от най-елитните и не се допускаха случайни хора) бяха поканили в часа по физика един учен физик от БАН. Неговата изследователска дейност беше върху биополето на хората и няколко годин беше проучвал какво става с тялото след смъртта.  В рамките на учебния час ни разказваше с формули и снимки за енергията на тялото, как при смъртта на човека след него остава биоплазмено поле, което той успяваше да регистрира и което имаше различни параметри за различните хора. Имаше разни неща за формата му, честота на трептене, трайност и тн., вече не помня, но това беше първия ни сблъсък с идеята, че след смъртта може би "следва продължение"

Възможно е.Но следва резонния въпрос: Защо само след смъртта се отчита това биополе? Би трябвало да го има и то по-силно и докато е жив обекта на изследване.А може би става дума за т.н. аура?

Толкова противоречиви неща се изписаха в тази тема, че само доказват, че въобще не сме наясно по този въпрос.

Възможно е да е изследвал и живи обекти и да е правил някакъв сравнителен анализ. Не помня. Много дълга беше лекцията, пълна с много научни факти и доказателства, а знаете колко им е вниманието на учениците  Помня само, че биополето можеше да се засече години и десетилетия след смъртта на човека (тоест той беше правил изследвания точно върху това и го беше засичал и проучвал и сравнявал), което заедно с други факти (които не помня) според него доказваше, че нещата не свършват с физическата смърт на тялото.

   Това ме заинтригува. Дали ще си спомниш къде точно го е засичал това поле години след смъртта на човека? Тоест къде е измервал, след като физическото тяло вече го няма?

А защо мислите, че учените не вярват в Бог? Ето тук известни учени, които са вярвали.