Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 7 410
20 септ. 2013, 23:20 ч.
Та...аз мисля, че когато човек се доближи до състоянието, наречено смърт, той се освобождава от много от тези обвързаности, за които става въпрос в статията. Например емоционалната обвързаност.
Момичета, вече разбирам защо идеята за прераждането и че душата след това няма нищо общо с нас ви допада.
Не може да се изведе обаче такова правило. Умират и хора, които са доста емоционално обвързани.
Виж целия пост
Та...аз мисля, че когато човек се доближи до състоянието, наречено смърт, той се освобождава от много от тези обвързаности, за които става въпрос в статията. Например емоционалната обвързаност.
unadaptable, така пишеш, сякаш си пътник.
И при мен няма емоционална свързаност с мъжа ми и сина ми, но аз не помня дали съм имала. Май съм си дърво открай време. А може и да съм пътник.
И при мен няма емоционална свързаност с мъжа ми и сина ми, но аз не помня дали съм имала. Май съм си дърво открай време. А може и да съм пътник.
Момичета, вече разбирам защо идеята за прераждането и че душата след това няма нищо общо с нас ви допада.
Не може да се изведе обаче такова правило. Умират и хора, които са доста емоционално обвързани.
# 7 411
21 септ. 2013, 10:10 ч.
И аз го обичам Тери Пратчет.
По принцип не намирам за правилно генералното обобщение на нещата. Мисленето в черно-бяло и назубрените клишета. Това е религията.
Всеки случай, в който човек преборва самосъхранението си и прекрачва отвъд живота е сам за себе си.
Има невъобразими страдания, адски мъки, физически и душевни. Никой самодоволен религиозен фанатик не може да ме убеди, че е грях, човек да избере достойната смърт. За мен това винаги е било своеобразен Авариен изход.
Не пожелавам на никого да му се наложи да прибягва до такива неща.
Православието учи, че страданията в земния ни живот изкупват греховете ни, стига да не доведат до ропот и хули срещу Бога, като ни спестяват задгробни страдания. Като казваш 'Има невъобразими страдания, адски мъки, физически и душевни', все пак едва ли са съизмерими с реалните мъки в ада, както по същността си, така и по времетраене.
Ако евтаназията е по собствено желание, тя е хем самоубийство, хем убийство, защото има и съучастник, който администрира леталната доза. И така се въвлича и втори човек в смъртен грях, което вероятно отчасти се вменява като вина на самоубиеца и, един вид, е утежняващо вината обстоятелство.
Виж целия пост
Един от най-големите писатели на днешно време, за мен - най-големият, публично защитава евтаназията и самият обмисля да се подложи, заради прогресивното си заболяване от Алцхаймер.
По принцип не намирам за правилно генералното обобщение на нещата. Мисленето в черно-бяло и назубрените клишета. Това е религията.
Всеки случай, в който човек преборва самосъхранението си и прекрачва отвъд живота е сам за себе си.
Има невъобразими страдания, адски мъки, физически и душевни. Никой самодоволен религиозен фанатик не може да ме убеди, че е грях, човек да избере достойната смърт. За мен това винаги е било своеобразен Авариен изход.
Православието учи, че страданията в земния ни живот изкупват греховете ни, стига да не доведат до ропот и хули срещу Бога, като ни спестяват задгробни страдания. Като казваш 'Има невъобразими страдания, адски мъки, физически и душевни', все пак едва ли са съизмерими с реалните мъки в ада, както по същността си, така и по времетраене.
Ако евтаназията е по собствено желание, тя е хем самоубийство, хем убийство, защото има и съучастник, който администрира леталната доза. И така се въвлича и втори човек в смъртен грях, което вероятно отчасти се вменява като вина на самоубиеца и, един вид, е утежняващо вината обстоятелство.
# 7 412
21 септ. 2013, 10:18 ч.
Та...аз мисля, че когато човек се доближи до състоянието, наречено смърт, той се освобождава от много от тези обвързаности, за които става въпрос в статията. Например емоционалната обвързаност.
Момичета, вече разбирам защо идеята за прераждането и че душата след това няма нищо общо с нас ви допада.
Не може да се изведе обаче такова правило. Умират и хора, които са доста емоционално обвързани.
Ааа, Хексе, чакай!
Душата сега е по-различна, за после не знам. Идеята обаче е съвсем друга. От наблюдения смятам, че душата е различна от сегашната ми личност и си го обяснявам с това, че тя носи съхранения опит от много предишни животи и колкото по-разнообразни са те, толкова микса е по-шарен. Сегашното развитие в личностен план може да е по-различно, нещо като друг етап и това да засилва усещането за другост на душата. Това е мое виждане и на Дейзи Роуз, а Хепи, ако не се лъжа, се чувстваше сродна със своята душа 
...тя ще каже 
Не е общовалидно, Пънки се възприема все като нещо подобно на сегашната си личност.
Всичко това обаче няма нищо общо с емоционалната обвързаност на душата към хората, които са наоколо сега. До преди няколко години бях силно емоционално свързана с живота си тук чрез мъжа ми и сина ми, душата не пречеше. Нещата са промениха последните години, без да има причина от логична гледна точка. Всъщност причината е в събитията, които се случиха през това време. Статията обяснява нещата. Само дето аз смятам, че всичко става по естествен път и няма нужда човек да прави някакви лични усилия.
Серафима, чукай на дърво. Това е избор, един от многото, които правим в живота. Този е наложен от обстоятелствата обаче. Аз лично съм "за" евтаназията.
Виж целия пост
Та...аз мисля, че когато човек се доближи до състоянието, наречено смърт, той се освобождава от много от тези обвързаности, за които става въпрос в статията. Например емоционалната обвързаност.
unadaptable, така пишеш, сякаш си пътник.
И при мен няма емоционална свързаност с мъжа ми и сина ми, но аз не помня дали съм имала. Май съм си дърво открай време. А може и да съм пътник.
И при мен няма емоционална свързаност с мъжа ми и сина ми, но аз не помня дали съм имала. Май съм си дърво открай време. А може и да съм пътник.
Момичета, вече разбирам защо идеята за прераждането и че душата след това няма нищо общо с нас ви допада.
Не може да се изведе обаче такова правило. Умират и хора, които са доста емоционално обвързани.
Ааа, Хексе, чакай!
Душата сега е по-различна, за после не знам. Идеята обаче е съвсем друга. От наблюдения смятам, че душата е различна от сегашната ми личност и си го обяснявам с това, че тя носи съхранения опит от много предишни животи и колкото по-разнообразни са те, толкова микса е по-шарен. Сегашното развитие в личностен план може да е по-различно, нещо като друг етап и това да засилва усещането за другост на душата. Това е мое виждане и на Дейзи Роуз, а Хепи, ако не се лъжа, се чувстваше сродна със своята душа ...тя ще каже Не е общовалидно, Пънки се възприема все като нещо подобно на сегашната си личност. Всичко това обаче няма нищо общо с емоционалната обвързаност на душата към хората, които са наоколо сега. До преди няколко години бях силно емоционално свързана с живота си тук чрез мъжа ми и сина ми, душата не пречеше. Нещата са промениха последните години, без да има причина от логична гледна точка. Всъщност причината е в събитията, които се случиха през това време. Статията обяснява нещата. Само дето аз смятам, че всичко става по естествен път и няма нужда човек да прави някакви лични усилия.
Серафима, чукай на дърво. Това е избор, един от многото, които правим в живота. Този е наложен от обстоятелствата обаче. Аз лично съм "за" евтаназията.
# 7 413
21 септ. 2013, 10:20 ч.
Къде си си наблюдавала душата Ън, че достигна до извода, че е различна?
Ако е заради срещите с мъжа и жената, може и ти да си се заблудила.
Виж целия пост
Ако е заради срещите с мъжа и жената, може и ти да си се заблудила.
# 7 414
21 септ. 2013, 10:20 ч.
Това, разбира се, се отнася за онези, които вярват в Ада. Имам чувството, че мисълта за него, превръща настоящето в такъв...
Що за бог би създал такова място за чедата си?!?
Виж целия пост
Цитат
Не пожелавам на никого да му се наложи да прибягва до такива неща.
Православието учи, че страданията в земния ни живот изкупват греховете ни, стига да не доведат до ропот и хули срещу Бога, като ни спестяват задгробни страдания. Като казваш 'Има невъобразими страдания, адски мъки, физически и душевни', все пак едва ли са съизмерими с реалните мъки в ада, както по същността си, така и по времетраене.
Ако евтаназията е по собствено желание, тя е хем самоубийство, хем убийство, защото има и съучастник, който администрира леталната доза. И така се въвлича и втори човек в смъртен грях, което вероятно отчасти се вменява като вина на самоубиеца и, един вид, е утежняващо вината обстоятелство.
Православието учи, че страданията в земния ни живот изкупват греховете ни, стига да не доведат до ропот и хули срещу Бога, като ни спестяват задгробни страдания. Като казваш 'Има невъобразими страдания, адски мъки, физически и душевни', все пак едва ли са съизмерими с реалните мъки в ада, както по същността си, така и по времетраене.
Ако евтаназията е по собствено желание, тя е хем самоубийство, хем убийство, защото има и съучастник, който администрира леталната доза. И така се въвлича и втори човек в смъртен грях, което вероятно отчасти се вменява като вина на самоубиеца и, един вид, е утежняващо вината обстоятелство.
Що за бог би създал такова място за чедата си?!?
# 7 415
21 септ. 2013, 10:26 ч.
Мъжа и жената не знам кои бяха, някакви проекции на душата най- вероятно...Това, което видях преди тях, със сигурност беше тя.
Виж целия пост
Къде си си наблюдавала душата Ън, че достигна до извода, че е различна?
Ако е заради срещите с мъжа и жената, може и ти да си се заблудила.
Ако е заради срещите с мъжа и жената, може и ти да си се заблудила.
Мъжа и жената не знам кои бяха, някакви проекции на душата най- вероятно...Това, което видях преди тях, със сигурност беше тя.
# 7 416
21 септ. 2013, 10:34 ч.
Отговорът е дълъг. Мога да ти предложа една кратка книжка, посветена на тази тема: Смисълът на страданията, която дава много точен и изчерпателен отговор.
http://pravoslavietobg.blogspot.com/2011/07/blog-post_8903.html
Виж целия пост
Това, разбира се, се отнася за онези, които вярват в ада. Имам чувството, че мисълта за него, превръща настоящето в такъв...
Що за Бог би създал такова място за чедата си?!?
Що за Бог би създал такова място за чедата си?!?
http://pravoslavietobg.blogspot.com/2011/07/blog-post_8903.html
# 7 417
21 септ. 2013, 10:42 ч.
Отговорът е дълъг. Мога да ти предложа една кратка книжка, посветена на тази тема: Смисълът на страданията, която дава много точен и изчерпателен отговор.
http://pravoslavietobg.blogspot.com/2011/07/blog-post_8903.html
Благодаря, Серафима. Но кажи, какво е твоето мнение?
По отношение на християнската религиозна литература, съм добре запозната. За това мога да кажа, че ми идва твърде налудничаво-недостоверна. През годините съм търсила отговори на много места, включително и в християнството. Семейството ми е 50/50, католици/православни, та бях решила сама да избера. Та след молитви, четене и разговори, зарязах религиите.
Виж целия пост
Това, разбира се, се отнася за онези, които вярват в ада. Имам чувството, че мисълта за него, превръща настоящето в такъв...
Що за Бог би създал такова място за чедата си?!?
Що за Бог би създал такова място за чедата си?!?
http://pravoslavietobg.blogspot.com/2011/07/blog-post_8903.html
По отношение на християнската религиозна литература, съм добре запозната. За това мога да кажа, че ми идва твърде налудничаво-недостоверна. През годините съм търсила отговори на много места, включително и в християнството. Семейството ми е 50/50, католици/православни, та бях решила сама да избера. Та след молитви, четене и разговори, зарязах религиите.
# 7 418
21 септ. 2013, 12:15 ч.
При подобна ситуация и аз много четох, но стигнах до други изводи. Но във вярата съм преди всичко т.нар. харизматик, т.е. първо дойде изживяването на нещата, а после просвещаването. Т.е. при мен бяха непосредствените доказателства, поради които нямаше друг път, който да мога да поема, ако можеш да ме разбереш.
Виж целия пост
Семейството ми е 50/50, католици/православни, та бях решила сама да избера. Та след молитви, четене и разговори, зарязах религиите.
? 
# 7 420
21 септ. 2013, 12:36 ч.
http://parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/381-2011-12-09-14-54-42.html
Причини да съществувате в човешко тяло на Земята
Изключително интересна статия, Екси! Чета я не за първи път, но мисля, че чак сега я разбрах напълно. И искам да споделя мисълта си. Та...аз мисля, че когато човек се доближи до състоянието, наречено смърт, той се освобождава от много от тези обвързаности, за които става въпрос в статията. Например емоционалната обвързаност. Забелязах за себе си през последните 5 години нещо, което много ме измъчваше, а то е, че вече не съм емоционално свързана с мъжа си и сина си, както бях преди. Самообвинявах се, че съм станала тотален егоист и не обичам вече никого, освен мене. Отговорът е може би този-несъзнателно съм се освобождавала от всичко, което може да ме държи свързана със земята. Това беше най-силната ми връзка с живота тук и евентуално тя щеше да ме държи ниско долу. Мисля, че няма нужда сами да правим някакви съзнателни усилия, нещата се случват от само себе си, без дори да ги усетим. Мисля, че е вярно написаното, поне в тази част.
Не,Ън.Грешиш.
Не всеки къса с"обвръзките",било то емоционални или ментални.Не е толкова лесно просто..Айде спри да си обичаш детето например..
п.п.Иначе това е"пътя"...
Виж целия пост
http://parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/381-2011-12-09-14-54-42.html
Причини да съществувате в човешко тяло на Земята
Изключително интересна статия, Екси!
Чета я не за първи път, но мисля, че чак сега я разбрах напълно. И искам да споделя мисълта си. Та...аз мисля, че когато човек се доближи до състоянието, наречено смърт, той се освобождава от много от тези обвързаности, за които става въпрос в статията. Например емоционалната обвързаност. Забелязах за себе си през последните 5 години нещо, което много ме измъчваше, а то е, че вече не съм емоционално свързана с мъжа си и сина си, както бях преди. Самообвинявах се, че съм станала тотален егоист и не обичам вече никого, освен мене. Отговорът е може би този-несъзнателно съм се освобождавала от всичко, което може да ме държи свързана със земята. Това беше най-силната ми връзка с живота тук и евентуално тя щеше да ме държи ниско долу. Мисля, че няма нужда сами да правим някакви съзнателни усилия, нещата се случват от само себе си, без дори да ги усетим. Мисля, че е вярно написаното, поне в тази част.Не всеки къса с"обвръзките",било то емоционални или ментални.Не е толкова лесно просто..Айде спри да си обичаш детето например..
п.п.Иначе това е"пътя"...
# 7 421
21 септ. 2013, 12:38 ч.
Това, разбира се, се отнася за онези, които вярват в Ада. Имам чувството, че мисълта за него, превръща настоящето в такъв...
Що за бог би създал такова място за чедата си?!?
Мдам...
Само,че не"бог"е създал ада.
Чадата му,са тези които го създават.И ад и рай са ментални топоси.
Виж целия пост
Цитат
Не пожелавам на никого да му се наложи да прибягва до такива неща.
Православието учи, че страданията в земния ни живот изкупват греховете ни, стига да не доведат до ропот и хули срещу Бога, като ни спестяват задгробни страдания. Като казваш 'Има невъобразими страдания, адски мъки, физически и душевни', все пак едва ли са съизмерими с реалните мъки в ада, както по същността си, така и по времетраене.
Ако евтаназията е по собствено желание, тя е хем самоубийство, хем убийство, защото има и съучастник, който администрира леталната доза. И така се въвлича и втори човек в смъртен грях, което вероятно отчасти се вменява като вина на самоубиеца и, един вид, е утежняващо вината обстоятелство.
Православието учи, че страданията в земния ни живот изкупват греховете ни, стига да не доведат до ропот и хули срещу Бога, като ни спестяват задгробни страдания. Като казваш 'Има невъобразими страдания, адски мъки, физически и душевни', все пак едва ли са съизмерими с реалните мъки в ада, както по същността си, така и по времетраене.
Ако евтаназията е по собствено желание, тя е хем самоубийство, хем убийство, защото има и съучастник, който администрира леталната доза. И така се въвлича и втори човек в смъртен грях, което вероятно отчасти се вменява като вина на самоубиеца и, един вид, е утежняващо вината обстоятелство.
Що за бог би създал такова място за чедата си?!?
Само,че не"бог"е създал ада.
Чадата му,са тези които го създават.И ад и рай са ментални топоси.
# 7 422
21 септ. 2013, 12:39 ч.
Стига с този ад, де! 
Ако има некой, дето обожествява дявола, тва са религиозните.
Кришка, тенкс за хубавите думи
, ама мноу си ме надценила, сис... 
Ако недостатъците ми бяха тухли, къща щях да си построя.
Хепи, Ън, тва, дето сте писали за откъсването от емоционална привързаност,...в друга тема щяха да ви начукат канчето
, но според любимите духовни учения, 
тва е търсеното отношение.
Ние не знаем кво ни е преродило заедно, най-често сме кармично завързани.Има хора, които са врагове от древно времена, убивали са се, тровили са дните си, имат да си изчистват отношенията...
Забелязвате ли самата дума ''привързаност''? Думите не са произволни, Словото е Бог.
Аз за нещата на Ън ще питам човек, дето има по дълбоко знание от мен, ама нема да обещавам кога и как, че забелязах, че не спазвам обещанията си, най-често ги забравям на мига, или отлагам...
Сядам да чета статите на Екс...
Колкото да постовете на Серафима, нищо лично към нея немам, тя има стремеж към доброто, търси го по неин си начин
, но явно съм имала вземане-даване със църквата в миналото, както се знае, тя се отнася с такива като мен с ''християнско милосърдие и всеопрощение'' , затова забелязах, че само да мерна пост от нея, без да го чета, ''давам малко енергия'' на църквата. 
Тва не ми пречи, таман ще тренирам.
А адът е чудесно описан във филмът ''В какво се превръщат мечтите''.
Виж целия пост
Ако има некой, дето обожествява дявола, тва са религиозните. Кришка, тенкс за хубавите думи
, ама мноу си ме надценила, сис... Ако недостатъците ми бяха тухли, къща щях да си построя. Хепи, Ън, тва, дето сте писали за откъсването от емоционална привързаност,...в друга тема щяха да ви начукат канчето
, но според любимите духовни учения, тва е търсеното отношение.Ние не знаем кво ни е преродило заедно, най-често сме кармично завързани.Има хора, които са врагове от древно времена, убивали са се, тровили са дните си, имат да си изчистват отношенията...
Забелязвате ли самата дума ''привързаност''? Думите не са произволни, Словото е Бог.
Аз за нещата на Ън ще питам човек, дето има по дълбоко знание от мен, ама нема да обещавам кога и как, че забелязах, че не спазвам обещанията си, най-често ги забравям на мига, или отлагам...
Сядам да чета статите на Екс...
Колкото да постовете на Серафима, нищо лично към нея немам, тя има стремеж към доброто, търси го по неин си начин
, но явно съм имала вземане-даване със църквата в миналото, както се знае, тя се отнася с такива като мен с ''християнско милосърдие и всеопрощение'' , затова забелязах, че само да мерна пост от нея, без да го чета, ''давам малко енергия'' на църквата. Тва не ми пречи, таман ще тренирам. А адът е чудесно описан във филмът ''В какво се превръщат мечтите''.
# 7 423
21 септ. 2013, 12:41 ч.
Серафима, ако детето ти откаже да последва твоят избор, дали ще са достатъчни твоите молитви, за да не се мъчи във вечни мъки, според твоите виждания.
Виж целия пост
# 7 424
21 септ. 2013, 14:16 ч.
Аз в друга тема не бих се осмелила да го кажа това, човек подбира къде какво да каже. Чак да спра да обичам близките си едва ли ще стане, но емоционално се отдалечих от тях и го забелязвам
"Вързан" е дума, натоварена с много тежест, и чувство за обреченост дори. Привързан-нещо като разпределен към някого завинаги. Добре, че хората са се сетили да придадат и по-приятно значение
Не се сещам за кое конкретно става дума, но спокойно. Аз съм търпелива и няма да досаждам с настоявания.
Виж целия пост
Аз в друга тема не бих се осмелила да го кажа това, човек подбира къде какво да каже. Чак да спра да обичам близките си едва ли ще стане, но емоционално се отдалечих от тях и го забелязвам "Вързан" е дума, натоварена с много тежест, и чувство за обреченост дори. Привързан-нещо като разпределен към някого завинаги. Добре, че хората са се сетили да придадат и по-приятно значение
Цитат
Аз за нещата на Ън ще питам човек, дето има по дълбоко знание от мен, ама нема да обещавам кога и как, че забелязах, че не спазвам обещанията си, най-често ги забравям на мига, или отлагам...
Препоръчани теми