Какво има след смъртта?

Много вярна посока на мисълта.Баси чистата интуиция  

А аз съм кат Халеева комета,най-простото нещо го усложнявам по милиард,и обезателно кат тръгна към Чокурово,за по-напреко ше мина през Китай


Анджък!

И има неща за които,като съм осъзнал колко гениално прости са,съм се смял като луд!

Добре де, като осъзнавате, някой има ли за себе си генерално обобщение на темата, разисквана стотици страници

И да има такова,то няма как да е общовалидно и меродавно за всички и всичко.Ние сме капката която се опитва да погледне обективно Океана.Песъчинката която се опитва да проумее цялата Пустиня.И всеки един от нас пречупва линията през своята собствена индивидуална призма.
Колкото отразяващи единици съзнания(наблюдатели)има,толкова и истини има.
Обективна истина валидна за всички би могло да има,когато всички индивидуалности се слеят в изходната си точка.
Ама това от човешка гледна точка,и прекарано като събитие през нашето линейно темпо,ще стане точно никога!

То това е ясно, ама нали форума е точно за споделяне, знае се че общовалидна истина няма.

Ето ти една.
Материя,енергия и съзнание са едно и също.Неделими един от друг аспекти на едно и също нещо.
Точно като течно,твърдо,газообразно..То това всъщност е модел.

И като умрем...какво? Дето вика Рени, май нещата са от прости, та най-прости...

Не умираш Ти.
Умира тялото ти. При това говорим само за физическото такова.
Като си хвърлиш старата скъсана пижама в кофата за боклук,после какво правиш?
И защо си разочарована,че нещата са прости?

Под прости имах предвид, че умира и тяло, и ВА и всичко, всичко което сме и ни прави НАС.

Отговорът е извън моите представи. Мисля, че остава някаква есенция от нас, но нямам идея какво представлява. Имам още много от пъзела и едва ли ще ми стигне живота да го наредя.
Екси е написал някои много хубави и верни, според мен, неща. Но там, където е по-конкретен, се въздържам от мнение.

ВА не умира.Това си ТИ.

Ох, Екси, толкова е трудно да се осъзнае, че има ВА. Как да го осъзнаеш, преди да видиш, че го има. Повечето хора никога няма да осъзнаят неговото съществуване, защото никога няма да го видят. Докато са живи.
Има и друго, всичко, което сме в този живот умира, оттам разбирането, че умира и ВА. Казваш, че ВА това си ти. И настава объркване. А всъщност е просто: ВА си ТИ, но не ТИ в този живот. Ти в тази инкарнация се състои от личност и ВА. ВА не се осъзнава. Осъзнава се личността, а личността са следните неща: тяло(визия), характер, мироглед, мечти, надежди, способности, стремежи. Умира личността, и с нея изчезва всичко това, което познаваме от дадена личност. Остава ВА. Кой познава своя ВА? Единици са имали кратко съприкосновение със своя ВА. С чуждия-никой. Е, и?
Моето виждане-смъртта наистина е край. След нея губим завинаги личността, която сме познавали. Остава неговия ВА, за който дори не подозират повечето. Самият човек, който умира, също не знае, че нещо от него ще остане. Чак, когато моментът дойде, осъзнава, че в него е живяло нещо, за което не е подозирал, това е ВА. И разбира, че това всъщност е той, той е ВА, а не тялото и придружаващите го неща, които е захвърлили.
Това е моето мнение.
дано съм била ясна
Ах, да. И още нещо- ВА не сме ние в този живот. ВА е есенцията от предишните ни инкарнации. Затова е много вероятно ако човек има съприкосновение със своя ВА да не се познае в него. Много пъти съм казвала, че моят ВА е нещо много по-различно от мен в този живот. Същото каза за себе си и Дейзи Роуз. Просто сме били доста различни в предишните си животи.

Не мога да разбера какво е ВА, нещо лично ли?
Аз по-скоро не вярвам в прераждането. Мисля, че всички сме инкарнация на една-единствена същност. Всеки един живот е нейно проявление. Както и всяка Вселена. Раждаме се и умираме един път и частичка от нас, експириънса, който сме изживяли и получили, става част от общия. Но личността се губи- дали изведнъж със смъртта или постепенно след нея, не знам, още не съм го измислила.

Ah,че не го ли чувствате?!?Вътре във вас..Онзи дето понякога крещи вътре в гърдите,в областта на сърцето..Дето понякога се задушава и му е тясно и блъска и иска да излезе..да бъде свободен от това тяло?Един такъв..Аз го чувствам непроменлив от детската си възраст.Един АЗ-Мен който го помня от дете..Още е в мен..Същият..Един леко безрасъден и любопитен АЗ?Един такъв..Леко самотен,а понякога и уплашен,несигурен,объркан..А в следващия момент храбър до безумие(щото още не е обременен с мисли от сорта"ами децата ми..")

Права си.
Но истината е по средата.

Т.е.ние сме едно и също,но разпилявайки се на единици,има модели на еволюция на съзнанието/монадата/ВА.
Последователно инкарниране и едва тогава едновременно.Просто при първия начин натрупваш достатъчно "пауър" за да преминеш към следващия който изисква много повече енергиен ресурс.
Ама тези игри с инкарнациите са в ниските нива.По-нагоре е съвсем различен тип на съществуване.

Може и така да е, на мен още ми е мъгла. Но усещам, че леко започва да се разсейва и аз се опитвам да различа някакви очертания, обаче за момента са ми много неясни.