Какво има след смъртта?

Затова човек трябва да се приема любимите неща профилактично и начесто - че не се знае, знае ли се.

  Всяко нещо в природата има съзнание. Ако се разгледа подробно развитието на космоса и човека с помощта на духовно-научното изследване, стават ясни и характерните особености на различните нива на съзнание. Съзнание имат минералите, растенията, животните, хората и т.н. Колкото по- низше е природното царство обаче, толкова то е еволюционно по-младо, и съответно съзнанието му е на по-ниско ниво.  Единствено и в пълна форма човешкото същество има представа за съществуването на своето съзнание. По - горе имах предвид  човешкото себеосъзнаване в условията на будното дневно съзнание така характерно за човека на съвременната епоха.

Съзнание, човешко самоосъзнаване...но има и енергия, нали Когато умрем тя къде отива? Като умра кое от мене остава след мене?

Ми с риска да ме нападнат отново ще кажа: Това което остава след нас е подробно описано в Менделеевата таблица.

Ами ако има индивидуално съзнание, нищо че сме програмирани биороботи донякъде, и след смъртта то се слива с общото?

Ми..хубаво.Да се чувстваш муха-еднодневка е твое изконно право,както и твой избор.
Светът който обитаваме тук,е широк и пъстър..Свят на контрасти.И в това му е чара.За едни,всичко се свежда до Менделеевата таблица(Макар и тя да съдържа само познати нам елементи,а вселените съвсем не са с еднаква химическа структура,но нейсе)За други пък всичко е просто"безконечна" трансформация, информация,и синтез на опита.За други...рай,ад,мъченичество...карми-марми,изкупления на некви грехове... и т.н. до безкрай..
.п.с.Това което ще остане след теб,си Ти!Онова постоянно,непроменливо,непонятно, усещане за Аз.Това,че понякога спи дълбоко,не означава,че го няма.

Според мен,не си далеч от истината.Само дето"сливането"е илюзия,защото как ще се слееш с нещо,с което не си се разделял.В някои религии,и култури,се смята,че животът тук е сън,а смъртта завръщане в реалността.Общо взето,такова е и моето виждане,конкретно за процеса при хората.

  След смъртта нашият вътрешен свят става външен, а външният свят  става вътрешен. Когато духът слиза към инкарнация той образно казано умира за духовният свят и се ражда за физическият. Обратно, след смъртта човекът се ражда за духовният свят и умира за физическият.

  Човешката индивидуалност между раждането и смъртта не се проявява в своята цялост. Всъщност, човешката индивидуалност е онази безсмъртна човешка ядка която се простира през множество от отделни прераждания и е събрала в себе си опитностите от тези множество инкарнации.  Обикновено самите ние познаваме само една малка част от своята индивидуалност, като проявена в съответният земен живот и притежаваща определени качества.

   С напредване на себепознанието, човек добива все по- изчерпателна представа за своята индивидуалност.

     След смъртта човекът не изпада в безсъзнание. Той преминава в едно свръх-съзнание. По отношение на земното съзнание това свръхсъзнание е много по - необятно.

    Илюзията за живота само в една инкарнация и за отъждествяването на духа с тялото е едно странично явление от материализма на нашата епоха. Тя е необходима, за да може човешкото същество да развие аналитичното мислене в условията на будното дневно съзние. В миналите епохи хората са имали съзнание за духовните светове и по време на земният живот. Но тогава анлитичното и разсъдъчно мислене е било още в своят зародиш.

      Днес човекът  е призван да намери пътя към духа, но на едно по-високо ниво, ползвайки плодовете на съвременното разсъдъчно мислене. В противен случай човечеството ще изпадне в една опасна крайност на все по- задълбочаващ се материализъм.  Тези опасни признаци се виждат днес. Примерно пренасянето на физическите закони в областта на моралните закони. Пренасяне на борбата за съществуване и естественият подбор в моралният свят на човека води до пълно пренебрегване на човешкото  и принизяването му към подчовешката природа. Достатъчно е само да се огледаме и ще забележим много симптоматични белези за това около нас.

Тогава какъв е замисъла на живота изобщо? Да учим уроци, да чистим и трупаме карма? Струва ми се, реалността е различна от онова, което знаем ние с петте си сетива. Някои казват Пустота...ама аз пак питам - какъв е смисъла?
Xylometazolin, какъв път към духа през разума бе? Какъв морал, какъв материализъм? Тери Пратчет ми каза, че това са неща, категории измислени от хората, и аз му вярвам. При все това обаче не мисля, че пътят минава през разсъдъчното мислене, както казваш, това по-скоро е бекграунда. Борбата за оцеляване пък си е право на всяко едно човешко същество, може и да не е толкова възвишено, колкото свързването с по - висши сфери на осъзнаване! Вярно, всички сме тук, за да еволюираме, но това не изключва борбата ни за съществуване, нали? Според мене не изключва и "подчовешката" природа, или инстинкта ни. Такава ни е матрицата, така сме замислени.
Защо си тормозите хубавите главици с такива въпроси - какво има след смъртта? Практически смъртта ще дойде само веднъж в живота ни, днес я няма. Не казвам да се мислим за безсмъртни, според мене смъртта е просто една трансформация. Не искам да ми се случи сега, макар че все по- малко се страхувам от нея.

Taка е, измислени от древните и после с цел манипулация на масите. Но който иска да вярва нали?

Има нещо.Но какво-ще разберем някой ден и ние.
Не искам да знам точно какво има...но знам,че всички които загубих са някъде там...и в същото време са близо до мен...Имам толкова случки които ми го доказаха...нищо неможе да ме накара да вярвам,че 'после' е само пръст и червеи.Тц!Не е така.
Един урок научих в този живот и той много ми помага да не дълбая във въпроси които нямат отговори и да живея по леко...а той е-Не вземай живота на сериозно!
Живота е за да го живеем.А не да го разбираме.
 
Липсата на отговор,понякога е най добрият начин да разбереш нещо!
Затова смъртта ,аз си я разбирам по мой си начин...няма да кажа как,защото рискувам да ме коронясате за луда

Последното, което прочетох е това:
http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view … -02&Itemid=62
Препоръчвам го, интересно е. Основната линия, която очертава книгата е, че всъщност съдбата ковем ние самите, според нашите собствени нужди за израстване и приближаване до създателя си и на базата на личните избори, които правим всеки ден. Това е единственото логично, според мен.
Разглежда и смисълът на прераждането.

Рени, и на мен ми стана чудно - защо смяташ, че някой трябва да ни лекува или подсказва?

еskipnos, нека не ни лекува и не ни подсказва, но ако действително съществуваше някаква висша сила, струва ми се логично да предотвратява убийства, изнасилвания или други жестокости, които хората причиняват едни на дргуи.
Кафе с мед, прегледах набързо линка, който си дала. Направи ми впечатление това:"Според Едгар Кейси нашето минало определя набора от условия и събития, с които ще се сблъскаме в настоящето. Според това как боравим с тези условия започваме да активираме една или друга бъдеща вероятност, която става реалност, но само благодарение на конкретен наш избор." И се запитах как умствено изостаналите хора чертаят съдбата си, след като в някои тежки случаи те дори не знаят кои са и не са способни на никакви избори?

Нашия вид вярва в тези неща, защото сме разумни да искаме най-доброто за нас, но твърде глупави като вид да приемем че това го няма. Говоря за нас като Хомосапиенс, че сме много глупави все още, а не за даден човек. Да не ме разберете погрешно. За това нашето съзнание измисля подобни неща. Но те са плод на нашето въображение и инстинкт за самосъхранение който надделява над разума и фактите. За това винаги ще вярваме като вид.

Самата религия(религии, вярвания, тълкувания и т.н.) е измислена за контролиране на масите...още от най-древни времена.И от тогава са и тези неща, за които говориш в горния пост!
Чудех се как са го изкажа, но ти се справи по-добре от колкото аз щях да се обясня 
Невъзможността да дадем отговор на някои въпроси , ни кара да вярваме.....Поста на Ксилометазолин и идеален пример за това.

Интересно.Къде мога да прочета още по въпроса?