Какво има след смъртта?

  • 580 549
  • 11 927
# 8 730
 
Добре че поне тях имаме. Ама... са нереални, илюзия, както и да е.
   Кой знае. Може пък .... Когато най-малко очакваш.
Виж целия пост
# 8 731
В духа на темата прочетох днес тази статия http://svejo.net/2644868-%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D … D1%82%D1%82%D0%B0. Бебчето е победило смъртта и направо настръхнах като го четох
Виж целия пост
# 8 732
Преди време /няколко години/ имаше пак подобна новина. Бебчето се родило мъртво, но майка му поискала да го погушка и го държала известно време върху себе си, а то в един момент започнало да диша. Много неща не знаем за живота и смъртта...

А за мисленето преживяване на "невъзможни" неща - и аз така обичах да изпадам в илюзии, но после осъзнах, че така бягам както от настоящето, така и от това, за което мечтая. Защото си изграждам един нереален образ, който няма нищо общо нито с реално случващите се други неща, нито с това за което мисля. По-добър вариант ми се струва да погледнеш реално на съответното желано нещо, да го огледаш от всички страни - с емоциите и с разума си. Така изживяването е по-пълно и най-вече помага да си изясниш много неща около интересуващото те.
Виж целия пост
# 8 733
Обожавам да мечтая и да си представям някакви неща....отказвам да съм здраво стъпила на земята...това е избор и ще си нося отговорностите ако трябва  Crazy
Едно шантаво нещо ще споделя....няколко часа след като родих моето вълшебно момиче то се влоши здравословно, едно е на ръка, че ме побъркаха психически, но тя наистина беше доста зле. Вторият път след като я родих я видях в един кувиоз, лежейки неподвижно и пяна й течеше от устата. Тогава прекарах 18 дни без нея вкъщи, докато тя се бореше за животчето си в болницата и това което правех беше, че си представях, че събирам енергия отвсякъде във вселената й я пращам към нея....представях си го и го визуализирах в съзнанието си и давах всичката сила на която бях способна. Можи и да не е това, което й е помогнало, може и такава да ни е съдбата, но обичам да си визулизирам подобни хубви неща  Peace Чувствм се изключително добре  baby_neutral
Виж целия пост
# 8 734
Киковица,  Hug!
Виж целия пост
# 8 735
си представях, че събирам енергия отвсякъде във вселената й я пращам към нея....представях си го и го визуализирах в съзнанието си и давах всичката сила на която бях способна. Можи и да не е това, което й е помогнало, може и такава да ни е съдбата, но обичам да си визулизирам подобни хубви неща  Peace Чувствм се изключително добре  baby_neutral
И аз така правя, когато детето ми е зле - здравословно или емоционално. Интересното е, че аз преди да го родя не съм и помисляла за такова нещо и  досега не го прилагам по отношение на никой друг - някак нямам такъв подтик за други хора или себе си.
Виж целия пост
# 8 736
И аз така правя, когато детето ми е зле - здравословно или емоционално. . Интересното е, че аз преди да го родя не съм и помисляла за такова нещо и  досега не го прилагам по отношение на никой друг - някак нямам такъв подтик за други хора или себе си.
  +1 с всичко
Виж целия пост
# 8 737
Когато малката ми дъщеря се роди преждевременно и аз се молех, и имах чувството, че визуализирам и пращам извънредно мощна енергия към нея.
Интересното беше, че когато лежах в предродилната зала с изтеклите води, ми казаха, че ако издържа още 2 денонощия, за да ми бият трите инжекции за разтваряне на дробчетата й, тя ще има много добри шансове. Е, молех се като луда, само лежах и гледах в тавана, повтаряйки безспирно, че трябва да устискам. Устисках и чак на третия ден ми започнаха силните контракции. Обаче на смяна дойде един доктор при когото категорично не исках да родя, трябваше да издържа до вечерта. През целия ден тихичко й говорех да почака само още малко, още малко... Детенцето ми ме слушаше явно, защото половин час, след като дойде следващата смяна, тя се роди Simple Smile
Виж целия пост
# 8 738
Има моменти, които човек иска да е изживял по друг начин... Не знам дали ме разбирате. Има непрежалими хора. Може да си научил урок, но този урок е коствал прекалено много...
И при мен нещата стоят така. Хубавото е, че човек се развива и може да тегли чертата дотук и да продължи по по нов начин. Като че ли ценните неща са малко и много прости, но някак си губим същественото сред всичко останало в объркания свят, който ни заобикаля.
Виж целия пост
# 8 739
Авторката на темата постави един въпрос в една друга тема, знам мнението само на един участник в тази, но какво мислят останалите?:
Цитат
purko88

Между другото много съм мислила над това дали човек се ражда с изначално зло  Confused

Според мен може да го носи в себе си ,но до колко и кога ще го развие е въпрос на среда.За мен 50 процента  характерът е генетично обусловен,другото е въпрос на възпитание и среда

От наша гледна точка- избираме преди живота да бъдем злодеи, или е въпрос на стечение на житейски обстоятелства в текущия живот? Всички ли минаваме и през злото или само някои? Кои? Какво се разбира под генетично обусловен?
Виж целия пост
# 8 740
Това е интересен въпрос и за мен. Мисля, че хората не се раждат изначално "зли" или "добри" - постепенно се превръщат в зависимост от обстоятелствата и най-често са и едното, и другото. Но от друга страна има хора, които минават през много тежки периоди/обстоятелства и не губят ценни качества, докато други ги губят и от по-малко. Може би това е генетично обусловено - издръжливостта - психическа и духовна.  newsm78
Виж целия пост
# 8 741
Аз си мисля, че има някаква натовареност от предходни животи. Дори и като наблюдаваме деца, може да се забележат различни прояви в една и съща ситуация. За това пък, че има вродени страхове съм сигурна.
Виж целия пост
# 8 742
Изненадващо за мен доста хора смятат, че злото се унаследява, залагат доста на генетичния фактор. Има и такива, които се усещат повече от другите Mr. Green

Цитат
Не е въпроса аз в какво вярвам, а има научни изследвания в тази насока, че някои неща са заложени в гена. Не напразно теоритично се е появило изречението ''роден да убива''. Имаше такава поредица в която се проследява живота на такива хора, странностите им от деца, каква възможност е имало това да се предотврати и до колко се дължи на поведенчески характер изграден в дадената среда и до колко на ген. Тези случаи са редки, но ги има като този на Кевин, Хенри - просто е заложено генно и чака нещо да го отключи. Няма го изнасилването, тормоза и терора като деца, лудостите които са присъщи за убийци и социопати в тези случаи, идват от идеални семейства, тоест не се дължи на средата. Тогава няма как да го отдадем на това....
Не може да се отдаде на среда, нито на унаследено заболяване от семейството, тогава....избор отпреди? Rolling Eyes не знам честно.......
Виж целия пост
# 8 743
Наистина изборът да си жертва е някак си по-обясним, но да избираш да убиваш....Вероятно се залагат такива характеристики, но тук е моментът на свободната воля. Вероятно се изпитва човек в такава ситуация, сигурно се лекува гняв, агресия, която трябва да пребори....
Виж целия пост
# 8 744
Може би е вярно, че този опит е нужен, за да се отхвърли като грешен такъв избор. На принципа на пробата и грешката, като за всичко друго.... Rolling Eyes Чудех се дали всички минаваме и през този избор-да бъдем злодеи, или може и да се избегне чрез свободната воля, която имаме. Жертвата лекува гняв или агресия, а агресора не лекува нищо.....дали пък не помага на жертвата? ооооххххх.... Rolling Eyes Може би се комбинират-единият се лекува, другият трупа И този опит. Crazy Звучи абсурдно, но.....законите на играта го оправдават. Thinking
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия