Какво има след смъртта?

Чисто условно съм употребила понятията "висш" и "низш" - за разграничаване, иначе съм на същото мнение като теб за ценността на всичко.

И аз все се чудя дали това на снимките ми е истинския образ или просто не ни е добра техниката 
Проблемът е или в очите ни - не възприемат правилно  или може би в това, че не приемаме физическото си тяло като част от себе си и като нещо важно. Щом имаме физ. тяло /дори и временно/, значи  то е част от нас - като се разграничаваме от него по-скоро си пречим, не си помагаме.

Всъщност може би става така, защото не се виждаме отвън, а гледаме отвътре. после някой те щраква на снимка и ти казва - това си ти. И изглежда странно.

За пръв път виждам/чувам/чета мнение, което на 100% да се припокрива с моето. До сега все си мислех, че аз нещо не съм добре задето възприемам нещата така. Може би това е еволюция, вероятно в бъдещето хората ще еволюират до възприемане на секса по този начин. Засега малко хора го възприемат така.
П.С. В Библията не е казано, че секса е грях, а само прелюбодеянието (безсмислено пилеене на енергия), но да не навлизаме в тези води.

Много интересна тема, за момента нямам кой знае какво да кажа, не съм много наясно с нещата и не разбирам всичко което пишете (за астрала примерно), но ви следя с интерес.
За да не е само запис, ще споделя набързо скорошна случка. Дядо ми почина пролетта, преди 3 седмици ставаха 6 месеца, обаче покрай работа/деца и т.н. всички бяхме забравили коя дата е. Деня преди да станат 6 месеца, баба ми се обади на майка ми ревяща и й каза, че сънувала дядо ми, който се появил на вратата и казал: "хайде какво става, къде сте всички, забравихте ме. Гладен съм, жаден съм". Така майка ми погледна календара и зацепихме, че на следващия ден стават 6 месеца...

Аз искам да споделя какво изживях снощи, не беше сън убедена съм- Усещах, че падам надолу и се паникьосах, не можах  да се събудя защото имах чувството, че съм извън тялото ми, а то беше някъде далеч. Опитах се да си поема дълбоко въздух, и ми се случи чудо- приземих се-докоснах земята(чудо е защото тогава разбрах че не сънувам, в съня никога, ама никога не съм стъпвала на земята докато падам). След това, успях да се издигна нагоре- сякаш летя ,но не мога да ви опиша какво видях, неща които  уж са от този свят обаче не бяха, странното беше че си беше реално- през нощта, спомням си местата които посетих, разликата е в това че  беше някакъв паралелен свят. В главата са ми две именна Хел и Нера, не си спомням кои са и за какво  ми се въртят в главата. Последното което си спомням е че вече си бях в моята спалня, видях се отстрани как спим с детето , пробвах се да мина през тавана за да отида при съседите, но не ми достига силата и изведнъж се озовах в тялото си, и аз не знам как, но не го поисках де. Тялото ми беше вкочанено от студ, толкова ми беше студено, а си бях  завита, след няколко минути усетих че кръвта ми започва да циркулира, защото взех да се стоплям и дори да се изпотявам-това не ми се случва за първи път.

Другото което ми направи впечатление е че  този "свят" който посетих се простираше вертикално-на слоеве или на нива, не знам как да го обясня.
Това е от мен, сигурно ще ме помислите за луда,  но аз тези неща не си позволявам да ги споделям с никой, точно заради този факт.

Искам да попитам и в същото време да споделя. Наскоро е излязла една книга "Абсолютна свобода" от Деница Лалева-Мона. Тези дни авторката прави представяния из страната. В книгата си тя описва своето виждане за света и смисъла на живота, включително какво е смъртта. Споделям го като информация, защото и вие се интересувате от това, и да питам дали някой вече я е чел и какво мисли за написаното.

titiriti, като теб и аз имам подобни преживявания, които са прекалено реални, за да бъдат сън и прекалено странни, за да са реалност. Какво ли не се случва там - сякаш живея паралелен живот, много по-интересен от реалния. Но нямам обяснение какво е точно. Някои детайли са прекалено силни, ярки и изразени като за сън, други се появяват и наяве, което ми носи голямо объркване. Не знам обаче това дали е, което си мислим.   Понякога хора, които сънувам, ги виждам в реалността като реални личности, съвсем случайно (не ги познавам, в съня си примерно имаме нещо общо и на другия ден ги засичам някъде случайно, но не ги познавам) .  За всеки случай са много странни тези сънища и ме озадачават.  

Ако Пънки се появи отново във форума ще ти обясни някои неща, за да се успокоиш. Чувството, че полудяваш, защото ти се случват необясними от логична гледна точка неща, ми е познато. Важно е да вярваш в себе си, в това, че разумът ти е съвсем наред. Другото се преодолява, но не може да се обясни. Не търси обяснение

Къде е Пънки?? Надявам се, че всичко е наред с нея....
Когато бях дете, гледах един филм за дете, което, заспивайки беше в едно семейство, после заспивайки в това семейство, се пренасяше в друго семейство.  Т.е. сънищата и бяха будно състояние, дали обаче бяха сънища или си беше все будно състояние-не знам....
Аз от един месец сънувам нон стоп Вече съм гроги-и помня сънищата в детайли, събуждам се като парцал.....Някой да е имал такъв период, и как се е справил....

Еластина, аз съм постоянно в такъв период напоследък. Лошото е, че сутринта клепачите ми са  подути. КАзваха, че е алергия, но е интересно, че се проявява само през нощта. Сменях няколко пъти козметика, гримове - натурални, медицински - същата работа. Бъбреци, сърце - всичко е наред. По едно време казаха хормони, но не бяха и хормони. Смених матрака, почнах да пия какви ли не хапчета - хомеопатични, нехомеопатични, витамини - същата работа. Почнах да си мисля вече, че нещо се случва през нощта - а и с тия странни сънища... кой знае сънища ли са, не са ли. А и постоянно страдам от странни болести, за които лекарите нямат обяснение... Всичко е загадка - сънищата също.  

Ох, стига, бе, Хепи! Ще ми вкараш в главата някоя муха и аз съм с редки болести.....
А сега погледнах ,че Пънки не е влизала от 20 дни някъде...на мен просто ми направи впечатление, че не я засичам, а то било защото не пише. Дано наистина няма нещо неприятно....
Когато започна да сънувам много и се плаша, очаквам някаква беда. Сънищата ми са винаги странни и натоварващи. Не се питам какво значат, не искам да знам. Последната идиотия, която сънувах беше един човек, когото не познавам лично, но го знам кой е, по име. Сънувах, че влязох в една зала, хората бяха насядали на столове като в киносалон. Никой не ме погледна. Само един човек обърна глава и ме изгледа.Беше този, когото познавам по име. Очите му обаче ги нямаше, на тяхно място нещо светеше със силна светлина, като фарове изглеждаха. Видях му се интересна сигурно, защото дори си обърна стола и седна точно с лице към мен, за да ме гледа. Стъписах се от светлината ,която излъчваше мястото, където са очите, и се събудих. Около 5 минути псувах наум като каруцар. Ега ти живота скапан, няма спокойствие ни денем, ни нощем!  На дясното ми око е излязло нещо, не е ечемик, нещо бяло, прилича на балонче с въздух.Блях....

Всички чакаме Пънки с нетърпение, да каже поне дали е добре.   Надявам се всичко с нея да е наред.  

unadaptable, ама и твоите сънища биват.   АЗ пък наскоро сънувах обратното - огромни очи, които се изпълват с черно мастило.   И нещо все се сещам за совите.  

Ох, бе момичета

Не сме в темата за сънищата, но да кажа. Когато сънуваш поглед, очи, има два варианта на тълкуване. Или да се вгледаш по-надълбоко в себе си. Или да си отваряш очите ( да внимаваш ).

Аз напоследък съм в кофти период и си сънувам проблемите, преувеличени  И никакво просветление не получавам  Просветление, къде си? 

Не искам да сънувам повече.....толкова ме натоварват и изтощават. От както се помня сънувам по много, винаги, по цяла нощ. Сънувам хора, които не искам да сънувам. Страшни, странни и побъркани неща. Не съм ходила в астрала или да си излизам от тялото, но за сметка на това ми се случват странни неща и самата аз съм странна.