Какво има след смъртта?

Аз си лягам, за мен е късно вече. Ако пишете нещо, моля, не трийте, че аз чак утре ще чета.
Лека нощ!

Unadaptable,Това ядосано дете си ти, нали?? Не го пусна да влезе, да си изкара яда
Нещо от  детството ми се струва на мен, че е причината....
Като малка имала ли си моменти на "самоизяждане", обвинявала ли си някого за нещо, себе си??
Простила ли си... а на себе си....

  Е, не се упреквай толкова, Ън, че задаваш тъпи въпроси, и аз така правя, даже ми обясняваха защо, ама нема да мога да го предам обяснението. Като разказваше за болестта си, тя така звучеше, като самоизяждане на имунната система, или поне и аз направих такава асоциация. И аз мисля, че човек трябва да проявява гнева си, не да го държи в себе си, аз поне нема да се обиждам, ако някой ми се гневи. Че да разкажа за предупреждението. Като говорих за пръв път с този човек за АП, той ме насърчи, каза да не се страхувам и че имам защита, но преди няколко дни, като говорих с него по друг въпрос, той сякаш между другото ми каза, че той самият е прекъснал своите излизания в други светове, защото имал да помага на много хора, а така ставало изтичане на енергия. Той не говори направо, ако разбереш, разбереш. Не знам дали визираше това, че и аз искам да помагам, колкото мога, и сякаш вътрешно съм си избрала този път на развитие, или пък искаше да каже нещо друго, че сега е опасно да се излиза...Знам, че когато човек има съмнения за нещо, не трябва да се впуска в него, не говоря за АП, по принцип...

Пънки, а ти имаш ли абсолютното право на избор да излезеш или не...

Да. То си почва само, и мога да го спра или не. Мога да си легна така, че да не се случи, пречат ми шума и светлината, даже птичките като пеят ми пречат, ако искам да изляза, затварям прозореца. Пречи ми и мириса на водата в басеина до нас...Понякога не успявам да изляза, вдигам се на метър-2 на тялото си, връщам се, пак излизам...

Аха, а може ли да излезеш и да не можеш хм.....да се върнеш, поради някаква причина....

Много пъти съм си мислела, че не мога, особено в началото.Не много пъти, малко бяха.  Попадах в затворени помещения и се чудех какво да правя, докато не се сетих да мина през стената. Имала съм и много нападения от всякакви същества, но не ме беше страх, защото знаех, че мога да се върна, трябва само да си го помисля и се връщам. Екс каза нещо за секс в астрала, аз не съм правила, но са ми изкушавали. Аз, ако се уплаша от нещо или някого, или от това, че съм далеч, веднагически се връщам, знам, че изпускам купона, ама...Никога не съм виждала елфи, русалки, пък мноу искам. Отначало мислех, че мога да ида навсякъде из астралната вселена, но този човек ми охлади ентусиазма-само на земята. Как разбира човек дали е в астрала, в мисловния свят или в акаша, аз тва се чудя. Питала съм го, но май не го разбрах.

Доколкото знам, докато си в Акаша- си в будно състояние....Оттам се излиза с молитва.
Пънки, щом си почувствала и грам притеснение, не "излизай". Казват, че в момента се води война за души.....Моя приятелка е правила астрален с., ами...доволна е

Да, и той ми каза такова нещо, за войната. То нито 1 излизане не минава без ''придружители'', аз така знам. Акаша не е ли много нависоко, аз не съм наясно и кое точно е етер, че и 2 етера имаше, мисля, че в акаша могат да влизат само единици и не ми се вярва да съм от тях. Аз не го питам подробности, защото той не се интерасува от моите приключения...Не съм наясно как да разбера в кой свят съм, трябва да попрочета нещо...

Пънки, а виждаш ли невероятни картини, цветове и разни такива приказни неща? Една позната ми е разказвала за едно нейно астрално пътуване (и единствено) и каза, че е виждала много красиви гледки.

Ън, аз също задавам глупави въпроси, даже се чудя от къде ми идва такъв тъп въпрос. Отоговорите също не са особено красноречиви и буквални, но винаги съдържат отговор на това, което наистина ме вълнува. Не знам защо така става с въпросите.  

Акаша не беше ли мястото с цялата информация... акашовите записи?  Някъде попаднах на разкази на космонавти, че в открития космос вървял мощен поток от информация. Също и особено впечатляваща история, в която наколко човека видели до кораба си няколко същества с горе-долу човешка форма, но с крила като ангели и направени от светлина. И тук се сещам пак за Слава Севрюкова, дето казва, че най-развитите нямат нужда от тела и се движат свободно из цялата вселена. След като ние сме на много ниско ниво, значи нормално е да има същества на различни други нива - т.е. ако някои са по-напред, не значи, че са върха. Това по повод поста на ескипнос.
Аз пък установих, че като помисля както трябва, стигам сама до отговори. Все едно инфото е някъде в мен и само трябва да успея да го извадя.
 

Благодаря, че не сте трили, мога да прочета сега  
Ами, детето изглеждаше точно като мен на 4 години. Но аз не го познах, не се сещах кое е. Това много ме учуди първоначално, не познах себе си... После се опитах малко да тълкувам и излезе друго. По това време бях излязла наскоро от болница и бях много зле. В съня си знаех ,че току-що съм се върнала от погребение. Кой е бил погребан? Съседката ми каза, че това е било детето, тоест аз. Но аз го разтълкувах по-различно. Погребала съм здравето си, то си е отишло завинаги, болестта е нелечима. Детето не съм точно аз, веднъж е моето здраве, а после, когато чукаше на врата, вече беше смъртта ми, моята смърт, и затова изглеждаше като мен. То блъскаше и искаше да влезе, но  аз не исках го пусна вкъщи, ясно защо...Много пъти се питах защо се сънувах на 4 години, защо не на 10, на 20 или 30? Мъчих се да си спомня какво важно се е случило на 4 години. Нищо не се е случвало, аз не помня поне. Стигнах само до една мисъл, но не знам дали е вярно...числото 4 има някаква роля, не знам точно каква. Общувах със свръхсъзнанието си на 40 години, тогава някъде съм отключила и болестта. Щях да умра на 44 при криза. И сънувах себе си на 4, значи 4 има някакво значение в живота ми...друго не ми идва наум...
Другото, което много, много ме обърка, беше ролята на съседите в този сън. Тези хора са още живи, много стари, към 90 са. Съседът излезе от апартамента си, носеше една патерица, но не се подпираше на нея, просто я носеше под ръка. Извика детето, хвана го за ръка и го изведе навън. Съседката се спря при мен и ми припомни кое е детето. Тя ме накара да си спомня всичко с 1-2 въпроса. Тук направо се сбърках какво да мисля.... Започнах с това какви хора са живеещите в съседния апартамент. Ами....просто съседи. Мъжът често ни спасяваше като бяхме малки деца и си забравяхме ключа. Той работеше на смени и често през деня си беше вкъщи. Ние му звъняхме, той излизаше с една отвертка и ни отваряше вратата. Жената виждахме рядко, тя все спеше след работа, и тя работеше на смени и все се чудех кога успява да научи всички клюки на входа. После ми хрумна да ги свържа с мъжа и жената, които ме "посетиха" преди съня и искаха да ми кажат някои неща, а аз ги изгоних. Много си паснаха тези образи, но ми се струва доста смело това предположение и не продължих....Не знам развръзката каква е, може би е отворен края. животът ми още продължава и има възможност за промяна, за ново развитие. не знам....

Ето,Пънки, права съм била, че с всички сили спирам всякаква възможност за излизане. Аз нямам съмнения, а направо изпитавам голям страх. Може би на сън излизам, защото винаги се събуждам изтръпнала от страх, както през нощта, така и сутрин. Мисля, че е доста страшно там. При мисълта пък ,че няма да успея да се върна ме обзема неописуема паника. Не е за такава страхлива душица като мен  
Интересно ми е какво е в Акаша, но за там нямам силите и способностите....
Олях се от писане....

unadaptable,
прочетох съня ти. Нямам дарба за тълкуване, просто искам да ти споделя какво ми направи впечатление.
За съседите  в съня ти - дядото и бабата.
Струва ми се че гледаш в неправилна посока и се опитваш да търкуваш кои са те и тяхната роля, изхождайки от твоето познание за тях от реалния живот.

Аз си мисля, че този, който е искал да ти каже нещо, е използвал техните образи, като образи близки до теб, такива, които ти можеш да приемеш. Особено, когато са положителни.

Аз бих се концентрилала в друга посока - не кой казва нещо, а какво казва.
Мъжа и жената, които си изгонила първо, може би са ползвали тези образи, за да достигнат до теб.
Не знам. Това са си мои теории.

Ами да, и аз се досетих, че са онези двамата(в болднатото). Просто са искали да ми покажат защо са дошли, а аз най-тъпо ги изгоних Много ме е яд, на тях не им се отиваше...какво ли щяха още да ми кажат....голяма пуйка съм...
П.П. Това, което казаха....мъжът ми предсказа нещо, което ме ядоса, след 2 дни се случи. Жената също ми каза нещо, то още не е станало или може би не съм го осъзнала....аз трудно се осъзнавам, голямо диване съм

Аз мисля, че пак ще дойдат. Ти просто се оглеждай за тях